О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр.Сливен, 05.08.2020г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, гражданско отделение, в закрито
заседание на пети август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БЛЕЦОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФКА МИХАЙЛОВА
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Стефка Михайлова въззивно ч.гр.д.№440 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл.
274 и сл. от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от непълнолетния М.С.Л., със съгласието на неговата
майка С.И.М. чрез адв. М. от САК против Определение №1872 от 01.07.2020г. по
гр.д.№1137/2020г. на СлРС, с което е признато, че М.Л., както и родителите му,
не притежават достатъчно парични средства да заплатят държавната такса за
образуване на делото, като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е освободил ищеца от това
задължение до размера на държавна такса от 80лв.; указано е че при поддържане
на искане за разглеждане на претенция в размер на 15000лв., ще следва да се
заплати д.т. в размер на 520лв.; указано е че в по-късен момент съдът ще се
произнесе по искането за освобождаване от заплащане на разноски по делото.
Жалбоподателката
счита, че обжалваното определение е неправилно, необосновано, противоречащо със
съдопроизводствените правила и практиката на ВКС. Съдът е оставил без уважение
искането за освобождаване от държавна такса в производството в целия дължащ се
размер и не се е произнесъл по искането за освобождаване от заплащане на
разноски. Въз основа на представените доказателства съдът направил извод, че
ищецът не е в състояние да заплати следващата се държавна такса, но го е
освободил само частично – за държавна такса в размер на 80лв. Незаконосъобразно
районният съд е направил извод, че държавната такса не може да се заплати,
поради високия размер на цената на иска, като е налице своеобразно произнасяне
по съществото на спора – основателността на претенцията и размера й, което е в
противоречие със законовите правила и практиката на съдилищата. Обуславяща е
преценката на съда относно материалното, семейното и имущественото състояние на
лицето, а не съответствието на исковата претенция с принципа на справедливост
на възмездяване на вредите. Намира за незаконосъобразно изложеното в мотивите и
диспозитива, че при поддържане на претенция в размер, изискващ по-голяма
държавна такса, то тя следва да бъде заплатена, противно на извода за липса на
достатъчно доходи на ищеца и родителите му. Посочва, че съдът следва да се
произнесе по искането за освобождаване от държавна такса, съобразно цената на
предявения иск, без да дава указания, насочващи към намаляване цената на иска.
Освен това, посочва, че съдът не се е произнесъл по цялото искане, което е за
освобождаване от държавна такса и разноски. Незаконосъобразно съдът е указал,
че ще се произнесе в по-късен момент относно разноските. Доказателствените
искания, касаещи разноски са направени още с исковата молба, касаят
обстоятелства в тежест на ищеца, поради което разноските а напълно предвидими
към момента на произнасяне на съда. Същите биха обременили ищеца прекомерно,
поради влошеното му материално положение. С оглед изложеното, жалбоподателят
моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с
което да го освободи изцяло от заплащането на държавни такси и разноски в
производството на основание чл.83, ал.2 от ГПК.
От фактическа страна се установява следното:
Сливенският районен съд е сезиран с
предявен от М.С.Л., представляван от своята майка С.И.М. ***”АД иск по чл.432,
ал.1, вр. чл.380 от КЗ, чл.498, ал.3, вр. чл.497 и чл.429 от КЗ за заплащане на обезщетение за причинени от
застрахования неимуществени вреди в размер от 15000лв., вследствие ПТП,
настъпило на 02.11.2019г., ведно със законната лихва от уведомяването на
застрахователя – 29.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
С исковата молба е направено искане
на основание чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца от заплащане на
държавна такса и разноски по делото.
С исковата молба са направени редица
доказателствени искания, в т.ч. назначаване на съдебно-медицинска,
съдебно-психиатрична и автотехническа експертизи.
С разпореждане от 22.05.2020г.
съдията-докладчик е указал представяне на декларация относно обстоятелствата по
чл.83, ал.2 от ГПК относно искането за освобождаване от такси и разноски.
С молба от 15.06.2020г. са
представени декларации по чл.83, ал.2 от ГПК относно доходи, семейство,
здравословно състояние и семейно положение, имуществено състояние и трудова
заетост на С.И.М. и М.С.Л.. С.М. е декларирала месечен доход в размер на 250лв.
детски надбавки; не упражнява дейност като ЕТ, нито развива селскостопанска
дейност; живее на семейни начала без сключен брак; осигурява издръжката на 6
души, като средствата са от детските добавки и обезщетение за безработица в размер
на 40лв., получавани от лицето, с което живее на семейни начала; не притежават
тя и съпругът й недвижими имоти, МПС, дялове и акции в ТД, парични влогове; не
страда от заболяване, налагащо постоянни разходи. М.Л. не декларира никакви
доходи, имущество и влогове, като е посочил, че средствата за издръжката му се
осигуряват от родителите му.
С Определение №1872/01.07.2020г.
районният съдия е направил извод, че ищцовата страна не е в състояние да
заплати, поради липса на достатъчно парични средства, следващата се държавна
такса. В мотивите си районният съдия е посочил, че ищецът и родителите му не
могат да заплатят държавната такса и поради високия размер, който се получава
от завишения, според съда, размер на цената на иска, като при съобразяване на
претенцията с принципа на справедливост на възмездяването на вреди, то
дължимата държавна такса би била в по-нисък размер. Поради това, районният съд е признал, че М.Л., както и
родителите му, не притежават достатъчно парични средства да заплатят държавната
такса за образуване на делото, като на осн. чл.83, ал.2 от ГПК е освободил
ищеца от това задължение до размера на държавна такса от 80лв.; указал е че при
поддържане на искане за разглеждане на претенция в размер на 15000лв., ще следва
да се заплати д.т. в размер на 520лв.; указал е че в по-късен момент ще се
произнесе по искането за освобождаване от заплащане на разноски по делото.
Препис от определението е връчено на ищеца на 20.07.2020г.
Частната жалба против това определение е подадена по
пощата с пощенско клеймо от 27.07.2020г.
Съдът намира частната жалба
за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в
законоустановения срок.
Разгледана
по същество, жалбата е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които
е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не
разполагат с достатъчно налични средства, както и с възможност за набавяне на
такива от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за
освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство;
имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;
здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани
обстоятелства. Изброяването не е изчерпателно. Преценката на всички критерии е
комплексна и цели да създаде цялостна представа за финансовото състояние на
лицето. Идеята на законодателя е недостатъчните доходи да не се окажат пречка
за защита на субективни права и тази категория лица да не е окаже лишена от
правосъдие. Нормата е насочена не само към лица без доходи, а и към лица, които
получават някакви доходи, но те са недостатъчни.
От представените от ищеца документи - декларации
за материално и гражданско състояние за него и майка му, се установява, че ищецът
няма доходи и имущество, а доходите на майка му и лицето, с което тя живее на
семейни начала са твърде ниски, като нямат имущество, от което да реализират
допълнителни доходи. При това положение е напълно правилен и обоснован извода
на районния съдия, че ищцовата страна не е в състояние да заплати дължимата
държавна такса. Въззвният съд споделя напълно този извод, направен въз основа
на представените декларации. Освен, че не може ищецът да заплати държавна
такса, то не може да внесе и разноските по делото, които безспорно, с оглед
направените в исковата молба доказателствени искания, са предвидими.
Поради това, въззивният съд намира, че са
налице основанията на чл.83, ал.2 от ГПК за освобождаване на ищеца изцяло от
заплащане на такси и разноски за производството по предявения иск.
Останалите, изложени от районния съдия,
съображения относно завишения размер на исковата претенция, преценка на
принципа за справедливост на възмездяването на вредите, довели и до
постановяване на обжалваното определение с частичното освобождаване само от
държавна такса до размера от 80лв., са незаконосъобразни, тъй като на този етап
от производството и при преценка на искането по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът не
следва да навлиза в преценка по съществото на спора относно основателност на
исковата претенция в предявения размер. Както бе посочено по-горе, идеята на
законодателя е именно недостатъчните доходи да не се окажат пречка за защита на
субективни права и тази категория лица да не е окаже лишена от правосъдие,
което би се получило при следване логиката и процедирането на районния съд в
случая. Недопустимо е съдът да влияе върху преценката на ищеца относно размера
на паричната искова претенция чрез произнасянето си по искането за
освобождаване от държавна такса. Единствено ищецът е този, който решава какъв
да е този размер. Преценката на съда следва да е по критериите, посочени в
чл.83, ал.2 от ГПК относно възможността за заплащане на дължимата за предявения
размер на иска държавна такса.
Предвид гореизложеното, въззивният съд
намира, че частният жалбоподател няма достатъчно средства да заплати държавната
такса и разноски по делото, поради което определението на СлРС, освобождаващо
само до определен размер на държавната такса, следва да бъде отменено, а вместо
него да се постанови друго за освобождаването му изцяло от дължимите държавна
такса и разноски по производството по предявения иск .
Ръководен от изложените съображения
и на основание чл.278 от ГПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение №1872 от 01.07.2020г., постановено по гр.д.№1137/2020г. по
описа на Сливенски районен съд и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСВОБОЖДАВА изцяло, на основание на чл. 83, ал. 2 от ГПК,
ищеца М.С.Л. с ЕГН **********, действащ със съгласието на своята майка С.И. М. от внасяне на държавна
такса и разноски в производството по предявения от него против ЗД „Бул Инс”
АД, гр.София иск, по който е образувано гр. д. № 1137/2020 г. по описа на
Районен съд – Сливен.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.