Решение по адм. дело №959/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 46, ал. 1, т. 3 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), и е образувано по повод постъпила жалба от А. М., роден на [дата]., гражданин на Украйна, паспорт № ****, изд. на 07.07.2023 г., против заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас. С оспорената заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.3, вр. с чл.42, ал.1, т.1 от ЗЧРБ „експулсиране“, на основание чл.42, ал.2 oт ЗЧРБ е отнето правото на лицето на пребиваване в Република България и е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години. Указано е, че на основание чл.44, ал.2, предл. трето от ЗЧРБ мярката се изпълнява в Украйна, като при настъпване на основателни причини данните относно държавата могат да бъдат променяни от органа, който е издал заповедта.

В жалбата са изложени възражения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона. Сочи се, че в заповедта липсват конкретни мотиви за налагане на мярката „експулсиране“. Твърди се, че не е направена преценка за налагане на по-лека по вид принудителна мярка, тъй като „експулсирането“ е крайна мярка, която следва да се прилага само когато няма друга възможност за гарантиране на обществения ред и сигурност. Излагат се доводи, че налагането на забрана за влизане в Република България и на територията на ЕС за срок от 5 години е прекомерна санкция, която не била съобразена с индивидуалните обстоятелства на жалбоподателя и факта, че на същия била предоставена временна закрила в Полша, предвид войната в Украйна.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата, сочи нови доказателства, като уточнява, че А. М. има предоставена временна закрила в Кралство Испания. Моли за отмяна на оспорената заповед, като подробни доводи излага в писмени бележки.

Ответникът директор на ОД МВР Бургас се представлява от юрисконсулт В., която оспорва жалбата, излага становище за нейната неоснователност, ангажира доказателства. Прави възражение за прекомерност на извършените от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение. Не претендира разноски.

Факти :

Жалбоподателят А. М. е гражданин на Украйна, роден на [дата]. в Запорожка област, Украйна. Притежава паспорт № ****, издаден на 07.07.2023 г., валиден до 07.07.2033 г. (л.39). Лицето е имало регистрация като чужденец с временна закрила на територията на Р България до 04.03.2025 г. В периода 27.02.2022 г. – 25.09.2024 г. многократно е преминавал през границите на Р България с краткосрочни престои в страната.

На 12.03.2025 г., във връзка с подаден сигнал за подозрителни лица, служители на Второ РУ Бургас, посетили адрес в [населено място], [жк], [адрес]. Полицейските служителите предприели действия по извършване на проверка на място. Влезли във входа, като единият от служителите, когато стигнал до четвъртия етаж чул звук, наподобяващ метален пукот, идващ от горния етаж. Там имало двама мъже, които тръгнали надолу по стълбите. След като се легитимирал К. поискал от лицата документи за самоличност. Единият от лицата, с текстилни ръкавици на ръцете, по-късно идентифициран като М. А., блъснал служителя К. в гърдите и побягнал надолу по стълбите. След последвало ново разпореждане към лицето да спре, К. тръгнал след него, но бил спрян от втория мъж, идентифициран по-късно като В. Х., който го дръпнал рязко за яката на униформата, следствие на което полицейският служител залитал назад. В това време В. Х. заобиколил полицейския служител К. и побягнал надолу по стълбите. На площадката между ет. 2 и ет. 3 В. Х. се обърнал и напръскал с лютив спрей последвалия го полицай К.. В същото време първият избягал – А. М. бил спрян от намиращия се на първия етаж полицейски служител К.. Чужденецът се блъснал в него, при което двамата паднали на земята. При последвалия опит на униформения служител да постави белезници на лицето, А. оказал яростна съпротива, като нанесъл удари в левия хълбок на служителя К.. През това време отгоре слязъл В. Х., който напръскал с лютивия спрей и служителя К.. След последвалата около 10 минутна борба на А. М. били поставени белезници. През това време полицейския служител К. опитал да задържи В. Х., който продължил да се съпротивлява, отново използвал лютивия спрей срещу него, като дори захапал силно и продължително до кръв палеца на лявата ръка на полицая. След известно време на упорство и със съдействието на още полицейски служители на двамата чужденци били поставени белезници.

За случилото се е изготвена докладна записка с рег.№ 434ЗМ-158/12.03.2025 г. от инспектор Ст. М. (л.33), полицейските служители А. К. и С. К. са разпитани в качеството им на свидетели (л.27 – л.32). По случая било образувано БДП № 434ЗМ – 158/2025 г. по описа на Второ РУ Бургас и пр.преписка № 4116/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Бургас.

На 24.04.2025 г. М. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 от НК, чл.131, ал.2, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Съгласно постановлението за привличане на обвиняем (л.24) лицето противозаконно попречило на органи на властта да изпълнят задълженията си – да извършат проверка с цел установяване на самоличността му и обстоятелството дали е извършил престъпление или друго нарушение на обществения ред, като се опитал да избяга, оказал им съпротива – нанесъл три удара с лакът в областта на левия хълбок на единия от служителите, с което умишлено му причинил лека телесна повреда, изразяващ се в болка. На същата дата, във връзка с извършване на преценка за наличието на основания за издаване на принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.4 от ЗЧРБ, е изпратено писмо до директора на ОД МВР Бургас, към което са приложени заверени копия от материалите по досъдебното производство, водено срещу В. Х. и М. А. (л.20).

С писмо с рег.№ УРИ 538200-7137/05.05.2025 г. началник сектор „Миграция“ към ОД МВР Бургас, на основание чл.24, ал.1 и чл.26, ал.1 от АПК уведомил А. М. за започване на производство по издаване на заповед за налагане на принудителна мярка „експулсиране“ на основание чл.42, ал.1, т.1 от ЗЧРБ, съобразно получените материали от Районна прокуратура – Бургас, свързани с привличането му като обвиняем (л.14). На 05.05.2025 г., след разрешен от прокурор при Районна прокуратура – Бургас достъп до обвиняемия А. М., в присъствието на преводач, жалбоподателят е запознат с текста на писмото, като същият е отказал да го подпише, както и да даде обяснения. За извършеното връчване била изготвена докладна записка с рег.№ 5382р-2510/05.05.2025 г. (л.15).

На 08.05.2025 г. началникът на сектор „Миграция“ при ОД МВР Бургас изготвил предложение до директора на ОД МВР Бургас за налагане по отношение на А. М. на принудителна административна мярка „експулсиране” на основание чл.42, ал.1, т.1, предл. второ от ЗЧРБ, като на основание чл.42, ал.2 от ЗЧРБ на лицето да бъде отнето правото на пребиваване в Република България и да бъде наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години (л.7 – 11). В предложението били изложени данните от образуваното досъдебно производство и повдигнатите на А. М. обвинения. Според предложението чужденецът няма надлежно заявен адрес на територията на страната, не е подновил регистрационната си карта за временна закрила и към настоящия момент актуалният статут на лицето, съгласно изградения механизъм на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е „чужденец с неподновена карта за временна закрила“. Нямало данни за изградени семейни връзки на чужденеца на територията на Република България, за извършване на трудова дейност по законоустановения за това ред. В предложението е направен извод, че с поведението си лицето не се е съобразило и не е зачело законите в Република България. Възпрепятствало е извършването на проверка от орган на реда, като дори се е опитал да я осуети, причинявайки телесна повреда на един от служителите. Прието е, че М. А. явно демонстрирал незачитане авторитета на законен орган на властта на Република България и доколкото е допуснато такова поведение спрямо униформен служител, то в същата или прекомерна степен би било поведението му и към обикновен гражданин на страната.

Въз основа на горните фактически данни и на основание чл.42, ал.1, т.1 във вр. с чл.44, ал.1 от ЗЧРБ и предложение рег.№ 5382р-2531/08.05.2025 г. на началник на сектор „Миграция“, е издадена и оспорената Заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., с която на А. М. е наложена принудителна административна мярка по чл.39а, ал.1, т.3 вр. с чл.42, ал.1, т.1 от ЗЧВБ „експулсиране“, като на основание чл.42, ал.2 от ЗЧРБ е отнето правото на пребиваване в Република България и е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз за срок от 5 години.

Видно от представените по делото докладни записки с № УРИ 5382р-2594/12.05.2025 г. (л.12) и № УРИ 5382р-2597/12.05.2025 г. (л.13), на 09.05.2025 г. при участието на преводач, жалбоподателят е запознат със съдържанието на заповедта за налагане на принудителна административна мярка, като същият е отказал да я подпише. Отказът е удостоверен в заповедта с подпис на свидетеля К. Д. П. – мл.експерт в сектор „Миграция“ при ОД МВР Бургас.

Правото :

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирано лице, чиито права и законни интереси са засегнати от оспорeния административен акт, подадена е в рамките на законоустановения 14-дневен преклузивен срок, с оглед на което съдът приема същата за процесуално допустима.

Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона форма, от компетентен орган – директор на ОД МВР Бургас, овластен с нормата на чл.44, ал.1 от ЗЧРБ да издава заповеди със съдържанието на процесната.

При извършената служебна проверка съдът не констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила. Заповедта е надлежно мотивирана от административния орган. Налагането на принудителната мярка е основано на поведението на жалбоподателя от 12.03.2025 г. – възпрепятстване на полицейски служители да извършат проверка с цел установяване на самоличността му и обстоятелството дали е извършил престъпление или друго нарушение на обществения ред, като се е опитал да избяга, оказал е съпротива, нанесъл три удара с лакът в областта на левия хълбок на единия служител. Тези данни са изложени както в съобразителната част на заповедта, така и в останалите документи, налични в преписката по издаването и, в т.ч. предложение № УРИ 5382р-2531/08.05.2025 г., към която мотивите на заповедта изрично препращат. Наред с това съдът съобрази, че съгласно чл.46, ал.3 от ЗЧРБ, в заповедите по ал.2, каквато представлява и процесната, не се посочват фактическите основания за налагане на принудителната административна мярка. В тази връзка изложените в жалбата възражения за липса на конкретни мотиви съдът намира за неоснователни.

Съгласно чл.42, ал.1, т.1 от ЗЧРБ експулсиране на чужденец се налага, когато неговото присъствие в страната създава сериозна заплаха за националната сигурност или за обществения ред. В конкретния случай е прието от административния орган, че е налице хипотезата на чл.42, ал.1, т.1, предл. второ от ЗЧРБ – заплаха за обществения ред, което се споделя и от съда. Жалбоподателят с поведението си, а именно – възпрепятстване извършването на проверка от полицейски служители, неизпълнение на дадени от тях указания и разпореждания, опит за бягство и оказване на съпротива, е дал основание за задържането му и привличането му като обвиняем за престъпление по чл.270, ал.1 от НК и чл.131, ал.2, т.4 във вр. с чл.130, ал.2 от НК. Дори и след задържането си А. не е дал обяснения по случая, като е отказвал да подписва и получава съобщения и актове във връзка с образуваното административно производство по налагане на принудителна административна мярка. От изложеното се установява по несъмнен начин, че лицето не се е съобразило и не зачита законите в Република България. Именно това е обусловило извода, че присъствието му в страната създава предпоставки за сериозна заплаха за обществения ред.

Наред с безспорно установеното противоправно поведение спрямо полицейските органи, жалбоподателят явно не зачита и действащите в страната разпоредби и не е предприел действия по подновяването на разрешението си за престой. Липсата на трайно установени връзки и работа в РБългария сочат формалност на пребиваването. В тази връзка и с оглед изложените по-горе съображения, съдът намира, че административният орган обосновано е приел наличие на предпоставките за налагане на принудителна административна мярка. Преценката на обстоятелствата по чл.44, ал.2 от ЗЧРБ сочи на правилна интерпретация на данните по преписката.

Съгласно чл.42, ал.2 от ЗЧРБ, с налагането на принудителната административна мярка по ал.1 (експулсиране) се отнема и правото на пребиваване на чужденеца в Република България и се налага забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите – членки на Европейския съюз. В този случай административният орган действа при условията на обвързана компетентност.

Съгласно чл.42з, ал.3 от ЗЧРБ забраната за влизане се налага за срок до 5 години, като преценката за това какъв да е срокът, е предоставен на административния орган. Законът допуска, когато лицето представлява сериозна заплаха за обществения ред или за националната сигурност, срокът да е по-дълъг от 5 години. Посоченият начин на определяне на срока с оглед наличието и на възможност за по-дълъг от 5 години налага извода, че само при срок от над 5 години органът е длъжен конкретно и изрично да мотивира срока. Съществено за случая е, че срокът е определен в рамките на законоустановения по чл.42з, ал.3 от ЗЧРБ, който като продължителност съответства на обществената опасност на установеното нарушение, описано подробно в актовете съставените в производството по издаване на оспорената заповед, и който срок може да се изведе от фактическите обстоятелства.

Оспореният административен акт е съобразен и с принципа за съразмерност, предвиден в чл.6, ал.2 и ал.5 от АПК, съгласно който административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава, като административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Съгласно чл.44, ал.2 от ЗЧРБ, при налагане на мярка от вида на процесната, компетентните органи следва да отчитат продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, категориите уязвими лица, наличието на производства по Закона за убежището и бежанците или производства за подновяване на разрешение за пребиваване или друго разрешение, предоставящо право на пребиваване, семейното му положение, както и съществуването на семейни, културни и социални връзки с държавата по произход на лицето. Намесата в правото на личен живот на чуждия гражданин е в съответствие със закона и е пропорционална на преследваната цел – да не се допусне присъствие в страната на чужденец, който се явява заплаха за обществения ред.

Ноторно известен факт е, че в Украйна се водят военни действия и че за лицето съществува вероятност да бъде мобилизиран, но опазването на обществения ред в страната е задължение за всички, пребиваващи в нея, които следва да се въздържат от действия, с които могат да дадат повод за експулсиране. Нито пред административния орган, нито пред съда, до приключване на устните състезания, жалбоподателят твърди, че е получавал повиквателна за явяване за каквото и да е действие свързано с военна служба в Украйна. Не на последно място наложената с оспорената заповед ПАМ не предопределя отмяна на получената хуманитарна закрила в Кралство Испания. Със Закона за чужденците в Република България не се предоставя и отнема бежански статут, а се урежда правна възможност за легален престой в страната, за разлика от Закона за убежището и бежанците, който определя условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци, която включва убежище, международна закрила и временна закрила. Този вид закрила основателно се предоставя до овладяване на военния конфликт в Украйна, тъй като тогава украинските граждани ще могат да се завърнат в страната си по произход без да се страхуват от военните действия. В този смисъл настоящият съдебен състав намира за неоснователни наведените едва с писмените бележки доводи на процесуалния представител на жалбоподателя, че при издаването на оспорената ПАМ, административният орган не е спазил разпоредбите на чл.44в, ал.3 от ЗЧРБ, тъй като видно от приложеното по делото разрешение за пребиваване, същото е за временна закрила, а не визираното в нормата притежание на валидно разрешение за пребиваване или валидна виза за дългосрочно пребиваване, издадени от друга държава. В подкрепа на тези изводи са и представените от страна на процесуалния представител на ответника писма от дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при Министерство на вътрешните работи (л.68-69).

Фактът, че лицето се е признало за виновно за деянието по чл.270 от НК е доказателство, че изведените от административния орган данни за деяния, представляващи опасност за обществения ред са действително извършени, като признанието има значение единствено за определяне на вида и размера на наказанието.

По изложените съображения, оспорената заповедта е законосъобразен индивидуален административен акт, поради което жалбата следва да се отхвърли.

При този изход на спора разноски се дължат на ответника, но предвид факта, че неговият процесуален представител изрично посочи, че не претендира разноски, такива не следва да се присъждат.

По изложените съображения, на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Бургас, II-ри състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. М., роден на [дата]., гражданин на Украйна, паспорт № *****, изд. на 07.07.2023 г., против заповед № 251з-2458/08.05.2025 г., издадена от директор на ОД МВР Бургас.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването.