Р Е Ш Е
Н И Е
№ 380
21.12.2020 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Добричкият
административен съд, в открито заседание на осми декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева, разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 525 по описа за 2020 г. на
Административен съд Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с
чл.18в, ал.2 от Закона за рибарството и аквакултурите (ЗРА). Образувано е по
жалба на И. Ф. Ч. и Н.И.Ч., двамата с постоянен адрес ***, подадена чрез адв.Д.М.-***,
с адрес за призоваване в гр.Варна, срещу Заповед № РД-359/02.09.2020 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас,
с която на основание чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА е прекратено действието на
безсрочно разрешително с № 08104674 от 05.10.2009г. за извършване на стопански
риболов в Черно море и река Дунав за риболовен кораб с външна маркировка КВ5472
с име „Селена“, издадено на И. Ф. Ч. ***.
Оспорващите
излагат съображения за незаконосъобразност на издадената заповед, поради
противоречието й с материалния закон и процесуалните правила и се иска тя да бъде
отменена. В жалбата се излагат доводи за допуснати съществени процесуални
нарушения, които са възпрепятствали засегнатите от издадената заповед лица да
представят доказателства за причините, поради които не са поискали издаването
на удостоверение по чл.18е от ЗРА, липсата на което е мотивирало
административния орган да издаде оспорената заповед. Прави се оплакване, че
административният орган е нарушил правата на жалбоподателите, поради неспазване
на задължението си да ги уведоми за откритото производство по реда на чл.26 от АПК. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателите заявява,
че поддържа жалбата и моли заповедта да бъде отменена.
Ответникът, изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури – Бургас, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Силвия Желева в молба и писмени
бележки от 08.12.2020г. изразява становище за неоснователност на жалбата,
законосъобразност на издадената заповед, поради което моли жалбата да бъде
отхвърлена като недоказана, неоснователна и необоснована.
Допустимост на жалбата
Жалбата е
допустима.
Оспорената
заповед е връчена на 17.09.2020г., а жалбата е подадена по пощата на
01.10.2020г. Оспорването е направено от процесуално легитимирани лица-
притежателя на разрешителното за риболов, И.Ч. и синът му, Н.Ч., който е
упълномощен да извършва стопански риболов с риболовния кораб, визиран в
оспорената заповед с пълномощно с рег. № 0901 от 26.05.2011г. на С. А. –
нотариус с район на действие РС-Каварна.
Вторият жалбоподател има право на жалба срещу издадената заповед, тъй
като е титуляр на Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в
Черно море и река Дунав № 08104674-006/02.10.2014г., издадено от ИАРА, в което
е вписано, че правото му да извършва стопански риболов с процесния риболовен
кораб е въз основа на отнетото с оспорената заповед разрешително с № 08104674
от 05.10.2009 г., т.е Н.Ч. е също адресат на заповедта, макар и невписан като
такъв в нея.
Заповедта е годен за оспорване индивидуален
административен акт, тъй като с нея се засягат права и законни интереси на
лицата, които извършват стопански риболов въз основа на отнетото разрешително
за риболов.
От фактическа и правна страна съдът приема
следното:
Двамата
жалбоподатели са придобили правоспособност за извършване на стопански риболов,
видно от представените в административната преписка Свидетелства № 080250 от
27.01.2003г. и № 080635 от 21.07.2005г., издадени от изпълнителния директор на
ИАРА.
В
административната преписка се представя Разрешително за стопански риболов с №
08103203 от 07.08.2007г., издадено в полза на първия жалбоподател И.Ч., да
извършва стопански риболов с риболовен кораб с външна маркировка ххххххх и име „Селена“ като в
разрешителното е посочено, че е безсрочно. Представено е и Разрешително за
стопански риболов с № 08100323 от 2006г., издадено в полза на втория жалбоподател,
Н.Ч., да извършва стопански риболов с риболовен кораб със CFR BGR001225472 име „Селена“ и външна маркировка хххххххх. В това разрешително също се
сочи, че е безсрочно.
В полза на Н.Ч.
е издадено и Удостоверение за право за извършване на стопански риболов в Черно
море и река Дунав № 08104674-006/02.10.2014г., издадено от ИАРА, в което е
вписано, че правото му да извършва стопански риболов с процесния риболовен
кораб.
С молбата
си от 07.12.2020г. ответникът представя заверено копие на отнетото с оспорената
заповед Разрешително № 08104674/05.10.2009г.
За същото
жалбоподателите твърдят, че не знаят в какво производство е било издадено, че не
са участвали в него и че извършват стопански риболов въз основа на безсрочните
разрешителни с № 08103203 от 07.08.2007г. и с № 08100323 от 2006г., за които не
знаят, че са прекратени.
Няма данни
с какъв акт е прекратено действието на издадените безсрочни разрешителни за
стопански риболов през 2006г. и 2007г. В издаденото на 05.10.2009г. ново
разрешително за риболов за същия риболовен кораб, отнето с оспорената заповед,
също не е вписано, че се прекратява действието на издадено по-рано разрешително
за риболов.
Във връзка
с направено възражение за нищожност на заповедта, съдът съобрази, че оспорената
заповед е издадена в производство по чл.18в, ал.2, т.1 от Закона за рибарството
и аквакултурите, според който изпълнителният директор на ИАРА прекратява със
заповед действието на разрешително за извършване на стопански риболов с
риболовен кораб, когато две поредни години на притежателя на разрешителното не
е издавано удостоверение по чл. 18е.
Видно е, че
заповедта е издадена от доц.д-р Г. Н., който е изпълнителен директор на ИАРА,
поради което съдът приема, че заповедта не е нищожна, същата изхожда от
компетентен орган.
Относно
оплакването за неспазване на административно-производствените правила, при
които се издават индивидуалните административни актове, съдът приема, че Законът
за рибарството и аквакултурите не съдържа специални правила, в отклонение от
общите, при които изпълнителният директор на ИАРА да издава заповедите по реда
на чл.18в, ал.1 и ал.2. Затова в процесното административно производство по
чл.18в от ЗРА са приложими общите изисквания за законосъобразност на
индивидуалните административни актове, установени в Глава пета, Раздел І от
АПК.
След като ЗРА
не съдържа специални разпоредби, които да изключват приложението на чл.26 АПК, в
производството по отнемане на издаденото разрешително за стопански риболов,
изпълнителният директор на ИАРА, в качеството си на решаващ административен
орган, има задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси си
засягат от заповедта по чл.18в.
По делото
няма данни за датата и начина за откриване на производството по отнемане на
издаденото безсрочно разрешително.
С оспорената заповед е разпоредено отнемане на
разрешителното за риболов от 2009г., което безспорно засяга интересите на
лицата, в полза на които то е издадено. Затова съдът приема, че адресатите на
акта, притежателят на разрешителното, И.Ч. и синът му, Н.Ч., в качеството си на
капитан на риболовния кораб с издадено от ИАРА удостоверение за право за
извършване на стопански риболов, се ползват от установеното в чл.26, ал.1 от АПК право да бъдат уведомени за служебно откритото производство по чл.18в, ал.2
от Закона за рибарството и аквакултурите.
При
издаването на оспорената заповед административният орган е допуснал нарушение
на чл.26, ал.1 от АПК, според който за започване на производството се
уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя.
Нарушаването
на чл.26, ал.1 от АПК е довело до нарушаване и на правото на засегнатите от
издадената заповед граждани, притежаващи свидетелства за придобиване на
правоспособност за извършване на стопански риболов, да участват в
производството, което се открива за отнемане на тяхното разрешително, да правят
възражения и да представят доказателства.
Неуведомяването
е довело и до нарушаване на чл.35 от АПК, понеже заповедта е издадена без да са
взети предвид и обсъдени възраженията на засегнатите от заповедта лица, които
са имали възможност за първи път да ги изложат в жалбата си пред съда. В
производството по чл.18в от ЗРА решаващ орган е изпълнителният директор на
ИАРА. Негово е задължението да обсъди направените възражения за това по какъв
ред и начин е издадено отнетото разрешително за риболов и твърденията, че
неговият титуляр не знае за издаването му. Не са обсъдени и твърденията и
представените с жалбата по делото доказателства за възникнали форсмажорни
обстоятелства, тежкото заболяване на Н.Ч., което е довело до временна
невъзможност да упражнява риболовна дейност и което се сочи като уважителна
причина да не се поиска издаване на удостоверение по чл.18е от ЗРА.
Видно и
също, че преди издаването на оспорената заповед, на 30.09.2019г. служител на
ИАРА е извършил преглед на риболовен кораб „Селена“ и са съставили Протокол №
99, подписан от жалбоподателя Н.Ч. и служителя на ИАРА С. С.- главен специалист,
в който протокол не са направени забележки, по отношение на необходимите
документи за извършване на риболов, издавани от ИАРА.
Решаването
на спора за законосъобразност на оспорената заповед следва да се съобрази с предмета на съдебната
проверка по чл.168, ал.1- 5 АПК.
Нарушението
на чл.26, ал.1 от АПК, се определя като съществено от нормата на чл.168, ал.4
от АПК ( нова, ДВ бр.77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Цитираната разпоредба
категорично сочи, че съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при всички случаи има, когато вследствие на нарушаване на задължението
за уведомяване, гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт.
Нарушаването
на чл.26, ал.1 от АПК е въздигнато от действащата нормативна уредба - чл.168,
ал.4 и ал.5 АПК не само в съществено нарушение на
административнопроизвоствените правила, което води до отмяна на обжалвания административен акт, но до
пречка за извършване на цялостната
проверка за законосъобразност на акта по чл.146 от АПК – противоречие с
материално-правни разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Разпоредбата
на чл.168, ал.5 от АПК (нова, ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) по
императивен начин определя, че когато съдът установи наличието на съществено
нарушение на административнопроизводствените правила по ал. 4, той отменя акта
и изпраща преписката на съответния компетентен административен орган, без да
проверява основанията по чл. 146, т. 4 и 5.
С оглед
изложеното, настоящият състав на съда намира, че следва да отмени заповедта
като незаконосъобразна, издадена в нарушение на чл.146, т.2 и т.3 от АПК и да върне
преписката на изпълнителния директор на ИАРА, който да се съобрази с
процесуалните изисквания за законосъобразност на индивидуалните административни
актове, като проведе административното производство след изрично писмено
уведомяване на засегнатите от него лица и да издаде акта, след като им е
осигурил възможност да участват в производството.
Страните не
претендират присъждане на разноски.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.1 и чл.168, ал.5 от АПК, Административен
съд гр.Добрич, ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
РД-359/02.09.2020 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури – Бургас, с която на основание чл.18в, ал.2, т.1 от ЗРА
е прекратено действието на безсрочно разрешително с № 08104674 от 05.10.2009г.
за извършване на стопански риболов в Черно море и река Дунав за риболовен кораб
с външна маркировка хххххх с име „Селена“,
издадено на И. Ф. Ч. ***.
ВРЪЩА
преписката на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури – Бургас за ново произнасяне, съобразно дадените с мотивите на
настоящото решение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба, подадена чрез Административен съд –
Добрич до Върховния административен съд на РБ в 14- /четиринадесет/ дневен срок
от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: