Решение по дело №90/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Б.С., 20.07.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 24 юни, Две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                    

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА  гр.д.№ 90/2020 год. по описа на РС-Б.С., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявена е исковата молба от М.М.К. с ЕГН ********** *** против "А.Б.Б." ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** представлявано от Управителите Д.М.и Х.М.М., с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК, с която е поискал съдът да признае по отношение на ответника, че не му дължи сумата от 263,07 лв. дължима на основание договор за целево финансиране № **********/01.12.2008г. в размер на магазинната цена на избрана от длъжника стока от 300,00 лв., мораторна лихва в размер на 68,50 лв. за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК-26.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 115,00 лв., от които: 25,00 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.05.2011г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС, сумата от 385,00 лв. представляваща направените разноски в исковото производство, поради изтекла погасителна давност.

Моли да му се присъдят направените по настоящето производство разноски. 

ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.439 вр. чл.124 от ГПК.

В исковата молба ищецът навежда доводи, че „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД се е снабдил с изпълнителен лист от 07.02.2014г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС против него за горепосочените суми и въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело № 20147220401233, като по него в рамките на две години от образуването му не са извършени никакви изпълнителни действия и същото е прекратено на основание чл.433,ал.1,т.8 от ГПК.

С изпълнителен лист издаден на 07.02.2014г. по гр.д.№ 601/2011г. по описа на БСлРС ищеца в качеството му на длъжник е осъден да заплати на„Ти Би Ай Кредит“ ЕАД сумата от 385,00 лв., представляваща направените деловодни разноски, от които 285,00 лв. по исковото производство /75.00лв.- държавна такса, 100.00лв. – юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 110.00лв/ и 100,00 лв. пред въззивното производство. Решението влязло в законна сила на 29.06.2012г.

На 23.02.2015г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, вече с променено име „Транзакт юръп“ ЕАД прехвърля чрез цесия вземането си по изпълнителни листове от 07.02.2014г. на „А.Б.Б.“ ООД, след което както цесионерът, така и цедентът не са уведомили длъжника за осъществената цесия.

На 01.11.2019г. въз основа на  двата изпълнителни листа от 07.02.2014г. „А.Б.Б.“ ООД е поискала отново ЧСИ Г.Б. с рег. №722, район на действие ОС- В.  да образува изпълнително дело, и такова е образувано на 20.12.2019г. под №  20197220401138.

Ищеца навежда твърдения в искова молба, че от последното действие на кредитора „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД, а именно започване на принудително изпълнение с молба от 07.10.2014г. до повторното образуване на изпълнителното дело по молба от 01.11.2019г. са изтекли повече от пет години и правото на принудително изпълнените на вземането е погасено по давност. 

Освен това поради неуведомяване за извършената цесия на вземането, всички действия извършени от „А.Б.Б.“ ООД за започване на принудително изпълнение не могат да прекъснат срока на погасителната давност за вземането.

Предвид гореизложеното за ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника „А.Б.Б.“ ООД не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите  възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК.  

Ответника редовно призован за с.з. не се явил, не е изпратил представител и не е ангажирал доказателства по делото.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложени са архивни гр.д.№ 407/2011г. и гр.д.№ 601/2011г. по описа на РС-Б.С.. Приложени са заверени преписи от изпълнителни дела № 20147220401233 и № 20197220401138г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..

Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и писменият отговор, след преценка на  доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори по делото и от представеният с и.м. изпълнителен лист от 07.02.2014г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС е видно, че М.М.К. с ЕГН **********,*** е осъден да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-54 представлявано от В.А.Г. – Изпълнителен Директор,  чрез пълномощника Д.М.Г.– юрисконсулт, сумата от 263,07 лв. главница, дължима на основание сключен договор за целево финансиране № ********** от 01.12.2008г. в размер на магазинната цена на избраната от длъжника стока от 300,00 лв.,  мораторна лихва за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г.в размер на 68,50 лв.,  ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.05.2011г., до окончателното изплащане на вземането и съдебни разноски в размер на 125,00 лв., от които: държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение  в размер на 100,00 лв., въз основа на която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 27.05.2011г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС.

В срока по чл.415 от ГПК длъжника М.М.К. е направил възражение, въз основа на което заявителя в законоустановеният срок е предявил  установителен иск по чл.422 от ГПК.

С решение постановено на 07.02.2012г. по гр.д.№ 601/2011г. по описана БСлРС съдът е признал за установено по отношение на М.М.К. с ЕГН **********,***, че дължи на  „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-54, представлявано от В.А.Г. – Изпълнителен Директор, чрез пълномощника Д.М.Г.– юрисконсулт , сумата от 263,07 лв. главница, дължима на основание сключен договор *********, мораторна лихва за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г.в размер на 68,50 лв.,  ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.05.2011г., до окончателното изплащане на вземането.

Със същото решение е осъден ответника да заплати разноски по делото в полза на ищеца в размер на 125,00 лв., от които: държавна такса в размер на 25,00 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв. по Заповедното производство и 75.00лв.- държавна такса, 100.00лв. юрисконсултско възнаграждение, депозит за вещо лице в размер на 110.00лв. по исковото производство.

Решението е обжалвано пред ВрОС и въззивната инстанция с решение № 336 от 29.06.2012г. постановено по гр.д.№ 277/2012г. по описа на ВрОС е потвърдила изцяло първоинстанционното решение. Осъдил е М.М.К. да заплати на „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, сумата от 100,00 лв., дължима като размер на следващото се юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция

Решението е влязло в законна сила на 29.06.2012г.

С втори изпълнителен лист от същата дата /07.02.2014г. /М.М.К. с ЕГН **********,*** е осъден да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***-54 представлявано от В.А.Г. – Изпълнителен Директор,  чрез пълномощника Д.М.Г.– юрисконсулт, общата сума от 385.00 лв., от която: 285,00 лв., представляваща направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 601/2011г. по описа на БСлРС и 100,00 лв. пред въззивната инстанция.

На 07.10.2014 г. „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ“ ЕАД е подало молба за образуване на изпълнително производство, въз основа на горепосочените 2 бр. изпълнителни листа, като е образувано изп. дело № 20147220401233 по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..

С молбата е поискано да се направят справки за имущественото състояние на длъжника и да се предприемат действия по принудително изпълнение.

Извършени са справки за проучване имущественото състояние на длъжника, като междувременно на 13.10.2014г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника, но същата е върната в цялост на ЧСИ Б. с отметка, че „пратката не е потърсена от получателя “, видно от приложената обратна разписка.(л.10 и л.16 от изп.дело).

На 13.10.2014 г. е извършено действие по принудително изпълнение по отношение на длъжника М.К., като е наложен запор върху трудовото му възнаграждение, но запорното съобщение е върнато в цялост на ЧСИ Б. с отметка, че „пратката не е потърсена от получателя “, видно от приложената обратна разписка./л, л.7, л.17-18 от изп.дело/.

Впоследствие е изискана справка от Началника на сектор ПП КАТ при ОД на МВР-В., като с писмо получено от ЧСИ Б. на 16.01.2015г. Пътна полиция гр.В. го уведомява, че на ППС с рег. № ВР0260АН собственост на М.М.К. с ЕГН **********,*** на 13.01.2015г. е наложен запор от съдебните органи. Самото запорно съобщение на ЧСИ Г.Б. за горепосоченото ППС липсва по делото, респ. не е приложено.

С Постановление от 13.06.2017г. ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В. е прекратил изпълнителното производство по изп. дело № 20147220401233 на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Няма данни по изп.дело дали това Постановление е връчено на длъжника и на коя дата е влязло в законна сила./л.30 от изп.дело/.

След прекратяване на изп.дело, Пътна полиция гр.В. уведомили ЧСИ Б., че наложеният запор  на ППС с рег. № ВР0260АН собственост на М.М.К. с ЕГН ********** ***  по изпълнително дело №  20147220401233 е снет на 07.07.2017г.

На 23.02.2015г. „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД ( с променено наименование от 17.02.2015г. на „Транзакт Юръп“ ЕАД, видно от извършена служебна справка в ТР, който е публичен) прехвърля чрез цесия вземането си по двата изпълнителни листа от 07.02.2014г. на „А.Б.Б.“ ООД.

На 01.11.12019 г. новият взискател „А.Б.Б.“ ООД подал молба за образуване на изпълнително производство, въз основа на горните изпълнителни листове и договор за цесия, като е образувано с разпореждане от 20.12.2019г./л.14 от изп.дело/ ново изп. дело №  20197220401138 по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В..

По това дело е изпратена покана за доброволно изпълнение и получена от длъжника./л.13 от изп.дело/.  Със запорно съобщение от 20.12.2019г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на М.К. ***, представлявано от М.К., изпратени на 20.12.2019г. и получена от М.,К. на 07.01.2020г. (л.15 и л.32 от изп.дело).

При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият състав, прави следните правни изводи:

Ищецът е предявил иск по чл.439 от ГПК, като иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства/след осъществено съдебно производство/, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.

С оглед горното предявеният иск се явява допустим, тъй като ищецът се позовава на  новонастъпили след влизане в сила на съдебно решение, факти, на които длъжникът може да се позовава при оспорване на изпълнението по чл.439 ГПК. Предявеният иск е допустим защото наличието на висящ изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска по чл.439 ГПК, с който се оспорва изпълнението. В случая това условие е налице – срещу ищеца е образувано изп. дело №  20197220401138, като производството по това изпълнително дело продължава да е висящо.

Само когато принудителното изпълнение е приключило и взискателят е изцяло удовлетворен, не е налице правен интерес за длъжника от предявяване на установителния иск по чл. 439 ГПК. В този случай, ако длъжникът счита, че са настъпили факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита. В разглеждания случай, в който е установено, че изпълнителният процес е висящ, въпросите има ли и какъв е размерът на събраните суми по висящото изпълнително дело, и намира ли приложение разпоредбата на чл.118 ЗЗД, са без правно значение с оглед предмета на делото, като тези въпроси не съставляват и обстоятелства, влияещи на правния интерес за предявяване на иска. Това е така, тъй като предмет на иска по чл.439 ГПК е само установяването на факти, изключващи изпълняемото право. Частичното удовлетворяване на взискателя въз основа на изпълнителния лист не е факт по смисъла на чл. 439 ГПК, изключващ изпълняемото право. Ищецът по този иск има правен интерес да установи, че изпълняемото право не съществува, докато срещу него като длъжник е предприето принудително изпълнение, какъвто е разглежданият случай.

Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че процесните вземания са погасени по давност, в рамките на което основание съдът дължи произнасяне. С този иск се търси съдебна защита – установяване недължимост на вземане поради изтекла погасителна давност, т. е. че е погасена възможността за принудителното му изпълнение. Законът предвижда прекъсване на давността с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в" ЗЗД.

Доколкото ищецът не оспорва основанието за пораждането на вземането и неговия размер, а претендира погасяване по давност, то значимо съобразно ТР № 2/13 от 26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по делото, се явява обстоятелството дали по образувано изпълнително производство са предприети валидни изпълнителни действия в рамките на течението на давностния срок.

Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, т.10, Давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането /чл.116 б.“в“ от ЗЗД/. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18 ал.1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433 ал.1 т.8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт.

В Тълкувателното решение е застъпено, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Като взе предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия случай следва да се приеме, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" е настъпило по силата на закона след изтичане на 2-годишния срок по чл.433 ал.1 т.8 ГПК.

Видно от приложеното изпълнително дело № 20147220401233 по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В., последното предприето действие по принудително изпълнение е от 13.10.2014г., когато е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника М.Килиджйски.

Впоследствие с Постановление от 13.06.2017г. изпълнителното производство по изп. дело № 20147220401233 е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Съгласно Тълкувателно решение №2, т.10 от същото, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, т.е. в конкретния случай това е 13.10.2014г.

С оглед на горното съдът намира, че с това действие е прекъсната давността и нова давност е текла до 13.10.2019г.

Новото изпълнително производство по изп.дело № 20197220401138г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В., образувано на 01.11.2019г. по молба от взискателя „А.Б.Б.“ ООД е образувано след изтичане на предвидения в закона пет годишен давностен срок, като по делото са представени доказателства за посочени от взискателя конкретни изпълнителни способи след образуването на делото, на 20.12.2019г. е извършени запор на трудовото възнаграждение на длъжника,  т.е. след като е изтекъл давностния период.

Общата петгодишна давност по отношение на главното вземане е изтекла, което води до погасяване и на акцесорните вземания.

Ищеца посочил в с.з., че не е внасял пари да погасява част от задълженията по изпълнителният лист по време на водене на изпълнителните производства, тъй като твърди, че внесъл общата сума от 300,00 лв.(три пъти по 100,00 лв.) за изплащане на стоката(бойлера), която закупил в магазина.  Писмени доказателства за тези свои твърдения ищеца в настоящият исков процес не е представил.

Същият в исковата молба навежда твърдение, че извършената цесия с договор от 23.02.2015г. сключен между „Ти Би Ай Кредит“ ЕАД ( с променено наименование от 17.02.2015г. на „Транзакт Юръп“ ЕАД) и „А.Б.Б.“ ООД не е произвела действие спрямо него, тъй като не бил уведомен нито от стария кредитор, нито от новият кредитор. (чл.99, ал.4 от ЗЗД).

В приложеният заверен препис от изп.дело № 20197220401138г. по описа на ЧСИ Г.Б. с район на действие ОС-В. е видно, че съдия-изпълнителя не е уведомил длъжника за извършената цесия с ПДИ или чрез запорното съобщение. Длъжника К. с писмена молба вх.№ 00748/21.01.2020г. (л.22 от изп.дело) е поискал копие от договора за цесия и от тогава е информиран. 

В случая без значение за основателността на иска по чл.439 от ГПК срещу конституираният в изпълнителното производство нов кредитор „А.Б.Б.“ ООД(цесионер) е установяване на надлежно уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99,ал.4 от ГПК за извършената цесия, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта на вземането, т.е. то съществува и следва да бъде удовлетворено принудително от съдебният изпълнител(ЧСИ или ДСИ), като не освобождава длъжника от  отговорност за погасяването му.  Съдебният изпълнител е този, който провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия, които освен това подлежат и на съделен контрол, така, че ако изпълни, чрез него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга./В този смисъл Решение № 209/28.11.2018г. по  т.д.№ 2530/2017г. по описа на ВКС, Първо т.о./

Предвид на изложеното, съдът приема, че вземането на „А.Б.Б.“ ООД против ищеца по делото М.М.К. въз основа на изпълнителен лист от 07.02.0214г. по ч.гр. дело № 407/2011г. по описа на РС-Б. С. и изпълнителен лист от 07.02.0214г. по гр. дело № 601/2011г. по описа на РС-Б. С. е погасено по давност, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и  като такъв следва да бъде уважен.

При този изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски  в размер на 55,19 лв. заплатена дължима държавна такса за образуване на настоящото производство, 1,60 лв. за банков превод /л.23 от делото/ и 48.00 лв. – платина такса за издаване на преписи от ИД и 2,27 лв. за банков превод/л.39 и л.47 от делото/ или общо 107,06 лв.

 Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

                                             

 

 

 

 

Р    Е   Ш   И  :

 

 

 ПРИЗНАВА на основание чл. 439 вр. чл.124 от ГПК за установено по отношение на ответника "А.Б.Б." ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** представлявано от Управителите Д.М.и Х..М.,  че ищеца М.М.К. с ЕГН ********** ***, НЕ ДЪЛЖИ на „А.Б.Б.“ ООД ***, сумата от 263,07 лв. дължима на основание договор за целево финансиране № **********/01.12.2008г. в размер на магазинната цена на избрана от длъжника стока от 300,00 лв., мораторна лихва в размер на 68,50 лв. за периода от 05.02.2009г. до 13.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда по чл.410 от ГПК-26.05.2011г. до окончателното изплащане на вземането и деловодни разноски в размер на 115,00 лв., от които: 25,00 лв. заплатена държавна такса и 100,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 27.05.2011г. по ч.гр.д.№ 407/2011г. по описа на БСлРС, сумата от 385,00 лв. представляваща направените разноски в исковото производство, които представляват вземане по изпълнително дело №  20197220401138 по описа на ЧСИ Г.Б., с рег.№ 722, с район на действие ОС – В., за които суми е издаден  изпълнителен лист от 07.02.0214г. по ч.гр. дело № 407/2011г. по описа на РС-Б. С. и изпълнителен лист от 07.02.0214г. по гр. дело № 601/2011г. по описа на РС-Б. С., поради погасяването им по давност на основание чл.110 от ЗЗД.

 ОСЪЖДА „А.Б.Б.“ ООД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление *** представлявано от Управителите Д.М.и Х..М., ДА ЗАПЛАТИ на М.М.К. с ЕГН **********,***, направените съдебно-деловодни разноски пред настоящата съдебна инстанция в общ размер от 107,06 лева.        

    Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.

 

                                                                   

 

                                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: