Решение по дело №2810/2010 на Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                    2011г., гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Второ отделение, Двадесет и втори състав на тридесет и първи май две хиляди и единадесета година в публично заседание в състав:

                      

                                СЪДИЯ: ЯНКА ГАНЧЕВА

 

при секретаря А.Г., като разгледа докладваното от съдия Ганчева адм. дело № 2810 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.145 АПК вр.чл.54 ал.2 ЗКИР.

Образувано по жалби на „Д.” ЕООД, представлявано от управителя К.Й., и на М.П.М. против Заповед №КД-14-03-761/24.06.2010г. на Началника на СГКК -  Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващо вписване в кадастралния регистър на собствеността на „В.М.К.” АД и заличаване на М.П.М. и „Д.” ЕООД  на поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87.

В жалбата на „Д.” ЕООД се поддържа,че по силата на нотариален акт № 43 от 2005 год. дружеството е собственик на ½ ид.ч. от ПИ 87 по плана на вилна зона Варна /Абатко/, идентичен с имот с идентификатор 10135.2568.87 и са вписани в КК и КР ободрени със заповед от 2008 год. Производството е инициирано със заявление вх. № 99-1403/2010 год. „В.М.К.” АД, като с оспорения акт последното дружество е вписано като собственик на имот с идентификатор 10135.2568.87, по силата на решение по гр.д. 890/1994 год. на ВРС. От решението се установява, че съдът е отхвърлил иска подаден от М.П.М. и Е. И. М. срещу Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД – София за предаване владението върху недвижим имот представляващ пл. № 1565 по КП от 1936 год. идентичен с пл. № 1174в кв.70 вилна зона гр. Варна, но с решението не е установено, че Федерация за приятелство с народите на Русия е собственик на имота, правото на собственост на ответника по това дело не е била предмет на разглеждане и установяване от съда. Жалбоподателя поддържа, че с решението не е установено със сила на присъдено нещо, че Федерация за приятелство с народите е била собственик на имота. Излагат се и доводи, че при издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съставения акт за непълноти и грешки не е подписан от „Д.” ЕООД, а между дружеството и „В.М.К.” АД е налице спор за материално право. Моли да се постанови решение, с което да се отмени оспорената заповед и да се присъдят направените по делото разноски. В с.з процесуалния представител на „Д.” ЕООД поддържа депозираната жалба, по същество моли да се отмени заповедта, тъй като административния орган не е взел предвид депозираните възражения от жалбоподателите и при наличие на спор за материално право е допуснал изменение на кадастралните регистри.

В жалбата на М.П.М. поддържа, че оспорената заповед е незаконосъобразна, между „В.М.К.” АД и „К.И.” ООД е налице висящо съдебно производство по чл. 19 ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на сключения междду дружествата предварителен договор от 2007 год., твърди, че нотариален акт № 190 от 1998 год. е неверен. Моли да се отмени заповедта. В с.з.не се явява, не се представлява.

Ответникът – Началника на СГКК - Варна, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата и по съществото на спора.

Заинтересованата страна – „В.М.К.” АД в депозирана молба вх. № 1637 от 2011 год. изразява становище, че жалбата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се присъдят и направените по делото разноски. При издаване на заповедта административния орган е изпълнил задължението си съгласно чл. 297 от ГПК и се е съобразил с влязло в сила съдебно решение на ВРС от 25.06.1996 год. по гр.д. № 840 от 1994 год., с което е решен спора за собственост върху процесия имот, като е отхвърлен иска с правно основание чл. 108 от ЗС предявен от М.М. и Е. М., праводатели на „Д.” ЕООД срещу Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД – праводател на заинтересованата страна „В.М.К.” АД. В с.з. процесуалния представител оспорва жалбата, счита, че от приетата по делото СТЕ по безспорен начин е установена идентичност на имота предмет на гр.д. № 840 от 1994 год. и имота за който е допуснато изменение в КР, то правилно административния орган се е съобразил с нормата на чл. 297 от ГПК. В представените писмени бележки поддържа, че исковата молба и решение по гр.д. №890 от 94 год. не са вписани, тъй като не е било налице изискване за това съгласно ЗС.

Процесната заповед е връчена на М.М. с обратна разписка на 30.06.2010 год, като жалбата е депозирана на 12.07.2010 год., по делото няма данни за уведомяване на „Д.” ЕООД за издадената заповед, поради което съдът приема, че жалбите са депозирани в  законоустановения 14-дневния срок по чл.54 ал.2 ЗКИР вр. чл.149 ал.1 АПК.

Жалбите са предявени от надлежни страни: „Д.” ЕООД се легитимира по силата на нотариален акт № 78 от 2005 год., като собственик на ½ ид.ч. от дворно място, находящо се в гр. Варна, съставляващо ПИ 87 по плана на Вилна зона Варна, идентичен с част от стар ПИ 1174 по КП от 1956 год., а жалбоподателя М.М. се легитира като собственик по силата на нотариален акт № 151 от 1995 год. на имот пл. № 102 кв.70 по КП, отговарящ на пл. № 1174, кв.70, по КП от 1956 год., и двамата вписани в КР като собственици на имот с идентификатор 10135.2568.87, поради което е налице и правен интерес от обжалването и подадените жалби са допустими за разглеждане.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за изяснено от фактическа страна следното:

Видно от Заповед № РД-18-92/14.10.2008г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра, на осн. чл. 49, ал. 1 ЗКИР е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район „Приморски” – Варна,/без територията на КК Златни пясъци и приморски парк „Салтанат” и морската градина/. Горното налага извода, че изменението на кадастралния план и на кадастралния регистър следва да се извърши от същия орган, т. е. при хипотезата на чл. 54, ал. 1 ЗКИР във вр. с чл. 53 от с. з. Видно от представената Заповед №300-152/29.10.2003г. Изпълнителния Директор на Агенцията по кадастъра делегира на основание чл.11 ал.2 ЗКИР във вр. с чл.54 ал.1 ЗКИР на Началниците на службите по кадастъра правомощия по  издаване на заповед по смисъла на чл.54 ал.1 ЗКИР за одобряване на измененията на кадастрална карта и кадастрални регистри в териториите на съответните области. В този смисъл процесната заповед е издадена от компетентен орган Началника на СГКК – Варна. Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна компетентност.

Жалбоподателя „Д.” ЕООД по силата на НА № 78, рег. № 3390, дело 392, от 14.06.2005 год. се легитимира като собственик на следния недвижим имот ½ ид.ч. от дворно място находящо се в гр. Варна, район „Приморски” с площ от 7300 кв.м., а по скица 6316 кв.м., съставляващо неурегулиран ПИ 87 по плана на вилна зона  Варна /„Абатко”/, идентичен с част от стар ПИ 1174 по КП от 1956 год. на ВЗ „Св. Константин”.

Жалбоподателя М.П.М. се легитимира като собственик на недвижим имот по наследство, по силата на  нотариален акт № 161 от 1995 год. на имот пл. № 102 кв.70 по КП, отговарящ на пл. № 1174, кв.70, по КП от 1956 год.,и на пл. №І-1565 по КП от 1936 год.

Заинтересованата страна „В.М.К.” се легитимира по силата на НА 35, том ІІ, рег. № 2298, дело 134 от 2002 год.като собственик на 3000 кв.м. ид.ч. от ПИ 87 в кв. 70, по КП на вилна зона „Абатко” – Варна на имот целия с площ по НА 7590 кв.м., а по скица 6310 кв.м., а по силата на НА № 9, том ІІ, рег. 1520, дело 144 от 2003 год. 4590 кв.м. ид.ч. от ПИ 87, кв. 70, по КП на ВЗ „Абатко” – Варна, идентичен с ПИ 1174 целия с площ от 7590 кв.м., а по скица 6316 кв.м.

