Решение по дело №265/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№……………..

гр. София, 28.11.2019 г.

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично съдебно  заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                     

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                                                            ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

МЛ.СЪДИЯ: КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело № 265 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 528240/07.11.2018 г. по гр.д. № 52719/2018 г. по описа на СРС, 62 с-в, са отхвърлени предявените от „Топлофикация-В.“ ЕАД против „Ч.Р.Б.“ АД осъдителни искове за заплащане на сумата от 9 876,70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди следствие на авария от прекъснато захранващо напрежение на 03.07.2018 г. от 03.50 ч. до 04.20 ч. по изводи 20кВ „Л.“ и ТЕЦ към ТЕЦ „Градска“ собственост на „Топлофикация-В.“ ЕАД.

В срока по чл.259, ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца срещу постановеното решение в частта, с което са отхвърлени осъдителните искове. Изложени са доводи, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Между страните не било спорно наличието на договорно отношение, съгласно което ответникът се задължил да предостави на ищеца достъп до разпределителна си мрежа и системни услуги, в съответствие с техническите условия за работа на централата на ищеца и при спазване на изискванията за качество. Следствие на възникналото прекъсване жалбоподателят преустановил работа, като при спазване на уговореното в договора уведомил „Ч.Р.Б.“ АД за прекъсването. Материалните щети били описани в авариен протокол от 03.07.2018 г. и констативен протокол № 96 от същата дата. Приетата по делото експертиза била неправилна, тъй като била изготвена на база дневниците на ответника. Ответното дружество не било доказало изпълнение, поради което дължи заплащане на обезщетение за причинените имуществени вреди причинени от аварията.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата страна „Ч.Р.Б.“ АД подава отговор на въззивната жалба. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Установено било, че жалбоподателят бил свързан към електропреносната мрежа посредством свои кабели, като по силата на чл. 117, ал. 5 и 6 ЗЕС. С оглед на това, настъпилите вреди не са причинени от съоръжения, собственост на „Ч.Р.Б.“ АД. В случая не бил отказан достъп до разпределителната мрежа, съответно не бил нарушен сключения между страните договор за достъп до електроразпределителната мрежа. Жалбоподателят имал качеството и на потребител, като страните били обвързани  и от общите условия на ответника, но по отношение на тях също не било налице неизпълнение. Излага, че не са доказани по размер твърдяните имуществени вреди.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно указаното в чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд следва да се произнесе по отношение правилността му с оглед наведените в жалбата доводи за допуснати нарушения на материалния закон, за необоснованост на решението и за нарушение на съдопроизводствените правила, като намира следното:

С исковата молба ищецът е претендирал обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 9 876,70 лв., от които сума в размер на 350 лв., представляваща обезщетение за дефектирал диод, сума в размер на 7 607 лв., представляваща обезщетение за непроизведена енергия от коренатор № 2-23 MWH и сума в размер на 1 919,70 лв., представляваща обезщетение за непроизведена енергия от коренатор № 2-24.3 MWH, вследствие на прекъснато захранващо напрежение от оператора на електроразпределителни мрежи. Изложил е твърдения за наличието на договор за достъп до електроразпределителната мрежа между него, като производител, и ответника, като оператор на мрежата.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове, като твърди, че не е налице неизпълнение от негова страна, което се изразява в непредоставяне на достъп мрежата и до липсата на доставяне на електрическа енергия без прекъсване. Счита, че не е налице неизпълнение на сключения между страните договор, тъй като не бил отказан достъп до мрежата. Ищецът имал също качеството на потребител, тъй като потребявал електрическа енергия, произведена от други производители, като тези отношение се уреждали от ОУ, но по отношение на тях също не било налице неизпълнение. Прекъсването на захранващото напрежение се дължало на изградените съоръжения от ищеца на основание чл. 117, ал. 5  и 6 ЗЕ.

Определянето на правната квалификация на иска е задължение на съда, който изхожда от изложените в обстоятелствената част на исковата молба фактически твърдения, които формират основанието на предявения иск, и от заявения петитум. В Тълкувателно решение № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по т. д. № 4/12 г. ОСГТК на ВКС е дадено разрешение на въпроса за правната квалификация на иск, предявен от потребител срещу енергийно предприятие за вреди, произтичащи от доставка на некачествена електроенергия, съгласно което отговорността на обществения снабдител - енергийно предприятие, когато неправомерно, в нарушение на предвидените предпоставки в общите условия към договора е прекъснал електроснабдяването на потребителя, е договорна. Между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор, като без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган. В случая не се твърди недопускане на производителя до електроразпределителната мрежа, а причинени вреди вследствие на прекъсване на захранващото напрежение по изводи 20 кВ ТЕЦ „Л.“ към ТЕЦ „Градска“, причиненo от авария. Ищецът претендира обезщетение за причинени вреди от неточно изпълнение на договор за доставка на електрическа енергия, което определя квалификация на иска по чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 82 ЗЗД.

Съгласно Решение № 33 от 16.02.2016 г. по гр. д. № 4575/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК, което настоящият състав възприема: "Произнасяне по непредявен иск е налице само когато в нарушение на диспозитивното начало съдът е разгледал иск, с който не е сезиран или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала." В настоящия случай не се касае до недопустим съдебен акт, дотолкова доколкото първоинстанционният съд не е разгледал други факти, различни от заявените от страните, предвид което се е произнесъл именно в параметрите, очертани от страните по спора, макар същевременно да е дал неправилна правна квалификация. Съгласно Решение № 306/01.04.2010 г. по гр. д. № 4715 по описа за 2008 г., на II ГО, ВКС въззивният съд следва да прави разлика между случаите на произнасяне по непредявен иск и случаите на неправилна правна квалификация. В тези случаи той е длъжен да даде вярната правна квалификация и да реши делото по същество.

В случая от първоинстанционния съд не е посочил правна квалификация на спора. Решението е допустимо, но неправилно. Въззивната инстанция следва да даде вярна правна квалификация и да реши делото по същество.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, регламентираща обема и границите на отговорността за вреди от виновно неизпълнение на договорните задължения, обезщетението обхваща всички причинени вреди, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на длъжника - обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Според посочената разпоредба, подлежащите на обезщетяване имуществени вреди са два вида - претърпяна загуба и пропусната полза. В случа ищецът претендира както обезщетение за претърпяна загуба така и за пропусната полза вследствие на твърдяното нарушение. Фактическият състав на договорната отговорност за вреди включва: а) виновно договорно неизпълнение на неизправната страна; б) претърпени вреди под формата на реални загуби или пропуснати ползи; в) причинна обусловеност на вредите от неизпълнението; г) предвидимост на увреждането.

Съгласно Закона за енергетиката производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната мрежа и/или с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. В разпоредбата на чл. 104, ал. 1 ЗЕ е указано изрично, че отношенията между оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа за ползване на мрежата, за достъп до мрежата и за преноса на количествата електрическа енергия, постъпили в мрежата или потребени от нея, и ползвателите на електропреносната мрежа, с изключение на крайните потребилите, се уреждат чрез сделка.

В случая между страните не е спорно, че такъв договор за достъп до електроразпределителната мрежа  на производител е сключен между тях на 09.04.2015 г. /№ **********/. Предмет на  договора е предоставянето на достъп до мрежата собственост на ответника на ищеца, като производител на ел.енергия според издадената му лицензия от ДКЕВР / Л-025-02/15.11.2000 г./ в съответствие с действащото законодателство за осигуряване на нормални технически условия за работа на централата на ищеца, при условие на спазване на техническите изисквания, включително техническите изисквания за сигурно и качествено електроснабдяване на потребители. В чл. 4, ал. 2, т. 1 от договора страните предвидили, че когато произведената електроенергия от производителя е недостатъчна да задоволи нуждите му същата се доставя от крайния снабдител, доставчик или търговец на енергия. В тези отношения с ответника производителят се явява клиент, който купува енергия за задоволяване на свои нужди. Ищецът като енергийно предприятие по см. на § 1. т. 24 ДР на ЗЕ, което произвежда електрическа енергия се явява и небитов клиент в отношенията с „Ч.Р.Б.“ АД, тъй като закупува електроенергия за небитови нужди, а именно захранване на обектите: ТЕЦ В. въвод ТЕЦ; ТЕЦ В. въвод Л. и ОЦ Младост с посочени идентификационни номера и мощност в договора – по см. на § 1. т.33а от ДР на ЗЕ. В чл. 104а ЗЕ е уредено, че отношенията между крайните клиенти и оператора на електропреносната мрежа се осъществяват също при общи условия по смисъла на чл. 104а, чл. 117,  ЗЕ.

         В производството се установява от подписания от двете страни констативен протокол за нанесени имуществени щети № 96/03.07.2018 г. /л.75 четлив препис/, че на посочената дата 03.07.2018 г. е констатирано във връзка с подаден сигнал, че на адрес на обект на потребителя Т.В. ЕАД ***, 1- ТЕЦ Градска комплект диоди марка SEM/ KRON, модел SKKD 260-16, фабричен номер 9815 не работи. Идентична констатация е извършена и за Варистор марка SEM/ KRON, тип SKVC 20А/460 С. За посочените ел.уреди е посочено, че по твърдение на клиента същите са повредени в резултат на прекъсване на ел.захранването на 03.07.2018 г. около 03.50 ч.

         В съставения от Т.В. ЕАД на 03.07.2018 г. авариен протокол е посочено, че след подмяната на описаните ел.уреди когенератора е пуснат в работа.

         Чрез приетата в производството пред първата инстанция СТЕ, чийто констатации настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че няма данни за прекъсване на захранването на 03.07.2018 г. около 03.50 ч. до 04.20 часа по изводи 20 KV „Лютибродска“ и ТЕЦ към ТЕЦ „Градска“ собственост на Т.В. ЕАД. В същата е посочено, че Топлоцентрала ТЕЦ „Градска“ е директно присъединена към Подстанция В.-1 по кабелни линии 20 KV „Лютибродска“ и ТЕЦ, собственост на Т.В. ЕАД. ***-1 се стопанисва от Електроенергиен системен оператор ЕАД /ЕСО ЕАД/. В изготвена таблица към СТЕ са посочени СТИ /средства за търговско измерване/, които са собственост на ЧЕЗ Разпределение АД.

         Чрез приетата в производството пред първата инстанция ССчЕ, чийто констатации настоящия състав изцяло възприема по реда на чл.202 ГПК се установява, че действителната стойност на имуществените вреди по ел.уредите, описани като увредени в съставения констативен протокол възлизат на сумата 9982.56 лв.

В производството са спорни въпросите дали на посочената дата 03.07.2018 г. е настъпила авария във връзка с прекъсване на ел.захранването, както и какви са причините за настъпването на описаната авария, в резултат на която се твърди, че са били причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в повреди на посочените в съставения констативен протокол и авариен протокол ел.уреди, довели от своя страна до непроизведена ел.енергия и топлоенергия.

Съгласно чл. 117, ал. 5 ЗЕ електрическите уредби високо и средно напрежение, които служат за снабдяване с електрическа енергия само на един небитов клиент, се изграждат за негова сметка и са негова собственост. В случаите, когато електропроводите високо и средно напрежение, чрез които уредбите по ал. 5 се присъединяват към електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, не са елементи на тези мрежи, те се изграждат от клиента и са негова собственост. В техническата част на комплексната съдебна експертиза, която е приета от СРС и настоящия състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК е посочено, че електрическите уредби, чрез които ищецът e свързан с електроразпределителната мрежа, са изградени от него и са негова собственост. Единствено електромерите са собственост на ответника, за които вещото лице заключава, че не могат да бъдат причина за аварията.

Следва да се вземе предвид, че в договора е уговорено, че ответникът не носи отговорност пред производителя при ограничаване или преустановяване на достъпа до мрежата, когато са по причина на техническа неизправност на електрически уредби и съоръжения, собственост на производителя, респ. възникването на аварията е по вина на ищеца. Освен това от представеният авариен протокол се установява, че след настъпване на аварията са предприети ремонтни дейности от служители на жалбоподателя, като при подмяната на повредените части когенератора е пуснат в работа.

         В заключението си вещото лице отбелязва, че няма данни за прекъсване на захранването от страна на ответника, като отбелязва, че е извършил проверка и обстоен анализ на представените материали по делото.  Въз основа на последните е направил извод, че на процесната дата не е било налице прекъсване на захранването по изводи 20 KV ТЕЦ „Л.“ към ТЕЦ „ Градска“, в резултат на което да е настъпила аварията.

От констативен протокол за нанесени щети не се установява причината за вреди, а единствено тяхното настъпване. В обстоятелствената му част е записано изявление на ищеца относно причините за вредите, но същото не доказва причината за настъпването на аварията, тъй като представлява частен свидетелстващ документ и няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства.

         Представеният одит за качествени параметри на електрическата енергия не могат да бъдат взети предвид, тъй като създаден за процеса документ обективира свидетелски показания на трети лица. Редът за събирането на свидетелските показания е чрез способа „разпит“ – при условията на непосредственост (по правило), устност и състезателност (с оглед възможността насрещната страна да поставя въпроси).

Поради недоказване предпоставките на чл.82 ЗЗД, настоящия състав намира, че предявените искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Постановеното от СРС решение следва да бъде отменено като неправилно поради дадена невярна правна квалификация на предявените искове при идентичен краен резултат на двете съдебни инстанции.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на жалбоподателят не следа да бъдат присъждани разноски.

На въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 100.00 лв.

По изложените съображения, Софийски градски съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 528240/07.11.2018 г. по гр.д. № 52719/2018 г. по описа на СРС, 62 с-в, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Топлофикация-В.“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр.*********, срещу „Ч.Р.Б.“ АД осъдителни искове за заплащане на сумата от 9 876,70 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди следствие на авария от прекъснато захранващо напрежение на 03.07.2018 г. от 03.50 ч. до 04.20 ч. по изводи 20кВ „Л.“ и ТЕЦ към ТЕЦ „Градска“ собственост на „Топлофикация-В.“ ЕАД, както и в частта, с която  „Топлофикация-В.“ ЕАД, е осъдена да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД сумата 400.00 лв.-разноски за първата инстанция и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни предявените от „Топлофикация-В.“ ЕАД, ЕИК ************ с адрес гр.В., ул.******, срещу „Ч.Р.Б.“ АД, *** Бизнес Център, искове по чл.79, ал.1 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 9 876,70 лв., като обезщетение за причинени имуществени вреди следствие на авария от прекъснато захранващо напрежение на 03.07.2018 г. от 03.50 ч. до 04.20 ч. по изводи 20кВ „Л.“ и ТЕЦ към ТЕЦ „Градска“ собственост на „Топлофикация-В.“ ЕАД довело до увреждане на ел.уреди: диоди марка SEM/ KRON, модел SKKD 260-16, фабричен номер 9815 и Варистор марка SEM/ KRON, тип SKVC 20А/460 С, както и до непроизведена ел.енергия и топлоенергия.

ОСЪЖДА „Топлофикация-В.“ ЕАД, ЕИК ********* с адрес гр.В., ул.******, да заплати на „Ч.Р.Б.“ АД, *** Бизнес Център, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 ГПК сума в размер на 100.00 лв.-разноски във въззивното производство и 400.00 лв.-разноски за първата инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.