Решение по дело №2120/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 220 от Закона за митниците (ЗМ) и е образувано по повод постъпила жалба от „Лидикар“ ООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] [улица], представлявано от управителя Л. К. К., чрез адв. Р. В., против Решение № 32-623274 от 08.11.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас.

В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствени правила и противоречие с приложимите материалноправни разпоредби. В нея се сочи, че не е връчена на жалбоподателя заповедта за възлагане на проверка в рамките на последващия контрол, в нарушение на чл. 84в, ал. 1 от ЗМ. Наред с това се сочи, че в нарушение на чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2447/2015, не е изискана от жалбоподателя допълнителна информация преди отхвърляне на декларираната митническа стойност. Н. следващо място е отбелязано, че съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност не са мотивирани от административния орган, необосновано не е взета предвид митническата стойност на стоката, определена на основание чл.70, §1 и 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и са отхвърлени методите, посочени в чл.74, § 2, б.“а“-„г“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Оспорва се достоверността на информацията, предоставена от Канадските митнически власти, както и приложимостта на резервния метод за определяне на митническата стойност. По същество се иска отмяна на решението.

В съдебното заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт, като подробни съображения за незаконосъобразност на същия излага в писмени бележки. Претендира разноски.

Процесуалният представител на ответната страна оспорва жалбата. Представя административната преписка и допълнителни писмени доказателства. Моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на разноските по делото. Прави възражение по представения от жалбоподателя списък с разноски.

Заинтересованата страна К. Д. не се явява и не изпраща представител, редовно призован.

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е процесуално допустима. При разглеждането и по същество, съдът намира за установено следното:

Жалбоподателят „Лидикар“ ООД е декларирал в внос на стока- катастрофирал пътнически автомобил марка Mercedes-Benz, модел CLA 250 с брой места- 5, с първа регистрация- 01.01.2014 г., черен на цвят, с работен обем 2000 куб.см., мощност 208 HPSAE; двигател №- „не се чете“, шаси № WDDSJ4GB2EN154178, под митнически режим допускане до свободно обращение. В депозираната митническа декларация с MRN 20BG001007025223R6 от 10.11.2020 г. е посочил като вносител лицето К. Д. Д. и износител- К. И. (ел.д. 3/1), държава на произход- Канада (ел.д.5/14), условия на доставката- CFR-стойност и навло (ел.д.4/1). Н. основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е декларирал в ел.д. 4/14 митническа стойност в размер на 3 165.63 лева, определена на база декларирана договорна стойност на внасяните стоки- 2 518.00 CAD, преизчислена по курс 1.25720 BGN/CAD. Към митническата декларация е приложил търговска фактура № RA-E20100103/20201001 на стойност 2 518.00 CAD и опаковачен лист № RA-E20100103, издадени от „9396-9053 Quebec Inc.“, 7405C rue Verite, Pierrefonds, QC H9J3R9, Канада; PERMIT-VEHICLE PORTION № 41794611, морска товарителница № MEDUMC560403 и фактура (терминални такси) № **********/03.11.2020 г., издадена от „Логи Спед“ ООД на стойност 120.00 лева. Въз основа на декларираната митническа стойност били определени и заплатени мито в размер на 316.56 лева (при ставка 10%) и ДДС в размер на 120.00 лева (при ставка 20 %).

Н. 16.12.2022 г., по повод отправено запитване от българските митнически власти, в А. М. постъпило писмо с рег. № 32-441111 от канадската митническа администрация- Canada Border Services Agency, съдържащо информация от „CERS“ (канадска система за деклариране на износа) относно износителя „9396-9053 Квебек Инк (QUEBEC Inc.)“ и износната декларация за описания автомобил. Н. основание чл.48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.84, ал.1, т.1 от ЗМ бил извършен последващ контрол на стоката, декларирана с М. MRN 20BG001007025223R6, при който било установено несъответствие между декларираната с М. цена в Република България в размер на 2 518 CAD и посочената от канадските митнически власти цена от 10 364 CAD, посочена в колона Total_Value/Total_Value_Currency от таблица BG_ExportDeclatarion-9396-9053 Quebec [интернет адрес], sheet Commodities (оптичен файл на л. 116, л. 186). Н. основание чл. 140, §1 от Регламент (ЕС) № 2447/2015 и чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, с писмо изх. № 32-40864 от 31.01.2023 г. (л.125) били изискани от косвения представител „Лидикар“ ООД и от вносителя К. Д. Д. доказателства за потвърждение на декларираната цена (търговско досие по сключената сделка, договор с продавача, оферта, поръчка, ценови листи, проформа фактура и др.), документи относно извършените плащания към доставчика и всякакви други данни, сведения, документи и информация, удостоверяващи цената по сделката и разходите по нея.

С писмо вх. № 32-63392 от 16.02.2023 г. (на л. 121) управителят на „Лидикар“ ООД информирал ТД Митница Бургас, че всички притежавани документи във връзка с вноса на процесната стока са приложени към митническата декларация. В допълнение посочил, че дружеството не е страна по извършената продажба и не притежава търговско досие по сключената сделка, не разполага с договор с продавача, нито с договор с крайния получател на автомобила, оферта, поръчка, ценови листи или други сведения, предшестващи издаването на фактурата за придобиване на стоката, тъй като такива не са му представени от вносителя К. Д.. С писмото заявил и поправка на М. с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г., а именно: в ел.д. №3/21 „Код на статуса на представителя“- вместо „3“ да се отрази „2“, а в ел.д. №3/18 „Декларатор“- вместо „Лидикар“ ООД да се отрази „Камен Димитров Драганов“, тъй като дружеството не е обвързано по никакъв начин със закупуването на процесната стока и/или с условията, при които е сключена сделката.

С писмо с вх. № 32- 238289/26.06.2023 г. (на л. 124) вносителят К. Д. информирал МП Пристанище Бургас, че не разполага с документи, свързани с покупката и доставката на автомобила, тъй като е контактувал с посредници по телефона. Заявил, че при оформяне на митническата декларация с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г. митническите органи са разполагали с възможността да извършат оглед на автомобила и да поискат експертна оценка.

Въз основа на установените при последващия контрол обстоятелства и представените отговори от вносителя и от косвения представител, митническият орган приел за недоказани декларираните в митническата декларация стойност и условия на доставката. Поради липса на банкови извлечения от валутните сметки на дружеството и други документи за извършено плащане, органът приел, че са налице основателни съмнения относно митническата стойност на стоката, определена по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., и декларираната митническа стойност, определена на база на фактура № RA-Е20100103/10.01.2020 г. с издател 9396-9053 QUEBEC Inc., следва да бъде отхвърлена.

С писмо рег. № 32-1031114/2023 г. (на л. 104 - 108) директорът на ТД Митница- Бургас уведомил на основание чл. 22, §6 от Регламент (ЕС) № 952/2013 „Лидикар“ ООД и К. Д., че предстои издаване на решение с неблагоприятен за тях резултат по направеното от търговското дружество искане за поправка на М. с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г. Посочил, че данните, отнасящи се до лицето, което подава митническата декларация, не могат да бъдат променени, защото променят декларацията по същество и тези поправки не са във връзка с изпълнението на задълженията на декларатора за поставяне на стоките под режим. Несъгласие с изложените в писмото мотиви било заявено от „Лидикар“ ООД с писмо от 27.04.2023 г. (на л. 95). Въз основа на докладна записка с рег. № 32-624777/09.11.2023 г. (л.67-74) от началника на МП Пристанище Бургас- център, с решение № 32-627025 от 10.11.2023 г. (на л. 58-65), издадено на основание чл. 173, § 2, буква „в“ и § 3 от Регламент № 952/2023 г., директорът на ТД Митница Бургас отказал извършване на исканата поправка в ел.д. № 3/21 „Код на статуса на представителя“ и в ел.д. № 3/18 „Декларатор“ в М. с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г.

Със съобщение рег. № 32-535601/29.08.2023 г. (на л. 81 от делото) „Лидикар“ ООД и К. Д. били информирани на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, че предстои издаване на решение за определяне нов размер на задължение по М. с MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г. Н. 19.09.2023 г. търговското дружество депозирало пред митническия орган становище с вх. № 32-561069, с което заявило несъгласие с мотивите за изменение на декларираната митническа стойност, като несъответстваща на данните от представената фактура, и оспорило данните, предоставени от канадските митнически власти.

За резултатите от извършения контрол била съставена докладна записка с рег. № 32-622596 от 08.11.2023 г. от началника на МП Пристанище- Бургас, съдържаща подробно изложение на установените обстоятелства и предложение да бъде издаден индивидуален административен акт за приемане на нова митническа стойност на стоката.

С оспореното решение № 32-623274/08.11.2023 г. директорът на ТД Митница- Бургас е определил на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 нова митническа стойност в размер на 13 029.62 лева за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г.; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., при прилагане на ставка 10 % за вносно мито, съответстваща на декларирания тарифен код за стоката, е определил спрямо новата митническа стойност вносно митническо задължение в размер на 1 302.96 лева; на основание чл. 54, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, § 1, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 77, § 2 от същия регламент, при данъчна ставка от 20 %, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗДДС и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон е определил задължение за ДДС в размер на 2 890.52 лева. Н. основание чл. 105. § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 105, § 3 и § 4 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., е определил за вземане под отчет и досъбиране вносно мито и ДДС в общ размер 3 156.48 лева, от които мито 986.40 лева и ДДС 2 170.08 лева. Н. основание чл.77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл. 83, ал. 1 от ЗДДС, вр. чл. 77, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е определил К. Д. Д. и „Лидикар“ ООД като солидарни длъжници за заплащане на вносното мито в размер на 986.40 лева и на ДДС в размер на 2 170.08 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на възникване на митническото задължение- 10.11.2020 г.

В мотивите на решението митническият орган е посочил, че въз основа на данните за декларирана стойност на износ на стоката, съдържащи се в писмото с рег. № 32-441111/16.12.2022 г. от канадските митнически власти, са възникнали основателни съмнения относно действителната й цена. Органът е счел, че отговорът от канадските митнически власти представлява официален документ, изготвен от официални лица в кръга на служебните им задължения, по установена форма и ред, поради което представлява годно доказателство за извършена проверка по линия на международното сътрудничество относно процесното МПС. Въз основа на съдържащите се в него данни и предвид липсата на достатъчно доказателства относно действително платената или подлежаща на плащане цена на стоката, е формирал извод, че декларираната на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническа стойност, определена въз основа на фактура № RA-E20100103/10.01.2020 г. с издател „9396-9053 QUEBEC Inc.”, следва да бъде отхвърлена. Приел е, че митническата стойност не може да бъде определена на основание чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., поради което е приложил вторичните методи, посочени в чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Разгледал е всеки от методите, посочени в разпоредбата, като е приложил последователно букви от а) до г), и е отхвърлил всеки от тези методи. Посочил е, че липсва информация в митническата информационна система МИСЗА за период от 90 дни, от които 45 дни преди и 45 дни след митническото оформяне, за допуснати за свободно обращение стоки, за които са приети договорни стойности и които са еднакви с внасяните стоки във всяко отношение, включително: техническо състояние и характеристики, степен на установена щета, изминат пробег, допълнителни екстри, качество, авторитет, доверие и известност на стоките, произведени в същата държава, в която са произведени и декларираните стоки и допуснати за свободно обръщение в същия момент или по същото време, както и недостатъчното и непълно описание на стоката в М., включително документи за техническото състояние на декларирания автомобил. Отбелязал е, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време, а разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел, тъй като стойността на автомобили претърпели ПТП или други повреди, е строго индивидуална и предопределена от спецификите на увреждането. Приел е, че методът по буква „в)“ е неприложим, тъй като липсва база данни за единична цена, на която внесените стоки или внесени идентични или сходни стоки се продават на митническата територия на съюза. Относно метода по буква г) е посочил, че не може да бъде приложен, защото липсва информация за разходите за материали, използвани за производството на декларираните стоки, преки и косвени разходи за труд, разходи за опаковане, за производство, както и на допълнителните елементи като степен на амортизация. Поради неприложимост на методите по чл. 74, §2 букви от а) до г), органът е приложил резервния метод, регламентиран в чл. 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., като е приел за достоверна посочената от канадските власти стойност на процесния автомобил- 10 364 CAD (13 029.62 лева).

В хода на съдебното производство е представена водената между митническите власти на Република България и на Канада кореспонденция. В писмо от 16.06.2022 г. (на л. 169 и сл.) митническите власти на Канада разясняват, че приложените към писмо № 32-441111/16.12.2022 г. електронни файлове представляват част от канадската система за деклариране на износа (CERS). Разясняват, че порталът на системата се ползва от износителите, за подаване на документи за износ по електронен път пред Канадската агенция за гранични служби, като декларираната в CERS стойност на износа е официалната стойност, е декларирана от износителя. Представена е също справка от база данни МИС3А за периода 26.09.2020 г. – 25.12.2020 г., с отразени в нея данни за употребявани пътнически автомобили-катастрофирали, марка “Mercedes”, модел CLA250 (на л. 118), и становище относно начина на получаване на информация от МИС3А (л.174).

При извършения в съдебното производство оглед на приложеното веществено доказателство- компактдиск, съдържащ предоставената от канадските власти информация относно стойността на процесния автомобил, е констатирано от съда, че автор на електронния документ е „Апачи ПОИ“ (Apache POI), а документът е „последно запазен“ от лицето М. А. (Marc-Andre). Н. лист „стоки“ (commodities) под номер 273 е записана стойност на автомобила 10 364 канадски долара.

При тези фактически данни съдът намира от правна страна следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган- директор на ТД „Митница“- Бургас, овластен с нормата на чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от ЗМ. Издадено е в предписаната от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. Изпълнено е и изискването на чл. 22, §6 от МК- с писмо рег. № 32-535601/29.08.2023 г. жалбоподателят е надлежно уведомен за мотивите, на които ще се основава неблагоприятното за него решение и е предоставена на същия възможност да заяви становище и да представи доказателства.

Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за допуснато нарушение на чл. 140, §1 от Регламент (ЕС) № 2447/2015 г., изразено в неизпълнение на задължението да бъде уведомено дружеството за обстоятелствата, обосноваващи възникналите основателни съмнения по отношение на декларираната договорна стойност. Според цитираната разпоредба, когато митническите органи имат основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, те могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. От приложеното по делото писмо с изх. № 32-40864 от 31.01.2023 г. (на л. 125) е видно, че от „Лидикар“ ООД и от вносителя К. Д. Д. са изискани доказателства в потвърждение на декларираната цена, документи относно извършените плащания към доставчика и всякакви друг данни и информация, удостоверяващи цената по сделката, като в изпълнение на дадените указания е депозирано от търговското дружество писмо с вх. № 32-63392 от 16.02.2023 г. (на л. 121). Изпълнени са изискванията на чл. 140, §1 от Регламент (ЕС) №2447/2015 г., с което правото на защита на дружеството е осигурено.

С нормата на чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ е предвидено правомощие на митническите органи да проверяват точността и пълнотата на информацията, подадена в митническа декларация и придружаващите я документи, след вдигане на стоките. Н. основание чл. 84в от ЗМ проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, издадена от органите по чл. 84, ал. 2 от същия закон, която се връчва на проверяваното лице.

С оспореното решение е определена нова митническа стойност на стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение с М. MRN 20BG001007025223R6/10.11.2020 г., и съответно митническо задължение и задължение за ДДС, въз основа на констатациите при извършена в рамките на последващ контрол проверка. Нарочна заповед за възлагане на проверката, обаче, не е издадена и връчена на проверяваното лице, в нарушение на изискването, предвидено в императивната норма на чл. 84, ал. 2 от ЗМ. Доколкото митническите служители, извършили проверката, не са оправомощени за това по предвидения в закона ред, съдът приема, че в административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт.

Според настоящия съдебен състав решението е издадено и в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби.

В разпоредбата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е установен общият принцип за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност- въз основа на действително заплатената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза. Съгласно чл. 140, §1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013г., митническите органи могат да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Н. основание чл. 140, §2 от Регламента за изпълнение, ако съмненията им не отпаднат, те могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, §1. В тези случаи се прилагат вторичните методи за определяне на митническата стойност, регламентирани с чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Съгласно чл. 74, §1 от същия митническата стойност на стоките се определя, като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките, а когато същите са неприложими, митническата стойност се определя по реда на чл. 74, §3 от МК въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи.

Според чл. 141, §1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, §2, буква а) или б) от Кодекса, се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище като стоките, чиято стойност се определя, а когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. По метода, посочен в 74, §2, буква в) от Кодекса, митническа стойност се определя въз основа на данните за единичната цена, по която се продава на митническата територия на Съюза най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от внесени идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с продавачите, а методът по буква г) регламентира определянето на митническата стойност въз основа на данни за разходите или стойността за материалите и за производствените или другите операции, използвани при производството на внасяните стоки и др. Изискванията за приложението на последните два метода са посочени в чл. 142 и чл. 143 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Едва след изчерпване на посочените вторични методи за определяне на митническата стойност на внесени стоки, може да се приложи метода, посочен в чл. 74, §3 от Кодекса, във връзка с чл. 144 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. При прилагането на резервния метод митническите органи могат при използване на разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в член 70 и член 74, параграф 2 от Кодекса, да определят митническата стойност, като така определената стойност следва да се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Във всички случаи, при прилагане на методите за определяне на митническа стойност, вкл. в хипотезата на чл. 140, вр. с чл. 141 - чл. 144 от Регламента за изпълнение, митническите органи са длъжни да установят справедливата стойност на внасяните стоки.

В разглеждания случай митническите органи обосновават наличието на основателни съмнения с констатирано несъответствие между декларираната при вноса в Република България цена на автомобила- 2 510 CAD и данните от справката, предоставена от канадските митнически власти, според която при деклариране на износа в Канада е посочена продажна цена 10 364 CAD. В съдебното производство представеният електронен документ от канадските митнически власти е оспорен от жалбоподателя по надлежния процесуален ред (чл. 184, ал. 2, изр. 2, вр. чл. 193 от ГПК). За установяване на истинността му не са ангажирани каквито и да било доказателства от ответника, който носи доказателствената тежест съгласно нормата на чл. 193, ал. 3 от ГПК, поради което съдържащите се в него данни не следва да се вземат предвид при формиране на изводите по съществото на спора. Не може да бъде споделено становището на ответника, че справката представлява официален документ и обвързва съда да приеме, че описаните факти са осъществени така, както е посочено от нейния издател. При липса на данни за издателя на справката и за длъжностното му качество, не би могло да се приеме, че тя е издадена от длъжностно лице в кръга на удостоверителната му компетентност, което е предпоставка за възникване на обвързваща доказателствена сила съгласно нормата на чл.179, ал.1 от ГПК. Н. следващо място, в оспорената й част, досежно продажната цена на автомобила, справката съдържа данни, декларирани от частен субект. Длъжностното лице, въвеждащо тези данни в електронната система на канадските митнически власти, не разполага с компетентност да удостовери действителната цена на сделката, а фактът на въвеждането им в електронната система не придава на информацията официален характер. Справката удостоверява единствено обстоятелството, че властите в страната на износа са получили електронна информация за износ. Тази информация би могла да послужи за статистически цели, но не и за определяне стойността на стоката. По делото не е представена митническата износна декларация и евентуално приложените към нея съпътстващи документи, в т.ч. сключеният договор за покупко-продажба на автомобила, носещ подписа на купувача, който би се ползвал с материална доказателствена сила на основание чл. 180 от ГПК, в случай че удостоверява неизгодни за последния факти. Наред с това, липсва информация как е формирана декларираната при износа стойност и дали наред с продажната цена същата включва данъци, такси и други налози. В допълнение следва да се посочи, че Канада не е страна по Конвенцията за премахване изискването за легализация на чуждестранни публични актове, поради което и доколкото в случая липсва легализация, не може да се приеме, че представеният документ притежава характеристиките на официален такъв. Ето защо, предвид липсата на други доказателства, обосноваващи основателни съмнения на митническите органи относно съответствието на декларираната стойност с действително платената или подлежаща на плащане стойност за процесния автомобил, и доколкото декларираната стойност съответства на данните от приложеното по делото писмено доказателство- фактура, неоспорена от ответника по надлежния процесуален ред, съдът приема, че не е налице посочената предпоставка за неприемане на декларираната митническа стойност.

Независимо от изложеното, дори да се приеме, че е установена основателността на съмненията, съдът счита, че не е изпълнено от митническия орган изискването да изчерпи установените в чл. 74, §2 вторични методи по букви от а) до г), преди да прибегне към определяне на митническата стойност по реда на 74, §3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Видно от мотивите на оспореното решение, методът по б. „а“ е отхвърлен като неприложим, поради липса на информация в митническата информационна система МИСЗА за подходящи аналози, предвид обстоятелството, че претърпените при ПТП или друга интервенция повреди водят до такива характеристики на засегнатия автомобил, които го отличават от всички останали автомобили от същата марка и модел, произведени или внесени в приблизително същото време, а разнородният характер на повредите не позволява извършването на съпоставка за идентичност или сходство с други автомобили от тази марка и модел. Така изложените съображения, обаче, са твърде общи и в нарушение на горните изисквания за определяне справедлива стойност на внесения автомобил. От доказателствата по делото не се установява каква информация е събирана в хода на административното производство. Липсват каквито и да било данни относно щетите по автомобила, които според органа съществено го отличават от другите автомобили от същата марка и модел, а този пропуск води до необоснованост на така формирания извод. Следва да се отбележи също, че с проверката в системата МИС3А не се изчерпва задължението на органа да провери приложимостта на посочените методи, доколкото същата е с обхват единствено националната база данни, а за прилагане на методите по чл. 74, §2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. е необходимо да бъде събрана информация, касаеща цялата митническата територия на Съюза. Доколкото не са изпълнени изискванията при прилагане на първия от алтернативните методи, съдът приема, че митническият орган необосновано е преминал към определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. Наред с това съдът счита, че при прилагане на този метод неправилно стойността на автомобила е определена въз основа на информация за декларираната в Канада стойност при износа. Този подход за определяне на митническата стойност е недопустим на основание чл. 144, § 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447, според който митническата стойност не може да се определя въз основа на цените за износ в трета държава или цената на стоките на вътрешния пазар на държавата на изнасяне.

С оглед изложените съображения съдът приема, че незаконосъобразно е определена нова митническа стойност на внесения автомобил, респ. нови митнически задължения за мито и ДДС, поради което оспореното решение следва да се отмени.

С оглед формирания извод за основателност на жалбата и своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да се присъдят на жалбоподателя направените разноски по делото в общ размер 920 лева, от които 50 лева- заплатена държавна такса и 870 лева заплатено адвокатско възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за прекомерност на разноските, извършени от жалбоподателя за адвокатско възнаграждение. Адвокатското възнаграждение се договаря свободно от страните с договора за правна помощ и съдействие, като единственото ограничение, предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 г., се отнася до неговия минимален размер. В случая договореното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение не би могло да се определи като прекомерно, с оглед обема на изследваните доказателства, продължителността във времето и броя на проведените съдебни заседания, в които пълномощникът на търговското дружество е участвал, и преди всичко правната сложност на заявения спор, още повече, че същото е в размер, близък до минималния, предвиден с нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо съдът приема, че не са налице основания за присъждане по-нисък размер на разноските.

Мотивиран от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение Решение № 32-623274 от 08.11.2023 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Лидикар“ ООД с ЕИК ********** сумата от 920 (деветстотин и двадесет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.