С решение от 25.06.1996 год. постановено по гр.д. № 890 от 1994 год. ВРС Х състав е отхвърлил иска на М.П.М. и Е. И. М. срещу Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД – София за предаване владението върху собствения им недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 7590 кв.м., съставляващ пл. 1565 по КП от 1936 год., а по сега действащия план – пл. 1174 в кв.70 по плана на вилна зона в гр. Варна при граници: север – асфалтов път, изток почивен дом на Комитета за българо-съветска дружба, юг – стопанство „Евксиноград”, запад имот пл. 1175 и 1176 на осн. чл. 108 от ЗС. В мотивите на решението, съдът е посочил, че не може да се приеме за безспорно установено, че М. Тодоров, респективно неговите наследници към 1969 г са били собственици на процесия имот.

С решение на ВОС 20.02.1997 год. е оставено в сила решение на ВРС Х състав, постановено на 25.06.1996 год., по гр.д. № 890  по описа за 1994 год. на ВРС.

С решение на ВКС № 46 от 6.03.1998 год. е оставена без уважение молбата на М.М. и Елена М. за преглед по реда на надзора на влезли в сила решения от 25.06.1996 год., по гр. д. № 890 от 94 год. на ВРС и решение от 20.02.1997 год., по гр.д № 1097/96 год. на ВОС.

Административното производство по издаване на процесната заповед е образувано по заявление с вх.№ 99-1403/18.01.2010г., депозирано от „В.М.К.”, в която е направено искане за изменение на кадастралните данни за обект с идентификатор 10135.2568.87. Към заявлението е депозирана молба в която се релевират доводи, че с оглед представените титули за собственост на М.М., „Д.” ЕООД и техните праводатели се установява, че в течение на произвоството спорното право е било прехвърлено, като постановеното решение съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя, поради което решение по гр.д. № 890 от 94 год. ВРС има сила както за М.М., така и за „Д.” ЕООД, счита, че СГКК следва да се съобрази с влязлото в сила решение.

Въз основа на горепосоченото заявление е открито производство по изменение на одобрените със Заповед № РД-18-92/14.10.2008г на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра кадастрална карта и  регистри за горепосочените имоти.

Видно от представената по делото скица съгласно действащата кадастрална карта имот идентификатор 10135.2568.87 е записан като собственост на М.М. и „Д.” ЕООД.

За образуваното производство са изпратени съобщения до М.М. и „Д.” ЕООД, обратните разписки са върнати с отметка непотърсени.

В хода на производството „Д.” ЕООД е депозирало възражение на 21.05.2010 год., М.М. е депозирал молба на 8.06.2010 год. в която подкрепя доводите на съсобственика в имота.

На 20.05.2010 год. е съставен акт за непълноти и грешки, в който е прието, че при изработване на КР за ПИ с идентификатор 10135.2568.87 е допусната грешка, която следва де се изправи, като се заличат М.П.М. и „Д.” ЕООД и се впише собствеността на „В.М.К.” АД съгласно документ за собственост нотариален акт № 156 том ХІІІ, дело 2953 издаден от АВ – Варна и НА № 101 том ХХХ, дело № 6756 от 26.07.2002 год. Отразено е, че за недвижимия имот представляващ пл. 1565 по КП от 1936 год., а по КП от 1956 г. пл. 1174 е проведено съдебно производство по спор за собственост, завършил с влязло в сила решение, като между страните е установено, че М.М. и Е. М. не са собственици по отношение на Федерация за приятелство между народите на Русия и ОНД на имот пл. 1565 по КП от 1936 год., идентичен на имот пл.1174 кв.70 по КП от 1956 год., с площ от 7590 кв.м., който имот след направена проверка от административния орган се установява, че е идентичен на ПИ 10135.2568.87 по КК на гр. Варна. Преценено е, че спорът за материално право по отношение на ПИ 10135.2568.87 е решен с влязло в сила решение между страните в административното производство, поради което подписа на заинтересованите лица не е необходим. Акта е подписан от процесуалния представител на заявителя, съставителя, като на осн. чл. 62 ал.5 от Наредба № 3 същия не е подписан от заинтересуваните лица.

На 24.06.2010 год. е издадена Заповед № КД-14-03-761, с която на осн. чл. 54 ал.1 от ЗКИР, във връзка с депозирано заявление от В.М.К.” и приложените към него документи и материали и чл. 58 ал.3, 5 чл. 59 ал.1 от Наредба № 3 от 2005 год. е одобрено изменение в КК и КР представляващо вписване в КР собствеността на „В.М.К.”АД и заличаване на М.М. и „Д.” ЕООД. В мотивите на заповедта е прието, че документа за собственост на „Д.” ЕООД е с дата следваща датата на влизане в сила на съдебно решение по гр.д № 890 от 94 год. на ВРС, поради което същият е обвързан от действието на посоченото решение.

По делото е назначена СТЕ, приета и неоспорена от страните, която съдът кредитира, като обективно и компетентно дадена. От заключението на СТЕ се установява, че е налице частична идентичност между имот с идентификатор 10135.2568.87, който с настоящата заповед е вписан като собственост на „В.М.К.” АД и имотите отразени в нотариалните актовете на дружеството. На комбинирана скица са отразени имота на дружеството „В.М.К.” – ПИ 87 кв.70 по КП на вилна зона „Абатко” – Варна с черни линии, както и посочения в НА № 156/2003 год. идентичен на имот пл. 87 год.ПИ 1174 отразен със зелени линии, а имот с идентификатор 10135.2568.87 е отразен в син цвят, имота предмет на гр. д № 890/94 год. е отрезен с червени линии. Между така описаните имоти е налице идентичност, но тя е частична.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, жалбите за основатeлни поради следните съображения:

Предмет на настоящото производство е Заповед №КД-14-03-761/24.06.2010г. на Началника на СГКК -  Варна, с  която е одобрено изменение  в кадастралните регистри на гр. Варна, одобрена със заповед   № РД-18-92 от 14.10.2008 на ИД на АГКК, състоящо се във вписване на „В.М.К.” АД като собственик на имот с идентификатор 10135.2568.87.

Съгласно чл. 54 от ЗКИР изменението на кадастралната карта се одобрява със заповед на изпълнителния директор  на АГКК или овластен от него Началник на СГКК. В чл.53 ал.1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ са изброени изчерпателно случаите, при които одобрените кадастрални карти, както и кадастралните регистри могат да бъдат изменяни. В случая в заповедта не е посочено Съгласно разпоредбата на чл.53 ал.3 от ЗКИР непълнотите и грешките по ал.1 т.1 на чл.53 от с.з. се установяват на самото място от службата по кадастъра с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици, а по аргумент на §1 т.13 от ПЗР на ЗКИР това са собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими имоти, чиито права се засягат от изменението на кадастралната карта или регистри. Неуредените в закона въпроси за съдържанието, съставянето и поддържането на кадастралните карти и кадастралните регистри са регламентирани с Наредба №3 от 28.04.2005г. подзаконов акт по чл.31 ЗКИР. В разпоредбата на чл.62 ал.3 от горепосочената наредба изрично се сочи, че при неподписването на акта за непълноти това обстоятелство  се отбелязва от съставителя и службата по кадастъра издава отказ за отразяване на непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралните регистри, за което уведомява заявителя. Ал.6 на чл.62 от Наредбата предвижда при спор за материално право непълнотите и грешките да се отразяват след решаването му по съдебен ред.

В случая е изготвен акт за непълноти и грешки, същия не е подписан от заинтересованите лица, налице е отбелязване, че на осн. чл. 62 ал.5 от Наредба №3 – акта не следва да се подписва от заинтересованите лица. Съгласно нормата на чл. 62 ал.5 акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересуваните лица при изпълнение на влязло в сила съдебно решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. В настоящия случай по делото е приложено решение  по гр.д.890 от 1994 год. с което съдът е отхвърлил иска на М.П.М. и Е. И. М. срещу Федерация за приятелство с народите на Русия и ОНД – София за предаване владението върху собствения им недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 7590 кв.м., съставляващ пл. 1565 по КП от 1936 год., а по сега действащия план – пл. 1174 в кв.70 по плана на вилна зона в гр. Варна на осн. чл. 108 от ЗС. От събраните по делото доказателства не се установи посоченото решение или исковата молба по която е инициирано производството да са вписани в Службата по вписвания при ВРС. Безспорно страните в производството пред ВРС по гр.д. 890/1994 год. не са идентични със страните в настоящото административно дело. Част от страните по настоящото дело не са участвали в производството пред ВРС и с оглед липсата на вписване на исковата молба и решението, то същото не може да бъде противопоставено на жалбоподателя „Д.” ЕООД. Не на последно място съдът взе предвид, че от приетата и неоспорена по делото СТЕ е видно, че имота предмет на гр.д. № 890 от 1994 год. не е напълно идентичен с имота предмет на настоящото производство, както и с имотите описани в нотариалните актове на „Варна Менидждънт и Консултинг” АД  в приложената по делото скица към СТЕ имота по гр.д. № 890/94 год. е отразен с червени линии, а имот с идентификатор  10135.2568.87 със сини линии, т.е. не е налице изпълнение на съдебно решение, тъй като не е налице пълна идентичност между имота по решението и имота в КК, за който е постановено изменението в кадастралния регистър. С оглед приетата и неоспорена по делото СТЕ, съдът намира, че се опровергаха констатациите отразени в акт за непълноти и грешки, че е налице идентичност между имот 1565 по КП от 1936 год., имот пл. 1174 в кв.70 по КП от 1956 год. и имот с идентификатор 10135.2568.87. Механично приетата идентичност на имота описан в решение по гр.д. № 890/1994 год., този в нотариалните актове на „В.М.К.” АД  с имота с идетнификатор 10135.2568.87  при разлика в квадратурата на имота, респективно в неговата конфигурация налага извод за съществено нарушение на административопроизводствените правила при постановяване на процесната заповед.

Подписването на акта за непълноти и грешки в кадастъра е индиция за липса на спор за материално право. Безспорно е, че между страните  налице спор за материално право. Спорът за собственост не може да бъде решен нито от административен орган, нито от съда по реда на административно производство. В случая страните по делото представят титули за собственост, за които няма данни да са отменени. Заложената и възприета в чл.53, ал.2 от ЗКИР преюдициалност на спора за материално право е с предназначение да установи липсата на имуществен спор между заявителите на искането за изменение на кадастралния план и кадастралния регистър и евентуално трети лица. В случая акта за непълноти и грешки не е подписан от заинтересованите лица, поради което при наличието на спор за материално право одобреното изменение на кадастралние регистри е извършено при съществено нарушение на чл.53 ал.2 ЗКИР, респ. процедурата предвидената в чл.53 ал.3 ЗКИР, поради което обжалваната заповед следва да бъде отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения и материална незаконосъобразност.

По изложените съображения в жалбата на М.М. за незаконосъобразност на обжалвания акт, предвид факта, че е налице производство по чл. 19 ал.3 от ЗЗД между „Комар инвестънт” ООД и „В.М.К.” съдът намира, същото за неотносимо към спора.

По изложените съображения, жалбите се явяват основателни и следва да бъдат уважени, а обжалваната Заповед №КД-14-03-761/24.06.2010г. на Началника на СГКК -  Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващо вписване в кадастралния регистър на собствеността на „В.М.К.” АД и заличаване на „Д.” ЕООД и М.М. на поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87,отменена като незаконосъобразна.

По искането за присъждане на разноски, съдът прецени следното: жалбоподателя „Д.” ЕООД е представил доказателства за внесена д.т.в размер на по 50 лева, както и депозит за изготвяне на СТЕ в размер 200, поради коте следва да се присъди сумата от 250 лева направени съдебно деловодни разноски в полза на дружеството.

     Водим от изложените съображения, съдът

 

Р    Е     Ш    И:

 

ОТМЕНЯ Заповед №КД-14-03-761/24.06.2010г. на Началника на СГКК -  Варна, с която е одобрено изменение в кадастралната карта и регистри на гр. Варна, одобрена със заповед № РД-18-92/14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, представляващо вписване в кадастралния регистър на собствеността на „В.М.К.” АД и заличаване на М.П.М. и „Д.” ЕООД  на поземлен имот с идентификатор 10135.2568.87.

ОСЪЖДА СГКК – Варна да заплати на „Д.” ЕООД сумата от 250 лева направени съдебно деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.

 

                                    СЪДИЯ: