Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, ………….год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Галина Владимирова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2760/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 655а, ал. 2 от Търговския закон ТЗ).
Образувано е по жалба на М.А.Ж. с ЕГН ********** ***, срещу Заповед № СД-06-57 от 07.07.2021 г. на Министъра на правосъдието, с която е наредено изключването на оспорващата от утвърдения със Заповед № ЛС-05-72/06.02.2006 г. на Министъра на правосъдието списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производството по несъстоятелност по Търговския закон (ТЗ).
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Сочи се, че задължението на синдика да прави ежегодни вноски кореспондира със задължението на Министъра на правосъдието, съвместно с Министъра на икономиката да организират курсове за квалификация на синдиците, а както към 30.04.2021 г., така и към датата на издаване на оспорвания акт не е изпълнено задължението, вменено с нормата на чл. 19, ал. 1 от чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, респ. за Министъра на правосъдието не е възникнало и правото да изключи синдик от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ, поради невнасяне в срок на вноската за професионална квалификация за 2021 г. Изтъква се, че през 2020 г. не са били проведени курсове за квалификация и преквалификация на синдиците и заплатената вноска от оспорващата за 2020 г. й е била възстановена, като предвид епидемичната обстановка и липсата на публикувана на сайта на министерството програма за допълнително обучение на синдиците, за оспорващата е възникнало мотивирано логично предположение, че курсове и през 2021 г. няма да бъдат провеждани. Сочи се, че оспорващата е заплатила годишната вноска в размер 650 лв. на 11.11.2021 г. и е изпратила с придружително писмо банковото бордеро на министерството, заедно със заявка за участие в програмата, след като на 11.11.2021 г. е била уведомена от колега – синдик, че курсове ще бъдат проведени онлайн. Настоява се, че става въпрос за несвоевременно внесена вноска за 2021 г., след като 15 години оспорващата е внасяла своевременно вноските си, поради което необосновано е лишена от правото да упражнява професията синдик, а и наказанието не е съответно на целта на закона и е несъразмерна мярка. Разяснява се, че програмата за обучение е одобрена от двете министерства едва през месец август 2021 г., както и че е имало практика Министерство на правосъдието да уведомя синдиците за неплатени вноски и да ги кани да ги заплатят и след изменението на наредбата, изискваща такова уведомяване, а на оспорващата не е отправяна такава покана нито писмено, нито по телефон или по мейл.
На следващо място, оспорващата настоява, че е налице противоречие на обжалвания акт с разпоредбата на чл. 655а, ал. 22 ТЗ, доколкото нормата предполага неплатени поне 2 годишни вноски, а и по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, следва да се приложи нормативният акт с по-висока степен, т.е. ТЗ, а не чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3/27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците.
Искането е да се отмени оспорвания акт. Претендира се присъждане на направените разноски по делото – платената държавна такса.
В хода на делото оспорващата изтъква, че в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК ответникът не я е уведомил за започване на административното производство и не е съобразил, че още през 2019 г. оспорващата е посочила нов съдебен и електронен адрес и въпреки това съобщенията до нея са изпращани на неактуалните й адреси.
Ответникът – Министърът на правосъдието, с писмени становища по делото, чрез процесуалните си представители - гл. юрисконсулти П.Н. и И.Т., поддържа неоснователност на жалбата, като се излага подробни доводи за законосъобразност на оспорвания акт и за неоснователност на възраженията на жалбоподателката. Сочи се, че въпреки липсата на нормативно задължение за уведомяване на синдиците за невнесени от тях вноски за обучение, на оспорващата е предоставена възможност да изпълни задължението си в срок до 15.06.2021 г. и са й указани правните последици от неизпълнението на задължението, като писмото се е върнало невръчено, т.к. оспорващата не е изпълнила задължението си да уведоми министъра на правосъдието за преместването й на друг адрес. Излагат се подробни доводи, че за изключване от списъка на лицата, които могат да бъдат синдици е достатъчно неплащането и на една вноска. Според ответника не е регламентирана кумулативна обвързаност между задължението на синдика за ежегодна вноска до 31 март и задължението на двамата министри за изготвяне до 30 април, публикуване и изпращане до всеки синдик на годишната програма. Искането е да се отхвърли жалбата, като се претендира присъждане на разноски за възнаграждение за двама юрисконсулти.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл. 655а, ал. 2 ТЗ и чл. 17, ал. 5 от Наредба № 3 от 27 юни 2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, поради невнасяне на вноската за професионална квалификация за 2021 г., М.А.Ж. е изключена от утвърдения списък на лицата, които могат да бъдат синдици в производства по несъстоятелност по ТЗ.
Подадената жалба не е просрочена. Заповедта е съобщена на оспорващата на 06.12.2021 г. (известие за доставяне на л. 3 от адм. пр.), а жалбата е подадена на 20.12.2021 г., т.е. в 14-дневния срок по чл. 149, ал. 1 АПК.
Производството по издаване на оспорваната заповед е започнато служебно.
С писмо с изх. № 92-38-27/03.06.2021 г. на зам.-министъра на правосъдието до оспорващата (л. 10 от адм. пр.) й е напомнено за задължението за заплащане на задължителната ежегодна вноска за професионална квалификация за 2021 г., като е определен срок до 15.06.2021 г. за заплащането й и е указано на оспорващата, че при невнасянето й ще бъдат предприети действия по изключването й от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ. Процесното писмо, изпратено на адрес гр. Варна, ул. „Антим 1“ № 11 няма данни по делото да е получено от оспорващата.
От извлечението от счетоводната програма за постъпилите по сметка на Министерство на правосъдието вноски за професионална квалификация на синдици за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., предоставена от Дирекция „Финанси и бюджет“ до Дирекция „Взаимодействие със съдебната власт“, се установява, че оспорващата не е внесла дължимата вноска за професионална квалификация за 2021 г. (л. 12-15 от адм. пр.)
Няма спор по отношение на това, че оспорващата успешно е издържала изпита за придобиване на квалификация за синдик и е включена в утвърдения със Заповед № ЛС-04-72 от 06.02.2006 г. на Министъра на правосъдието, Списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ.
С оспорваната заповед, позовавайки се на нормата на чл. 655а, ал. 1 ТЗ и чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол на синдиците и определения срок до 31 март на всяка календарна година за изпълнение на задължението да се направи вноска за професионална квалификация в размер на една минимална работна заплата за страната и да се уведоми министъра на правосъдието и да представи доказателства, както и на обстоятелството, че не е налице изпълнение на това задължение от оспорващата за 2021 г. в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2021 г., е прието, че са налице основанията за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ.
Оспорваната Заповед № СД-06-57 от 07.07.2021 г. е издадена от Министъра на правосъдието, т.е. постановена е от материално компетентен орган, доколкото именно Министърът на правосъдието е оправомощен да утвърждава списъка, респ. да включва и да изключва от списъка лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици - по арг. от чл. 655а, ал. 2, във вр. с чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ.
От посочените в оспорваната заповед фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът черпи упражненото от него публично субективно право. Спазена е установената форма – актът е писмен и мотивиран.
Налице е обаче съществено нарушение на административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, които обуславят и извод за несъответствие на акта с целта на закона.
Действащата редакция на Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците не предвижда изрично задължение за министъра на правосъдието да уведомява синдиците за невнесени от тях ежегодни вноски за професионално обучение и да отправя показа за доброволно изпълнение. Доколкото обаче става въпрос за завършване на процесното производство с издаване на административен акт, то за министъра на правосъдието е налице задължение, произтичащо от чл. 26, ал. 1 АПК – да уведоми синдика за отпочване на производство по издаване на административен акт, с който синдикът ще бъде изключен от списъка по чл. 655, ала. 2, т. 7 ТЗ, както и да му осигури възможност за участие в производството, както изискват нормите на чл. 34 и чл. 35 АПК.
В случая изпратеното от Министъра на правосъдието писмо до оспорващата, с което същата се уведомява за задължението й по чл. 655а, ал. 1 АПК и за неизпълнението му в срок, и й се определя нов срок за изпълнението му с указване на негативните последици от неизпълнението му – изключването от списъка на синдиците, няма данни да е получено от оспорващата. Установява се, че процесното писмо е изпратено на адрес гр. Варна, ул. „Антим 1“ № 11. Същевременно с писмо, получено в Министерство на правосъдието на 10.04.2019 г. (писмо и известие за доставяне – л. 62 и 63 от делото) оспорващата е отправила искане да бъде коригирана наличната информация относно съдебния и електронния й адрес като синдик, като е посочила актуален съдебен адрес:***, офис 49 и активен е-mail: adv_jecheva@abv.bg.
Неуведомяването на страната на посочените от нея актуални адреси и неосигуряването на участието й в административното производство представлява нарушение на административнопроизводствените правила. За да е основание за отмяна на оспорвания акт това нарушение следва да е съществено, т.е. да обуславя извод, че ако не бе допуснато, решението на административния орган би било друго. В случая, ако оспорващата беше надлежно уведомена, би имала възможност в допълнително определения й срок да заплати дължимата вноска за професионална компетентност и не би се стигнало до издаване на оспорваната заповед. Още повече, че са налице данни, че след като оспорващата е узнала, че ще бъде проведено онлайн обучение, е заплатила на 11.11.2021 г. въпросната задължителна вноска за 2021 г. и е изпратила в министерство на правосъдието преводното нареждане, както и заявка за участие в програмата за обучение на синдици за 2021 г. (л. 12-15 от делото). При преценката на степента на засягане на правата на оспорващата в случая, съдът съобрази, че поради Ковид пандемията действително през 2020 г. не се установява да са били проведени обучения, както и че едва август месец 2021 г. е одобрена годишната програма за тематично обучение на синдиците за 2021 г. (предвид приложените заповеди на л. 43 и сл. от делото), а не в срока, регламентиран в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците – до 30 април. Тези обстоятелства сочат действително на логично обосновано предположение у оспорващата, че и през 2021 г. е възможно да не бъде проведено обучение на синдиците. Тоест, ако оспорващата е била изрично уведомена за започване на производството по изключването й от списъка на синдиците поради неплащане на годишната й вноска, предназначена да обезпечи провеждането на обучение на синдиците, то обосновано би било и предположението, че оспорващата би изпълнила задължението си да заплати годишната си вноска за 2021 г. Горният извод се подкрепя и от посоченото по-горе обстоятелство, че след като е разбрала за одобрената програма, оспорващата е заплатила дължимата годишна вноска за 2021 г. и е подала заявка за участие, предвид представените от нея доказателства – преводно нареждане, заявка за участие и уведомително писмо до министъра на правосъдието (л. 12-14 от делото).
Необезпечаването от ответника на правото на участие на оспорващата в административното производство, приключило с изключване от списъка на синдиците – мярка с краен интензитет на въздействие върху адресата на акта, съдът приема за съществено нарушение на административнопроизводствените правила – самостоятелно основание за отмяна на оспорената заповед.
Извън посоченото основание за отмяна на процесния административен акт, следва да се посочи, че същият е постановен и в противоречие с материалния закон.
Съгласно чл. 655а, ал. 1 ТЗ за синдика е въведено задължение да прави задължителна ежегодна вноска за професионална квалификация, чийто размер се определя с наредба за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците, която се издава от министъра на правосъдието, министъра на икономиката и министъра на финансите. Невнасянето в срок на дължимите вноски, по аргумент от чл. 655а, ал. 2 ТЗ е основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ.
С нормата на чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. за реда за подбор, квалификация и контрол върху синдиците е определен размерът на ежегодната вноска, като в ал. 5 на същата разпоредба от наредбата е формулирано правилото, че невнасянето на вноската по ал. 1 е основание за изключване на синдика от списъка по чл. 655, ал. 2 , т. 7 ТЗ.
Предвиденото от законодателя основание за изключване на лицето от списъка по чл. 655, ал. 2, т. 7 ТЗ е невнасянето на повече от една годишна вноска за професионална квалификация. В разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ е употребено множествено число – „невнасянето на вноските”, а в наредбата е използвано единствено число – „невнасяне на вноската”. Тоест подзаконовата разпоредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен – ТЗ. Приложима е законовата норма - по аргумент от чл. 5, ал. 1 АПК и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, съгласно които ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, прилага се по-високият по степен акт.
Във фактическите и правни основания на оспорваната заповед, министърът на правосъдието е посочил, че жалбоподателката е изключена от списъка на синдиците, тъй като не е заплатила по сметка на Министерство на правосъдието задължителната вноска за 2021 г., т.е. не е заплатена само една вноска. Предвид посоченото по-горе, в случая не са били налице материалните предпоставки, предвидени в разпоредбата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ за изключване на оспорващата от списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон. (В същия смисъл е и практиката на ВАС – Решение № 7929 от 30.06.2015 г. по адм. дело № 1574/2015 г., Решение № 6746 от 09.06.2015 г. по адм. дело № 3787/2015 г. и др.)
Неправилно ответникът тълкува нормата на чл. 655а, ал. 2 ТЗ в смисъл, че има предвид изключване при невнасяне и на една вноска.
Действително, с основание ответникът изтъква, че квалификацията на синдиците е процес, насочен към усвояване и повишаване на теоретичните знания и практическите умения и е задължителна за тях, като ежегодните вноски на синдиците имат за цел единствено осигуряването и провеждането на обучение, а нямат функция на такси за упражняване на професията синдик. Именно поради тази им функция законодателят предвижда незаплащането не на една, а на повече от една вноска за професионална компетентност да е основание за изключване от списъка на синдиците на лица, които отговарят на всички условия, регламентирани в чл. 655, ал. 2 ТЗ и придобили вече такава квалификация. Това тълкуване на нормата на чл. 665а , ал. 2 ТЗ е в съответствие с целта и духа на закона и отчита спецификата на института синдик.
Не следва да не се вземе в случая и факта на наличие на усложнена епидемична обстановка с постоянно променящи се противоепидемични мерки, което действително създава предпоставки за непредвидимост по отношение възможността за провеждане на процесните задължителни обучения за повишаване на професионалната квалификация. Ответникът не оборва твърдението на оспорващия, че заплатените вноски за професионална квалификация за 2020 г. са били възстановени поради обективните пречки за провеждане на въпросните обучения на синдици.
Възраженията на оспорващата за неорганизиране на курсове за квалификация на синдици до 30 април 2021 г., както изисква нормата на чл. 19, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г., не обосновават извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Задължение на синдика е да направи вноска за професионална квалификация си и то в срока, определен в чл. 17, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. - до 31 март на всяка календарна година. Задължение на министъра на правосъдието и министъра на икономиката е да изготвят до 30 април програма на тематичните курсове за обучение на синдиците, както и да публикуват същата на интернет страниците на двете министерства и да я изпратят до всеки синдик.
Действително съдът установява, че въпросната Годишна програма на тематичните курсове за обучение на синдиците за 2021 г. е одобрена от министъра на правосъдието и министъра на икономиката съответно на 05.08.2021 г. и на 23.08.2021 г., т.е. не в срока, регламентиран в чл. 19, ал. 1 от Наредба № 3 от 27.06.2005 г. Законодателят обаче не предвижда, както сочи и ответникът, „кумулативна обвързаност“ между въпросните задължения на синдика и на двамата министри. Правните последици от неизпълнението на двете задължения са различни и не следва да се приема, че неизпълнението на задължението от страна на публичните субекти поражда право на синдика да не изпълни и той нормативно предвидените си задължения. Не следва да се приема и че неизпълнението в срок на задълженията от страна на двамата министри погасява правото на министъра на правосъдието да изключи от списъка на синдиците лице, което не е изпълнило задължението си да заплати вноската за професионална квалификация. Публичното субективно право на административния орган е законоустановено, а и конкретните юридически факти, които обосновават упражняването му са установени в закона. Предвид изложеното доводите на оспорващата в този аспект се явяват неоснователни.
По отношение на възражението на оспорващата, че в случая става въпрос единствено за несвоевременно заплащане на дължимата вноска - не до 31.03.2021 г., а на 11.11.2021 г. съдът намира следното: Процесната заповед от 07.07.2021 г. не подлежи на предварително изпълнение, а такова не е и допуснато от органа. Неизпълнението своевременно на задължението на министъра на правосъдието да съобщи за издаването й на посочения от оспорващата актуален адрес, е довело до обжалването й на 20.12.2021 г., след като е била съобщена едва на 06.12.2021 г. Оспорването на заповедта спира изпълнението й – чл. 166, ал. 1 АПК. Междувременно оспорващата е заплатила процесната вноска за професионална компетентност на 11.11.2021 г., т.е. след законоустановения срок и след издаване на невлязлата в сила заповед за изключването й от списъка на синдиците. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т.е. по принцип заплащането в случая на дължимата вноска след издаване на оспорваната заповед не се отразява на законосъобразността й.
Изложеното обосновава извод, че оспорваната заповед е незаконосъобразна като издадена в противоречие и с материалноправните норми – чл. 655а, ал. 2 ТЗ, и в несъответствие с целта на закона – да бъдат изключвани от списъка на синдиците лица, които трайно (повече от един път) не изпълняват задължението си за заплащане на ежегодна вноска за професионална квалификация, респ. обективират трайно нежелание за поддържане и надграждане на професионалната им компетентност като синдици. Независимо от безспорно неизпълнение от оспорващата на задължението за заплащане на процесната вноска в срок, министърът на правосъдието не се е съобразил с процесуалните правила и неправилно е приложил материалния закон. Целта на закона би била постигната само при прилагането му по реда и на основанията, предвидени в закона. В случая не се установява ответникът да е процедирал законосъобразно, респ. недопустимо е по такъв начин да се постига целта на закона.
Следва да се отмени като незаконосъобразна обжалваната заповед, поради нарушения на изискванията за административните актове, посочени в чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК.
Изходът на спора обосновава основателността на искането на оспорващия за присъждане на основание чл. 143, ал. 1 АПК на разноски по делото. Следва в полза на оспорващата да се присъди сумата в размер на 10 лева, представляваща заплатения размер на дължимата държавната такса във връзка с обжалването на процесната по делото заповед.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № СД-06-57 от 07.07.2021 г. на Министъра на правосъдието, с която М.А.Ж. е изключена от утвърдения със Заповед № ЛС-04-72 от 06.02.2006 г. на Министъра на правосъдието списък на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производства по несъстоятелност по Търговския закон.
ОСЪЖДА Министерство
на правосъдието да заплати на М.А.Ж.,
ЕГН **********,***, офис 49, сумата в
размер на 10 (десет) лева, представляваща платена държавна такса.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: