№ 9824
гр. София, 30.11.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20211110151733 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба на ЕМ. С. Д. срещу
*****************************, която отговаря на изискванията за редовност и
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
С отговора на исковата молба е релевирано доказателствено искане да бъде изискано и
приложено по делото копие от изпълнително дело № 172/2014г. по описа на ЧСИ У.Д., рег
№ *** в КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, което искане е допустимо и
основателно и следва да бъде уважено. На настоящия етап от производството липсват
основания за изискване представянето на оригинални документи по изпълнителното дело.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 16.02.2022г. от 09:30 часа, за когато да се
призоват страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца –
препис и от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените от страните писмени документи като доказателства по
делото.
ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ У.Д., рег № *** в КЧСИ с район на действие Софийски градски
1
съд в 1-седмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото заверено от
съдебния изпълнител копие от изпълнително дело № 172/2014г.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и ал.
2 ГПК:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК от
ЕМ. С. Д. срещу ***************************** с искане да се признае за установено
спрямо ответника, че ищецът не дължи сумите, както следва: 3 040,25 лева, представляваща
неплатени вноски от предсрочно изискуем кредит по договор за потребителски кредит от
05.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2013г. до
окончателното изплащане, 288,12 лева, представляваща договорна лихва за периода от
01.10.2012г. до 17.04.2013г., 73,08 лева, представляваща наказателна лихва за периода от
22.10.2012г. до 22.07.2013г., 68,03 лева разноски за държавна такса и 172 лева за
юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 30.07.2013г.
по ч. гр. д. № 31424/2013г. по описа на СРС, 124-ти състав.
Ищецът твърди, че на 30.07.2013г. била издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 31424/2013г. по описа на СРС, 124-ти
състав, по силата на която ищецът бил осъден да заплати на ******************** сумите,
както следва: 3 040,25 лева, представляваща задължение за главница по договор за
потребителски кредит от 05.05.2010г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 23.07.2013г. до окончателното изплащане, 288,12 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 01.10.2012г. до 17.04.2013г., 73,08 лева, представляваща наказателна лихва за
периода от 22.10.2012г. до 22.07.2013г., 68,03 лева разноски за държавна такса и 172 лева за
юрисконсултско възнаграждение. На същата дата бил издаден изпълнителен лист за
посочените суми. На 19.02.2014г. въз основа на изпълнителния лист от 30.07.2013г. било
образувано изпълнително дело № 172/2014г. по описа на ЧСИ У.Д., рег № *** в КЧСИ с
район на действие Софийски градски съд. На 29.04.2014г. държавата била присъединена
като взискател по делото. На 14.10.2014г. бил наложен запор върху банковите сметки на
ищеца в *************** и ****************. На 05.12.2014г. ищецът получил покана за
доброволно изпълнение, като в законоустановения срок за подаване на възражение срещу
заповедта за изпълнение, такова не било подадена, поради което заповедта била влязла в
законна сила на 19.12.2014г. Твърди, че на 28.12.2017г. било изпратено запорно съобщение
с изх. № 65038/28.12.2017г. до **************** за налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца. Запорното съобщение било върнато като непотърсено на
08.02.2018г. в кантората на съдебния изпълнител. На 29.12.2020г. ********************
сключила договор за прехвърляне на вземания с *****************************, по
силата на който последното станало титуляр на процесните вземания. На 03.09.2021г.
ищецът бил уведомен за извършеното прехвърляне на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Излага
твърдения, че на 31.08.2021г. въз основа на посочения изпълнителен лист ответникът е
образувал ново изпълнително дело № 2328/2021г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № *** в
КЧСИ, с район на действие СГС. Сочи, че в продължение на повече от три години, считано
2
от 19.12.2014г. до 28.12.2017г. по изпълнително дело № 172/2014г. по описа на ЧСИ У.Д. не
били предприети изпълнителни действия, поради което същото се прекратило по силата на
закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че новата погасителна давност за
вземанията, предмет на изпълнителното производство започва да тече от датата, на която е
предприето последното валидно изпълнително действие, в настоящия случай това било от
19.12.2014г. и била изтекла на 19.12.2019г., от който момент твърди, че задълженията на
ищеца са се превърнали в естествени такива, които не подлежат за принудително
изпълнение. Твърди, че давността за процесните вземания е изтекла на 19.12.2019г., т. е.
преди образуване на изпълнително дело № 2328/2021г. по описа на ЧСИ М.П., като към
датата на образуването му същите не подлежали на принудително изпълнение. Правният си
интерес от предявения иск срещу ***************************** ищецът извежда от
факта, че дружеството е титуляр на вземането и взискател по изпълнителното дело.
Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва
предявения иск. Изложени са твърдения, че на 19.02.2014г. въз основа на изпълнителен
лист, издаден на 30.07.2013г. по ч.гр.д. № 31424/2013г. по описа на СРС в полза на
********************, срещу ищеца е било образувано изпълнително дело № 172/2014г. по
описа на ЧСИ У.Д.. На 14.10.2014г. бил наложен запор върху банковите сметки на ищеца в
***************, **************** и „*************************. На 05.12.2014г. на
ищеца била връчена заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 31424/2013г. по описа
на СРС, като същата била влязла в законна сила. Излага твърдения, че с молбата за
образуване на изпълнителното дело на ЧСИ У.Д. били възложени правата по чл. 18 КЧСИ,
като на 27.01.2016г. съдебният изпълнител изпратил запитване до всички банки за открити
на името на ищеца банкови сметки. Твърди, че на 20.10.2017г. в електронната поща на
съдебния изпълнител било получено съобщение от ищеца, с което ищецът уведомявал
съдебния изпълнител, че по банковата си сметка с IBAN: ***********************
получава трудовото си възнаграждение, като към съобщението било прикрепено искане за
вдигане на наложения върху посочената банковата сметка запор, за да може ищецът да се
възползва от полагащите му се средства, с които да живее. На 04.12.2017г. ЧСИ У.Д.
вдигнала наложения запор, като на 28.12.2017г. изпратила запорно съобщение до
**************** за налагане на запор върху трудовото възнаграждение на ищеца. Твърди,
че на 29.12.2020г. ******************** сключила договор за прехвърляне на вземания с
*****************************, по силата на който последното станало титуляр на
процесните вземания. Поддържа, че преди изтичането на общата петгодишна погасителна
давност въз основа на същото изпълнително основание било образувано ново изпълнително
дело № 2328/2021г. по описа на ЧСИ М.П., с рег. № *** в КЧСИ, с район на действие СГС.
Твърди, че с оглед настъпилите факти в изпълнителното производство, а именно
извършените изпълнителни действия, които са годни да прекъснат давността съгласно т. 10
от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, стабилизирана заповед за
изпълнение и признание на вземането от страна на ищеца, исковата молба е неоснователна.
Искането към съда е да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.
3
По предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже
правния си интерес от предявяване на иска.
По предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че са налице обстоятелства,
водещи до прекъсване или спиране на давността на вземанията, предмет на издадения
изпълнителен лист.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните
обстоятелства: че срещу ищеца на 30.07.2013г. е издаден изпълнителен лист за процесните
суми в полза на ********************, въз основа на който било образувано изп. дело №
172/2014г. по описа на ЧСИ У.Д., рег № *** в КЧСИ с район на действие Софийски градски
съд, както и че на 29.12.2020г. ******************** е прехвърлила вземанията по
процесния изпълнителен лист на *****************************, и че по молба на
ответника е образувано ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист-
изп. дело № 2328/2021г. по описа на ЧСИ М.П., рег. № *** КЧСИ с район на действие СГС.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4