Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 19.03.2018 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Галина Стоянова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 1528 по описа на СГС за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 60а, ал. 1, т. 2
ЗБН.
Ищецът твърди, че на
21.01.2011 г. между „К.т.б.“ АД и „БГ К.“ ЕООД е сключен договор за И.иционен
банков кредит, с който банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателя кредит в размер на 6 000 000 евро, като средствата
по кредита са предназначени за закупуване на дълготрайни материални активи.
Посочва, че при нарушаване на срока за погасяване на главницата или на
предсрочна изискуемост кредитополучателят дължи освен договорената годишна
лихва, и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. Уговорената от
страните неустойка върху начислените, но неплатени в срок лихви е в размер на
10 % годишно. Крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси изцяло
задълженията си е 20.05.2014 г. Твърди, че кредитът е усвоен изцяло от
кредитополучателя, както и че сумата по кредита от 21.01.2011 г. е увеличавана
няколкократно с допълнителни анекси. Общият размер на отпуснатия първоначално
кредит и последващите го анекси е в размер на 16 800 000 евро.
Посочва, че кредитът е отпуснат за закупуване на дълготрайни активи, без да е
налице конкретно уточняване на вида на активите. Твърди, че поради неизпълнение
на кредитополучателя банката е обявила кредита за предсрочно изискуем, за което
е връчила изявление на дружеството. „КТБ“ АД е подала молба за откриване на
производство по несъстоятелност срещу длъжника „БГ К.“ ЕООД, въз основа на
която е образувано т.д. № 1657/2015 г. по описа на Софийски градски съд, VІ-6
състав, по което с решение спрямо дружеството е открито производство по
несъстоятелност. В резултат на извършена в търговския регистър при Агенцията по
вписванията справка установил, че длъжникът „БГ К.“ ЕООД е учредител в
ответното дружество „П.С.н.м.Б.“ ЕООД, заедно с дружеството „И.-Г“ ЕООД.
Посочва, че от протокол от 02.05.2011 г. от проведено общо събрание на
ответника е видно, че съдружниците „БГ К.“ ЕООД и „И.-Г“ ЕООД са взели решение
за увеличаване на капитала на ответника, като „БГ К.“ ЕООД записва 2040 дяла по
100 лева всеки дял. Твърди, че на 18.05.2011 г., по разплащателна сметка,
открита в „КТБ“ АД е постъпила сумата 608 000 лева, която е внесена от
съдружниците с основание в преводното нареждане „за увеличение на капитала“, както
следва: от „И.-Г“ ЕООД – 304 000 лева и от „БГ К.“ ЕООД – 304 000
лева. Твърди, че част от предоставения от „КТБ“ АД кредит е достигнал до
патримониума на ответника и че паричните средства са послужили за увеличение на
капитала н. „П.С.н.м.Б.“ ООД. Счита, че паричните средства, послужили за
увеличение на капитала на ответника имат произход от банката. Поддържа, че са
налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да
върне в патримониума на „КТБ“ АД /в несъстоятелност/ сумата в размер на
304 000 лева, представляваща парични средства, използвани за увеличение на
капитала на ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
В срока по чл. 367 ГПК
ответникът „П.С.н.м.Б.“ ООД не подава отговор на исковата молба. В хода на
производството не изразява становище по иска.
Съдът като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
С договор за банков кредит от
21.01.2011 г. „К.т.б.“ АД е отпуснала на „БГ К.“ ЕООД банков кредит в размер на
6 000 000 евро. В Раздел І, т. 2 е уговорено, че средствата по
кредита са предназначени за оборотни средства. В Раздел ІІ, т. 4 е предвидено,
че средствата по кредита се предоставят за ползване по разплащателната сметка
на кредитополучателя в банката, където се осъществява и счетоводното отчитане
на усвояваните средства, както и доброволното издължаване на кредита. Съгласно
т. 8, кредитополучателят е длъжен да използва средствата по кредита само за
целите, посочени в т. 2 от същия договор. В раздел ІІІ от договора са разписани
дължимите лихви и комисионни от страна на кредитополучателя. В Раздел ІV, т. 17
е предвидено, че крайният срок, в който „БГ К.“ ЕООД следва да погаси
задълженията си е 20.05.2014 г., освен когато кредитът бъде обявен за
предсрочно изискуем.
На 01.11.2012 г. страните са
подписали Анекс № 1 към договора за кредит от 21.01.2011 г., с който са
констатирали, че към датата на подписване на анекса размерът на неиздължената
главница по кредита е 50 000 евро. С § 2 страните са договорили
кредитополучателят да ползва повторно суми по банковия кредит до първоначално
разрешения размер от 6 000 000 евро със срок за усвояване до
31.12.2012 г. На 21.03.2013 г. между страните е подписан Анекс № 2 към
договора, с който е увеличен размерът на кредита до 10 000 000 евро,
като е предвиден срок до 31.05.2013 г., до който кредитополучателят може да
ползва суми по банковия кредит до разрешения лимит. На 27.08.2013 г. страните
са сключили Анекс № 3, с който е увеличен размерът на кредита на
16 800 000 евро. На 13.06.2014 г. е подписан Анекс № 4, с който
страните са договорили погасяването на главницата по кредита, която към
13.06.2014 г. е в размер на 11 858 820 евро, да се извърши при
определен погасителен план.
С решение от 14.11.2016 г. по т.д. №
1657/2015 г. на СГС, ТО, VІ-6 състав, в производство по чл. 625 ТЗ, образувано
по молба на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ е обявена неплатежоспособността на
„БГ К.“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 31.12.2014 г. Със същото
решение е открито производство по несъстоятелност на дружеството; обявено е в
несъстоятелност; постановено е прекратяване на дейността на предприятието му;
допуснато е обезпечение и производството пред съда по несъстоятелността е
спряно.
Съгласно протокол от заседание на общо
събрание н. „П.С.н.м.Б.“ ООД н. 02.05.2011 г. по т. 1 от дневния ред е взето
решение да се увеличи капитала на дружеството с парични вноски на съдружниците
от 5 000 лева на 613 000 лева чрез записване на нови 6080 дружествени
дяла с номинална стойност по 100 лева всеки, с обща номинална стойност
608 000 лева, пропорционално на притежаваното от всеки от съдружниците
дялово участие или по равно, както следва: 1. „И.-Г“ ЕООД, с ЕИК: ********,
записва 3040 дяла по 100 лева всеки един и 2. „БГ К.“ ЕООД, с ЕИК: ********,
записва 3040 дяла по 100 лева всеки един. Записано е, че съдружниците следва да
извършат съответните парични вноски по внасяне на номиналната стойност или
равностойността на записаните дялове в едномесечен срок от вземане на
настоящото решение по банкова сметка ***.
Представен е актуален дружествен
договор н. „П.С.н.м.Б.“ ООД, след взетото решение за увеличение, съгласно който
капиталът на дружеството е в размер на 613 000 лева, изцяло внесен,
разпределен в 6130 дяла по 100 лева всеки един, като дяловете от капитала са
разпределени между съдружниците, както следва: „И.-Г“ ЕООД притежава 3065 дяла
по 100 лева всеки и „БГ К.“ ЕООД притежава 3065 дяла по 100 лева всеки.
Представено е удостоверение изх. №
001 от 19.05.2011 г. на „К.т.б.“ АД, в уверение на това, че „П.С.н.м.Б.“ ООД
има открита разплащателна смета в КТБ АД, с IBAN: ***, по която на 18.05.2011
г. е постъпила сумата 608 000 лева. Сумата е внесена от съдружниците с
основание на преводното нареждане „за увеличение на капитала“, както следва: от
„И.-Г“ ЕООД – 304 000 лева и от „БГ К.“ ЕООД – 304 000 лева. Посочено
е, че удостоверението се издава, за да послужи пред Агенцията по вписванията
във връзка с увеличение на капитала н. „П.С.н.м.Б.“ ООД.
От приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по данни от счетоводството на
банката и отразявания по аналитична сметка 5312 978 320978 01 2 „Предоставени
заеми за текущи нужди на търговския предприятия във валута“, отчитаща усвоената
и погасена редовна главница, с титуляр „БГ К.“ ЕООД, усвоените суми по договора
за банков кредит от 21.01.2011 г. и анексите към него са 25 028 826 евро.
Към датата на исковата молба 21.04.2017 г. има непогасени задължения по процесния
договор за кредит и анексите към него, както следва: неплатен остатък от
главница 11 858 820 евро; неплатена просрочена възнаградителна лихва/
лихва върху редовна главница в размер на 523 398,57 евро, за периода от
25.06.2014 г. до 25.11.2014 г.; неплатена просрочена лихва върху просрочена
главница в размер на 5 679 789,10 евро, за периода от 25.09.2014 г.
до 25.04.2017 г. и неплатена неустойка върху просрочени лихви по редовна
главница и по просрочена главница към 21.04.2017 г. в общ размер на 834 134,38
евро. По данни от предоставените документи и доказателствата по делото вещото
лице констатира, че по разплащателна сметка в лева с IBAN: *** „П.С.н.м.Б.“
ЕООД, на дата 18.05.2011 г. са постъпили суми в общ размер на 608 000
лева, както следва: постъпила сума в размер на 304 000 лева с наредител
„БГ К.“ ЕООД за увеличение на капитала и постъпила сума в размер на
304 000 лева с наредител „И.-Г“ ЕООД за увеличение на капитала.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съобразно разпоредбата на
чл. 60а, ал. 1 ЗБН, синдикът, временният синдик или фондът могат да предявят
искове пред съда по несъстоятелността за връщане на получено имущество с
произход от банката срещу всяко трето лице в случаите, когато: третото лице не
е изпълнило насрещната престация или същата е на значително по-ниска стойност
от полученото, или полученото от третото лице е под формата на парична и/или
непарична вноска в капитала му.
В определение № 648 от
15.12.2017 г. по ч.т.д. № 2209/2017 г. на ВКС, І Т.О., постановено по реда на
чл. 274, ал. 3 ГПК, е възприето, че регламентираното в чл. 60а, ал. 1 ЗБН вр. §
1, т. 7 от ДР на закона право е облигационно и има за предмет връщане в масата
на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния,
независимо от тяхната правна форма и вида му /същия или променен/, е преминало
в патримониума на трето лице, като първоначално това имущество е представлявало
предоставени от банката парични средства или имуществени права, вкл. и
предоставени обезпечения, на неин длъжник. Титуляр на материалноправното
вземане е банката в несъстоятелност, явяващ се кредитор на прекия длъжник. Това
право се упражнява от посочените в чл. 60а, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 ЗБН лица в
полза на банката чрез осъдителен иск по чл. 60а, ал. 1 ЗБН, който с включването
му в раздел ІІІ от закона е предвиден именно като иск за попълване на масата на
несъстоятелността с цел последващо осребряване и разпределяне на върнатото
имущество.
В разглеждания случай от приетите
писмени доказателства и изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза
безспорно се установи, че между „К.т.б.“ АД и „БГ К.“ ЕООД, който е пряк длъжник
на банката, е сключен договор за кредит на 21.01.2011 г. и анекси към него. Установи
се също така, че по този договор за кредит към датата на исковата молба
21.04.2017 г. кредитополучателят „БГ К.“ ЕООД има неизплатени задължения към
банката в размер на 11 858 820
евро за главница, както и дължими суми за лихви и неустойки.
Съдът намира обаче, че по делото не са събрани
доказателства затова, че постъпилата по сметка н. „П.С.н.м.Б.“ ООД сума от
304 000 лева, заплатена от „БГ К.“ ЕООД за увеличаване на капитала, е с
произход от банката по заявения в исковата молба договор за кредит, сключен на
21.01.2011 г. Данните от представеното удостоверение от банката от 19.05.2011
г., които са възпроизведени и в приетото заключение на съдебно-счетоводна
експертиза са единствено за постъпили суми по разплащателна сметка н. „П.С.н.м.Б.“
ООД, открита в „К.т.б.“ АД, като не е посочено, че претендираната сума от
304 000 лева е платена от „БГ К.“ ЕООД със средства по предоставения от
банката кредит. Съгласно т. 8 от договора за кредит, кредитополучателят е длъжен
да използва средствата по кредита само за целите, посочени в т. 2 от същия договор,
а именно за оборотни средства. Нито в договора, нито в анексите към него е
предвидено, че кредитът или част от него е предназначен за закупуване на дялове
в „П.С.н.м.Б.“ ЕООД. Такъв извод не може да се направи от ангажираните
доказателства, тъй като не се установи заплатената от „БГ К.“ ЕООД сума от
304 000 лева да е от банковата сметка, открита в банката във връзка с
договора за кредит от 19.05.2011 г. Изрично с приетия доклад по делото е
указано на ищеца, че следва да докаже по делото, че ответникът е получил под
формата на парична вноска в капитала му парични средства с произход от банката
по договора за кредит, сключен на 21.01.2011 г., което не е направено. Съобразно
чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които
основава своите искания и възражения. В конкретния случай ищецът не доказа, че
с имущество с произход от банката, а именно отпуснатите от нея парични средства
по договор за кредит, сключен на 21.01.2011 г., са получени от трето за
правоотношението лице – ответникът „П.С.н.м.Б.“ ООД под формата на парична
вноска в капитала му.
Независимо, че разпоредбата на чл. 60а, ал. 1 ЗБН
предвижда право на банката да търси безусловно връщане в масата на
несъстоятелност, без предвиждане и на срокове, в които може да се инициира
такова производство, следва да се държи сметка на принципа за неоснователно
обогатяване и да се съобрази, че от сключения между страните Анекс № 1
към договора за кредит, който е от 01.11.2012 г., който е подписан между
банката и кредитополучателя и е след вписаното увеличаване на капитала на
ответника, дължима от кредитополучателя „БГ К.“ ЕООД главница е в размер на
50 000 евро и следователно дори да са използвани средства за увеличаване
на капитала, то те са върнати от прекия длъжник на банката.
С оглед изложеното съдът
намира, че не са налице предпоставките за уважаване на предявени иск по чл.
60а, ал. 1, т. 2 ЗБН, поради което искът се явява неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
С оглед изхода на спора и на
основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН дължимата държавната такса за производството в
размер на 12 160 лева следва да бъде събрана от масата на
несъстоятелността на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р
Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от синдиците на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „П.С.н.м.Б.“
ООД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, иск с правно
основание чл. 60а, ал. 1, т. 2 ЗБН да се осъди „П.С.н.м.Б.“ ООД да върне в
патримониума на „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/ сумата в размер на 304 000
лева /триста и четири хиляди лева/, представляваща имущество с произход от
банката, а именно: парични средства, използвани за увеличение на капитала на
ответника, като неоснователен.
ОСЪЖДА „К.т.б.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление:***, да заплати по сметка на Софийски градски съд, на
основание чл. 60а, ал. 2 ЗБН сумата 12 160 лева /дванадесет хиляди сто
и шестдесет лева/, представляваща държавна такса, платима от масата на
несъстоятелността.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: