№ 48
гр. ХАСКОВО, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АННА ВЛ. ПЕТКОВА
при участието на секретаря РУМЯНА АЛД. ГИГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Търговско дело №
20225600900043 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Молителят – „Асти-Г“ ЕООД - Хасково твърди, че в негова тежест са
възникнали изискуеми задължения за заплащане на суми в размер както
следва: 17745,07 лева към НАП, респ. Държавата и 22343,28 лева към
собственика на ЕООД. Посочва, че не разполага с парични средства и с други
бързо ликвидни активи, с които да изплати тези свои парични задължения.
Счита, че с оглед на това е в състояние на неплатежоспособност. Твърди, че е
в състояние и на свръхзадълженост. С оглед на това моли съдът да обяви
неплатежоспособността му и свръхзадължеността му, както и да открие
производство по несъстоятелност по отношение на него.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в
тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на
търговец следва да бъде доказано настъпване на едно от двете установени в
закона основания за това, а именно: 1) че търговецът е неплатежоспособен по
смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ, или 2) че търговецът е свръхзадължен по
смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ.
Неплатежоспособността представлява обективно икономическо
1
състояние на търговеца, което съгласно дефинитивната норма на чл. 608, ал. 1
ТЗ се изразява в невъзможността му да изпълни свое изискуемо парично
задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, или
изискуемо публичноправно задължение към държавата и общините, свързано
с търговската му дейност, или изискуемо задължение по частно държавно
вземане. Освен това за да се приеме, че е налице неплатежоспособност,
следва да се установи и това, че невъзможността на търговеца да покрие свои
изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно състояние, т. е.
такова, което стои извън волята на задълженото лице и е различна от
съзнателното фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно
парично задължение към кредитор, както и че тази невъзможност
представлява трайно състояние за търговеца /арг. от чл. 631 ТЗ/. Извод за това
дали е налице неплатежоспособност по отношение на даден търговец, с
описаните характеристики на това понятие, се прави при изследване на
цялостното икономическо състояние на предприятието – длъжник,
посредством коефициентите на ликвидност, събираемост и финансова
автономност, и след отговор на въпроса дали то притежава достатъчно
краткотрайни активи, с които да може да погасява своите краткосрочни,
съответно текущи задължения. Приема се, че именно краткотрайните активи,
с които разполага едно действащо предприятие, а не дълготрайните такива, са
източник на средства за погасяване на краткосрочните, съответно текущите
задължения на търговеца, тъй като тези активи участват еднократно в
производствения процес и в резултат на това могат за кратък период от време
да се преобразуват в парични средства. Ето защо краткотрайните активи са
тези, които са от значение при формиране на извода дали дадено предприятие
може да посреща своите краткосрочни задължения или не, с оглед на което и
от икономическите показатели, които подлежат на изследване, водещи за това
да се направи извод дали е налице състояние на неплатежоспособност, са
показателите за ликвидност и основно този за обща ликвидност.
Съдът счита, че предвид изявленията на молителя, направени в
молбата по чл. 625 ТЗ, може да се направи извод, че в негова тежест е
възникнало парично задължение към НАП в размер на 17745,07 лева.
Възникването на това задължение се признава в производството от „Асти Г“
ЕООД, което има качеството на длъжник по него, поради което и предвид
това, че този факт е неизгоден за дружеството, то съдът счита, че направеното
2
изявление има доказателствена сила и въз основа на него следва да се приеме
за доказано, че признатото обстоятелство се е осъществило. Освен това с
изявленията си, направени в молбата, с която съдът е сезиран, молителят
признава и факта, че към момента задължението не е погасено чрез плащане
или чрез друг способ за погасяване на задълженията.
Касае се за изискуемо публичноправно задължение към държавата,
поради което е от вида на тези, предвидени в чл. 608, ал. 1, т. 2 ТЗ и
възможността за неговото изпълнение от търговеца е релевантна при
изследване на въпроса дали той е неплатежоспособен.
Съдът приема и това, че посоченото задължение към НАП е
изискуемо към датата на сезиране на съда, тъй като и това обстоятелство е
изрично признато от молителя, който е длъжник по него, с изявленията му,
направени в молбата по чл. 625 ТЗ и в приложения към нея списък на
кредиторите. Тези изводи намират опора в заключението съдебно-
икономическата експертиза с вещо лице Ц. за съществуването и размера на
задълженията на дружеството-молител – към 20.04.2022 година задълженията
на дружеството към НАП за данъци, осигурителни и здравни вноски възлизат
на обща сума 24166,68 лева, в това число главници 17950,93 лева и 6215,75
лева.
След като в производството се доказа, че в тежест на дружеството-
длъжник е възникнало публичноправно задължение към държавата, което е
изискуемо към момента и не се установява да е погасено, то следва да се
приеме, че е налице първата от посочените предпоставки, за да се приеме, че
молителят е неплатежоспособен съгласно чл. 608, ал. 1, т. 1 ТЗ.
На следващо място, съдът трябва да се произнесе и по въпроса, дали
"Асти Г“ ЕООД притежава активи, с които да заплати както това свое
задължение към държавата в лицето на НАП, посочените от него в списъка на
кредитори задължения към собственика на капитала – 22343, 08 лева, с които
Р. Г. е кредитирала дейността на дружеството, а така също и всички
краткосрочни, съответно текущи задължения, възникнали в негова тежест,
като съобрази събраните в производството доказателства, установяващи
финансово-икономическото състояние на длъжника, които в случая са
представените по делото годишни-финасови отчети, както и заключението на
изготвената СИЕ, което съдържа пълен анализ на проверената счетоводна
3
документация.
Както беше посочено в настоящото изложение, от значение при
формиране на извода дали едно предприятие може да посреща своите
краткосрочни задължения или не, е какъв е размерът на краткотрайните му
активи, които се приема, че са източник на средства за погасяване на
краткосрочните, съответно текущите задължения на търговеца.
От изводите на вещото лице, изготвило приетата по делото СИЕ, се
установява, че към 20.04.2022 година по баланса на длъжника няма
краткотрайни активи и не се установяват такива. Анализът назад през
годините показва, че краткотрайни активи неесе установяват и в баланса към
31.12.2021 година. От ОПР за 2021 година е видно, че има продажба за 22
хил.лева от други приходи срещу записан разход от 1 хил. лева балансова
стойност на продадени ДМА. В баланса към 31.12.2020 година също не се
установява наличие на краткотрайни активи, има записани 2 хил. лева
балансова стойност на ДМА за машини, производствено оборудване и
съоръжения. Според заключението на вещото лице, друго налично имущество
към 20.04.2022 година – материали и нематериални активи, не се установява и
дружеството е напълно декапитализирано. Длъжникът не извършва основната
си търговска дейност от 2020 година и в тази връзка в АДВ е подадена
декларация за липса на дейност. Дружеството не разполага с активи, които да
покрият задълженията му. Дружеството не притежава ликвидно имущество и
няма дейност към момента на откриване на производството по
несъстоятелност, както и към настоящия момент. Според вещото лице, още
към 31.12.2018 година дружеството е имало затруднения, като е приключило
годината с 14 хил.лева загуба, при вложени средства на собственик за 15 хил.
лева и задължения за 52 хил.лева. Но фактически невъзможно да продължава
дейността си и да погасява задълженията си е станало още към 31.12.2019
година. Това следвало от публикувания баланс към 31.12.2019 година в АВп,
в който като активи за дружеството имало отразени само 2 хил.лева (ДМА),
собствен капитал – минус 39 хил.лева и задължения за 41 хил.лева. От тук е
изводът на вещото лице, че дружеството е прекратило дейността си още през
2020 година.
В.л. предлага на съда изчисление на коефициенти за ликвидност,
определени на база съставените от дружеството-длъжник баланс към
4
20.04.2022 година, баланс към 31.12.2021 година и баланс към 31.12.2020
година: Към същия период показателите на коефициентите за ликвидност са
следните: 0% коефициент на обща ликвидност; 0% коефициент за бърза
ликвидност; 0% коефициент на незабавна ликвидност; 0% коефициент на
абсолютна ликвидност. Към същия период показателите на коефициентите за
финансова автономност са следните: минус 1,00 коефициент на финансова
автономност към 20.04.2022 година и 31.12.2021 година и минус 0,95 към
31.12.2020 година; минус 1,00 коефициент за задлъжнялост към 20.04.2022
година и 31.12.2021 година и минус 1,05 към 31.12.2020 година.
При така събраните доказателства и установени факти, съдът
възприема изцяло извода на вещото лице, че изчислените показатели за
ликвидност и автономност характеризират дружеството като абсолютно
задлъжняло и напълно неавтономно, напълно декапитализирано и с
невъзвръщаеми дългове към фиска и към собственика. Дружеството не
притежава никакво имущество, за да покрие паричните му задължения,
поради което съдът намира, че търговецът се намира в неплатежоспособност
и не е в състояние да изпълни изискуеми и установени по основание във
фазата по разглеждане на молбата за откриване на производство по
несъстоятелност парични задължения, свързани с търговската му дейност. Не
би могло да се приеме, че затрудненията на длъжника имат временен
характер, тъй като е налице спиране на плащанията, а и от събраните по
делото доказателства е безспорно, че дружеството не разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му. Невъзможността на търговеца
да покрие свои изискуеми задължения от вида на посочените, е обективно.
Това е така, защото стои извън волята му и е различна от съзнателното
фактическо бездействие на длъжника да изпълни конкретно парично
задължение към кредитор.
С оглед на това, съдът намира, че по делото се доказа, че са налице
всички предпоставки, при които се приема, че един търговец е
неплатежоспособен по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, поради което
и по отношение на "Асти Г“ ЕООД трябва да се открие производство по
несъстоятелност на посоченото основание.
Предвид направения извод за наличие на състояние на
неплатежоспособност на молителя, съдът следва да определи и началната й
5
дата. С оглед извода на вещото лице, че още към 31.12.2019 година за
дружеството фактически е станало невъзможно погасяването на възникналите
задължения, съдът приема, че това е началната дата на
неплатежоспособността.
Съдът следва да разгледа и дали по делото се доказва да са налице
предвидените в закона предпоставки за откриване на производство по
несъстоятелност на второто кумулативно заявено от молителя основание за
това, а именно наличие на състояние на свръхзадълженост на „Асти Г“ ЕООД
по смисъла на чл. 742, ал. 1 ТЗ. Свръхзадължеността е специално основание
за откриване на производство по несъстоятелност, което се прилага само за
капиталовите търговски дружества, каквото е и ответното. То е налице тогава,
когато паричните задължения в пасива на дружеството, включително и
неизискуемите такива, надхвърлят имуществото в актива му, определено при
съобразяване на стойностите както на краткотрайните, така и на
дълготрайните активи. В този смисъл е практиката на ВКС, постановена по
реда на чл. 290 ГПК – Решение № 152/ 13.07.2018 г., постановено по т. д. №
2205/ 2017 г. по описа на ВКС, I т. о.
От заключението на изготвената съдебно-икономическа експертиза се
установява по несъмнен начин, че паричните задължения в пасива на
дружеството, които според вещото лице всичките следва да се класифицират
като краткосрочни (с изтекъл падеж или очакване от кредиторите за
погасяване до 1 година), са в общ размер 46509,76 лева, на фона на пълна
липса на имущество, което евентуално да бъде осребрено за погасяване на
това задължение. Ето защо към 31.12.2019 година това дружество е било в
състояние на свръхзадълженост. Това състояние е налице и във времето след
този момент до края на устните състезания пред настоящата инстанция.
За начална дата на свръхзадължеността следва да бъде определена
31.12.2019 година, която е първата, към която по делото се установява със
сигурност, че активът на дружеството е на стойност, която не е достатъчна, за
да бъдат погасени всички възникнали в негова тежест парични задължения с
настъпил и с ненастъпил падеж.
Предвид всичко изложено, следва да се заключи, че по делото се
доказа, че ответникът е както неплатежоспособен, така и свръхзадължен
търговец, с началната дата на несъстоятелността и свръхзадължеността -
6
31.12.2019 година. Следователно и доколкото двете основания за откриване
на производство по несъстоятелност са предявени кумулативно, по
отношение на "Асти Г“ ЕООД следва да бъде открито производство по
несъстоятелност на основание неплатежоспособност и свръхзадълженост,
които са настъпили на дати, посочени по-горе.
Съдът счита, че са налице предпоставките на чл. 632 ал. 1 ТЗ и
решението следва да бъде постановено в тази хипотеза. „Асти Г“ ЕООД
практически няма имущество за покриване на задължения в размер над 47000
лева, липсват каквито и да било парични средства за покриване на
първоначалните разноски. С определение № 117/04.05.2022 година съдът
предостави възможност на длъжника, както и на всички негови кредитори, да
внесат средства за покриване на разноски в производство по несъстоятелност.
Определението на съда е публикувано по партидата на дружеството-длъжник
в Търговския регистър на 10.05.2022 година. По този начин, указанията на
съда следва да се считат достигнали до възможно най-широк кръг кредитори,
заинтересовани от развитие на производството по несъстоятелност на „Асти
Г“ ЕООД, а длъжникът е уведомен изрично – с връчване на препис от
определението на 10.05.2022 година. До настоящия момент необходимите за
производството начални разноски не са предплатени, въпреки че с
определението на ХОС са разяснени последиците от това и длъжникът и
кредиторите са предупредени за възможното спиране на производството на
основание чл. 632 ал. 1 ТЗ. Ето защо наред с обявяването на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, съдът следва да
допусне обезпечение чрез налагане на общ запор върху имуществото, да
постанови прекратяване на дейността на предприятието, да обяви длъжника в
несъстоятелност и да спре производството.
С оглед на това, че производството е образувано по молба на
длъжник, то на основание чл. 620, ал. 1 ТЗ дължимата държавна такса за
откриване на производството по несъстоятелност в размер на 250 лв. не е
събрана предварително. Ето защо и съдът с настоящото решение следва да
осъди "Асти Г“ ЕООД да я заплати по сметка на ХОС, като съгласно чл. 620,
ал. 1, изр. 2 ТЗ тя ще следва да се събере от масата на несъстоятелността при
разпределението на имуществото.
Мотивиран така, съдът
7
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА и
СВРЪХЗАДЪЛЖЕНОСТТА на "Асти - Г“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********, представлявано от управителя Р.
К. Г..
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността –
31.12.2019 година и на свръхзадължеността 31.12.2019 година.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по
отношение на "Асти - Г“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *********, представлявано от управителя Р. К. Г..
ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на
"Асти - Г“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
*********.
ПРЕКРАТЯВА ДЕЙНОСТТА на предприятието на "Асти - Г“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *********.
ОБЯВЯВА в несъстоятелност "Асти - Г“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление *********.
СПИРА на основание чл. 632 ал. 1 изречение първо от ТЗ
производството по несъстоятелност по дело по несъстоятелност № 43/2022
година по описа на Хасковския окръжен съд.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че в
едногодишен срок от вписване на настоящото решение в Търговския регистър
могат да поискат възобновяване на производството, ако удостоверят, че е
налице достатъчно имущество на длъжника или депозират сумата от 10 000
лева, определена на основание чл. 629б от ТЗ като необходима за
предплащане на началните разноски за производството.
УКАЗВА на заинтересованите лица – длъжник и кредитори, че ако в
срока по чл. 632 ал. 1 от ТЗ не бъде поискано възобновяване на
производството по несъстоятелност, съдът ще прекрати същото производство
и ще постанови заличаване на длъжника от Търговския регистър.
8
ОСЪЖДА "Асти - Г“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление *********, представлявано от управителя Р. К. Г., ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Хасковския окръжен съд сума в размер на 250 лв.
/двеста и петдесет лева/, представляваща държавна такса по молбата за
откриване на производство по несъстоятелност, подадена от длъжника, която
на основание чл. 620, ал. 1, изр. 2 ТЗ следва да се събере от масата на
несъстоятелността при разпределението на имуществото.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд
в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър при Агенция по
вписванията.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за
извършване на вписването му на основание чл. 622 ТЗ.
Решението да бъде вписано във водената по реда на чл. 634в, ал. 1 ТЗ
книга.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
9