РЕШЕНИЕ
гр.
Сливен, 07.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Сливен, Въззивен граждански състав, в закрито заседание на седми август две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖАНА БАКАЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Толева гр.д. № 391/2019 г. по описа на Окръжен съд
Сливен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба
от „Дием“ ЕООД, ЕИК:********* чрез процесуален представител адвокат Е.П. ***, с
която се обжалва отказа на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен
да да прекрати изпълнително дело № 125/2014 година по описа на Съдебно
изпълнителна служба (СИС) при Районен съд Сливен поради настъпила перемпция.
Препис от жалбата е
изпратен на насрещната страна по изпълнителното дело – взискателя „Евротекстил
2000“ ООД, ЕИК:*********. В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК няма постъпило писмено
възражение.
В
срока и на основание чл. 436, ал. 3, изр. 2
ГПК
съдебният изпълнител е изложил мотиви, в които поддържа, че жалбата е
неоснователна. Излага се твърдение, че към момента на подаване на молба за
прекратяване на изпълнителното дело от длъжника „Дием“ ЕООД - 04.04.2019 г. не
е настъпило основание за прекратяване на делото поради перемпция, тъй като
последното изпълнително действие – отмяна на насрочена публична продан и
вдигане на запор, наложен върху движими вещи, предмет на проданта, било
извършено на 04.10.2017г.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:
Изпълнително
дело № 125/2014 година по описа на
Съдебноизпълнителна служба при Районен съд Сливен е образувано по молба на
взискателя „Евротекстил 2000“ ООД, ЕИК:********* чрез процесуален представител
адвокат С.К. *** срещу „Дием“ ЕООД, ЕИК:********* по изпълнителен лист от 20.02.2014
година издаден от Окръжен съд Сливен въз основа на Решение № 7/04.03.2013г. по
т.д. № 74/2011 по описа на Окръжен съд
Сливен, с което на основание чл. 108 ЗС съдът признава за установено по
отношение на „Дием“ ЕООД, че „Евротекстил 2000“ е собственик на недвижим имот, представляващ
поземлен имот № 67338.605.314 по кадастралната карта на град Сливен, находящ се
в град Сливен – промишлена зона с площ 3905 кв.м. с трайно предназначение –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов
обект, със съседи: поземлени имоти - № 67338.605.116; № 67338.605.313; № 67338.605.114
и № 67338.605.52, като съдът е осъдил „Дием“ да предаде владението върху имота.
С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е поискал от съдебния
изпълнител в случай, че в срока на доброволно изпълнение имотът не бъде
предаден, съдебният изпълнител да извърши въвод във владение. Претендират се
разноски за образуване на изпълнителното дело, в това число и адвокатско
възнаграждение.
До
длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 11.03.2014 г.,
но задължението за предаване владението на имота не е изпълнено доброволно. С
резолюции от 09.04.2014г. и от 10.04.2014г. съдебният изпълнител е насрочил
въвод във владение на процесния имот и опис на находящите се в него движими
вещи, собственост на дружеството длъжник за 29.04.2014г. от 12:00 часа. Съобщенията
за насрочения въвод във владение и за опис на движими вещи са редовно връчени
на представител на длъжника съответно на 11.04.2014г. и 15.04.2014г.
На 29.04.2014г. е
извършен въвод във владение на процесния недвижим имот, за което действие е
съставен протокол. Извършен е и опис на находящите се в същия движими вещи,
собственост на длъжника, обективиран в протокол за опис на движимо имущество от
29.04.2014г.
С резолюция от
15.05.2014г. по делото е присъединено изпълнително дело № 124/2014 по описа на
Съдебно изпълнителна служба при Районен съд Сливен. Изпълнително дело №
124/2014 е образувано по молба на взискателя „Евротекстил 2000“ ООД, ЕИК:*********
чрез процесуален представител адвокат С.К. *** срещу „Дием“ ЕООД, ЕИК:*********
за вземане по изпълнителен лист от 24.01.2014г., издаден от Окръжен съд Сливен
въз основа на Решение № 7/04.03.2013г. по т.д. № 74/2011 по описа на Окръжен
съд Сливен, т.д. № 121/2013 по описа на Апелативен съд – Бургас, т.д. №
6750/2013 по описа на Върховен касационен съд, с което дружество „Дием“ ЕООД е
осъдено да заплати на „Евротекстил 2000“ ООД сумата от 5822,94 лева – деловодни
разноски пред първа инстанция и сумата от 5000,00 лева – разноски пред въззивна
инстанция.
От материалите
по изпълнителното дело се установява, че по молби на взискателя са насрочвани
няколко публични продани на описаните и оценени движими вещи, както следва: 1)
03.06.2014г.-03.07.2014г.; 2) 16.09.2014г.-16.10.2014г.; 3) 12.01.2015г.-12.02.2015г.;
4) 18.05.2015г.-18.06.2015г.; 5) 15.09.2015г.-15.10.2015г.; 6) 24.02.2016г.-24.03.2016г.;
7) 15.08.2016г.-15.09.2016г.; 8) 23.01.2017г.-23.02.2017г. Поради неявяването
на купувачи публичните продани са обявявани за нестанали.
На 11.11.2014г.,
по искане на взискателя, е насрочен опис на три броя моторни превозни средства,
на които е наложен запор по присъединеното изпълнително дело № 124/2014 – товарен
автомобил „Мерцедес 809Д“ с рег. № СН1054ВВ; товарен автомобил „Мерцедес 207Д“
с рег. № СН0338ВВ и лек автомобил „Фолксваген пасат“ с рег. № СН7142НН. Описът
е отложен поради неявяване на длъжника. По молба на взискателя е насрочен нов
опис на моторните превозни средства за 25.11.2014 г., който също е отложен
поради неявяване на длъжника и непредоставяне на моторните превозни средства.
С молба от
21.06.2017г. взискателят е поискал от съдебния изпълнител, във връзка с
обявената с протокол от 16.06.2017г. за нестанала публична продан на движими
вещи, да бъде извършена нова продан на същите по реда на чл. 494, ал. 2 ГПК. С
обявление от 11.07.2019г. съдебният изпълнител е обявил нова продан на
описаните по делото движими вещи от 23.10.2017г. до 23.11.2017г. Като в обявлението
е посочено, че на 24.11.2017г. от 09:00 часа, в присъствието на явилите се
наддавачи на основание чл. 492 ГПК ще бъде съставен протокол и ще бъде обявен
купувача.
На 21.09.2017г. по изпълнително дело №
125/2014 е постъпила молба от процесуалния представител на взискателя, с която
се моли съдебният изпълнител да отмени насрочената за 24.11.2017г. публична
продан на движими вещи на длъжника, подробно описани в обявлението за
провеждане на проданта и да вдигне запора на движимите вещи, предмет на проданта.
С резолюция на съдебния изпълнител от 25.09.2017 г. е постановена отмяна на
публичната продан и е вдигнат запора върху движимите вещи, предмет на проданта.
Съобщението за извършването на гореописаните действия е връчено на процесуалния
представител на взискателя на 27.09.2019 г., а на длъжника по реда на чл. 50,
ал. 2 ГПК.
На 04.04.2019г. е получена молба от
длъжника по изпълнителното дело чрез процесуален представител, в която същият
заявява, че са налице основания за прекратяване на делото поради настъпила
перемпция и моли делото да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Длъжникът моли да бъдат вдигнати наложените върху моторните превозни
средства запори.
С резолюция от 05.04.2019г. съдебният
изпълнител е постановил, че посоченото от длъжника основание за прекратяване на
изпълнителното дело не е настъпило. Съобщението за отказ за прекратяване на
изпълнително дело № 125/2014 е връчено на процесуалния представител на длъжника
на 10.04.2019г. На същата дата в деловодството на СИС при Районен съд Сливен
процесуалният представител на длъжника е подал възражение, имащо характер на
жалба, срещу отказа на ДСИ да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
При така приетата фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК, от легитимирано лице и е насочена срещу действие на съдебния изпълнител,
което подлежи на съдебен контрол - отказ на съдебния изпълнител да прекрати
изпълнителното производство – чл. 435, ал. 2, т. 6, предложение второ ГПК,
поради което същата е допустима. Разгледана по същество жалбата се явява
неоснователна.
За да е налице твърдяното от
жалбоподателя основание за прекратяване на делото поради настъпила перемпция
следва взискателят в продължение на две години да не е поискал извършване на
изпълнителни действия по делото. Настоящият случай не е такъв. От материалите
по изпълнително дело № 125/2014 е видно, че последното искане на взискателя за
извършване на изпълнително действие – а именно насрочване на публична продан на
описани движими вещи, е извършено с молба от 21.06.2017г. Съдебният изпълнител
е насрочил публична продан от 23.10.2017г. до 23.11.2017г. Установява се, че
именно гореописаното е последното изпълнително действие, чието извършване е
поискано от взискателя. Доколкото нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
постановява, че делото следва да се прекрати поради перемпция, ако е изтекъл
двугодишен период от последното искане на взискателя за извършване на
изпълнително действие, а не от последното извършване на изпълнително действие,
то обстоятелство, че с молба от 21.09.2017г. взискателят иска от съдебния
изпълнител да се извърши отмяна на насрочената публична продан и да се вдигне
наложения на движими вещи, предмет на проданта, запор е ирелевантно за
преценката на съда относно това дали е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Молбата на длъжника за прекратяване на делото поради настъпила перемпция е
подадена на 04.04.2019г. Следователно към момента, в който е поискано прекратяване
на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не е изтекъл предвидения в
закона двугодишен период от последния момент - 21.06.2017г., в който е поискано
извършване на изпълнителни действия от взискателя.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че не е налице основание за прекратяване на изпълнително дело №
125/2014 по описа на СИС при Районен съд Сливен доколкото не е изтекъл
предвидения в правната норма на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК двугодишен срок от
последното поискано от взискателя изпълнително действие. Постановеният от
държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен отказ за прекратяване на
изпълнителното дело е законосъобразен, а жалбата следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
В жалбата не е направено искане за присъждане на
разноски, но дори и при наличие на такова, с оглед извода на съда за
неоснователност на същата, на жалбоподателя не биха се присъдили разноски.
Така мотивиран Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ
като неоснователна жалбата на „Дием“ ЕООД, ЕИК:********* срещу отказа на
държавен съдебен изпълнител при Районен съд Сливен за прекратяване на
изпълнително дело № 125/2014 година на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.