Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София 09.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 9 – ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
МАРИЯ КУЗМАНОВА
При секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 5214 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл. 208 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди, че управлявайки собственото си лек автомобил марка „БМВ”, модел „М5”,
рама № WBSFV91090DW94462, ДК № *******на посочената в ИМ дата и място
самокатастрофирал, удряйки се в бордюрната ивица на булеварда, впоследствие и в
дърветата и други паркирани автомобили, поради което автомобила бил сериозно
увреден. Сочи, че спрямо МПС-то е налице валидно сключена застраховка „Каско“ с
ответника и своевременно предявил искане за изплащане на застрахователно
обезщетение, изплащането на което неправилно му е било отказано. Счита, че е претърпял
имуществени вреди, за които ответника му дължи изплащане на застрахователно
обезщетение за отстраняване вредите на автомобила, за труд, за които претендира
сума в размер на 81 315.13 лева; 8 939.92 лева - законната лихва върху
претендираната главница, за периода от 28.03.2016 г. до датата на предявяване
на настоящите искове; законната лихва върху претендираната сума, считано от
датата на предявяване на исковете до окончателното изплащане на дължимите суми,
като представя доказателства и претендира разноски по делото.
Ответникът в писмения отговор,
оспорва изцяло предявените искове. Счита, че не са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността му, тъй като имуществени вреди са настъпили поради
неспазване максимално допустимата скорост от ищеца, характеризирано като „груба
небрежност“ която е изключение от покритите рискове, съгласно Общите условия за
застраховка „Каско“. Твърди, че са представени неверни данни относно
настъпилото събитие. Прави възражение за евентуалното намаляване на
застрахователното събитие веднъж с 50 % поради грубата небрежност и втори път с
поне още 50 % поради неизпълнение договорни задължения. Прави възражение за
прекомерност на исковата претенция, по смисъла на чл. 193, ал.4 КЗ (отм.) и оспорва
обезщетението за забава. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема
за установено следното:
От
представената Комбинирана застрахователна полица № 0306С от 12.06.2015 г. за
застраховки Каско и Злополука се установява, че на 12.06.2015 г. е сключен
договор за имуществена застраховка „Каско” между ищеца и ответника по делото за процесния
автомобил - марка „БМВ”, модел „М5” със срок на покритие от 00:00 ч. на
18.06.2015 г.- до 24:00 ч. на 17.06.2016 г. Застрахователната стойност към
датата на сключването на договора е 47 960 евро или 93 801.61 лв.
На 26.02.2016 г. около 10.55 часа в гр. София
на бул. „Ботевградско шосе” е настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „БМВ”,
модел „М5”, ДК № *******с водач ищеца- М.А.И. самокатастрофира в бордюрната
ивица на булеварда, в последствие и в намиращите се дърветата в затревената ивица
отдясно на платното за движение, както и с паркираните автомобили в
непосредствена близост до същата тревна ивица. Вследствие това събитие на
автомобила са нанесени материални щети.
По делото е представени:опис
заключения по щетата на увредения
автомобил проформа фактура от 04.11.2016
г. с изписани нови части от „В. 2000“ ЕООД
от магазин с калкулация на обща стойност 81 315,13 лв. с ДДС
Безспорно е обстоятелството, че към
датата на събитието между страните е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по договор за имуществено застраховане „Каско” с
предмет процесния автомобил.
Ищецът уведомил ответното дружество
за случилото се и своевременно е предявено искане за изплащане на
застрахователно обезщетение. Въз основа на това в „З.А.” АД е образувана
ликвидационна преписка по щета № 10016030106331/2016 г. Отказано е изплащане
застрахователното обезщетение с уведомление до ищеца с изх. №
100-2697/22.04.2016 г.
Съгласно заключението на в.л. П.
по основната и допълнителната САТЕ налице е тотална загуба на процесното МПС, а
сумата необходима за ремонт и за отстраняване на вредите, пряка и
непосредствена последица от настъпването на процесното събитие надхвърля 65 661.12
лв. (70 % от застрахователната стойност). В допълнителната САТЕ в.л. е посочило
действителната стойност на автомобила към момента на настъпване застрахователното
събитие - в размер на 86 103,51 лв, като 70 % от действителната стойност се равняват на 60 272,46 лв. над
която застрахователят обявява“тоталната загуба“.
Свидетелят Т. пътник в
автомобила по време на произшествието установи, че внезапно на платното е изскочил човек, и за
да го избегне ищецът навил волана в дясно след което автомобила поднесъл и се
отзовали в локалното платно където ударили други автомобили.Според него
автомобила се движел със скорост не по висока от 60-70 км./ч.
Въпреки, че липсват еднозначно документирани
данни въз основа на които да се определи скоростта на автомобила, чрез приложение на аналитико-математически
подход, в.л. П. на база документираните деформации приема, че скоростта на движение на автомобила
е била, не по ниска от 90 км/ч.
С оглед събраните
доказателства съдът приема за установено по делото, че е налице т. нар.
„икономически тотал“, а съгласно т.75,1 от ОУ за застраховка “Каско“ сумата на обезщетението в условията на обявена
„тотална загуба” не може да надвиши 70 % от действителната стойност или над 60 272.46 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск с
правно основание чл.208 ал.1 КЗ (отм) се основава на сключен преди 01.01.2016 г. договор за
имуществена застраховка „Каско и злополука“ за процесния автомобил
За основателността на иска в тежест на ищеца
е да докаже наличието в кумулативност на следните предпоставки: възникване на
валидно застрахователно правоотношение за конкретния обект, настъпване в срока
на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили претендираните вреди.
В тежест на ответника е да
докаже възражението, че застрахователното покритие е настъпило поради поведението
на ищеца – управлявал л.а. с несъобразена
скорост, надвишаваща разрешената в населено място квалифицирана в отказа за
изплащане застрахователното обезщетение като груба небрежност.
Безспорно се установи, че в срока на
застрахователно покритие по договора за имуществено застраховане е настъпило
застрахователно събитие, което представлява покрит риск по застрахователния
договор.
Основния спорен въпрос
между страните е относно обстоятелствата при които се е стигнало до самокатастрофирането и дали то представлява покрит риск.
От Общите условия за
застраховка на МПС (Каско) по клауза „Пълно каско“-т.12 застрахователят покрива
пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС с всички покрити рискове в
клаузите „М“,“Ч“ и“К“ или вредите настъпили при проявление на случайно,непредвидимо
и непредотвратимо по волята на застрахованата страна, довело до загуба или
повреда на застрахования автомобил.
В Общите условия за
Каското (р.ІІІ) са изброени изрично изключените от застрахователно
покритие рискове, вкл. вредите настъпили вследствие на умишлени или с груба
небрежност действия на застрахования,членове
на семейството му, негов служител или трето ползващо МПС,водача на МПС,чиито
действия са предизвикали застрахователното събитие (т.14,5)
Съгласно Протокола за
ПТП, основната и допълнителната САТЕ застрахования л.а.„БМВ”, модел „М5”, ДК № *******с
водач ищеца по делото самокатастрофирал в бордюрната ивица на булеварда, и се е
ударил в последствие и в намиращите се дърветата в затревената ивица отдясно на
платното за движение, както и с паркираните три автомобила в близост до същата
тревна ивица.
В причинна връзка с
произшествието е поведението на ищеца,
който е нарушил задължението си, да се движи с позволената за пътния участък
скорост.
По делото не се установи на мястото на ПТП наличие
на ограничение на скоростта, различно от
предвиденото в чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като за процесния лек автомобил „БМВ“ това
ограничение е било 50 км/ч, към момента на реализиране на ПТП- то. Според показанията
на св. Т., скоростта е била около 60 км.ч./70 км.ч.,базирана на субективна преценка, докато посочената от
вещото лице скорост е установена аналитично въз основа на доказателствата по
делото.Ето защо съдът приема че автомобила се е движил със скорост не по ниска
от 90 км./ч или над разрешената в населено място и имуществените вреди са
настъпили поради неспазване максимално допустимата скорост на движение от ищеца.
Това обстоятелство съдът го характеризира като „груба
небрежност“,при установения по горе механизъм на ПТП-то която е изключение от покритите рискове
съгласно Общите условия за застраховка „Каско“ на застрахователя.
Грубата небрежност е
определена като самостоятелно поведение
и/или неполагане дължимата грижа за предпазване застрахованото МПС от вреди. Действително
не всяко превишаване на позволената скорост, в резултат на което е настъпила
вредата води до отпадане отговорността на застрахователя.Когато обаче
тази скорост е почти два пъти над
позволената за пътния участък и в
причинна връзка с нея са нанесените значителни материални щети поради
неколкократни удари както в дървета, така и във паркиралите автомобили, които
са регистрирани на приложения снимков материал това поведение на водача сочи
необоснована самоувереност, граничаща с лекомислие. Дори да се приеме, че за водача
на автомобила „БМВ“ ударът е бил непредотвратим при движение с разрешената
скорост от 50 км/ч., то щетите за автомобила щяха да са много по малки, при
движение със скорост в рамките на разрешената за конкретния пътен участник в
населено място.
С оглед изложеното съдът
приема за основателно възражението на
ответника че е налице изключен риск
съгласно р.ІV, т.14,5 от ОУ. В тази насока съдът съобрази и с обстоятелството, че
по това възражение развито в ОИМ и представените към същия писмени
доказателства, ищецът не е направил пояснения на фактическите твърдения в ИМ, относно
изложеното в отказа за скоростта с която се е движил “надвишаваща позволената за участъка“.
Наличието на обстоятелства,
съставляващи изключение от покрития риск, изключват отговорността на
застрахователя, поради което същият не отговаря спрямо ищеца за понесените от
него вреди от ПТП. Ето защо предявеният
главен иск и обусловената от него аксесорна претенция следва да бъдат отхвърлени.
По разноските :
С оглед изхода на делото право на разноски има само
ответника.Съгласно списъка по чл. 80 ГПК претендират се: 150 лв. - депозит САТЕ,
80 лв.- депозит за доп. САТЕ, 10 лв.- ДТ за 2 бр. СУ и възнаграждение за
процесуално представителство, на основание чл.78, ал.8 от ГПК, което съдът
определя в размер на 200лева или ищецът следва да заплати на ответника общо сумата 440 лева разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковете на М.А.И., ЕГН **********,*** срещу З. „А.” АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:***, за заплащане на основание чл. 208 КЗ (отм.) сумата
- 81 315.13 лева - застрахователно обезщетение по Комбинирана
застрахователна полица № 0306С Каско и Злополука от 12.06.2015 г. за вреди от
ПТП поради самокатастрофиране и сблъсък с дървета и паркирали автомобили на 26.02.2016
г. и сумата - 8 939.92 лева- законната
лихва върху главницата, за периода от 28.03.2016 г. до 26.04.2017 г. датата на предхождаща
предявяването на исковете, както и за заплащане на законната лихва върху главницата
от датата на ИМ - 27.04.2017 г. до
изплащането й.
ОСЪЖДА М.А.И., ЕГН **********,*** да заплати на З. „А.” АД, ЕИК *******със седалище и адрес на
управление:***, на основание чл. 78, ал.
3 и чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 440 лева
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: