Р Е Ш Е Н И Е № 1292
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско въззивно
отделение – девети състав, на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, след открито съдебно заседание на
двадесет и четвърти октомври 2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА
СВЕТОСЛАВ УЗУНОВ
при участието на секретар Пенка Георгиева, след като
разгледа докладваното от председателя въззивно гр.
дело № 2059 по описа за 2019 година, за да се произнесе, приема
следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две вззивни жалби, от страна на ответниците в първоинстанционното производство.
Във ВЪЗЗИВНА жалба, подадена от ответниците Р.М.Б. и Е.А. Б., чрез пълномощника им адв. Х.М., /постъпила на 03.06.2019 г. в Районен съд Пловдив, и на 03.06.2019 г. в регистратурата на Окръжен съд Пловдив/, се заявява, че тези ответници не са доволни от решение № 1833 от 14.05.2019 г., постановено по гр. дело № 14901/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, 18 състав. Сочи се, че обжалват решението в срок и изцяло, в т.ч. и в частта на разноските, /като законна последица от изхода на спора-б.м./. Изложено е само едно твърдение в жалбата, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, поради което се моли да бъде отменено. Заявява се, че няма да се сочат нови доказателства и да се ангажират доказателствени искания.
Постъпила е ВЪЗЗИВНА жалба и от ответниците в първоинстанционното производство Д.Ж.П. и П.Й.П., чрез пълномощника им адв. П., против решение № 1833 от 14.05.2019 г., постановено по гр. дело № 14901/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, 18 гр. състав, която е с идентично съдържание на посочената въззивна жалба, подадена от ответниците Р.М.Б. и Е.А. Б., чрез адв. Х.М.. Заявява се, че са недоволни от така постановеното решение на Районен съд – Пловдив, че го обжалват в срок и изцяло. Сочи се, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. Въз основа на това, се моли да бъде постановено друго решение, с което да се отмени обжалваното, както и се заявява, че нямат доказателства и няма да се ангажират доказателствени искания.
Не е постъпил в срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК писмен отговор на подадените от страна на ответниците в първоинстанционното производство две въззивни жалби от насрещната страна, респективно от страна на ищците.
Постъпила е с вх. № 45200/09.07.2019г. чрез РС-Пловдив и ЧАСТНА ЖАЛБА от ответниците Р.М.Б. и Е.А. Б., чрез адв. Х.М., против Определение от 24.06.2019 г., на Районен съд Пловдив, постановено по гр. дело № 14901/2018 г., 18 гр. състав, в производство, по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК. Сочи се, че мотивите за отказа на първоинстанционния съд са неправилни, като се заявява, че съдът се бил обосновал с мотива, че делото е от средна фактическа и правна сложност, което обаче не се споделя от настоящите жалбоподатели. Сочи се, че дори и да се приеме, че такава категория съществува, то било редно да се определи възнаграждение в размер на един и половина от минималния. В тази насока се сочи и практика на Върховния административен съд, както и на Върховния касационен съд. Счита се, че Определението на първоинстанционния съд е неправилно и се моли да бъде отменено, както и да се постанови друго, с което да се намали размерът на присъдените на ищците разноски за процесуална защита.
Постъпил е писмен отговор на частната жалба от страна на ищците в първоинстанционното производство и настоящи въззиваеми С.Й.Щ. и Р.Й.Щ., чрез адв. К., с който отговор се счита, че частната жалба е неоснователна, а определението на първоинстанционния съд е правилно и се моли да бъде потвърдено.
В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. С., пълномощник на жалбоподателите Б., се изразява становище, като се поддържа въззивната жалба, както и се счита, че следва да бъде отхвърлен така предявеният иск, да се отмени решението изцяло. Поддържа се частната жалба, против постановеното от първоинстанционния съд определение. Оспорва се отговора на частната въззивна жалба. Заявява се, че нямат и няма да сочат нови доказателства.
В с.з. пред въззивния съд от страна на адв. К., пълномощник на ищците Щ., се оспорват двете въззивни жалби. Заявява се, че въззивните жалби са лаконични, бланкетни и в крайна сметка като цяло оспорват решението на първоинстанционния съд - изцяло. Поддържа се писмения отговор на частната жалба, счита я за неоснователна. Заявява се, че няма доказателствени искания. Представя списък на разноските.
Допълнително по въззивното дело е постъпила на 29 октомври 2019г. писмена защита от адв. К., пълномощник на въззиваемите С. и Р. Щ..
Допълнително по въззивното дело са постъпили на 01 ноември 2019г. писмени
бележки от адв. Х.М., пълномощник на жалбоподателите Р.
и Е. Б..
Относно въззивните жалби на ответниците:
Въззивният
състав на ПдОС констатира, че въззивните
жалби на двете групи ответници – първата, подадена от
страна на Р.М.Б. и Е.А.Б., чрез пълномощника им адв.
Хр. М., и втората, подадена от страна на Д.Ж.П. и П.Й.П., чрез пълномощника им адв. Р.П., са подадени от надлежни страни по делото, в
законния срок по чл. 259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и
допустимо решение на районния съд. Поради което и двете въззивни
жалби се явяват допустими за разглеждане от съда по същество.
Видно е, обаче, от
идентичното съдържание на двете въззивни жалби, че
същите са изцяло бланкетни, т.е. не съдържат
конкретни оплаквания относно твърдяната неправилност на обжалваното решение,
които конкретни оплаквания въззивният съд да има
възможност да обсъди съгласно правомощията си по разпоредбата на чл. 269 изр.
второ от ГПК. Това означава, че въззивният съд няма
да разглежда въззивните жалби по същество. Тъй като в
случая, не се констатира от въззивния съд да е налице
приложима императивна материално- правна норма, чието приложение да следва да
се обсъжда, независимо от включването му в конкретни оплаквания във въззивната жалба, то от страна на въззивния
съд следва да се потвърди изцяло обжалваното решение на районния съд, предмет
на двете въззивни жалби. В тази насока, е налице
задължителна тълкувателна практика на ВКС – т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от съдиите
К. В. и Е. В..
Поради изложеното следва да
се приеме от съда, че подадените въззивни жалби от ответниците са неоснователни, при което и обжалваното
решение на районния съд следва изцяло да се потвърди от въззивния
съд, ведно със законните последици.
При което, и по арг. от чл.78 ал. 3 от ГПК, въззиваемите,
ищци Щ. имат право на направени по въззивното дело
деловодни разноски за платено адвокатско възнаграждение, по 1000 лева, от всеки
един, или общо 2000 лева, от двамата, съгласно договор за правна защита и
съдействие от 13.09.2019г., по въззивното дело, платими
в общ размер от страна на жалбоподателите Р.М.Б., Е.А.Б., и жалбоподателите Д.Ж.П.
и П.Й.П..
С оглед материалния интерес,
предвид защита и процесуално представителство срещу двете въззивни
жалби, имащи за предмет постановено решение, съответно, по два обективно
съединени искове, и с оглед разпоредбата на чл.7/2/т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да се
приеме, че възнаграждението е съобразено с последно посочената, при направено
от насрещната страна възражение за прекомерност по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК;
при което възражението не се приема от въззивния съд
за основателно.
Относно частната жалба срещу
определение на районния съд, постановено по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК.
Въззивният
съд след като констатира, че частната жалба е допустима -подадена от надлежна
страна по делото, в законния срок по чл. 275 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на
обжалване валидно и допустимо определение на районния съд, разгледа частната
жалба по същество.
Разгледана по същество частната
жалба се явява неоснователна, поради следното:
За да остави без уважение
молбите от ответниците по реда на чл. 248 ал. 1 от ГПК, в които са направени искания за изменение на решението на районния съд в
частта за разноските, като се иска да бъдат намалени присъдените на ищците
разноски, районният съд излага съображения: Приема, че делото е със средна
фактическа и правна сложност, като са предявени два кумулативно съединени иска.
Приема,че съгласно чл. 2 ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за процесуално
представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се
определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях
поотделно, при което минималното адвокатско възнаграждение в размер на сумата
от 1981.14 лева, както и като се вземе предвид извършените действия с цел
защита интересите на ищците от процесуалния представител, съдът приема, че
уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение от 3000 лева е справедливо
определено.
Въззивният
съд намира за правилен извода на районния съд за неоснователност на направената
молба за изменение на разноските, заплатени за адвокатско възнаграждение от
страна на ищците в първоинстанционното производство.
Първоинстанционното
производство е образувано по два субективно и обективно съединени искове с
правно основание чл. 135 от ЗЗД, относно обявяване на недействителност на две
сделки – договора с предмет вещни права върху недвижим имот, с данъчна оценка в
размер на 15352.30 лева, съгласно удостоверение за данъчна оценка по чл. 3 ал.
2 от Приложение № 2 към ЗМДТ, с изх. № **********/02.10.2018г. издадено от
Община Пловдив,Дирекция „МДТ“.
При което цената на всеки един
от двата иска, поотделно, възлиза на сумата от 15 352 лева. В този случай, след
прилагане на разпоредбата на чл. 7 ал. 2 т. 4 във вр.
с чл. 7 ал. 6 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения, то минималното адвокатско възнаграждение за всеки един от двата
обективно съединени искове, поотделно, възлиза на сумата от 990.57 лева; или
възлиза, за двата обективно съединени искове – на сумата от 1 981.14 лева.
Видно е, че защитата е относно всеки един от двамата ищци, поотделно, които са
заплатили, съответно, по 1500 лева всеки един, съгласно приложен в първоинстанционното дело договор за правна защита и
съдействие от 28.08.2018г.; или общо сума от 3 000 лева. В случая,
интересите на ищците са идентични, но с оглед фактическата и правна сложност на
делото, както и с оглед конкретните извършени действия по него от страна на
процесуалния представител на ищците адв. К., и въззивният съд намира, че договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение от 3 000 лева, не се явява прекомерно по смисъла
на чл. 78 ал. 5 от ГПК, поради което и не следва да бъде намалено от съда.
Поради което и въззивният съд намира, че определението на районния съд, с
което оставя без уважение молбата на ответниците П.,
както и молбата на ответниците Б. за изменение на
решението на районния съд в частта за разноските, следва да бъде потвърдено
като правилно. В тази част, решението на въззивния
съд има характер на определение, което подлежи на обжалване по начина, по който
подлежи на обжалване въззивното решение, арг.чл. 248 /3/изр.второ от ГПК.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред
ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното на 14.05.2019г. Решение № 1833 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІІ състав, по гражданско дело № 14901 по описа на съда за 2018 година, с което ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** сключеният между П.Й.П., ЕГН ********** и Д.Ж.П., ЕГН ********** с нотариален акт № 39, том II, рег. № 224/2014 г. на пом. нотариус В. Б. с рег. № 233 при НК договор за дарение на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.1196**., находящ се в гр. П., община Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, ул. „***“ № * бл. ***, етаж – *, с предназначение гараж; ОБЯВЯВА за относително недействителен спрямо С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** сключеният между Д.Ж.П., ЕГН **********, от една страна и Р.М.Б., ЕГН ********** и Е.А.Б., ЕГН ********** – от друга, с нотариален акт № 170, том 3, рег. 5319, дело 540/2018 г., съставен от нотариус Т. К., с рег. № 227 при НК договор за покупко-продажба на недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.1196**., находящ се в гр. П., община Пловдив, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, ул. „** *, етаж –*, с предназначение гараж; и се ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, Д.Ж.П., ЕГН **********, Р.М.Б., ЕГН ********** и Е.А.Б., ЕГН ********** да заплатят на С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН ********** сумата от 3332,41 лева направени по делото разноски.
ОСЪЖДА П.Й.П., ЕГН **********, Д.Ж.П., ЕГН **********, Р.М.Б., ЕГН ********** и Е.А.Б., ЕГН **********, да заплатят на С.Й.Щ., ЕГН ********** и Р.Й.Щ., ЕГН **********, в общ размер, сумата от 2000 /две хиляди/ лева направени по въззивното дело разноски за платено адвокатско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА изцяло, постановеното в закрито заседание на 24.06.2019г. Определение № 6952 на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, ХVІІІ гр. състав, по гражданско дело № 14901по описа за 2018 година, с което се оставят без уважение молбите на ответниците за изменение на постановеното по делото решение № 1833 от 14.05.2019г. в частта за разноските.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/
2/