Р
Е Ш Е
Н И Е № 260093
гр. Пловдив 02.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение,
ХVII.с., в публично
заседание на 04.02.2021 г. в състав
СЪДИЯ : АНТОНИЯ РОГЛЕВА
при
участието на секретаря БОРЯНА КОСТАНЕВА, като разгледа докладваното от съдията т.д.
№ 22/2020 г. по описа на ПОС, намира за
установено следното:
Обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците М.А.Б.
ЕГН ********** и С.М.Б. ЕГН **********,
малолетна, действаща чрез своя баща и законен представител М.А.Б. ЕГН **********,***,
молят ответното дружество ЗАД „БУЛСТРАД
ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, пл. „Позитано“ № 5 , да бъде
осъдено да им заплати обезщетения за
вреди, настъпили вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2019 г. в гр. ********,
виновно причинено от П.И.Д. в качеството му на водач на л.а.“Хонда ХР-В“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, а
именно:
-40 000 лв. – частично от
80 000 лв. – на М.А.Б. –обезщетение
за неимуществените вреди – болки
и страдания, търпени вследствие на получени телесни увреждания при описаното
ПТП;
- 8 000 лв. – на С.М.Б. чрез нейния баща и законен представител М.А.Б.,
за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
вследствие получените телесни увреждания при описаното ПТП;
1075.12 лв. на М.А.Б. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени
вследствие на описаното ПТП, по конкретно посочени пера, описани в справката по
чл. 366 от ГПК – л. 32 от делото;
- 50 лв. –
на С.М.Б. чрез нейния баща и законен представител М.А.Б., –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на описаното ПТП,
по конкретно посочени пера, описани в справката по чл. 366 от ГПК – л. 30 от
делото;
ведно
със законна лихва върху сумите, считано от 18.05.2019 г. – датата на която
се твърди да изтича срокът по чл. 429,
ал.3 вр. чл. 430, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане на сумите .
Съображения
са изложени и в писмена защита, депозирана от процесуалния представител на ищците адв. К..
Претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38,ал.1,т.2 от ЗА с
начислен ДДС.
Ответното
застрахователно дружество ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* оспорва
исковете и моли да се постанови решение, с което същите да бъдат отхвърлени
като неоснователни.
Третото лице
– помагач на ответника П.И.Д. оспорва предявените искове.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Със
споразумение, одобрено по нохд № 6138/20 г. по описа на Пловдивски районен
съд П.И.Д. е признат за виновен за
извършване на престъпление по чл. 343, ал.3, пр. ІІ, б. „а“ предл. ІІ вр. чл.
343, ал.1, б. „б“ пр.ІІ вр. чл. 342, ал.1, пр. ІІІ от НК, за това че на 11.05.2019 г. в гр. ********, при управление
на л.а. .“Хонда ХР-В“, рег.№ ** **** ** ,
след употреба на наркотични вещества, е нарушил правилата за движение по
пътищата – чл. 5, ал.1,т.1, чл. 5, ал.3, т.1, чл. 8, ал.1, чл. 15, ал.1, чл.
20, ал.1, чл. 20, ал.2, чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на М.А.Б., изразяваща се в суспектна фисура
/счупване/ на лява лопатка, довело до трайно затрудняване на движенията на
горния ляв крайник.
Споразумението
се полза със същата задължителна сила за
гражданския съд, с каквато се ползва и присъдата на осн .чл. 300 от ГПК вр.
413, ал.2 и 3 от НПК, т.е. по отношение
извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Тези
въпроси е недопустимо да бъдат пререшавани, поради което в настоящето решение
няма да бъдат разглеждани възраженията на ответника и третото лице – помагач по
отношение наличието на противоправно поведение на П.Д. и неговата виновност за
причиняване на процесното ПТП, както и по отношение причиняване увреждане на
ищеца М.Б., изразяващо се в суспектна
фисура /счупване/ на лява лопатка, довело до трайно затрудняване на движенията
на горния ляв крайник.
Твърди се в
исковата молба, че на ищеца М.Б. като пешеход са нанесени и други увреждания,
както и че такива са нанесени и на ищцата С.М.Б.., като същите се явяват пряка
и непосредствена последица от инцидента, виновно причинен от П.Д..
За
увреждащия лек автомобил .“Хонда ХР-В“,
рег.№ ** **** ** управляван от водача П.И.Д., била налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
застрахователна дружество. Ищците били предявили претенции пред ответника за
изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, като била
заведена претенция 2422/11.05.19 г., по която застрахователят не се бил
произнесъл в законовия срок, с което ищците обосновават интереса си от
предявяване на искове против ответника за заплащане на обезщетения за претърпени
имуществени и неимуществени вреди.
Ищецът М.А.Б.
в резултат на ПТП бил получил следните телесни увреждания: контузия на гръден кош и корема, счупване на лявата лопатка, оточна
предна кръстна връзка, непълна руптура на мед.колатерална връзка, микротравми
при латерална колатералн, плика аларис синдр, контузионни огнища във фемур,
тибия и фибула, разкъсно-контузна рана на главата, множество охлузвания и
кръвонасядания по главата, гръдния кош, горните и долните крайници и др. След
инцидента пострадалият бил приет на болнично лечение, били му извършени редица
прегледи и изследвания, подробно описани в исковата молба. В резултат на
уврежданията ищецът М.Б. претърпял силни болки и страдания- билки в главата,
гръдния кош и корема, в горен ляв крайник и ляво коляно; следвало да спазва
режим на покой дълго време, за известен период разчитал изцяло на грижата на
близките си; за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот отпреди
инцидента, когато бил в добро здравословно състояние, активен, здрав мъж,
изпълняващ пълноценно всичките си задължения в семейството; изпитвал цялостен
дискомфорт вследствие на травмите, като
оплакванията продължавали и към настоящи момент. Освен това същият изживял и
силен стрес, виждайки как неговата малолетна дъщеря е блъсната от автомобил;
страхът за живота и здравето на детето му оказал изключително негативен ефект
върху здравословното му психологично и емоционално състояние, който ще остане
за цял живот в неговото съзнание. Като
обезщетение за преживените неимуществени вреди ищецът М.А.Б. претендира
обезщетение в размер на 40 000 лв. – частично от обща претенция от
80 000 лв.
Освен това
ищецът М.Б. претърпял и имуществени вреди в общ размер на 1075.17 лв. за
закупаване на лекарствени средства и медицинско изделие, заплащане
потребителска такса , болничен престой, медицински услуги и изследвания,
описани подробно в представената справка по чл. 366 от ГПК – л. 32 от делото.
Ищцата С.М.Б.
получила следните травматични увреждания: мозъчно
сътресение, контузия на лицето, контузия на ляв глезен, контузия на клепача и
околоочната област, оток и кръвонасядане на горния и долен клепач на ляво око,
охлузване във външния ъгъл на ляво око, кръвонасядания по горните и долните
крайници, охлузвания по гърба, навяхване и разтягане на ставните връзки на
глезена и др. След инцидента й били извършени редица прегледи, подробно
описани в исковата молба. В резултат на уврежданията ищцата претърпяла силни
болки и много страдания – развила остра инфекция на горни дихателни пътища с
кашлица и гнойна хрема; имала ясен спомен за случилото се и след инцидента се
оплаквала от болки в главата, лицето и глезена; след инцидента се изолирала и
не била в състояние да извършва обичайните си занимания с нейните връстници, а
преди това била жизнерадостно и здраво дете; изпитала силен емоционален стрес,
който ще остане за цял живот. Като обезщетение за претърпените неиумещствени
вреди за ищцата С.Б. се претендира
сумата 8000 лв.
Освен това
същата претърпяла и имуществени вреди в размер на 50 лв. – подробно описани в
представената справка по чл. 366 от ГПК – л. 30 от делото.
По делото е
назначена съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът възприема като
компетентно изготвено и неоспорено от страните.
Вещото
лице дава заключение, базирайки се на
наличната медицинска документация, че при процесното ПТП на С.М.Б. е било
причинено:
лекостепенно
мозъчно сътресение, протекло под формата на леко зашеметяване, навяхване и
разтягане на ставните връзки на левия глезен, които поотделно и в съвкупност са
довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и 129 от НК;
контузия на
ляв глезен, контузия на лицето, контузия на клепача и околоочната област, оток
и кръвонасядане на горния и долен клепач на ляво око, охлузване във външния
ъгъл на ляво око, кръвонасядания по горните и долни крайници, охлузвания по
гърба, които поотделно и в съвкупност са причинили болки и страдания, без
разстройство на здравето.
След
инцидента С.М.Б. била прегледана от екип
на ЦСМП, а впоследствие – била консултирана с ортопед-травматолог, неврохирург,
детски хирург, офталболог и оторино-ларинголог. Констатирани били описаните
травматични увреждания, а крайникът бил имобилизиран за период от около 12 дни,
след който липсва медицинска документация.
При извършен
преглед на 22.12.20 г. на ищцата в гр. ******** същата е била клинично здрава и
напълно възстановена от претърпяното ПТП.
На М.А.Б.
били причинени:
Счупване на
лява лопатка – довело до трайно затрудняване движенията на левия горен крайник;
оточна
предна кръстна връзка, непълна
разкъсване на вътрешната
странична връзка, микротравми при външна
странична връзка, синдром на предно капачково джобче, контузионни огнища в бедрена кост, голям и малък пищял , които поотделно и в
съвкупност са довели до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник;
разкъсно-контузна
рана на главата и навяхване на шията, довели поотделно и в съвкупност до
разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК;
контузия на
гръден кош и корема, множество охлузвания и кръвонасядания по главата, гръдния
кош, горните и долните крайници, които поотделно и в съвкупност са му причинили
болни и страдания без разстройство на здравето.
След
инцидента ищецът е бил прегледан от екип
на спешна помощ, а впоследствие консултиран с специалист от СОТ и НХ, проведени
били множество образни изследвания за уточняване на уврежданията, бил приет в
хирургично отделение за наблюдение и консервативно лечение. Ръката му, поради
счупването на лопатъчната кост, била имобилизирана за период от 35 дни,след
което е провеждал физиотерапии. Оздравителният период траел около 3-4 месеца.
При извършен
преглед на 22.12.20 г. на ищеца в гр. ******** същият бил клинично здрав и напълно възстановен от
претърпяното ПТП.
Вещото лице
сочи, че, описаните увреждания е възможно да са получени по начина, описан в
исковата молба, а именно при ПТП, при който пешеходци са блъснати от джип.
По отношение
направените разходи, представени във вид на фактури и фискали бонове, вещото
лице сочи, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с лечението на
описаните травматични увреждания.
В обясненията си, дадени в открито съдебно заседание,
вещото лице сочи, че в заключението е посочил допълнителна находка ДЕСНОСТРАНЕН
САКРОИЛЕИТ, което представлява възпаление на седалищната кост, което е
установено по-късно и което по принцип е възможно да се дължи на някаква
травма; поради големия период от ПТП до
извършеното изследване – ЯМР не може да
се каже със сигурност дали това възпаление има връзка с ПТП. Вещото лице сочи,
че е възможно е да има такава връзка, ако е имало контузия на таза в резултат
на ПТП. Вещото лице обяснява, че по принцип, дисковите хернии, за да се
отключат във връзка с инцидент, трябва да се появят веднага, т.е. в момента
след пътно-транспортно произшествие пострадалият да даде клинична симптоматика, като в такъв
случай са травматични; тези хернии може да се появят и при други причини -
болестни процеси, тежък физически труд; за да се приеме, че са травматични в
резултат на ПТП, трябва при самото произшествие да се получи разместване на
гръбначните прешлени и веднага да се появат оплаквания - болки, изтръпване на
крайници, мравучкане, респ. необходиме е консултация от неврохирург и
изследване със скенер. Вещото лице сочи, че в конкретния случай не може да се
изключи връзката с процесното ПТП, но за сравнително голям период от време след
ПТП не са налице данни за дискова херния. Освен това сочи, че дисковите хернии
могат да бъдат установени и месеци след възникването им, като не се наместват.
По делото са разпитани като
свидетели и А.И.Б.и Л.Я.Б.., съответно майка и съпруга на ищеца М.Б., баба и
майка на ищцата С..
Свид. А.И.Б.заявява, че
инцидентът на 11.5.19 г. се е случил точно пред къщата им; след като слязла
долу, някой й подал малката С., цялата охлузена по лицето и ръцете, която само повтаряла Бабо, тати ще оздравее ли, тати ще умре ли? Искам тати да оздравее.
Преди инцидента М. и С. им били на гости, като били добре, С. нямала никакви
охлузвания. След като оставила С. горе, слязла пак и видяла М. на тротоара,
целия е в кръв; не бил адекватен, не
можел да говори, очите му били пълни с кръв, носът се напълнил с кръв, главата
му била цялата в кръв. Свидетелката отишла с него като придружител в болницата,
той не можел нищо да прави –да ходи, да се обърне, да се храни, до тоалетна да
отиде. Като го сложили на леглото,
започнал да пъшка, охка. Наливали го с
глюкоза и болкоуспокояващи. Целия беше
обинтован, цялата глава била превързана, с лепенки навсякъде. Имал счупена
лопатка, скъсани менискуси, целият му гръб бил в рани, на дупето имал много
дълбока рана, също превързана, която най-бавно оздравяла. Всички тези
увреждания били от удара. Три месеца бил на легло, и с шини, защото не можело
да се гипсира. Вкъщи го превързвала
снахата. Още се оплаквал от болки в коленете и кръста, при всеки опит да вдигне
нещо, имал болки, каквито преди инцидента нямал – преди това работил в магазин
за строителни материали, а след инцидента една торба цимент не можел да вдигне,
което ме пречело много и на работата.
С. също била прегледана в
болница, защото цялата била насинена и куцала с крачето. Била на домашно
лечение, като я гледала майка й.Детето още било стресирано, не пускало
родителите си никъде да отидат без нея; като види кола, дърпало всеки да не го
смачка колата. С. видяла баща си след удара за първи път в болницата, като била
много стресирана и изплашена. Била две-три седмици с патерици, с шина, куцала
дълго време, но сега била възстановена.
Свидетелката Л.Я.Б.. заявява, че след
инцидента e видяла съпруга си в болницата,
бил леко замаян; започнал да пита какво се случва, защо е там, какво е станало;
бил целият в рани, дрехите – изпокъсани; оплаквал се от болки; имал рани на
главата, на челото, на лакътя; когато го съблякла, видяла рани на коляното, на
гърба, навсякъде, като на гърба раните били
много големи; имал много голяма рана и под седалището. Раната на гърба била малко под лопатката.
Точно под седалищната кост имал рана висока около 10 см и широка 20 см. Един месец
било необходимо да промива раните всяка сутрин и всяка вечер -
главата, гърба, под таза и коляното. В рамките на един месец вадила стъкла от
главата, които излизали с течение на времето; имало и по-големи стъкла, които
на първия преглед в болницата трябвало да ги извади лекар. Раните зараснали
след втория –третия месец, но останали
белези по тялото. Постоянно го боляло - в гърба и в колената. За да се облекчат
поне малко болките, поръчали за вкъщи болнично легло, тъй като изпитвал болки
при опитите да спи на спалнята, на дивана. Имал нужда от чужда помощ при
обличане, събличане и други ежедневни дейности, като едва след втория месец
започнал само да се опитва сам да се къпе. Оплакванията в коленете, гърба и
кръста продължавали и понастоящем, като преди инцидента нямал подобни
оплаквания.
По отношение на детето С.
свидетелката говори, че в нощта след инцидента въобще не могло да заспи, била
много уплашена, с огромен хематом на окото. Окото било затворено на 70 – 80 %.
Скачала насън, което продължавало и сега в определени моменти. Тя видяла баща
си на другия ден сутринта, той бил целия бинтован и в кръв. Повтаряла Мамо, добре, че не беше там, защото кой щеше
да се грижи за нас, ако бяха блъснали и тебе? Имала натъртвания, охлузвания
над веждата, под окото, цялата била
насинена.
При така събраните доказателства
съдът намира, че описаните в исковата молба увреждания са получени като пряк и
непосредствен резултат на ПТП, настъпило на 11.05.2019 г., виновно причинено
от П.И.Д., включително и тези увреждания на ищеца М.Б.,
както и уврежданията на С.Б., които не са включени във фактическия състав на
одобреното споразумение в наказателния процес. В тази насока съдът кредитира
показанията на разпитаните свидетели като дадени убедително, без вътрешни
противоречия, и без противоречия с
останалите събрани по делото доказателства. Същите кореспондират и със
заключението на съдебно-медицинската експертиза, включително и по отношение
коментираната от вещото лице
допълнителна находка десностранен сакроилеит. Вярно е, че това увреждане е
констатирано в един по-късен момент спрямо инцидента, но свидетелката Б. е
категорична, че преди инцидента същият не е имал такива оплаквания, те са се
появили веднага след ПТП, а и вещото лице заявява, че увреждането може да бъде
констатирано и няколко месеца след появата му, като не се изключва да е резулта
на процесното ПТП.
Ищецът Б. е
претърпял силни болки и страдания. Имал е болки в главата, гръдния кош, лявата
ръка, левия крак. Имал е рани по тялото, които са зараснали след около два
месеца. Било му е необходимо да спазва режим на покой, като в първите един –
два месеца е имал нужда изцяло от помощта на близките си, за да се обслужва.
Изпитвал е цялостен дискомфорт вследствие на травмите.
Ищцата С.Б.
е имала болки в главата и околоочната област, охлузвания, хематом на окото, за
12 дни левият крак й е бил имобилизиран; детето е било силно уплашено от
случилото се с нея и баща й, изпитвало страх и безпокойство.
Съдът
намира, че справедлият размер на обезщетението за претърпяните от ищците
неимуществени вреди съобразно критерия, въведен с чл. 52 от ЗЗД, следва да се
определи на 35 000 лв. за ищеца М.Б. и на 5000 лв. за ищцата С.Б.. Съдът
взема предвид вида и интензитета на претърпените болки и страдания, както и
тяхната продължителност. За разликите до пълните предявени размери съдът
приема, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
За имуществените
вреди:
Претендират
се такива в размер на 1075.12 лв. за М.А.Б. –по конкретно посочени пера, описани в
справката по чл. 366 от ГПК – л. 32 от делото, и 50
лв. – за С.М.Б. по конкретно посочени пера, описани в справката по чл. 366
от ГПК – л. 30 от делото.
Претенцията
на М.Б. включва направени разходи за: подобрени битови условия в УМБАЛ „**.******“
******, образно изследване, освидетелстване и издаване на съдебно медицинско
удостоверение, лекарствени средства, медицински услуги и манипулации, ЯМР на
гръбначен стълб, стави и коси. За всички претендирани разходи са представени съответно фактури и
касови бележки.
Претенцията
на С.Б. включва направени разходи за освидетелстване и издаване на
съдебномедицинско удостоверение, за което е представена фактура от УМБАЛ „**.******“
****** – 30 лв., и „квитанция“ – 20 лв., за което се представя квитанция № 73.
В.л. д-р Б.
е дал заключение, че така направените разходи, за които са представени фактури
и фискални бонове са в пряка причинно-следствена връзка с лечението на
получените по ПТП травматични
увреждания.
При така
събраните доказателства съдът намира за доказано, че ищецът Б. е претърпял
имуществени вреди като пряка и непосредствена последица от процесното ПТП в
претендирания размер от 1075.12 лв. съобразно конкретизацията, направена в
справката по чл. 366 от ГПК. За всички разходи са представени съответни фактури
и фискални бонове. Разходите са в пряка връзка с лечението на получените травми
при процесното ПТП, поради което представляват имуществена вреда, подлежаща на
обезщетяване.
По отношение
имуществените вреди за детето С.Б. съдът намира, че са доказани такива до
размер на 30 лв. по представената фактура, издадена от УМБАЛ „**.******“ ******,
за който разход важи всичко посочено по-горе. Сумата е заплатена от майката и
законен представител на детето Л. Б..
По отношение
заплатените 20 лв. по квитанция № 73 съдът приема, че не може да се обоснове
извод, че сумата представлява разход за провеждано лечение, свързано с
травмите, получени при ПТП. Според данните в квитанцията сумата се внася „** *******“, на 16.05.19 г., в гр. ********.
Не е ясно какво е предназначението на сумата, поради което не може да се
мотивира извод за наличие на пряка връзка между така направения разходи и
уврежданията, получени при ПТП.
По
отношение отговорността на ответника:
По отношение
на увреждащия автомобил е сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ по застрахователна полица BG/03/11**********/2018
със срок на валидност една година, считано от 16.08.2018 г. до 15.08.2019.
Копие от
застрахователната полица е налично в кориците на приложеното нохд 6138/20 г. на ПРС, в
частност в приложеното ДП 95/2019 г- на РУП Раковски.
Самото застрахователно дружество в писмо изх.
№ П 00551/25.06.19 г. / л. 12/, изпратено до пълномощника на ищците във връзка
с предявената претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, не е
оспорило наличието на валидно застрахователно правоотношение, а е поискало
допълнителни документи във връзка с настъпването и механизма на ПТП, както и за получените увреждания.
При това
положение съдът намира, че за автомобила, управляван от виновния водач, е бил налице сключен
застрахователен договор за застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, валидна към момента на настъпване на процесното ПТП, което
обстоятелство представлява основание за ангажиране отговорността на ответното
застрахователно дружество на осн. чл. 432
от КЗ
Относно
законната лихва:
Претендира
се законна лихва върху сумите, считано от 18.05.2019 г. – датата на която се
твърди да изтича срокът по чл. 429, ал.3 вр. чл. 430, ал.1 от КЗ, до окончателното плащане на сумите .
Ответникът
поддържа становище, че начална дата на лихвата, като се поддържа становище, че по
отношение началната дата на лихвата следва да се приложи нормата на чл. 497 от КЗ.
Основателно
е възражението на ответника, че по отношение началния момент на лихвата следва
да бъде съобразена нормата на чл. 497 от КЗ.
Съгласно чл. 497, ал. 1 КЗ
застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение,
считано от по-ранната от двете дати: т. 1 – изтичането на 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ или т. 2 – изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ / тримесечен от
предявяване на претенцията пред застрахователя /, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по
реда на чл. 106, ал. 3 КЗ, изискващ изрично
уведомление от застрахователя.
В случая
застрахователната претенция на ищците е заведена с вх. № 2422/11.05.2019 г.,
видно от писма изх. № П 00551/25.06.19 г. и изх.№ 00784/23.08.19 г. /л. 12 от
делото/. Няма други представени доказателства по отношение датата на
предявяване на застрахователната претенция, при което съдът приема, че тя е
11.05.2019 г.
С цитираните
по-горе писма застрахователят е изискал да бъдат представени: протокол за оглед
на местопроизшествие, автотехническа експертиза, съдебно-медицинска експертиза,
служебна бележка от ОДМВР Пловдив – сектор Пътна полиция за влязло в сила
наказателно постановление, издадено на водача на МПС Хонда с рег. № ********,
виновен за ПТП, които документи според застрахователя са необходими за
изясняване основанието и определяне размера на обезщетението.
Съдът
приема, че в случая законната лихва върху дължимите суми следва да бъде присъдена
на осн. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, считано
от 4.6.2019 г. – след изтичане на 15 работни дни от предявяване на претенцията,
тъй като няма данни с това да не са представени и всички необходими
доказателства по чл. 106, ал.3 от КЗ. Не може да се приеме, че изброените документи в отговора
на застрахователя, обективиран в двете цитирани писма, представляват такива
доказателства, тъй като няма данни такива съставени документи да са
съществували към момента на предявяване на претенцията. Не може да
се вмени в отговорност на ищците непредставянето на доказателства, които нито
съществуват към момента на отправеното искане, нито е ясно и сигурно бъдещото
им възникване като такива документи. Издаването на наказателно постановление не
е задължителен елемент и предпоставка за
изплащане на застрахователно обезщетение. Такава характеристика нямат и
останалите посочени доказателства /протокол за оглед и експертизи/.
Ето защо
съдът приема, че обезщетение за забава върху дължимите застрахователни
обезщетения следва да бъдат присъдени в размер на законната лихва от изтичането
на 15 работни
дни от предявяването на претенцията – т.е. от 4.6.2019 г.
Относно
разноските:
Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. П.К. на осн. чл. 38,
ал.2 вр. чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА с ДДС.
Претенцията
е основателна. На ищците е оказана безплатна правна помощ на осн. чл. 38, ал.1,т.2
от ЗА, видно от представения договор за правна защита и съдействие. На осн. чл.
38, ал.2 от ЗА на адвоката следва да се присъди адвокатско възнаграждение в в размер не по-нисък
от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, за
което следва да бъде осъдена ответната страна. При това положение ответното
застрахователно дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв. К.,
съобразно уважената част на исковете, адвокатско възнаграждение от 1763 лв., изчислено
по правилата на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Върху същото е
дължим ДДС предвид представено удостоверение от адв. К. за регистрация по ЗДДС
в размер на 352.60 лв.
Съобразно
уважената част на исковете ответното застрахователно дружество следва да бъде
осъдено да заплати държавна такса по сметка на Пловдивски окръжен съд в размер
на 1644.21 лв., както и разноски в размер на 400 лв., направени от бюджета на
съда.
Ето защо
съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на
М.А.Б. ЕГН ********** ***:
- 35 000 лв. - обезщетения за неимуществени
вреди – болки и страдания, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на
11.05.2019 г. в гр. ******** виновно причинено от П.И.Д. в качеството му на
водач на л.а.“Хонда ХР-В“, рег.№ ** ****
**, за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
- 1075.12 лв. на М.А.Б. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на
описаното ПТП, представляващи разходи за лекарства, болничен престой,
медицински изследвания и манипулации;
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 4.6.2019
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“ № 5 да заплати на
С.М.Б. ЕГН **********, малолетна, действаща чрез своя баща и законен
представител М.А.Б. ЕГН **********,***:
- 5 000 лв. - обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени
вследствие на ПТП, настъпило на 11.05.2019 г. в гр. ********, виновно причинено
от П.И.Д. в качеството му на водач на л.а.“Хонда ХР-В“, рег.№ ** **** **, за което МПС към датата на
настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ със ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“,
30 лв. – на С.М.Б. чрез нейния баща и законен представител М.А.Б., –
обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на описаното ПТП,
представляващи разходи за освидетелстване и издаване на съдебномедицинско
удостоверение;
ведно със законна лихва върху сумите, считано от 4.6.2019
до окончателното им изплащане.
като за
разликата до пълните предявени размери:
до
40 000 лв., претендиран частично от общ размер от 80 000 лв. по
отношение иска за неимуществени вреди на М.А.Б.
и
до
8 000 лв. по отношение иска за неимуществени вреди на С.М.Б.,
до 50 лв. по
отношение иска за имуществени вреди на С.М.Б.,
както и за
законна лихва, начиная от 18.05.2019 г. до 03.06.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ
ИСКОВЕТЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати на адвокат П.К. на осн. чл. 38, ал.2
вр. чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение в размер на 1763 лв. ведно с ДДС - 352.60 лв.
ОСЪЖДА ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „Позитано“ № 5, да заплати
по сметка на Пловдивски окръжен съд държавна
такса в размер на 1644.21 лв., както
и разноски в размер на 400 лв.
Решението е
постановено при участието на трето лице помагач П.И.Д..
Решението подлежи
на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: