№ 40392
гр. София, 06.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110142066 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са искове от И. А. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. /////////////////// срещу
Столична община, адрес: гр. /////////////////, по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми:
- 1000 лв. – частично от вземане в общ размер на 5000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 28.03.2024 г. до 12.05.2024г.,
изразяващи се в преживени болки, страдания, неудобства и стрес, вследствие на
причинени телесни увреждания при злополука – падане в резултат на спъване в
стърчащо от тротоара желязо, настъпила на 28.03.2024 г. в гр. София, на десния
тротоар на ул. „Средна гора“ по посока от ул. „Пиротска“ към ул. „Цар Симеон“,
покрай 18 СОУ „Уилям Гладстон“, ведно със законната лихва от деня на увреждането
– 28.03.2024 г., до изплащане на вземането;
- 15 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – такса за
записване върху диск на направено на ищцата рентгеново изследване след
горепосочената злополука, ведно със законната лихва от 29.03.2024 г., на която е
заплатена същата сума, до изплащане на вземането.
Ищцата твърди, че на 28.03.2024 г. около 20 ч., в гр. София, докато вървяла със
съпруга си и двете им деца по десния тротоар на ул. „Средна гора“, по посока от ул.
„Пиротска“ към ул. „ Цар Симеон“, покрай 18 СОУ „Уилям Гладстон“, се спънала на
стърчащо от тротоарната настилка 20-сантиметрово желязо, загубила равновесие и
рязко и с голяма сила политнала напред, паднала по лице и върху лявата страна на
тялото й, като се провлачила по лявата скула на лицето, лявата ръка и лявото коляно.
Изпитала силна болка и в първия момент не успяла да се изправи, дори с помощта на
съпруга й и двете им деца. След няколко минути, след като се уверили, че може да
ходи, продължила с помощта на съпруга й до дома им. Твърди, че изпитала силна
болка и ужас от падането, усещане за шок и безпомощност. След като се прибрала
вкъщи забелязала, че скулата й освен че кърви от охлузването, започнала да посинява
и да отича и сложила лед и компреси с Риванол. На следващия ден болките в лявата
скула и ръката й се засилили, появило се силно главоболие и непрекъснато сълзене от
лявото око, поради което се наложило да посети УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.След
като й направили необходимите изследвания, включително рентгенография,
установили, че няма счупвания, но е пострадала сериозно при описаната по-горе
1
злополука. Била получила кръвонасядания и охлузвания по лицето и двата крака,
охлузване на дясната ръка и кръвонасядане на лявата ръка. Твърди, че през следващите
седмици изпитвала болки в травмираните участъци, силно главоболие, световъртеж и
затруднения в ежедневното си обслужване, в началото имала нужда от помощта на
съпруга й дори при обличане. Движенията й били ограничени и пазела лявата си ръка
и коляно от натоварване, съгласно препоръките на ортопеда. Не можела да извършва
никаква домакинска работа, както и да се грижи пълноценно за децата си. Заради
болките й било трудно да се концентрира и да извършва служебните си
задължения.Твърди, че злополуката се отразила и на психическото й състояние. В
продължение на месец след злополуката продължавала да сънува падането. Силно я
притеснявало и това, че лицето й изглеждало травмиращо за околните и най-вече за
децата й, които не били я виждали в подобно състояние. Твърди, че в резултат на
злополуката претърпяла много болки, страдания, силен стрес, безпокойство и редица
неудобства, всички настъпили като пряка и непосредствена последица от тази
злополука. Навежда доводи, че преживените от нея болки и страдания следва да бъдат
обезщетени от Столична община на основание чл. 49 ЗЗД, доколкото съгласно чл. 8, ал.
3 и чл. 19 ал. 1 и 2, чл. 31 и § 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища били
общинска собственост и на общините било вменено задължението за ремонтирането и
поддръжката им. По отношение на пътищата, включително и тротоарите на
територията на Столична община, какъвто бил настоящият случай, тези дейности
следвало да бъдат извършвани от ответника като юридическо лице чрез служителите
му или други лица, на които е възложил извършването им, като на основание чл. 49
ЗЗД ответникът носел обективна гаранцонно-обезпечителна отговорност за
причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на възложената им
работа. В случая наличието на подобен участък от тротоара със стърчащи железа било
резултат от действия й бездействия на лицата, на които ответникът е възложил
изпълнението на дейностите по поддръжка на тротоарите. Натоварените с тези
дейности лица не били извършили дължимите действия по привеждане на тротоара на
ул. „Средна гора“ в състояние, позволяващо безопасно преминаване на пешеходци.
Поради това на основание чл. 49, вр. с чл. 52 ЗЗД, Столична община дължала
заплащане на обезщетение за причинените й имуществени и неимуществени вреди.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове.
Претендира разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗА.
В срока за отговора Столична община оспорва предявените искове като
неоснователни. На първо място, от изложените в исковата молба твърдения не било
възможно да се определи точният механизъм и мястото на настъпване на злополуката.
От приложените към исковата молба доказателства не било възможно да се определи
нито точният механизъм на инцидента, нито мястото и времето на настъпването му.
Оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения относно преживените от
ищцата неимуществени вреди като силно преувеличени като излага съображения в
тази насока. На следващо място прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата като твърди, че същата не е положила дължимата грижа
като пешеходец при придвижването си. Освен това, между ответника и трето за делото
лице имало сключен договор за ремонт и поддръжка на процесния пътен участък.
Твърди, че тротоарът пред сградата на 18 СОУ „Уилям Гладстон“ бил ремотиран и
реновиран изцяло, поради което счита, че Столична община е изпълнила нормативното
й задължение за поддръжка на общинските пътища с всички елементи към тях, в т.ч.
тротоарите. Предмет на сключения договор бил ремонт и поддръжка на общинските
2
пътища, подади което изпълнителят нямал право да се разпорежда, променя,
отстранява или ремонтира елементи от фасадата на сградите, а още повече, че сградата
на училището била със статут на архитектурен паметник на културата. Ето защо моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове, евентуално – да
намали размера на обезщетението при отчитане на степента на съпричиняване от
страна на ищцата. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
Ищецът следва да докаже:
1) правоотношение по възлагане на работа;
2) осъществен фактически състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице (служители
на ответника или лица, които същият е натоварил с поддръжката на пътя) – пряк
изпълнител на работата с необходимите елементи:
- деяние (действие и/или бездействие),
- настъпването на вреда – в случая имуществена и неимуществена (степента,
интензитета и продължителността на претърпените болки и страдания);
- причинна връзка между деянието и вредата;
- противоправност на деянието;
3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по повод извършването на
възложената му работа – чрез действие/бездействие, което пряко съставлява
извършването на възложената работа, чрез бездействия за изпълнение на задължения,
които произтичат от закона, техническите и други правила или характера на работата,
или чрез действия, които не съставляват изпълнение на самата работа, но са пряко
свързани с него.
Вината на делинквента се предполага до доказване на противното, като в тежест
на ответника е да обори при условията на обратно доказване /пълно и главно/
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
В тежест на ответника е да докаже всички факти и обстоятелства, на които
основава своите искания или възражения, включително:
1. Въпросното желязо, на което се твърди, че се е спънала ищцата, е част от
фасадата на сградата на 18 СОУ „Уилям Гладстон“, която е със статут на архитектурен
паметник на културата;
2. Възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за съпричиняване – извършването от страна
на ищеца на действия или бездействия, с които е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, за което не сочи доказателства;
Приложените към исковата молба и към молба от 27.09.2024 г. на ответника
доказателства следва да бъдат приети като относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на съдебномедицинска експертиза е
основателно с оглед необходимостта от специални знания за изясняване на спора.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели за установяване на посочените в исковата молба обстоятелства е
допустимо и необходимо за изясняване на предмета на спора, поради което следва да
бъде уважено.
Във връзка с представения от ищцата диск с веществени доказателства
(рентгенови снимки) неговото съдържание следва да бъде обект на изследване от
съдебномедицинската експертиза, за да бъде приобщен като доказателство по делото,
3
но при наличие на възражение от ответника относно съдържанието на приложения
компактдиск следва допускане на съдебно-техническа експертиза за обективиране на
неговото съдържание на материален носител.
Искането на ответника в молба от 27.09.2024 г. за допускане на съдебно-
техническа експертиза е пряко свързано с твърденията в отговора на исковата молба,
че процесното желязо, довело до инцидента с ищеца, не е могло да бъде премахнато,
тъй като било част от фасадата на сградата на съответно училищно заведение със
статут на архитектурен паметник на културата, поради което е относимо към предмета
на спора.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 25.11.2024 г.
от 09,30 ч, за когато да се призоват страните и вещите лица с връчване на препис от
настоящия акт, а на ищеца - и препис от отговора на ответника, както и от молба от
27.09.2024 г. на ответника.
ПРИЕМА представените с исковата молба доказателства по делото, както и
писмо към молба от 27.09.2024 г. на ответника.
ДОПУСКА двама свидетели на ищеца при режим на довеждане в първото по
делото съдебно заседание за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в
исковата молба – един свидетел относно получаване на процесната травма, а другият
свидетел относно претърпените болки и страдания от ищцата.
УКАЗВА на ищеца, че неявяването на допуснатите свидетели в първото ОСЗ
без доказани уважителни причини влече отмяна на акта относно тяхното допускане,
както и по преценка налагане на глоба на страната за неоснователно отлагане на
делото.
ДОПУСКА съдебномедицинска експертиза, изпълнима от вещото лице Н.С.,
специалност: Съдебна медицина, който след запознаване с материалите по делото, в
т.ч. със съдържанието на приложения на л. 20 от делото компактдиск, както и
оглед на ищцата да отговори на поставените в исковата молба въпроси, като при
наличие на възможност да възпроизведе съдържанието на компактдиска на хартиен
носител като приложение към заключението, а при липса на такава възможност да
опише съдържанието на същия компактдиск, при депозит от 350 лв., вносим от ищеца
в 3-дневен срок от съобщението.
Неизпълнението на указанията в срок влече отмяна на акта в частта, с която е
допусната експертизата.
ДОПУСКА съдебно-техническа експертиза, изпълнима от вещо лице Р.Р.,
специалност: Архитектура, оценител на недвижими имоти и паметници на културата,
Опазване на паметниците на културата, което след преглед на делото и извършване на
необходимите справки да отговори на въпросите по молба от 27.09.2024 г. на
ответника, при депозит от 300 лв., вносим от ответника в 3-дневен срок от
съобщението.
ДА СЕ ИЗДАДЕ съдебно удостоверение на вещото лице след представяне на
проект без заплащане на държавна такса при необходимост от снабдяване с данни,
относими към задачите на експертизата.
4
УКАЗВА на ищеца, че има възможност да постави допълнителни въпроси към
съдебно-техническата експертиза в 3-дневен срок от съобщението, като тяхното
допускане следва при преценка за относимост и определяне на депозит.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на съдебния деловодител да уведоми за настоящия акт, в частност за
задълженията за внасяне на депозити, всички съответни страни по делото по налични
по делото и/или в интернет (след съответна справка в Търговски регистър, Регистри на
българската адвокатура и интернет страници на страните по делото) телефонни номера
и имейл адреси освен чрез служба „ВПСК“ при СРС с удостоверяване на това
обстоятелство по делото.
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5