Разпореждане по дело №118/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 222/06.12.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1138/2012 год.,К.йският районен съд е признал подсъдимия А. М. М., роден на *г. в с.П., обл.К., живущ в с.К.осъждан с ЕГН * за виновен в това че: на 11.09.2012г. в с.К. О.К. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Фолксваген Голф” с ДК № * без свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода’' за срок от 4 месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият А. М. М., който чрез защитника си я обжалва в частта й относно наложеното наказание „лишаване от свобода”, като моли същата да бъде изменена, като му бъде наложено наказание „пробация”. В съдебно заседание, лично и чрез защитника си поддържа жалбата така, както е предявена.

Прокурорът от О. П. – К. изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли обжалваната присъда да бъде потвърдена.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбата, на основание чл. 313 и сл. от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение. Събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 от НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално-следствени действия в тази връзка от въззивната инстанция. От събраните по делото от първоинстанционния съд доказателства по несъмнен и категоричен начин се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият А. М. М., роден на *. в с.П., обл.К., живее в с.К. не е женен, безработен е и е осъждан.

На 11.09.2012г. вечерта свидетелят И. Д. работещ като полицай в РУП- К. бил на работа. Около 23.00ч. същият ден в центъра на с.П. той спрял за проверка лек автомобил марка „Фолксваген голф” с рег.№ *, който се управлявал от подсъдимия М.. Свидетелят знаел, че той бил неправоспособен водач, но въпреки това му поискал документите за проверка като деецът не представител свидетелство за управление на МПС. За това деяние на место свидетелят И. Д. му съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП, който бил подписан без възражения от подсъдимия.

Не се спори по делото, а и видно от приложената по делото Справка за нарушител на сектор КАГ при ОДП- К. от 27.11.2012г. както и от свидетелските показания на Д., деецът не притежавал свидетелство за управление на МПС като нямал нито една регистрирана категория. Освен това с наказателни постановление № 2045/11 от 17.11.2011г. издадено от Началника на РУГ1- К. и № 4818/11 от 22.11.2011 издадено от началник сектор ПП към ОДМВР- К., и двете в сила от 24.01.2012г. като необжалвани, деецът е бил санкциониран за управление на МПС без да притежава свидетелство за гова. Тази безспорна факгология се установи от обясненията на самия деец, както и от свидетелските показания на И. Д., така и от писмените доказателства- справка за нарушител, наказателно постановление № 2045/ 11г. издадено от Началника на РУГ1 Г.К., наказателно постановление № 4818/ 11 г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВ Г.К.. Видно от Справка за нарушител от 27.11.2012г. издадена от сектор „КАТ’'- ОДП- К. подсъдимият М. бил многократно наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата и то предимно за управление на МПС без да е правоспособен водач.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от всички събрани по делото доказателства, които са логични, последователни, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си, а именно: от обясненията на подс.М., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, с които е направил пълни самопризнания и на които съдът дава вяра изцяло; от показанията на разпитания по делото свидетел И. Д., дадени пред първоинстанционния съд, които съдът кредитира изцяло, като логични, последователни, и кореспондиращи си с останалите доказателства по делото, вкл. и с останалите писмени доказателства по делото, приети от първоинстанционния съд.

При така установената по безспорен начин фактическа обстановка, настоящият състав намира, че подс. М. е осъществил от обективна и субективна страна,състава на престъплението по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд.Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС без свидетелство за управление на такова в срок една година от наказването му по административен ред, тъй като инкриминираното деяние е извършено на 11.09.2012г., а срокът на наказването му по административен ред започвал да тече от 24.01.2012г. Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал ‗яхното настъпване. За да направи този извод, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани по делото доказателства, като изложените съображения относно установената фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост. Впрочем, спор относно така установената фактическа обстановка, както и относно осъществяване на инкриминираното деяние от обективна и субективна страна от подс. М. – авторството на деянието, начина, времето и мястото на осъществяването му, квалификацията на същото, както и формата на вината /при пряк умисъл/ при извършването му, няма между страните, като единственото оплакване на подсъдимия с въззивната му жалба касае справедливостта на наложеното му наказание.

Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение на дееца към закона и ниско правосъзнание.

За да определи и наложи посоченото по-горе наказание на подсъдимия М., първоинстанционният съд, като е взел предвид степента на обществена опасност на деянието- типична предвид вида и начина на засягане на обществените отношения;отчитайки наличието на смекчавани отговорността обстоятелства- младата му възраст, съжаление за стореното и самопризнание; както и отегчаващите такива- лоши характеристични данни, обременено съдебно минато и завишената опасност на дееца предвид на изключителната упоритост при извършване на нарушения на Закона за движението по пътищата, за което е наказван многократно по административен ред е намерил, че следва да бъде наложено наказание над минималния размер на предвиденото в закона наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, а именно „лишаване от свобода” за срок 4 месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип на основание чл.61 т.2 във вр.с чл.60 ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.Приел е,че не са налице условията на чл.66 ал.1 от НК предвид осъждането на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за престъпления от общ характер по НОХД № 991/2008 на КРС, факта на повтаряемостта при извършването на точно този вид престъпления, а и най- вече за постигане на целите на наказанието е наложително той да изтърпи определеното му наказание ефективно.Съобразил е и ,че на М. е наложено веднъж наказание „пробация”, и то не е изиграло своята възпираща и превъзпитаваща роля.

Настоящата инстанция намира така наложеното на подс.М. наказание за достатъчно и напълно в състояние да постигнат целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да се поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да се въздействува предупредително-възпиращо спрямо него и възпитателно-предупредително спрямо другите членове на обществото, т.е. същото не е явно несправедливо. Още повече, че първоинстанционният съд е наложил на подсъдимия.М. наказание почти на минималния размер.С други думи, при определяне на наказанието, първоинстанционния съд е спазил принципа на справедливост и съответност на наказанието на извършеното престъпление.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното му наказание не е явно несправедливо, т.е. не са налице основания за нейното отменяване или изменяване, поради което следва същата да бъде потвърдена.

Водим от изложеното, и на основание с чл.334 т.6, във вр. с чл.338 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 222/06.12.2012 год., постановена по Н.о.х.дело № 1138/2012 год., по описа на К.йският районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.