№ 6643
гр. София, 21.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20231100508828 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9569 от 26.08.2022 г. по гр.д. № 51968/2021 г. по описа на СРС,
170 с-в е признато за установено, по искове с правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл.
422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв. чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД,
предявени от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б против В. С. И., ЕГН:
**********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ****, офис - партер, адв. Р.Р., че В. С.
И. дължи на „Топлофикация- София“ ЕАД сумата 60,26 лв. /шестдесет лева и двадесет
и шест ст./- главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
периода от 01.02.2018 г. до 06.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
ж.к. „****, аб. № 160101, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.03.2021 г. до окончателното
плащане на задължението, сумата 79,15 лв. /седемдесет и девет лева и петнадесет ст./
— обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.09.2018 г. до
11.03.2021 г., както и сумата 34,10 лв. /тридесет и четири лева и десет ст./ - главница,
представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода м.02.2018 г,-
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение - 17.03.2021 г. до окончателното плащане на
задължението.
1
С постановеното решение са отхвърлени, като неоснователни предявените от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б против В. С. И., ЕГН: **********, със
съдебен адрес: гр. София, ж.к. ****, офис - партер, адв. Р.Р. искове с правно основание
чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съотв.
чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за разликата над 60,26 лв. до размера от 184,94 лева,
представляваща доставена топлинна енергия за периода м.07.2017 г.-м.01.2018 г., за
разликата над 79,15 лв. до размера от 97,68 лева, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 11.03.2021
г., както и за сумата от 5,54 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. до 11.03.2021 г.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна в производството
на страната на ищеца - „Т.“ ООД.
Решението, в частта на уважаване на исковете за заплащане на такса за дялово
разпределение, е обжалвано от ответника В. С. И. с изложени доводи, че е
недопустимо, тъй като ищецът не е носител на вземането, поради което не е активно
материалноправно и процесуалноправно легитимиран да го предяви и търси.
Решението, в посочената част, е обжалвано и като неправилно, поради нарушение на
материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост.
Поддържа, че в производството не е доказано, че вземането за такса за
извършено дялово разпределение принадлежи на ищеца, поради което недопустимо
съдът е приел, че активната процесуална легитимация принадлежи на ищеца. В
условията на евентуалност е посочил, че носител на вземането не е ищеца, а фирмата
извършила дялово разпределение, поради което произнасянето на съда по същество на
спора и уважаване на иска за тази претенция е неправилно.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете за признаване съществуване на парично вземане за такса за
услуга дялово разпределение, като неоснователни.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД. В с.з. не е изразено становище по
жалбата.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
2
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
е топлоснабден; че ответникът е собственик на имота, находящ се в гр. София, ж.к.
„****, аб. № 160101, поради което е битов клиент по смисъла на §1, т. 2а от ДР на ЗЕ,
за процесните период и имот, за който са доставяни количества ТЕ; че между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение с предмет договор за
продажба на топлинна енергия; че в качеството си на потребител на ТЕ в имота –
жилищен обект ответникът дължи разходи за заплащане на цена на потребена
топлинна енергия и мораторна лихва върху сумата за ТЕ, както и цена на услугата
дялово разпределение, чиято стойност възлиза на част от исковите суми.
Решението е правилно.
Чрез представените пред СРС доказателства е установено, че ответникът е
собственик на процесния недвижим имот. В това си качество същият се явява клиент
на топлинна енергия и съответно е обвързан от облигационна връзка с предмет -
доставка на топлинна енергия.
Установено е и в производството и не е спорно, че процесният имот е
топлофициран и че сградата - етажна собственост /в която се намира имота/ е
присъединена към топлопреносната мрежа.
Подаването на топлинна енергия към сградата, в която се намира процесния
имот, в периода от 01.02.2018 г. до 06.04.2018 г., за който са предявени исковете е
установено чрез приетите доказателства пред първата инстанция и констатациите на
приетите пред СРС, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които
настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г. /потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си. През процесния период клиент на ТЕ съобразно придобитото вещно право на
собственост върху процесния имот е ответника - арг. чл.153 чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а
3
от ДР на ЗЕ. С оглед това същият е бил обвързан от облигационно правоотношение по
договор с ищеца за продажба на топлинна енергия, която се извършва при публично
известни Общи условия на топлофикационното дружество за продажба на топлинна
енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-
1 от 27.06.2016г. на КЕВР. С цитираната разпоредба е предвидено, че продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма
на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В този см. са и
разясненията, дадени в решение № 35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, което настоящия състав възприема.
Според приетите като доказателства по делото пред първата инстанция и
констатациите на експерта по ССчЕ, приета пред СРС, сумата за такса за дялово
разпределение в имота за исковия период възлиза на 34,10 лв.
Доводите на ответника, че в производството не е доказано основание и размер на
потребените услуги за извършено дялово разпределение на потребената в имота ТЕ,
съдът намира за неоснователни и недоказани. Както правилно е посочил СРС в своето
решение съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването - извършването на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост се заплаща от потребителите на топлинна енергия на ищцовото
дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата
за дялово разпределение. В случая между страните не е спорно, че услугата е
извършена, като няма данни работата да не е приета, поради което потребителите
следва да заплатят на ищеца дължимото възнаграждение за услугата дялово
разпределение по силата на цитираните разпоредби.
Според чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение. Задължението е
възложено на топлопреносното предприятие, което съгласно чл. 139, ал. 2 извършва
дялово разпределение на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър по чл. 139а от ЗЕ. В Общите условия /в сила от м.08.2016
г./, приложими за периода, за който се претендира установяване на вземане за дялово
разпределение е закрепено в чл. 22, ал. 1, алт. 2 и, ал. 2 от ОУ, че дялово
разпределение се извършва възмездно чрез възлагане на търговец, избран от клиента,
4
като клиентът заплаща на продавача стойността за услугата "дялово разпределение".
Начинът, по който се формира стойността на услугата за дялово разпределение, е
регламентиран в чл. 36, ал. 1 от ОУ. Съгласно посочената разпоредба клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиентите
търговец, като стойността се формира от: цена за обслужване на партидата на клиент и
цена на отчитане на един уред за дялово разпределение. Редът и начинът на заплащане
на услугата се определя от продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата
дялово разпределение и се обявява по подходящ начин на клиентите. С договора от
02.11.2007 г., сключен между ищеца и „Т.“ ООД страните са договорили заплащане от
"Топлофикация София" ЕАД на извършваните услуги. Представен е и договор,
сключен между етажните собственици в процесната сграда и фирмата за дялово
разпределение. Предвид така ангажираните по делото доказателства, ищецът се
легитимира като носител на правото да получи стойността на извършваната услуга
дялово разпределение, в случай че същата е реално осъществена, като неоснователни
се явяват доводите изложени във въззината жалба в обратната насока.
На следващо място при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал въззивният съд намира, че услугата "дялово разпределение на
топлинна енергия" е била реално осъществена. В съответствие с чл. 24 от ОУ
клиентите от СЕС, част от която е процесният имот, са избрали дружеството „Т.“ ООД
за извършване на услугата дялово разпределени. Дружеството е регистрирано по
смисъла на чл. 139а ЗЕ. От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че
разпределението на топлинната енергия в процесната сграда е било извършвано
именно от фирмата за дялово разпределение „Т.“ ООД в съответствие с нормативните
изисквания. При това положение въззивният съд намира претенцията за установяване
съществуването на вземане за стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за доказана по основание, като възраженията на въззивника в тази
насока следва да се разглеждат като неоснователни.
Въззивният съд намира за доказан и размера на предоставената услуга за дялово
разпределение, като в тази насока се довери на изготвените заключения на СТЕ и ССч
Е.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9569 от 26.08.2022 г. по гр.д. № 51968/2021 г. по
описа на СРС, 170 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по искове с
5
правно основание чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, предявени от ищеца „Топлофикация-София“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №23Б против В. С. И.,
ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ****, офис - партер, адв. Р.Р., че
В. С. И. дължи на „Топлофикация- София“ ЕАД сумата сумата 34,10 лв. /тридесет и
четири лева и десет ст./ - главница, представляваща стойността на услугата дялово
разпределение за периода м.02.2018 г,- м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 17.03.2021 г.
до окончателното плащане на задължението.
Решението е постановено при участие на подпомагаща страна в производството
на страната на ищеца - „Т.“ ООД.
На стоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6