РЕШЕНИЕ
гр.София, …………………
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Търговска колегия, VІ-12 състав, в закрито
заседание на 28.09.2022 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев
като
взе предвид докладваното от съдия П.Колев т.д. № 2442 по
описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 247 ГПК и чл. 248 ГПК.
С молба
с вх. № 293905 от 29.06.2022 г. от ищеца по делото „Ц.” АД, ЕИК *******, чрез
адв. Д.И.-Т. от САК, е поискано допълване в частта за разноските на Решение №
260411 от 15.06.2022 г. по т. д. № 2442/2020 г. по описа на СГС. Моли решението
да бъде допълнено, като му се присъдят разноски съгласно представен списък по
чл. 80 ГПК.
Насрещната
страна – „О.Б.” ЕООД, ЕИК *******, е депозирала отговор, с който оспорва претендираното
адвокатско възнаграждение като прекомерно предвид фактическата и правна
сложност на делото.
Постъпила
е и молба с вх. № 293906/29.06.2022 г. от ищеца „Ц.” АД, с която твърди, че в
диспозитива на постановеното по делото Решение № 260411 от 15.06.2022 г. по т.
д. № 2442/2020 г. по описа на СГС е налице очевидна фактическа грешка в
посочените периоди, за които е определена мораторна лихва за забава върху
главниците, като вместо да бъде посочена 2020 г., в диспозитива е посочена 2012
г. Моли да бъде допусната поправка на решението, като бъдат направени съответните
корекции.
Ответникът
„О.Б.” ЕООД не е изразил становище по тази молба.
Съдът,
като взе предвид доводите в молбите, намира следното:
С Решение
№ 260411 от 15.06.2022 г. по т. д. № 2442/2020 г. по описа на СГС „О.Б.“ ЕООД,
ЕИК *******, е осъдено да заплати на „Ц.” АД, ЕИК *******, следните суми:
По
Договор за разпространение на билети „Национана лотария” от 01.07.2016 г.,
сключен между „Ц.” АД, ЕИК ******* и „О.Б.” ЕООД, ЕИК *******:
166 254,24 лв. на осн. чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени
билети по договора;
5126,58 лв. - моратрана лихва за забава
върху главниците за периода 20.08.2020 г. до 08.12.2012 г., ведно със законна
лихва от 09.12.2012 г. до заплащане на сумите.
По Договор за разпространение на билети
„Национална лотария” от 24.10.2017 г., сключен
между „ЦБА Еко Маркет” ООД, ЕИК ******* и „О.Б.” ЕООД, ЕИК *******:
37 809,15 лв. на осн. чл.55, ал.1,
пр.3 от ЗЗД, представляваща заплатена номинална стойност на налични непродадени
билети по договора;
1165,88 лв. - мораторана лихва за забава
върху главниците за периода 20.08.2020 г. до 08.12.2012 г., ведно със законна
лихва от 09.12.2012 г. до заплащане на сумата.
Исковете
са отхвърлени за сумите 13 974 лв. и 7 530 лв., с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.356, ал.2 ТЗ за заплащане на платени суми по печалби, както и за
мораторни лихви за забава върху тези главници за периода 20.08.2020 г. до
08.12.2012 г. в размер на 480,52 лв. и 244,67 лв.
По
молбата по чл. чл. 247, ал. 1 ГПК:
На
основание чл. 247, ал. 1 ГПК очевидна фактическа грешка в съдебния акт е
отстранима по почин на съда или на която и да било от страните без ограничение
във времето.
В
мотивите си съдът е приел, че „исковете за заплащане на мораторна лихва за
забава по чл.86 ЗЗД върху вземането предмет на уважените искове е основателна.
Като за претендирания период от изтичане на срока по поканата до датата на
исковата молба, определен с онлайн калкулатор на НАП е в размери на 5126,58 лв.
върху първата главница и 1165,88 лв. върху втората“. В решението е посочено, че
съдът „отхвърля исковете за сумите 13 974 лв. и 7530 лв. с правно основание осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.356, ал.2 ТЗ за
заплащане на платени суми по печалби, както и за мораторни лихви за забава
върху тези главници за периода 20.08.2020 г. до 08.12.2012 г. в размер на
480,52 лв. и 244,67 лв.
Видно
от делото, исковата молба е с вх. № 300365 от 09.12.2020 г., а лихва за забава
се претендира от ищеца от поканата до датата на исковата молба, т.е. периодът
изтича на 08.12.2020 година вкл. – денят преди депозиране на исковата молба.
Следователно,
като е посочил в диспозитива си, че мораторни лихви се дължат за периода от
20.08.2020 г. до 08.12.2012 г., ведно със законната лихва от 09.12.2012 г. до
заплащане сумите, респективно, че претенцията на ищеца е отхвърлена за мораторните
лихвите, начислени за периода 20.08.2020 г. до 08.12.2012 г., е допуснато логическо
противоречие, което индикира наличие на фактическа грешка на съда, изразяваща
се в грешка при изписването на годината – 2012 г. вместо 2020 година.
Очевидна
фактическа грешка е налице, когато
волята на съда е ясно изразена. В линията на нейната логична последователност
се проследява фактическите и правни
изводи. Същевременно отразеното стойностно изражение не отговаря на
логиката на изложението, което може да се дължи на грешка в пресмятането,
грешка при изписването, замяната на цифри и т.н.
Поради
изложеното, съдът намира, че е налице ОФГ, която следва да се поправи по реда
на чл.247 ГПК.
По
молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК:
С
разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК е предвидено, че в срока за обжалване, а ако
решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по
искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Молбата
за допълване на решението в частта за разноските е допустима, тъй като е
депозирана в срока по чл.248, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата е
основателна.
Съгласно
нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат
от ответника съразмерно с уважената част от иска.
С Решение
№ 260411 от 15.06.2022 г. съдът е частично е уважил исковете, предявени от „Ц.”
АД - молител в настоящото производство, като е осъдил ответника да му заплати
сумите в общ размер на 210 355,85 лева и е отхвърлил исковете за сумите,
възлизащи общо на 22 229,19 лева.
С молба
от ищеца (л.571), представена в проведено на 18.03.2022 г. открито съдебно
заседание, своевременно е заявено искане за присъждане на разноски в
производството, от които 9303,40 лева – за държавна такса, 8400 лева с ДДС – адвокатско
възнаграждение и 1400 лева – депозити за изготвяне на ССчЕ. Към молбата е приложено
платежно нареждане, видно от което посоченото адвокатско възнаграждение в
размер на 8400 лева е заплатено по банков път.
В същото
заседание от ответника е направено възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съдът намира, че доколкото случаят се характеризира
с висока правна и фактическа сложност, а претендираното адвокатско
възнаграждение от 8400 лева с ДДС не превишава значително минимално
предвиденото в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлизащо на 7418,04 с ДДС, възражението следва да
се остави без уважение.
Поради
изложените съображения съдът намира, че молбата по чл.248 ГПК е основателна и
решението в частта за разноските следва да бъде допълнено, като съобразно
уважената част от иска, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
ищеца разноски в общ размер на 17 277,60 лева.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 260411 от 15.06.2022 г. по
т. д. № 2442/2020 г. по описа на СГС, VI-12 състав, като навсякъде в
диспозитива, където е посочена 2012 г., следва да се чете 2020 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „О.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление ***, чрез адв. И.А.М.,***,
да заплати на „Ц.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от М.К., в качеството на изпълнителен директор, чрез адв. Д.И.И.-Т.
- САК, в качеството на пълномощник, с адрес за призоваване гр. София, район
Красно село, бул. „******, сумата от 17 277,60 лева – разноски в производството,
съразмерно с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: