Р Е Ш Е Н И Е
№457 10.12.2021год. град Стара Загора
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд, в публично
заседание двадесет и пети ноември през две хиляди
и двадесет
и първа год. в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ГАЛИНА
ДИНКОВА
ДАРИНА ДРАГНЕВА
при секретаря Минка
Петкова с
участието на прокурора Нейка Тенева като разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева адм. дело №627 по описа за 2021 год., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно основание чл.208 и сл. от АПК вр.чл.111 ал.7
от ЗИНЗС, образувано по касационната жалба на В.Т.Р. против Решение №339/24.08.2021г,
постановено по ам.д.№511/21г по описа на АС Стара Загора, с което е потвърдена
Заповед №Л-3649/16.08.2021г на Началника на затвора град Стара Загора с
наложено на касатора дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за
срок от десет денонощия“.
С жалбата си
против Заповед №Л-3649/16.08.2021г на Директора на затвора в град Стара Загора,
жалбоподателя е твърдял, че на 16.08.2021г, когато му е връчена заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание е представил на Директора на Медицинския
център при затвора документи за здравословното му състояние, което преди
налагане на дисциплинарното наказание не са били известни на затворническата
администрация. Наказания лишен от свобода е изслушан в изпълнение на
задължението на наказващия орган по чл.105 ал.1 от ЗИНЗС на 11.08.2021г. Във
връзка с представените на 16.08.2021г медицински документи и с оглед
удостоверените от тях диагнози счита, че е налице основание да бъде отменено
дисциплинарното му наказание от съда като не пропорционално. Поискал е да бъде
проверено дали становището на директора на Медицинския център при затвора е
изготвено след произнасянето на съответните външни специалисти от съответните
области и да отмени заповедта за наложено дисциплинарно наказание.
За да потвърди оспорената заповед едноличен състав на АС
Стара Загора е проверил за съществуване на всички факти от състава на чл. 100
ал.2 т.4 вр. с чл. 97 т.4 от ЗИНЗС – лишените от свобода не могат да упражняват
физическо или психическо насилие, включително за разрешаване на възникнали
конфликти между тях, като нарушаването на забраната е въздигната в състав на
дисциплинарно нарушение, за извършване на което се налага дисциплинарното
наказание по чл. 101 т.7 на основание чл. 102 ал.2 от ЗИНЗС. След като е
установил, че жалбоподателя е извършил нарушение на забраната по чл.97 т.4 от ЗИНЗС, въззивния състав е приел за правилно приложението на дисциплинарното
наказание по чл. 101 т.7 от ЗИНЗС, чиято пропорционалност се проверява с оглед
предоставените на дисциплинарно наказващия орган правомощия да прецени според
тежестта на нарушението срокът на изолиране в наказателния килия, който е до 14
дни. В обжалваното решение са изложени мотиви, че тежестта на нарушението се
обуславя от множество предходни провинения и обстоятелствата по неговото
извършване – за разрешаване на възникнал конфликт е ударил в главата с метална
шина друг лишен от свобода, което и не е оспорено със жалбата. Здравословното
състояние е взето предвид, съобразно известните до датата на издаване на
оспорената заповед факти. При постъпване в затвора през 2017г жалбоподателя не
е съобщил за твърдените с жалбата диагнози и не е представил медицинската
документация, която датира от 2016г и не е актуална към 16.08.2021г.
Документите за паник атаки, диагностицирани епилептични пристъпи не са
релевирани и при изслушването на наказания лишен от свобода на 11.08.2021г.,
нито при предходното налагане на същото по вид наказание за нарушение,
извършено на 22.10.2020г. Тези нови обстоятелства са наложили Директора на МЦ
при затвора в град Стара Загора да предложи отлагане изпълнението на
наказанието, поради необходимост от диагностично уточняване на здравословното
състояние на лишения от свобода. В зависимост от бъдещите резултати от тези
изследвания ще зависи и изтърпяването на самото наказание. При тези съображения
въззивния съд е приел, че липсват основания за отмяна на оспорената заповед
като постановена при неправилно приложение на материалния закон и
непропорционален срок на продължителността на наказанието спрямо тежестта на
нарушението и целите, които преследва за превъзпитание и превенция на бъдещи
деяния.
С касационната жалба се твърди, че съдът е трябвало да
изисква представянето на молба №М-211/16.08.2021г,която жалбоподателя твърди,
че е предал на МЦ още на 13.08.2021г заедно с копия на представените по делото
от него медицински документи от 2016г. Входящ номер бил положен едва на
16.08.2016г. Освен това уведомил Началника на затвора още на 11.08.2021г по
време на изслушването му, а не на 16.08.2021г. Видно от молбата №М-211 входящия
номер бил от 16.08.2021г, но тя била подадена на 13.08.2021 като Директора на
МЦ бил уведомен още на 13.08.2021г. Иска да бъде установено, че датите на които
е уведомил администрацията на затвора предхождат датата на издаване на
оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание, за да се установи,
че е налице неправилно приложение на материалния закон, поради налагане на
наказание не съобразено със здравословното му състояние. От съда се иска да
бъде отменено въззивното съдебно решение и да се постанови друго за отмяна на оспорената
заповед №Л-3649/16.08.2021г на Началника на затвора Стара Загора, а в условията
на евентуалност след отмяната на съдебния акт делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, който да провери и установи, че
данните за здравословното му състояние са били представени още на 11.08.2021г,
съответно на 13.08.2021г, но въпреки това не са обследвани и съобразени при
налагане на 16.08.2021г на здравословното състояние на лишения от свобода.
Ответника Началника на затвора в град Стара Загора иска
от съда да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба, тъй като не е
основателно оплакването за допуснато от съда съществено нарушение на
съдопроизводствените правила довело до нарушаване правото на защита на
жалбоподателя да установи фактите, които според него обуславят постановяване на
оспорената заповед в противоречие със ЗИНЗС. От материално правна гледна точка
наведените с въззивната жалба доводи не касаят законосъобразността на
оспорената заповед за налагане на дисциплинарното наказание, а са относими към
момента и възможността за неговото изпълнение. Съгласно чл.102 ал.3 от ЗИНЗС
дисциплинарното наказание може да бъде отложено до оздравяване на наказаното
лице. Преди изпълнението на наказанието изолиране в наказателна килия лицата
задължително се преглеждат, като се посещават и на място всеки работен ден от
медицински специалист. При констатиране на здравословен проблем наказанието се
спира и не се изпълнява. При постъпването си в затвора лицето не е съобщило за
здравословния проблем и негови проявления не са регистрирани по време на
престоя му, за период от 4г и 4м изтърпяване на наказанието „лишаване от
свобода“. За първи път лицето съобщава пред Началника на затвора в град Стара
Загора при издаване на оспорената заповед, поради което и на 20.08.2021г
Директора на МЦ изготвя предложение за отлагане на изпълнението до изясняване
на здравословното му състояние.
Представителя на Окръжна прокуратура Стара Загора дава
заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага на съда да бъде
потвърдено обжалваното съдебно решение като законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като
обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя
касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на
основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово установения
срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което
е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
На първо място във въззивната си жалба оспорващия твърди,
че преди налагане на наказанието с издаване на оспорената заповед на
16.08.2021г на администрацията на затвора в град Стара Загора не са били
известни медицинските направления от 2016г, издадени да послужат пред съдебните
власти, според едно които – изх. №504/31..08.2016ж издаден от доктор Д.В., Р.
има симптоматично психично разстройство придружено с паническа страхова
невроза. Лекува се за горепосоченото заболяване. Приема периодично лекарства.
Консултиран е с психотерапевт. Изпада често в панически кризи. Тази констатация
на медицинския специалист е направена въз основа на рецепти и епикриза,
съгласно вписаното в Медицинското направление по повод консултация с цел да
послужи пред съдебните власти. В приложената към касационната жалба молба вх.
№М-211/16.08.2021г е поискано да бъде издаден входящ номер за представени на
13.08.2021г до Директора на МЦ в затвора
в град Стара Загора пет броя медицински направления, с която уведомява доктор П.
за заболяванията си. Следователно твърдението в касационната жалба, че при
изслушването му е заявил на 11.08.2021г пред наказващия орган за съществуване
на горепосочената диагноза е невярно. Освен това представянето на медицинските
документи, дори да е извършено на 13.08.2021г тоест преди 16.08.2021г, когато е
наложено административното наказание, не е факт, който да сочи на липса на
правно основание да бъде санкционирано извършеното нарушение на забраната по
чл.97 т.4 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 102 ал.1 от ЗИНЗС при определяне на
дисциплинарното наказание, като за случая изискванията са приложими само
относно продължителността, но не и по отношение на вида, се вземат предвид
характера и тежестта на нарушението, отношението на дееца към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние. В разпоредбата на чл.102 ал. 3 от ЗИНЗС е уточнено значението на здравословното състояние на лицето, а именно за
определяне момента на изтърпяването му, като същото може да бъде отложено до
оздравяването му. По аргумент за противното от чл.102 ал.3 от ЗИНЗС, както и
предвид определенията за дисциплинарно нарушение и целта за налагане на
дисциплинарно наказание, здравословното състояние не може да бъде основание,
което отрича дисциплинарната отговорност и преклудира материалното право да
бъде ангажирана. Здравословното състояние се преценява с оглед възможността за
изпълнение на наложеното наказание, каквито са основните принципи на
наказателното и пенитерциарното право – изтърпяването не може да бъде страдание
в повече от необходимо присъщото, а когато и то е прекомерно, тогава се
преценява дали да бъде отложено, съответно да не се търпи. Компетентността е на
медицинските специалисти при МЦ от затворите, съгласно чл.146 ал.1 т.2 от ЗИНЗС
– те могат да предложат да се отложи или да се отмени изпълнението на
наложеното наказание. Съвкупната преценка на разпоредбите на чл.102 ал.1 вр. с
ал.3 вр. с чл.146 ал.1 т.2 от ЗИНЗС сочи на извод, че здравословното състояние
определя възможността да се търпи наложеното дисциплинарно наказание като няма
значение за съществуване на материално правното основание за неговото налагане.
Ето защо съдът не е допуснал и нарушение на производствените правила да
установи друг момент на уведомяване, различен от посочения в самата въззивна
жалба, за диагнозите, които документи от 2016г удостоверяват. Освен това е
приложено предложението на Директора на МЦ на затвора до Началника да бъде
отложено изтърпяване на наказанието до изясняване на здравословното състояние
на наказаното лице. Всички тези въпроси са относими към законосъобразното
изпълнение на наказанието, но здравословното състояние не е основание да се
избягва дисциплинарната отговорност. То може да е обективна невъзможност да
бъде изпълнявано в определен момент, а когато не се очаква физическа годност да
бъде отменено самото изпълнение. Тези въпроси обаче не определят законосъобразността
на оспорената заповед за налагане на дисциплинарно наказание издадена без да са
налице обективни данни за здравословно състояние на лицето към 16.08.2021г,
което не позволява да бъде изолирано в наказателна килия.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №339/24.08.2021г., постановено по адм.д. №511/2021год.
по описа на Административен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на
обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.