№ 875
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503056 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №19943/04.12.2023г., постановено по гр.д. №49006/2022г. по
описа на СРС, 138 състав, е отхвърлен предявеният от „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“
ООД, ЕИК *********, срещу С. А. А. иск по чл.221, ал.2 от КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1300 лева – обезщетение за
неспазен срок на предизвестие от ответника за прекратяване на трудовия му
договор на основание дисциплинарно уволнение, ведно със законната лихва върху
главницата от 08.09.2022г. до окончателното плащане. Отхвърлена е молбата на
„ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД за присъждане на разноски по делото.
Подадена е въззивна жалба срещу решението от ищеца „ВЕНКОВ
ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, чрез пълномощника адв. Ц. И., като се излагат оплаквания,
че същото е неправилно и необосновано. Неправилен бил изводът на
първоинстанционния съд, че заповедта за уволнение не е била връчена на
ответника. Заповедта за уволнение била връчена на ответника чрез нотариус по
реда на чл.47 от ГПК, като била удостоверена и датата на връчване, а именно
06.12.2021г. Съобразно съдебната практика редът за връчване по чл.47 от ГПК бил
приложим при връчване на нотариална покана. Удостоверяването, направено от
1
нотариус И.Н. относно датата на връчване на заповедта за уволнение, се ползвало с
материална доказателствена сила на официален документ по чл.179, ал.1 от ГПК.
Това доказателство не било оспорено от ответника, не била оспорена и датата на
връчване. Сключеният между страните трудов договор бил безсрочен, поради
което обезщетението било във фиксиран размер, а именно месечното брутно
трудово възнаграждение за срока на предизвестието, като бил без значение фактът
дали работодателят е останал без работник за съответната длъжност. Поради
изложеното моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено
друго, с което предявеният иск да бъде уважен изцяло.
Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от
насрещната страна С. А. А., чрез адв. В. Ф., назначен за особен представител на
основание чл.47, ал.6 от ГПК, с който жалбата се оспорва и се прави искане за
потвърждаване на обжалваното решение. Въззиваемата страна поддържа, че на
работника не е била връчена заповедта за уволнение и съществуващото трудово
правоотношение не било надлежно прекратено. Освен това работодателят не
установил, че е останал без работник за съответната длъжност.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.221, ал.2 от
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на
брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно
трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди - при срочно
трудово правоотношение. Видно от разпоредбата предпоставка за дължимост на
2
това обезщетение от работника или служителя е трудовото правоотношение да е
било прекратено поради налагане на дисциплинарното наказание „уволнение" по
чл.188, т.3 от КТ.
Между страните не се спори, а и от представените по делото
доказателства се установява, че ответникът е заемал при ищеца по сключен между
тях безсрочен трудов договор №1524/08.06.2021 г. длъжността "работник,
строителството" с уговорено основно месечно трудово възнаграждение от 650 лв.
Със заповед №987/01.10.2021г. работодателят е наложил дисциплинарно наказание
"уволнение" на ответника поради нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи
се в неявяване на работа за времето от 05.07.2021г. до 22.07.2021г. В заповедта е
посочено, че работникът не е представил писмени обяснения въз основа на искане
на работодателя за даване на обяснения по чл.193, ал.1 от КТ, връчено с
нотариална покана №10854, том VБ, акт 134 от 10.08.2021г.
Претенцията в настоящото производство касае дължимото от работника
съобразно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ обезщетение за неспазено
предизвестие в случай на дисциплинарно уволнение, като съобразно възраженията
на ответника спорно по делото е обстоятелството дали заповедта за налагане на
дисциплинарното наказание му е редовно връчена и дали трудовото
правоотношение между страните е прекратено на соченото от работодателя
основание.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.3 от КТ, дисциплинарното наказание
се смята за наложено от деня на връчване на заповедта на работника или
служителя или от деня на нейното получаване, когато е изпратена с препоръчано
писмо с обратна разписка. На въпросите относно начина на връчване на заповедта
за дисциплинарно уволнение е дадено разрешение в множество постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, в които се приема, че за да е надлежно
връчването по пощата, не е необходимо то да е извършено лично на получателя.
Редовно е и всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила,
уредени в чл. 46 и чл. 47, във вр. с чл. 41, ал. 3 ГПК (отм.), сега чл. 42 и чл. 44
ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги.
(В този смисъл Решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр. дело № 507/2011 г. на ВКС,
ІІІ г. о., Определение № 2516 от 23.05.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 2989/2023 г.,
Определение № 775 от 15.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2983/2015 г., IV г. о.,
Определение № 1564 от 03.04.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3564/2023 г., Решение
№ 283 от 06.04.2010 г. по гр. д. № 507/2009 г. на ВКС, ІІІ г. о., Решение № 39 от
09.02.2012 г. по гр. д. № 410/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., Определение № 146 от
3
01.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3431/2021 г., III г. о. и др.)
В случая по делото се установява, че заповедта за уволнение е връчена на
наличния по трудовото досие адрес на ответника, чрез нотариална покана, като
нотариусът е удостоверил, че същата е връчена по реда на чл.47, ал.1 от ГПК на
15.02.2022г. Според чл.2, ал.1 от ЗННД нотариусът е лице, на което държавата
възлага извършване на предвидените в законите нотариални действия. Последните
са посочени изчерпателно в чл.569 от ГПК, като разпоредбата на т. 3 изрично
урежда компетентността на нотариуса за връчване на нотариални покани. Съгласно
чл.50 от ЗННД при връчването от нотариуса на нотариални покани се спазват
правилата на чл. 37–чл. 58 ГПК. Съобразно практиката на ВКС (в този смисъл
решение № 217 от 12.05.2015 г по т. д. № 62/2014 г., I т. о. на ВКС) разпоредбата на
чл. 47 ГПК е приложима в нотариалните производства, при връчване на
нотариални покани.
С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че трудовото
правоотношение между страните е прекратено поради налагане на дисциплинарно
наказание "уволнение", считано от 15.02.2022г., от когато в тежест на служителя е
възникнало задължение да плати обезщетение за неспазен срок на предизвестие по
чл.221, ал.2 от КТ.
На следващо място следва да се отбележи, че няма пречка заповедта за
уволнение да бъде връчена редовно в хода на процеса – това е факт от значение за
спорното право (завършва фактическия състав на прекратяване на трудовото
правоотношение), поради което настъпването му в хода на процеса следва да бъде
съобразено при решаването на делото с оглед императивното правило на чл. 235,
ал. 3 ГПК. Действително в настоящото производство ответникът не участва лично,
а чрез назначен особен представител, но заповедта за дисциплинарно уволнение в
случая е връчена не чрез особения представител по чл. 47, ал. 6 ГПК,
осъществяващ единствено процесуално представителство в настоящото исково
производство, а въз основа на фикцията на чл. 47, ал. 5 ГПК, която на общо
основание намира приложение в материалноправните отношения между страните
по договора – в случай на невъзможност за лично връчване поради бездействието
на работника (който е променил местоживеенето си и не е уведомил насрещната
страна по трудовия договор за различния си адрес с оглед размяна на
кореспонденция между тях) не може да се отрече правото на работодателя да
осъществи фингирано връчване при спазване на нормативно регламентираната
процедура на чл. 47 ГПК, доколкото в противен случай работникът би черпил
права от собственото си недобросъвестно поведение, което е недопустимо. В
4
случая лицето е било търсено на регистрирания му постоянен и настоящ адрес
повече от три пъти в рамките на повече от един месец, като са събрани данни, че не
живее на адреса, поради което съдът е установил редовността на връчването на
исковата молба и книжата към нея, разпоредил е съобщенията да се приложат по
делото и е назначил особен представител на ответника за целите на защитата му в
процеса на основание чл. 47, ал. 6 ГПК. Ето защо следва да се приеме, че дори
заповедта за уволнение да не е била получена извънсъдебно, то същата несъмнено
е връчена на служителя в хода на процеса заедно с исковата молба и приложенията
към нея, поради което към настоящия момент трудовото правоотношение между
страните е прекратено на посоченото от ищеца основание.
В подадения от особения представител на ответника отговор на исковата
молба по реда и в срока на чл.131 от ГПК се съдържат оплаквания за незаконност
на наложеното дисциплинарно наказание, но настоящият съдебен състав не може
инцидентно да проверява законосъобразността на заповедта за уволнение и
спазването на изискванията към процедурата по налагане на дисциплинарното
наказание, след като уволнението не е било атакувано с конститутивен иск по
чл.344, ал.1, т.1 от КТ в законоустановения двумесечен срок (в този смисъл
Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о. и др.). С
оглед изложеното, предявеният иск за заплащане на обезщетение за неспазен срок
на предизвестие при дисциплинарно уволнение се явява доказан по основание,
поради което следва да бъде уважен.
Страните не спорят относно размера на получаваното от ответника брутно
трудово възнаграждение, въз основа на което е определено обезщетението по
чл.221, ал.2 от КТ, като същото се установява и от изслушаното и прието в
първоинстанционното производство заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Неоснователно е поддържаното от ответника възражение, че
работодателят не е доказал, че е останал без работник за съответната длъжност, тъй
като в случая трудовото правоотношение между страните е безсрочно, поради
което размерът на обезщетението е определен в нормата на чл.221, ал.2 от КТ, а
именно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
Поради изложеното предявеният иск е основателен и доказан и следва да
бъде уважен в пълния му предявен размер.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено изцяло и да бъде
постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
5
При този изход на спора на ищеца следва да бъдат присъдени направените
по делото разноски, както следва: 782 лева за първоинстанционното производство
и 226 лева за въззивното производство.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, IV-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение №19943/04.12.2023г., постановено по гр.д.
№49006/2022г. по описа на СРС, 138 състав, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.221, ал.2 от КТ С. А. А., ЕГН **********, да
заплати на „ВЕНКОВ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, ЕИК *********, сумата от 1300 лева
– обезщетение за неспазено предизвестие по прекратен със заповед
№987/01.10.2021г. за налагане на дисциплинарно наказание уволнение трудов
договор №1524/08.06.2021 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
подаване на исковата молба 08.09.2022г. до окончателното плащане, както и на
основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото, както следва 782 лева за
първоинстанционното производство и 226 лева за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6