Р Е Ш
Е Н И Е
№ 39
гр.
Силистра, 05 август 2022 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Чернева
ЧЛЕНОВЕ: Валери Раданов
Маргарита Славова
при секретаря
Виолина Рамова и с участието на заместник окръжния прокурор при ОП – Силистра С.Т.,
като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 29 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Й.К.Д. с ЕГН – **********
*** срещу Решение № 50 от 25.02.2022 г. на Силистренския районен съд,
постановено по АНД № 601 по описа на съда за 2021г., с което е изменено
Наказателно постановление № 38-0002383 от 17.08.2021г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Русе, като е намален размера
на наложената глоба от 3000 лв. на 650 лв.
Касаторът в производството, действащ чрез адв. Й. А. ***,
намира, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния
закон. В тази връзка изтъква, че масата на автомобилната композиция е
установена само на базата на кантарна бележка, а не
по реда на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г., съгласно който
проверката следва да се извърши със средства за измерване, отговарящи на
изискванията на Закона за измерванията. Освен това счита, че в досъдебната фаза
на производството са допуснати процесуални нарушения, ограничили правото му на
защита, които нарушения въззивният съд неправилно не е съобразил. В тази връзка
изтъква, че както в акта за установяване на административно нарушение, така и в
наказателното постановление, не било ясно в какво се изразява изпълнителното
деяние. Моли за отмяна на оспореното решение, както и за отмяна на потвърденото
с него наказателното постановление, а в условията на евентуалност, моли да бъде
намалена глобата до предвидения в закона минимум.
Ответната страна Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ гр.Русе не е представила отговор на
касационната жалба и не изпраща представител в съдебно заседание.
Заместник окръжния прокурор дава заключение, че жалбата е
неоснователна. Излага становище, че решението е постановено при изяснена
фактическа обстановка и правилни и последователни изводи на първоинстанционния
съд, поради което следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
Касационната жалба е постъпила от надлежна страна, в
законния срок поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
по следните съображения.
С Наказателно
постановление № 38-0002383 от 17.08.2021г. на Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр.Русе на касатора за нарушение на чл.139, ал. 1,
т. 2, предл. “второ“ от ЗДвП във вр.
с чл. 6, а. 1, т. 3, б. „а“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и на основание
чл.177, ал.3, т.1, предл. “второ “ ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 3000 лева.
Въззивният съд е възприел фактическите
констатации на наказващия орган. За да стигне до този извод въз основа на
събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства съдът е установил,
че при проверка на 12. 07. 2021 г. по пътя гр. Силистра-гр. Добрич, на
километър 0+908 е установено, че санкционираното лице, в качеството на водач на
състав от ППС, съставени от влекач с две оси и полуремарке
с три оси, извършва обществен превоз, като масата на композицията заедно с
товара е 45 360 кг при разрешени 40 000 кг; масата е установена с
представените от водача кантарна бележка и товарителница, като не са били представени разрешение
за движение на тежко ППС, нито доказателства за заплатени такси за специално
ползване на пътищата. Първоинстанционният състав не е
констатирал нарушения във воденото административнонаказателно
производство, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Коментирал е, че товарителницата и кантарната бележка
са документи, които съпътстват превоза, попълват се от самия водач и
информацията в тях си съответства, поради което не е имало причина да не се
приемат от контролните органи. Във връзка с материалноправната
законосъобразност и обоснованост на издаденото НП съдът е преценил въз основа
на установените в процеса факти и обстоятелства, че водачът е извършил
нарушение на чл. 139, ал. 1, т. 2, пр. 2 от ЗДвП, вр. чл. 6, ал. 1, т. 3, б. "а"
от Наредба № 11 от 03.07.2001 година
на МРРБ, поради което правилно е санкциониран на основание чл.177, ал. 3, т.1, предл.
“второ“ ЗДвП, но размерът на наложената глоба не е съобразен със законово
установените критерии за индивидуализация на наказанието съгласно чл. 27, ал. 2
от ЗАНН, поради което е редуцирал глобата до 650. 00 лева, съобразявайки, че
лицето е било санкционирано с едно влязло в сила НП и за друго нарушение на
ЗДвП.
Така постановеното решение е правилно.
Районният съд е
установил вярно фактическата обстановка по делото, обсъдил е събраните по
делото доказателства и доводите на страните, и е стигнал до обоснован извод, че
нарушението, за което е санкциониран дееца, е извършено. Изложените от първата
инстанция мотиви съответстват на събраните доказателства и на приложимите
правни норми, и изцяло се споделят от настоящия касационен състав.
Несъстоятелни са наведените основания за отмяна на
съдебния акт съобразно релевирания довод за начина, по който е установено
теглото на превозното средство. Нито ЗДвП, нито Наредба № 11/03.07.2001 г. въвеждат изискване за установяването със
специални средства на допустимата максимална маса съгласно чл. 139, ал. 1, т. 2
от ЗДвП, респ. нейното превишаване, от контролните органи-служители на ИА
„Автомобилна администрация“. Цитираната от
касатора разпоредба на чл. 35, ал. 3 от Наредба № 11/03.07.2001 г. касае проверка
за съответствие, извършвана от администрацията, издала разрешителното или
документа за платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3 от наредбата (сред които
администрации не попада ИА „АА“) или длъжностните лица от Агенция „Митници“, т. е. неотносима е
към проверката, при която е установено настоящото нарушение. При липса на регламентиран способ за
установяване (ако беше въведен такъв, то той би бил част от обективните признаци
на нарушението), масата на превозното средство би могла да бъде установено
посредством различни доказателствени средства. Не е било спорно, че надвишаването на
максимално допустимата маса в случая е установено от проверяващите посредством
данните, вписани в приложените експедиционна бележка и товарителницата, т. е.
въз основа на частните документи, съпътстващи превоза и представени от водача.
Същите документи са подписани от него, като посредством подписа си, същият е
удостоверил верността на вписаните обстоятелства, в това число и относно
теглото на натовареното ППС. Към момента на съставянето на акта констатациите
на проверяващите относно превишаването на допустимата маса на превозното
средство, извършени на база представените от водача документи, не са били
оспорени. Длъжностните лица не са имали основание да се възползват от правото
си по чл. 166, ал. 2, т. 8, пр. 2 от ЗДвП да ползват технически средства за
измерване на масата на автомобила. При наличие на годни и неоспорени писмени доказателства,
установяващи извършването на нарушение, събрани в досъдебната фаза на
производството и неопровергани по време на разглеждането на делото от въззивния
съд, последният не е имал основание да
ги игнорира и правилно се е позовал на тях при постановяването на акта си.
Неоснователен е изложеният в жалбата довод за неясно
описание на нарушението както в АУАН, така и в НП, в резултат на което за
санкционираното лице е останало неясно в какво се изразява изпълнителното
деяние. В тази връзка
първоинстанционният съд правилно е анализирал, че разпоредбата на чл. 139, ал.
1, т. 2, пр. 2 ЗДвП съдържа изискване за спазване на установения с Наредба № 11/2001
г. ред за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Този подзаконов нормативен акт регламентира както параметрите, с чието
превишаване ППС попада в категорията на извънгабаритните,
така и процедурата за издаване на разрешение за движение на извънгабаритно
ППС. При приетата за установена фактическа обстановка е правилен извода, че
управляваното от касатора съчленено ППС попада в
хипотезата на чл. 6, ал. 3, б. "а" от Наредба № 11 с регламентирана
допустима максимална маса 40. 000 тона и при установена маса на управляваното ППС,
надхвърляща допустимите предели, деянието е наказуемо по чл. 177, ал. 3, т. 1
от ЗДвП, както е било квалифицирано и от
АНО. Вписването на фразата в АУАН и в НП, че водачът „не представя квитанция за
претоварване“ не може да обоснове
приложение на друга санкционна разпоредба при така изяснената фактическа
обстановка, а само подчертава, че установеното претоварване не е било разрешено
предварително (чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/2001г.), при която хипотеза водачът
нямаше да носи административнонаказателна отговорност.
Що се касае до индивидуализацията на наказанието,
настоящата инстанция изцяло споделя изводите, направени от първоинстанционния
съд, поради което на
основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях.
Във връзка с гореизложеното се налага извода, че решение
на РС – Силистра не страда от пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му, поради което следва да бъде оставено в сила
Водим от горното, Силистренският административен съд на
основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 50 от 25.02.2022 г. на Силистренския
районен съд, постановено по АНД № 601 по описа на съда за 2021г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.