Р Е Ш Е Н И Е
№ IV – 18 16.04.2021г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, четвърти въззивен граждански състав
На осми март през две хиляди и двадесет и първа година,
В публично заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕНА ВЪРБАНОВА
РАДОСТИНА ПЕТКОВА
Секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Р.Петкова
въззивно
гражданско дело номер 2626 по описа за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***,
подадена чрез упълномощения й процесуален представител адвокат Б. Мечкова, против
решение № 260007 от 21.08.2020 г. по гр.
д. № 12/2020 г. на Районен съд – Несебър, с което е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателката, че дължи на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата
общо в размер на 1950. 51 лева с ДДС, представляваща общ сбор на
дължимите суми съгласно фактура № ********** от 05.11.2016 г. за сумата общо от
88. 05 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.12.2016 г. за сумата общо от 90.
89 лева с ДДС, фактура № ********** от 05.01.2017 г. за сумата общо от 0. 43
лева с ДДС и фактура № ********** от 05.02.2017 г. за сумата общо от 1438. 79
лева – неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и
сумата общо от 332. 44 лева с ДДС – остатък от лизингови вноски, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 590 от
11.02.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 461/2019 г. по описа на РС – Горна Оряховица.
В жалбата са изложени доводи, че процесните договори не са били надлежно
прекратени. Поддържа се, че процесните неустоечни клаузи са нищожни поради
неравноправност и противоречие с добрите нрави, както и, че кредиторът не може
да иска неустойка, когато е предпочел да получи реално изпълнение. Навеждат се
съображения, че не са налице предпоставките на чл. 12 от ОУ за обявяване на
месечните лизингови вноски за предсрочно изискуеми. Отбелязва се, че по делото
не е доказано извършването на услугите, за които ищецът търси плащане. Иска се отмяна на обжалваното решение и изцяло отхвърляне на предявените
искове. Претендира присъждане на разноските. В съдебно заседание въззивницата,
чрез упълномощения си процесуален представител поддържа жалбата си моли съдът
да я уважи, като отмени обжалваното решение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК по делото
е постъпил писмен отговор от „Теленор България“ ЕАД, подаден чрез упълномощения
му процесуален представител адв. Здравко Цанев, с който се оспорва въззивната
жалба като неоснователна и се излагат доводи в подкрепа на изводите на
първоинстанционния съд. Моли за потвърждаване на обжалваното решение. С
допълнително становище въззиваемия е доразвил изложеното в писмения отговор. В
съдебно заседание, редовно призован не изпраща представител, като моли за
потвърждаване на обжалваното решение. Депозира писмено становище.
Бургаският окръжен съд, като
съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по предявени от “Теленор България” ЕАД за приемане за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер
на 1950. 51 лева с ДДС, представляваща общ сбор на дължимите суми
съгласно фактура № ********** от 05.11.2016 г. за сумата общо от 88. 05 лева с
ДДС, фактура № ********** от 05.12.2016 г. за сумата общо от 90. 89 лева с ДДС,
фактура № ********** от 05.01.2017 г. за сумата общо от 0. 43 лева с ДДС и
фактура № ********** от 05.02.2017 г. за сумата общо от 1438. 79 лева –
неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги и сумата
общо от 332.44 лева с ДДС – остатък от лизингови вноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2019 г. до окончателното изплащане
на вземането, за която е издадена заповед № 590 от 11.02.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 461/2019 г. по описа на
РС – Горна Оряховица.
Районният
съд е квалифицирал предявените искове по чл. 415, ал. 1,
т. 3 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92, чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 345, а. 1 от ТЗ.
С оглед твърденията, че претенциите на ищеца, включени в общата сума от
1950.51 лв. произтичат от различни договорни правоотношения и правопораждащи
факти съобразно, дадените във въззивното производство указания ищецът
е уточнил поотделно всеки от исковете си, като е посочил, че претенциите му са да бъде прието за установено, че ответницата му
дължи сумата от общо 1950.51лв., от която сумата от 52.32лв. с вкл. ДДС
- главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на основание договор
за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015 г., изм. с допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 21.08.2015
г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. ;сумата от 658.06 лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 31.03.2015 г., изм. с допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 21.08.2015 г.; сумата от 35.07 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016 г. за периода
05.10.2016г. - 04.01.2017г.; сумата от 284.30лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016 г.; сумата от 31.65 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2016г. за периода
05.10.2016г. - 04.01.2017г. сумата от 496,43
лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 15.08.2016г.; сумата от 40.90 лв. с вкл. ДДС - главница за лизингови вноски на
основание договор за лизинг от 21.08.2015г., с който е предоставено мобилно
устройство LG L Fino Grey, за периода 05.10.2016г. до 21.07.2017г.; и сумата от 351.78 лв. с вкл. ДДС - главница
за лизингови вноски на основание договор за лизинг от 15.08.2016г., с който е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold, за периода 05.10.2016г. - 15.07.2018г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 08.03.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, за която е издадена заповед № 590
от 11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2019г. по описа на
РС-Горна Оряховица.
С обжалваното
решение, като е приел, че между страните са възникнали твърдените в исковата
молба договорни правоотношения по всеки от договорите за мобилни услуги и
допълнителните споразумения по тях, както и по договорите за лизинг на
предоставени мобилни устройства, районният съд е уважил изцяло предявените
искове, позовавайки се на заключението на вещото лице, извършено по делото, като
по отношение на претендираните неустойки за неизпълнение е изложил мотиви, че
не счита за неравноправни клаузите, с които са уговорени.
При
извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на обжалваното решение
въззивният
съд не установи съществуването
на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че
то е валидно и допустимо.
По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата оплаквания съдът намира
следното:
По отношение на задълженията за заплащане на мобилни
услуги:
Ищецът претендира установяване на дължимостта на сумата от 52.32лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015 г., изм. с
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 21.08.2015 г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. за номер **********,
сумата от 35.07 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016 г. за периода
05.10.2016г. - 04.01.2017г. за номер **********; и сумата от 31.65 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2016г. за периода
05.10.2016г. - 04.01.2017г. за номер **********.
Горепосочените
претендирани вземания за ползваните далекосъобщителни услуги ищецът е
фактурирал, като е издал фактури от
05.11.2016г. и от 05.12.2016г., както и кредитно известие, обхващащо периода от
05.12.2016г. до 04.01.2017г. Съобразно заключението на вещото лице извършено в
първата инстанция се установява, че по издадените за исковия период фактури
ищецът е начислил абонаментите такси, дължими от ответника по договорите за
мобилни услуги за исковия период от 05.10.2016г. до 04.01.2017г., които възлизат
на следните суми: сумата от 48.98 лв. /две месечни такси от по 24.99 лв./ за
номер ********** по договора от 31.03.2015г. и допълнителното споразумение към
него; сумата от 33.32 лв. /две месечни такси от по 16.66 лв./ за номер ********** по
договора от 23.05.2015г. и допълнителното споразумение към него; и сумата от
29.98 лв. /две месечни такси от по 44.99 лв./ по договора за мобилни услуги от 15.08.2016г. Следва да се отбележи, че уговорения размер на месечните
абонаметни такси се дължи от абоната за срока на договора, независимо дали
полза услугите по него, като плащанията е следвало да се извършват в срока,
посочен във фактурата съгласно чл. 26 от ОУ на оператора. Затова съдът намира за неоснователни
възраженията на ответника, че ищецът не е доказал, че предоставените мобилни
услуги, за които са начислени абонаментните такси по всеки от договорите,
са реално потребени. Въпреки доказателствената
тежест, която носи ответникът не е ангажирал доказателства, че е платил или
погасил по друг начин както дължимите за периода от 05.10.2016г. до
04.01.2017г. абонаменти такси по горепосочените три договора за мобилни услуги
и допълнителните споразумения към тях в установения от вещото лице размер,
съответстващ на уговорения в договора размер според избрания абонаментен план.
Затова съдът счита, че тези искови претенции се явяват основателни до установените
от вещото лице размери, както следва: за сумата от 48.98 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015 г., изм. с
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 21.08.2015 г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. за номер **********, за
сумата от 33.32 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016 г. за периода
05.10.2016г. - 04.01.2017г. за номер **********; и за сумата от 29.98 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2016г. за периода
05.10.2016г. - 04.01.2017г. за номер **********. В останалите части над тези
гореустановени размери на всяка от главниците до претендиращите размери
съответно 52.32лв. по първия
договор, 35.07лв. по втория договор и 31.65
лв. по третия договор исковете се
явяват неоснователни и следва да се отхвърлят. Това налага отмяна на
обжалваното решение в горепосочените части над установените за дължими размери
на всяка от главниците до претендираните им размери и постановяване на ново, с
което исковете за главниците в тези части следва да се отхвърлят като
неоснователни, ведно с акцесорната претенция за законна лихва по чл. 86 от ГПК,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното им
изплащане.
По отношение на лизинговите вноски:
Ищецът претендира установяване на
дължимостта на сумата от 40.90 лв. с вкл. ДДС - главница за лизингови вноски на
основание договор за лизинг от 21.08.2015г., с който е предоставено мобилно
устройство LG L Fino Grey, за периода 05.10.2016г. до 21.07.2017г.; и сумата от 351.78 лв. с вкл. ДДС - главница
за лизингови вноски на основание договор за лизинг от 15.08.2016г., с който е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold, за периода 05.10.2016г. - 15.07.2018г.
По делото така не се
спори, че съгласно сключените между страните два договора за лизинг съответно
от 15.08.2015г. и от 21.08.2015г. с 23- месечен срок на действие /изтичащ
съответно на 15.07.2017г. и на 21.07.2017г./ ищецът е предоставил на ответника
ползването на мобилни устройства срещу задължения за плащане месечните
лизингови вноски за срока на всеки от договорите съгласно по чл. 345, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 232, ал. 2 от ЗЗД. Освен това ответникът е бил длъжен
съгласно чл. 345, ал. 1 от ТЗ да върне всяко от мобилните устройства след изтичане
на лизинговия договор, освен в случаите по чл. 342, ал. 3 от ТЗ, т.е. когато го
изплати изцяло.
Ищецът сочи, че претендира,
че ответника му дължим всички вноски за срока и на двата договора за лизинг,
като се позовава на настъпила предсрочна изискуемост съгласно чл. 12 от ОУ. По
делото обаче няма данни никой от процесните договори за лизинг да е развален
или прекратен предсрочно, тъй като въпреки твърденията си ищецът -
лизингодателя не доказа, че е направил такова изявление и, че същото достигнало
до знанието на лизингополучателя. Затова съдът приема, че всеки от договорите
за лизинг е продължил действието си до изтичане на уговорения двугодишен срок,
съответно на 15.07.2017г. за първия договор и на 21.07.2017г. за втория.
Независимо от горното следва да се отбележи към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 08.03.2019г., срокът на действие
и на двата договора за лизинг е изтекъл. Това означава, че всички неплатени
месечни лизингови вноски са станали дължими, но не поради предсрочна
изискуемост, а поради настъпили крайни падежи на всички вноски по договорите.
Съгласно заключението на вещото лице, извършено в първата инстанция по първия
договор за лизинг от 15.08.2015г. останалите дължими за периода от 05.10.2016г. до крайния срок на договора
15.07.2017г. лизингови вноски възлизат в размер на 303.81лв., а по втория
договор за лизинг от 21.08.2015г. останалите дължими за периода от 05.10.2016г. до крайния срок на договора
21.07.2017г. лизингови вноски възлизат в размер на 28.63 лв. Това означава, че
исковете за дължими лизингови вноски се явяват частично основателни до
установените съгласно експертизата размери, като в останалата част над размер
от 303.81 лв. до 351.78 лв. по договора
за лизинг от 15.08.2015г. и за размера над 28.63 лв. до 40.90 лв. до договора
за лизинг от 21.08.2017г. исковете се явяват
неоснователни и следва да се отхвърлят. Това налага
отмяна на обжалваното решение в тези части над установените за дължими размери
на всяка от главниците по договорите за лизинг до претендираните им размери и
постановяване на ново, с което исковете за главниците в тези части следва да се
отхвърлят като неоснователни, ведно с акцесорните им претенции
за законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
им изплащане.
Относно претендираните неустойки:
Ищецът претендира установяване на
дължимостта на сумата от 658.06 лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015 г., изм. с
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 21.08.2015 г., сумата от 284.30лв. с вкл. ДДС - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 23.05.2016
г. и сумата от 496.43 лв. с вкл. ДДС
- неустойка за предсрочно
прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от 15.08.2016г. Позовава
се на предсрочно едностранно прекратяване и на трите договорни правотношения за
предоставяне на мобилни услуги на основание клаузата по чл. 11 от всеки от тях,
поради неплащане от ответника на задълженията си в сроковете, указани във всяка
от издадените фактури. Претендира дължимост на неустойките за периода от
датата, на която счита, че всеки от договорите
е прекратен до оставащия края на
договора, всеки от които е със срок 24 месеца.
Що се касае до
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги, основателно се явява
оплакването в жалбата, че районният съд не е изложил мотиви по този въпрос,
въпреки възраженията, посочени в отговора по чл. 131 от ГПК.
Действително по
делото нито се твърди, нито се
установява ответникът да е погасил точно и в срок задълженията си по горепосочените
договори за исковия период. Ищецът твърди, че едностранно е прекратил
договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях след
изтичане на срока на изпратена на 06.01.2017г. до ответника покана за доброволно плащане,
приложена на л. 17 от делото в първата инстанция. По делото обаче няма данни
същата да е връчена на абоната извънсъдебно. Независимо от това при преценка на
валидността на неустоечните договорни клаузи настоящият състав намира за
основателни оплакванията в жалбата, че всяка от клаузите, които са идентични в
подписаните от страните договори, уреждаща задължение за заплащане на неустойка
при предсрочно прекратяване в размер на стандартните такси до края на срока на договора
е нищожна на основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави и не поражда
задължения за ответника. Всяка от неустоечните клаузи е едностранно уговорена по предварително
изготвени условия само в полза на ищеца, като за потребителят, каквото качество
има ответника, не е предвидена реципрочна възможност също да прекрати договора
предсрочно при каквито и да е обстоятелства. Освен
това едностранно уговорената в полза на ищеца неустойка в размер на
месечна абонамента такса за услуга, която не е предоставена и не е ползвана от
потребителя, е необосновано висока и създава значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя на услугата по смисъла на чл.
143, т. 5 от ЗЗП.
По гореизложените съображения исковете за дължимост на търсените от ищеца неустойки
се явява неоснователни и следва да се отхвърлят като такива. Това налага отмяна
на първоинстанционното решение в частта, досежно уважените искове за неустойки
и постановяване на ново, с което тези претенции, ведно с акцесорните искове за
законна лихва от подаване на заявлението до окончателното им изплащане следва
да се отхвърлят като неоснователни.
В останалата част досежно приетите за дължими суми по договорите за мобилни
услуги и лизингови вноски в горепосочените размери, ведно със законната лихва
върху тях, първоинстанционното решението следва да се потвърди, като правилно и
законосъобразно.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на
спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
в двете инстанции /в т.ч. и съобразно довнесената във въззивното производство
държавна такса/ и в заповедното производство по чл. 410 от ГПК разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Това налага отмяна на решението, в частта представляваща
определение за разноските, с която в полза на ищеца са присъдени разноски за
първата инстанция над дължимата сума от 147.70 лв. до присъдения размер от
678.85 лв. и за заповедното производство над дължимата сума от 86.82 лв. до
399.01 лв. В полза на ищеца следва да се присъди и сумата от 70.06 лв.,
представляваща разноските за доплатена във въззивното производство държавна
такса по исковете, изчислени съразмерно с уважената част от тях.
На основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят направените и в двете
инстанции разноски, възлизащи в общ размер 1126.69лв., изчислени съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
При това положение в
полза на въззивника следва да бъдат присъдени следните
Мотивиран от горното,
Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260007 от 21.08.2020 г.
по гр. д. № 12/2020 г. на Районен съд – Несебър, В ЧАСТТА, в която са уважени исковете по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92, чл. 232, ал. 2 от ЗЗД
и чл. 345, а. 1 от ТЗ за сумата над дължимия размер от 48.98 лв. до претендирания размер от 52.32лв. с вкл. ДДС
- главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на основание договор
за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015 г., изм. с допълнително
споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги от 21.08.2015
г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. ; за сумата от 658.06 лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 31.03.2015 г., изм. с допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 21.08.2015 г.; за сумата над дължимия
размер от 33.32 лв. до претендирания
от 35.07 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание договор за мобилни услуги № ********* от
23.05.2016 г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г.; за сумата от 284.30лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 23.05.2016 г.; за сумата над дължимия
размер от 429.98 лв. до
претендирания от 31.65 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2016г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. ; за сумата от 496,43лв. с вкл. ДДС - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2016г.; за сумата над дължимия размер от 28.63 лв. до претендирания от 40.90 лв. с вкл. ДДС - главница за лизингови вноски на основание договор за лизинг
от 21.08.2015г., с който е предоставено мобилно устройство LG L Fino Grey, за периода 05.10.2016г. до 21.07.2017г.; и за сумата над
дължимия размер от 303.81 лв. до
претендирания сумата от 351.78
лв. с вкл. ДДС - главница
за лизингови вноски на основание договор за лизинг от 15.08.2016г., с който е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold, за периода 05.10.2016г. - 15.07.2018г., ведно със
законната лихва върху отхвърлените главници, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 590
от 11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2019г. по описа на
РС-Горна Оряховица, както и в ЧАСТТА
за разноските пред първата инстанция над дължимата сума от 147.70 лв. до присъдения размер от 678.85 лв. и за заповедното
производство над дължимата сума от 86.82
лв. до 399.01 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Теленор
България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Младост, ж. к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, за
приемане за установено на основание
чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК вр. с чл. 79, чл. 92, чл. 232, ал. 2 от ЗЗД и чл. 345, а. 1 от ТЗ , че Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, му дължи сумата сумата над дължимия размер
от 48.98 лв. до претендирания размер
от 52.32лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и потребени услуги на
основание договор за мобилни услуги № ********* от 31.03.2015 г., изм. с
допълнително споразумение № ********* към договор за мобилни/фиксирани услуги
от 21.08.2015 г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. ; за сумата от 658.06 лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги №
********* от 31.03.2015 г., изм. с допълнително споразумение № ********* към
договор за мобилни/фиксирани услуги от 21.08.2015 г.; за сумата над дължимия
размер от 33.32 лв. до претендирания
от 35.07 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание договор за мобилни услуги № ********* от
23.05.2016 г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г.; за сумата от 284.30лв. с вкл. ДДС - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги № ********* от 23.05.2016 г.; за сумата над дължимия
размер от 429.98 лв. до
претендирания от 31.65 лв. с вкл. ДДС - главница за месечни абонаментни такси и
потребени услуги на основание договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2016г. за периода 05.10.2016г. - 04.01.2017г. ; за сумата от 496,43лв. с вкл. ДДС - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № ********* от
15.08.2016г.; за сумата над дължимия размер от 28.63 лв. до претендирания от 40.90 лв. с вкл. ДДС - главница за лизингови вноски на основание договор за лизинг
от 21.08.2015г., с който е предоставено мобилно устройство LG L Fino Grey, за периода 05.10.2016г. до 21.07.2017г.; и за сумата над
дължимия размер от 303.81 лв. до
претендирания сумата от 351.78
лв. с вкл. ДДС - главница
за лизингови вноски на основание договор за лизинг от 15.08.2016г., с който е
предоставено мобилно устройство SAMSUNG Galaxy J5 Dual Gold, за периода 05.10.2016г. - 15.07.2018г., ведно със
законната лихва върху отхвърлените главници, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
08.03.2019г. до окончателното изплащане на вземането, за която е издадена заповед № 590 от
11.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 461/2019г. по описа на
РС-Горна Оряховица.
ПОТВЪРДЖАВА решението в
останалата част.
ОСЪЖДА Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
“Теленор България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. “Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 70.06 лв., представляваща разноските за
доплатена във въззивното производство държавна такса по исковете, изчислени
съразмерно с уважената част от тях.
ОСЪЖДА “Теленор България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. “Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6 ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените и пред двете инстанции разноски в
общ размер 1126.69лв., изчислени
съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението не подлежи
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.