№ 660
гр. София, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110215557 по описа за 2022
година
.......................
СЪДЪТ се оттегли на тайно съвещание и след това установи следното:
Производството е по реда на Глава Десета на АПК и предмет на
оспорване с жалбата на Х. А. С. е Заповед рег. № 4332ЗЗ-343/18.11.2022 г., с
която той е задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
В производството по съдебно оспорване на индивидуални
административни актове, каквато е въпросната заповед на полицейския орган,
съдът следва да провери съществуването на петте основания за
законосъобразност на оспорения административен акт – наличие на
компетентност; спазване на изискуемата писмена форма; спазване на
съответните административно-производствени правила при издаване на акта;
спазване на материалния закон и спазване целта на закона, които се извеждат
по аргумент от чл.146 от АПК. Липсата на който и да било от съответните
реквизити прави съответния акт незаконосъобразен, а в някои тежки форми
на порока – и нищожен.
В случая се установява, че въпросната заповед е издадена от Д. Д. Г.,
който заема длъжност младши автоконтрольор в ОПП СДВР и е
оправомощен да издава заповеди като процесната на територията на
1
Столична община към посочената дата, т. е. съдът приема, че е налице
материална, темпорална и териториална компетентност на органа, издал
заповедта.
Формата на административния акт е писмена и в конкретния случай тя е
спазена, тъй като въпросната заповед е издадена писмено и съдържа
съответни реквизити и същата е подписана от лицето, посочено за неин
издател, както и от задържаното лице.
Заповедта съдържа реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като е
посочено и следното основание за задържане от фактическа страна „Лице
което е употребило алкохол над 1.2 на хиляда и управлява МПС - чл. 343б ал.
1 от НК.“
Като материалното основание за издаването на оспорената заповед е
посочена разпоредбата на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, който предоставя правото
на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да са
извършили престъпление. В заповедта е посочена правната квалификация на
евентуално извършеното престъпление, както и описание на фактическото
основание за задържането, а именно управление на МПС след употреба на
алкохол, при отчетена концентрация над 1.2 на хиляда. Това съответства на
дадената правна квалификация на деянието, което според настоящия съдебен
състав е достатъчно за да даде информация на задържания относно причината
за задържането му, като са посочени не само факти, но и правна
квалификация на твърдяното деяние.
Действително в Заповедта не са посочени част от елементите на
фактически състав по чл. 343б ал. 1 от НК, като дата и място на деянието,
конкретно управлявано МПС, но съдът намира, че с оглед характера на
Заповедта за задържане, която се съставя в условията на неотложност и не
представлява привличане на обвиняем, законът не поставя такива изисквания
пред нейното съдържание. Поради бланкетния характер на заповедта за
задържане и условията на незабавност, в които се съставя, не може да се
очаква в нея да се изписва цялата установена фактическа обстановка, каквито
изисквания поставя наказателния процес. Достатъчно е да се установи, че в
случая са били събрани данни, че лицето е извършило престъпление, като
същото бъде описано със своите основни характеристики. Понятията „данни
за извършване на престъпление” по ЗМВР и „достатъчно данни” по смисъла
2
на чл.207 от НПК имат различно съдържание и законът при издаване на
заповед за задържане на лице не поставя изискване вината му да е несъмнено
доказана по предвидения в НПК ред. В контекста на изложеното, стандартът
относно преценката за наличието на достатъчно пълно и ясно описание на
фактическите и правни основания за задържането по ЗМВР, е зададен в
Решение от 24.06.2014 г. на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу
България, което приема, че обоснованото подозрение, че лицето е извършило
престъпление, което е основание за задържането му, не може да бъде общо и
абстрактно. Именно поради това е необхоД. в заповедта за задържане да се
посочат конкретни данни, свързани с твърдяното престъпление.
Допълнителни данни относно деянието се съдържат в документи, които
са съставени преди или заедно със Заповедта и са връчени на задържания, а
именно Талон за медицинско изследване № 113982 съставен на 18.11.2022 г. в
който е отразена установена концентрация на алкохол в издишания от
жалбоподателя въздух, а именно 1.64 промила, както и АУАН № 745929 от
същата дата, в който е описано конкретното му деяние с посочване на всички
необходими признаци.
Съдът намира, че това следва да се тълкува като мотиви за издаване на
административния акт, изложени в други документи, което е допустимо
съгласно константната практика на ВАС, но с уточнението, че тези документи
са предявени на лицето, връчени са му и то се е запознало с тях при самото си
задържане. В този смисъл са спазени изискванията на Директива 2012/13/ЕС
на ЕП и Съвета относно правото на информация в наказателното
производство.
Поради всичко изложено съдът намира, че в случая Х. С. е бил
информиран за правните и фактически основание на своето задържане, като
съставената му Заповед за задържане е законосъобразна от формална страна.
Съдът намира, че в случая не е налице и нарушение относно последното
основание за законосъобразност на акта, а именно целесъобразност при
издаването му, доколкото към момента на задържането на лицето за
полицейския орган издал заповедта е било налице обосновано подозрение, че
лицето е извършило престъпление от общ характер, като съобразно
установената практика в МВР лицето е следвало да бъде отведено до лечебно
заведение за да му се даде възможност да даде кръвна проба чрез която да
3
бъде установено конкретното съдържание на алкохол в кръвта му.
С оглед установеното високо съдържание на алкохол в кръвта на
задържания с използваното техническо средство - Алкотест дрегер е било
нецелесъобразно за полицейските служители и в разрез със служебните им
задължения да позволят на лицето самостоятелно да се придвижи до
указаното в ТМИ лечебно заведение, доколкото това би могло да означава
отново управление на МПС под въздействието на алкохол, или би създало
опасност лицето да има затруднения при придвижването да изпусне оказания
срок за даване на кръвна проба.
Поради това съдът намира, че задържането в конкретния случай не се
явява прекомерна мярка, а е оправдано с оглед конкретните факти на
установеното престъпно деяние.
Воден от всички съображения съдът намира, че така оспорената Заповед
за задържане на лице се явява законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Поради това са налице и основанията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на СДВР, като същото следва да бъде определено в
минималния размер от 80.00 лв. Съответно поради изхода на делото се явява
неоснователна претенцията на жалбоподателя за присъждане на платеното
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на осн. чл. 172 и чл.172а от АПК,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед рег. № 4332зз-343/18.11.2022 г., издадена от
Д. Д. Г. младши автоконтрольор в ОПП СДВР, с която жалбоподателят Х. А.
С. е задържан по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Х. А. С. с ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на СДВР сумата от 80.00 лева, представляваща разноски
юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на
Глава XII от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен
4
срок от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5