№ 6055
гр. София, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Румяна М. Найденова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско
дело № 20221100510141 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 7674 от 06.07.2022 г., постановено по гр. дело № 51718/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 77 състав „З.Д.Е. АД е осъдено да заплати сумата от 1 986,10 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за щети на ЗАД
„А.Б.“ АД, настъпили в резултат на ПТП на 16.12.2018 г., ведно със законнна лихва върху
сумата от 03.09.2021 г. до окончателното плащане. Решението е постановено при участието
на трето лице помагач – Столична община.
Решението е обжалвано изцяло от „З.Д.Е. АД. Във въззивната жалба се излагат
подробни съображения, че решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано,
постановено в несъответствие със събраните доказателства. Моли се решението да бъде
отменено, а предявеният иск да бъде изцяло отхвърлен, като се присъдят направените пред
двете инстанции разноски.
В установения от закона срок, въззиваЕ.ят ЗАД „А.Б.“ АД, действащ чрез адв. Е. З., е
депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност
на въззивната жалба. Моли се решението на районния съд да бъде потвърдено, като му
бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.
В установения от закона срок, трето лице помагач Столична община, действаща чрез
ст. юриск. М.А., е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения
за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението на районния съд да бъде
1
потвърдено, като се претендира присъждане на сторените пред въззивната инстанция
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата
и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа
страна следното:
По делото е представена застраховка Каско на МПС и общи условия, видно от които
към датата на настъпване на ПТП между собственика на увредения автомобил и ищеца е
било налице валидно застрахователно правоотношение.
Като доказателство по делото е представен двустранен протокол за ПТП от
16.12.2018 г., който обективира обстоятелствата във връзка с настъпилото ПТП.
От представените уведомление за щети, опис на щета и доклад по щета и фактура, се
установяват щетите и размерът, който е определен за заплащане за отстраняването им от
увреденото МПС.
Видно от представените доказателства ищецът е заплатил за ремонта на увреденото
МПС обезщетение в размер на 7207.52 лв.
Представена е регресна покана от ищеца до ответника за заплащане на сумата по
щетата, като същата е получена от ответника на 22.03.2019г., видно от представената по
делото обратна разписка.
Установява се от постъпилата по делото от НИМХ справка, че за периода 01 –
16.12.2018г. за района на гр. София не е отчетена поледица.
По делото е разпитан свидетелят Н.П., който твърди, че управлявал лек автомобил
БМВ. На излизане от ж.к.”Градина” преди бариерата на десен завой, който трябвало да
направи, срещу него дошъл автомобил Мерцедес. И двата автомобила се движели с ниска
скорост. Колата на свидетеля се подхлъзнала и се ударила странично в другия автомобил.
Автомобилът му се движел надолу, а другия автомобил се изкачвал. Автомобил Мерцедес
вече бил навлязъл в завоя. При опита на свидетеля да спре управляваното от него МПС, то
се подхлъзнала. Имало доста сняг отстрани и платното било допълнително стеснено.
Платното, в което се движел автомобил Мерцедес също било стеснено. Нямало как да се
разминат двете коли едновременно. Автомобилът на свидетеля бил преди завоя, а другия
автомобил вече бил навлязъл в завоя. Не може да определи дали е навлязъл в лентата за
движение на другия водач след като се е подхлъзнал. В момента на ПТП валяло сняг и на
пътя имало сняг. Предполага, че преди това е било почистено, тъй като снегът е бил събран
отстрани до платното. Пътят, на който се е случило ПТП-то е в комплекс „Макси”, който е
затворен с бариера, а това се случило на около 20 – 30 метра след бариерата навътре в
комплекса.
Разпитан св. В.В. твърди, че управлявала лек автомобил Мерцедес. ПТП-то се
случило на входа на комплекса. Свидетелката влизала в комплекса, а другият автомобил
излизал. Свидетелката завила и видяла другия автомобил отсреща. Тъй като било заледено,
2
следствие на падналия през нощта сняг, свидетелката спряла отстрани, преди да се изкачи, за
да направи място на водача на БМВ. Другата кола обаче се подхлъзнала към нейната и
страните на двата автомобила се задрали по цялата им дължина.
Изслушана е и приета САТЕ, която съдът изцяло кредитира като обективно и
компетентно изготвена, от която се установява, че нанесените при ПТП-то щети са в
причинно – следствена връзка със същото. Установява се, че механизмът на ПТП е
следният: МПС БМВ се движи към входа на ж.к.”Градина” и на десен завой на платното за
движение, при натрупана снежна покривка, водачът губи контрол върху превозното
средство, навлиза частично в лентата за насрещно движение и реализира ПТП с насрещно
движещия се автомобил Мерцедес. От изводите на вещото лице става ясно, че от
техническа гледна точка водачът на автомобил БМВ е могъл да предотврати настъпването
на ПТП-то, ако е управлявал автомобила със скорост, която да му позволи да прЕ.не през
завоя, без да навлиза в лентата за насрещно движение. Съгласно експертизата размерът на
щетите по средни пазарни цени на алтернативни резервни части и труд, възлиза на 6408.42
лв., а съгласно цените на официалния представител стойността, необходима за
възстановяване на щетите към датата на ПТП, възлиза на 8649.02 лв. Съгласно САТЕ за
автомобила не се предлагат алтернативни части. Средната пазарна стойност за
възстановяване на щетите, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 7779.86 лв.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения в
процесуалния закон срокове, не са ангажирани.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни
изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а
разгледана по същество - неоснователна.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността
на решението съгласно чл. 269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1
от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен
до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на
приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на
релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка
нарушение на императивни материално правни норми.
Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни.
Искът е с правно основание в чл. 411 от КЗ /която разпоредба се явява приложимо
право в настоящия случай/. Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател,
който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, се обуславя от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден
3
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на
основание чл. 50 от ЗЗД 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на сключен валиден
договор за застраховка „гражданска отговорност” между делинквента и ответника.
От представената по делото застраховка се установява, че е налице валиден договор
за имуществено застраховане с увредения, както и плащането по него на обезщетение за
настъпили вреди.
По делото не се спори относно наличието към момента на настъпване на ПТП на
сключен валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между водача на МПС
БМВ и ответника, а това се установява и от представената по делото справка от
Гаранционен фонд.
Видно от приетата по делото САТЕ и събраните гласни доказателства, всички вреди
са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Установява се и, че механизмът на ПТП отговаря
на описания в исковата молба и протокола за ПТП, поради което неоснователни са
възраженията на жалбоподателя в тази връзка. Видно от САТЕ, МПС БМВ се движел към
входа на ж.к.”Градина” и на десен завой на платното за движение, при натрупана снежна
покривка, водачът изгубил контрол върху превозното средство, навлязъл частично в лентата
за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се автомобил Мерцедес.
Приетата САТЕ не е оспорена от страните по делото, включително и от
жалбоподателя, като съгласно същата уврежданията съответстват на описания от свидетеля
на ищеца механизъм на ПТП, поради което неоснователни са развитите във въззивната
жалба доводи.
Ето защо, правилно СРС е приел, че причина за настъпване на процесното ПТП е
виновното поведение на водача на л.а. марка „БМВ“, модел „Х6“, с рег. № *******, който е
нарушил нормите на чл.5, ал.1, т.1 и чл.20 ЗДвП, като не е контролирал непрекъснато
управляваното от него МПС и не е съобразил скоростта на движение с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, като по
този начин е причинил щети на застрахования при ищеца л.а. марка „Мерцедес”, модел
„S350”, с рег. № *******
По делото е безспорно установено, че ударът е настъпил в платното на МПС
Мерцедес. От показанията и на двамата свидетели е видно, че водачът на Мерцедес вече е
бил навлязъл в завоя, докато другият водач все още е бил преди завоя. Нещо повече,
установява се от показанията на св. В., че въпреки че вече е била в завоя, същата е спряла
отстрани, преди да се изкачи, за да направи място на водача на БМВ. Другата кола обаче се
подхлъзнала към нейната и така последвал удар. ПТП-то е настъпило през зимата,
респективно при наличието на заледен участък, какъвто се твърди от страните по делото и
от свидетелите, поради което е предвидимо за водачите на МПС и същите следва да
съобразяват поведението си на пътя с това обстоятелство. Ето защо, дори и на пътя да е
4
имало снежна покривка, това не може да обуслови отпадане отговорността на водача.
Възраженията на ответника за съпричиняване останаха недоказани. Съгласно
приетата САТЕ от техническа гледна точка водачът на автомобил БМВ е могъл да
предотврати настъпването на ПТП-то, ако е управлявал автомобила със скорост, която да му
позволи да прЕ.не през завоя, без да навлиза в лентата за насрещно движение. По никакъв
начин не се установи вина на водача на лек автомобил Мерцедес. Установеният по делото
механизъм на събитието, очертан и от показанията на разпитаните свидетели, свързан с
навлизане в насрещната лента на движение от страна на водача на автомобил БМВ
изключва възможността за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, който е
бил в своята лента за движение.
Ето защо, съдът приема за доказано, че между ищеца и водача на увредения
автомобил е сключен договор за имуществено застраховане в изискуемата от закона форма
за увреденото МПС; в срока на действие на договора е настъпило застрахователно събитие,
за което застрахователят /ищецът/ е изплатил обезщетение за причинените на
застрахованото имущество щети; че съществува валиден договор за застраховка
“гражданска отговорност” между водачът на автомобила и ответното дружество.
Застрахователят /ищецът/ е встъпил в правата на увредения по силата на факта, че е
платил обезщетение за причинените вреди и за него е възникнало регресно право.
Законът се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към
момента на настъпването им. Обемът на отговорността при деликт се определя от закона –
той е в размер на действително причинените вреди /чл.51, ал.1 от ЗЗД/, а обезщетението
трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени,
по които това възстановяване може да се извърши, като съдът не следва да взема предвид
цените на официалния сервиз, нито средната пазарна цена с алтернативни части. Ето защо,
неоснователни са възраженията, развити във въззивната жалба за неправилно определен
размер на обезщетението.
Съгласно САТЕ, стойността на ремонта, необходим за отстраняване повредите на
лекия автомобил по средни пазарни цени възлиза на 7779.86 лв. Извършеното
застрахователно плащане възлиза на 7207.52 лв.. Към същото следва да се прибави и сумата
от 15 лв. обичайни разходи.
По делото не се спори, че жалбоподателят е заплатил на ищеца доброволно и преди
завеждане на делото сумата от 5236.42 лв. Ето защо, остава дължима разликата от 1986.10
лв., след допуснатото увеличение на иска.
С оглед на изложеното, искът следва да бъде уважен до посочения от ищеца размер
от 1986.10 лв., като се присъди и законната лихва.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции, решението следва да се
потвърди.
5
По разноските за въззивната инстанция:
На въззиваЕ.я на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. с чл. 273 ГПК следва да бъдат
присъдени сторените във въззивното производство разноски в размер на 600 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Въззивникът е направил възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. Съобразно материалния интерес и като взе предвид Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът намира, че уговореното
възнаграждение от 600 лв. с ДДС, за което са представени доказателства за заплащането му,
не е прекомерно и няма основания за неговото намаляване.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 7674 от 06.07.2022 г., постановено по гр. дело №
51718/2021 г. по описа на СРС, ГО, 77 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“ АД, ЕИК *******, да заплати на ЗАД „А.Б.“ АД, ЕИК *******, на
основание чл. 273 ГПК вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600 лв., представляваща направените
във въззивното производство разноски.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ЗД
„Е.“ АД – Столична община.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280,
ал. 3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6