Р Е Ш Е Н И Е
№ 355 , гр. Добрич, 18. 11. 2015г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на
деветнадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА СТОЯНОВА
При
участието на секретаря П.П., разгледа докладваното от председателя гр. д. № 147
по описа на ДОС за 2015г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното производство е
образувано по искова молба, вх. № 6934/ 02. 09. 2014г. /приложена по гр. д. №
1430/ 2014г. на РС гр. ***/, и поправящите и уточняващи молби, както следва: с
вх. рег. № 2220/ 05. 02. 2015г. /приложена по гр. д. № 96/ 2015г. по описа на
РС гр. Добрич/, молба с вх. рег. № 2044/ 23. 03. 2015г., и молба с вх. рег. №
2391/ 07. 04. 2015г., с които И.Р.И. ***, с ЕГН **********, е предявил против ***
на Р България иск за осъждането му да
заплати сума в размер на 50 000лв., представляваща обезщетение за причинените
на ищеца от незаконосъобразните действия на държавен съдебен изпълнител Г.Я.
неимуществени вреди.
Съобразно изложените в
исковата молба твърдения, ищецът е длъжник по изп. д. № 20133420400414 по описа
на СИС при РС гр. ***, водено от държавния съдебен изпълнител Г.Я.. Според ищеца,
извършваните от нея процесуални действия по изпълнителното производство били
недобросъвестни и довели до множество неблагоприятни последици за ищеца,
включително търпян системен глад. Въпросните действия се изразявали в
налагането на запор върху целия размер на инвалидната пенсия на ищеца за
покриване на съдебни такси, поради което същият останал без средства за
преживяване за срок от девет месеца. Незаконосъобразни били също така
предприетите от държавния съдебен изпълнител действия по изпращане на съобщения
по изпълнителното дело на недеклариран от ищеца адрес, а също и отказ да вдигне
запора върху пенсията му пряко волята на взискателя, поради което на И.Р.И. не
била преведена пенсия за месец август. Действията на ДСИ жестоко накърнили
достойноството му и го злепоставили пред децата му, че не желае да им заплаща
издръжка. Освен това отказът да вдигне запора, респ. превеждането на пенсията
му по сметка на съдебния изпълнител водело до твърде голямо забавяне на
изплащането на дължимата на децата му издръжка. По този начин съдебният
изпълнител разполагал изцяло с пенсията на ищеца, чието предназначение било да
достигне до пенсионера. Причинени му били страдания, които виждали и децата му
и за обезщетяването на които ищецът настоява ответника да бъде осъден да му
заплати сумата от 50 000лв. В хода на устните състезания изразява
становище, че все пак пенсията му за м. 08 била преведена, оставала единствено
удръжката за м. 09. 2013г.
По реда и при условията на
чл. 131 ал. 1 от ГПК ответникът *** на РБ, представляван от министъра на
правосъдието, чрез процесуалния му представител, е депозирал писмен отговор, в
който се противопоставя на основателността на заявените претенции с
възраженията, че липсват три от елементите от сложния фактически състав на чл.
49, вр. чл. 45 от ЗЗД, по реда на който се ангажира отговорността на държавните
съдебни изпълнители /чл. 441 от ГПК/, а именно не било налице твърдяното от
ищеца бездействие на съдебния изпълнител, липсвала противоправност на
действията му, не била налице претърпява от ищеца вреда. Ответникът излага
твърдения, че изпълнително дело № 414/ 2013г. по описа на СИС при СРС е било
образувано против ищеца за заплащане на ежемесечна издръжка на децата ***, с
ЕГН **********, *** И.Р., с ЕГН ********** и И.И.Р., с ЕГН **********.
Взискателят *** посочила като способ за изпълнение запор върху пенсията на длъжника – настоящ
ищец, като запорното съобщение е било изпратено на ТП на НОИ на 04. 10. 2013г.,
с посочване на разпоредбата на чл. 446 ал. 3 от ГПК, че ограниченията относно
несквестируемия доход на длъжника не се отнасят за задълженията за издръжка,
като присъдената сума за издръжка се удържа изцяло. Третото лице ТП на НОИ е
посочило, че удръжката на пенсията ще бъде в размер на 183лв., която е
недостатъчна да удовлетвори задължението на издръжка на всяко от децата в
размер на по 78лв. Изпълнителното дело е било прекратено с постановление на ДСИ
от 03. 09. 2014г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК. Ответникът намира, че
не е налице незаконосъобразно действие или бездействие на съдебния изпълнител Г.Я.,
налагайки запор върху пенсията на ищеца и правейки удръжка от същата за м. 08.
2014г., с оглед разпоредбата на чл. 446 ал. 3 от ГПК. Неоснователни били
твърденията на ищеца, че увреждащото действие на съдебния изпълнител се
изразявало в изпращане на съобщения по изпълнителното дело на недеклариран от
ищеца адрес и за разпореждане на съдебния изпълнител с пенсията му за месец
2014г., по който начин изплащането на издръжката се забавяло с около месец,
независимо, че длъжникът се разбрал с взискателя за вдигане на запора. Твърденията
на ищеца, че забавянето на съдебния изпълнител да стори това засягало жестоко
достойнството му, били неверни, тъй като молбата, подадена от взискателя, за
прекратяване на изпълнителното производство, датирала от 11. 08. 2014г., като в
същия ден съдебният изпълнител уведомил длъжника за дължимите държавни такси,
на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК. Изпълнителното производство било прекратено
на 03. 09. 2014г., като съобщенията за прекратяването му са изпратени на същата
дата, с оглед възможността за обжалване на постановлението за прекратяване,
като на длъжника постановлението е било съобщено на 10. 09. 2014г., а на взискателя – на 05. 09.
2014г. Едва след влизане в сила на постановлението за прекратяване на
изпълнителното производство, съдебният изпълнител е вдигнал запора върху
пенсията на длъжника, за което е изпратил съобщение на ТП на НОИ на 30. 09.
2014г. Неоснователни били твърденията на ищеца, че запорът следвало да бъде
вдигнат още на 01. 08. 2014г., тъй като молбата на взискателя в тази насока
била подадена едва на 11. 08. 2014г., а вдигане на запора със задна дата било
недопустимо. Освен това постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство следвало да влезе в сила, за да има за последица вдигане на запора
от съдебния изпълнител. Неоснователни били и твърденията на ищеца, че съдебният
изпълнител се разпоредил с пенсията му за месец август 2014г., тъй като същата
била преведена на взискателя. Неоснователни били и ищцовите твърдения за
незаконосъобразност на действията на ДСИ по връчване на книжата по
изпълнителното производство на недеклариран от ищеца адрес – всички книжа били
изпращани на регистрирания от И.Р. постоянен и настоящ адрес, а тъй като
последният не пребивавал там, съдебният изпълнител положил усилия да издири местопребиваването
му, като по този начин осигурил връчването на книжата лично на длъжника. При
тези съображения ответникът счита, че действията на съдебния изпълнител по изп.
д. № 414/ 2013г. по описа на СИС при СРС не са били незаконосъобразни, извършени
са били в съответствие с разпоредбите на чл. 433 ал. 1 т. 2, чл. 433 ал. 2, чл.
38, чл. 43, чл. 44 от ГПК, както и с останалите законови норми. Ответникът
възразява и против твърденията на ищеца за причиняване на вреди, изразяващи се
в накърняване на достойнството му поради това, че децата му смятали, че той не
желае да им изплаща издръжка. Всъщност образуването на изпълнително
производство сочело именно на това, че доброволно не е плащал издръжка на своите деца. В тази връзка
ответникът релевира възражение за съпричиняване на настъпилите вреди в размер
на 100 %, поради което не дължи обезщетение за вреди, които не са пряка и
непосредствена последица от непозволеното увреждане, а резултат от пасивното
поведение на самия ищец – същият е можел да ги избегне или да ги намали при
доброволно изпълнение на задължението си за издръжка. Настоява за отхвърляне на
иска и претендира разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
По подадения от ответника
писмен отговор ищецът И.Р.И. е депозирал становище, именовано „писмен отговор“,
в който твърди, че като лице без юридическо образование не може да вземе
становище относно съда, в който делото му да бъде разгледано. Поддържа
заявената претенция, като настоява да му бъде присъдена и законната лихва върху
сумата на главното парично задължение, считано от датата на предявяване на иска
до окончателното изплащане. По направеното от ответника твърдение заявява, че
като длъжник в изпълнителното производство не е бил запознат с дължимостта на
държавни такси на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК. Поддържа становището си, че
действията на държавния съдебен изпълнител били незаконосъобразни, тъй като
запорът бил наложен върху несеквестируем доход и бил спрян целия размер на
пенсията му. От представеното към писменото становище извлечение от сметката
ставало ясно, че била извършена удръжка и за м. 09. 2014г. до 22. 10. 2014г.
По реда на чл. 219 ал. 1 от ГПК, по молба на ответника като трето лице – негов помагач е привлечена Г.Я. –
държавния съдебен изпълнител в СИС при РС гр. ***. На основание 219 ал. 3 от
ГПК ответникът е предявил против третото лице – помагач обратен иск, при
условията на евентуалност и в зависимост от удовлетворяване на ищцовата
претенция, държавният съдебен изпълнител да бъде осъден да заплати
50 000лв., респективно сумата, която ответникът бъде осъден да заплати на
ищеца. Съобразно изложените в исковата молба, с която се предявява обратния
иск, твърдения, И.Р.И. е предявил иск против Министерството на правосъдието за
осъждането му да заплати обезщетение в размер на 50 000лв. за накърненото
му достойност поради това, че пенсията, върху която е наложен запор за
издръжката на непълнолетните му деца, е била преведена на законния им
представител не през месец август, а по – късно. Претенцията е насочена против ***,
тъй щото неговата отговорност за вреди, причинени от процесуално
незаконосъобразни действия на държавен съдебен изпълнител, е гаранционно –
обезпечителна по смисъла на чл. 441 от ГПК. Самите държавни съдебни изпълнители
носят пълна имуществена отговорност за вредите, причинени от техни
незаконосъобразни действия или бездействия, обезщетенията за които са платени
от възложителя на работата. В тази връзка ответникът - ищец по обратния иск
настоява, в случай, че бъде осъден да заплати на първоначалния ищец обезщетение
за причинените му вреди в резултат на действията на държавния съдебен
изпълнител Г.Я., последната да бъде осъдена да заплати същата парична сума на
Министерството на правосъдието.
Ответницата по обратния иск
***, с ЕГН **********, е депозирала по реда на чл. 131 ал. 1 от ГПК писмен
отговор, в който възразява против основателността на първоначалната претенция
/доколкото разглеждането на обратния иск е постановено в условията на
евентуалност/, тъй като съставът на чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД изисквал
кумулативно наличието на следните елементи: деяние /действие или бездействие/,
неговата противоправност, вина, претърпени вреди, както и причинна връзка между
деянието и последния го вредоносен резултат, а нито един от тези елементи не
бил налице. Производството по изп. дело № 414/ 2013г. на СИС при РС гр. ***
било образувано по молба, подадена от ***, против И.Р.И. с адрес ***, за
заплащане на ежемесечна издръжка на децата ***, *** и И., в размер на по 78лв.
за всяко едно от тях, считано от 22. 04. 2013г., въз основа на изпълнителен
лист от 13. 08. 2013г., издаден от РС гр. *** по подлежащо на изпълнение
решение № 214/ 22. 04. 2013г. по бр. д. № 515/ 2013г. на СРС. На длъжника и
настоящ ищец била изпратена покана за доброволно изпълнение на адреса, посочен
от взискателя, на 24. 09. 2013г., който адрес бил и регистрирания в Община гр. ***
постоянен и настоящ адрес на И.Р.И.. Поканата била връчена на основание чл. 47
ал. 5 от ГПК, поради отметка, поставена
от длъжностното лице по призоваването, че такова лице не живее на адреса.
Взискателят е посочил като способ на принудително изпълнение – налагане запор
върху пенсията на длъжника, поради което запорно съобщение било изпратено на ТП
на НОИ гр. *** на 04. 10. 2013г. Последното уведомило съдебния изпълнител, че
за м. 11. 2013г. била преведена издръжка в размер на 78лв., само за едно дете,
а считано от м. 12. 2013г. издръжката ще бъде превеждана по сметка на РС гр. ***,
а също и че размерът на получаваната от ищеца пенсия е под МРЗ, поради което
издръжка за минало време не следвало да бъде удържана. ТП на НОИ посочили, че
размерът на пенсията, получавана от И.Р.И. възлиза на 184. 25 лв., което не
позволява удържане на присъдената и за трите деца издръжка по 78лв. за всяко от
тях. В подавани от ищеца жалби против действия на държавния съдебен изпълнител
бил посочван неговия постоянен и настоящ адрес, на който връчването на
съобщения било неуспешно, тъй като не бил откриван на адреса. Съдебният
изпълнител направил опит да връчи съдебни книжа на адреса на неговата майка, от
където се връщали в цялост, отново с отметка, че И.Р.И. не живее на адреса. С
молба, вх. № 10533/ 11. 08. 2014г. взискателят *** поискала прекратяване на
изпълнителното дело, считано от 01. 08. 2014г., както и вдигане на наложения
запор на пенсията на длъжника. Тъй като взискателят и на основание чл. 83 ал. 1
т. 2 от ГПК е освободен от заплащане на държавни такси, същите следва да бъдат
събрани от длъжника, в каквато насока е разпореждане на държавния съдебен
изпълнител от 11. 08. 2014г. Изпълнителното производство е било прекратено с
постановление от 03. 09. 2014г. на основание чл. 433 ал. 1 т. 2 от ГПК.
Ответницата по обратния иск възразява против основателността на твърденията на
първоначалния ищец, че е допуснала незаконосъобразни действия, изразяващи се в
налагане на запор върху целия размер на инвалидната пенсия, поради което
останал без доход 9 месеца, както и изразяващи се в изпращане на съобщения по
изпълнителното дело на недеклариран от длъжника адрес, а също и в невдигане на
запора въпреки волята на взискателя. И.Р.И. бил осъден да заплаща издръжка на
своите непълнолетни деца, за изпълнението на което задължение не се прилагали
правилата за несеквестируемост на доходите по чл. 446 ал. 1 от ГПК, а
присъдената сума за издръжка се удържала изцяло /чл. 446 ал. 3 от ГПК/.
Неоснователни били твърденията и за изпращане на съобщения на недеклариран от
длъжника адрес. Действително книжа по делото били изпращани на адреса на
майката на длъжника, но това било породено от съзнателните действия на длъжника по укриване и възпрепятстване
своевременното връчване на призовките и книжата по делото. Самият ищец правил
опит да спре получаването на личните си пенсии за военна инвалидност и за
социалната пенсия за инвалидност /от което в последствие се е отказал/. Без
основание също така били твърденията му незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител по невдигане на запора против волята на взискателя. Молбата
на последния датирала от 11. 08. 2014г., като претендираните процесуални
действия не можели да бъдат извършени „със задна дата“. Освен това
прекратяването на изпълнителното производство, дори по искане на взискателя, не
било безусловно, а било предпоставено от заплащане на дължимите държавни такси
за воденето му. Разноските, които не били заплатени авансово от взискателя, се
дължели от длъжника, той бил по правило отговорен за разноските в
изпълнителното производство – чл. 79 ал. 1 от ГПК. Тъй като взискателят бил
освободен от заплащането на държавни такси, с оглед предмета на изп. дело, то последното
не можело да бъде прекратено, без да бъде погасено задължението за съдебни
разноски от страна на длъжника. Според ответницата по обратния иск, липсвала вината като елемент от състава на
непозволеното увреждане, тъй като полагала усилия за издирване на първоначалния
ищец и за своевременното връчване на книжата във връзка с администриране на
подадените от него жалби и изпращането им за разглеждане в ОС гр. ***. Освен
това първоначалният ищец не представил доказателства за наличието на причинна връзка
между деянието е вредите, които твърди да е получил. В случай на
удовлетворяване на първоначално заявената претенция, ответницата по обратния
иск прави възражение за съпричиняване на вредите от страна на ищеца, тъй като
същите са настъпили в резултат на неговото пасивно поведение – липса на
доброволно изпълнение за заплащане на задължението за издръжка, непосочване на
актуален адрес, на който да му бъдат връчвани съобщения и книжа, неизпълнение
на указания за отстраняване на нередовности и т. н. При условията на
евентуалност, в случай, че съдът приеме за доказана претенцията на
първоначалния ищец, ответницата по обратния иск въвежда възражение против
нейния размер като изключително завишен. Най – сетне и отново при условията на
евентуалност ответницата по обратния иск е заявила възражение, че отговорността
и, като служител на Министерството на правосъдието, се ограничава в рамките на
отговорността по чл. 206 от КТ, доколкото вредите не били причинени от нея
умишлено. При тези съображения настоява за отхвърляне на главния иск, предявен
от И.Р.И. против Министерството на правосъдието, а в случай на неговото
уважаване – за отхвърляне на обратния иск. В съдебно заседание, по повод
изразеното от ищеца становище, че претенцията касаела единствено удръжката на
пенсията му за месец септември, тъй като за месец август фактически му била
преведена пенсията, намира, че ищецът се домогва до едно недопустимо изменение
на исковата си претенция.
С оглед релевираните от
всяка от страните доводи и ангажираните по делото доказателства, Добричкият
окръжен съд приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от протокол от
съдебно заседание от 22. 04. 2013г. по бр. д. № 515/ 2013г. по описа на РС гр. ***, с решение, обявено в съдебно заседание, гражданският
брак, сключен между И.Р.И., с ЕГН **********, и ***, с ЕГН **********, е бил
прекратен с развод по взаимно съгласие, без да се издирват мотивите им за
прекратяването му. Съдът е утвърдил и постигнатото между страните споразумение,
по силата на което, освен всичко, бащата И.Р.И. е бил задължен да заплаща на
своите деца ***, родена на ***г., ***, роден на ***г. и И., роден на ***г.,
месечна издръжка в размер на по 78 лв. за всяко то децата, считано от 22. 04.
2013г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноски, до
настъпването на обстоятелство, изключващо плащането и.
*** депозирала в СИС при РС
гр. *** молба, вх. № 7887/ 23. 09. 2013г. за образуване на изпълнително
производство против И.Р.И., прилагайки изпълнителен лист от 13. 08. 2013г.,
издаден по бр. д. № 515/ 2013г. на СРС за издръжката на децата, родени от
техния брак. Предложеният способ за принудително изпълнение е посредством
налагането запор върху пенсията на длъжника, като е отправено изрично искане
/л. 77, на гърба/ да се извърши пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника, както и на банковите му сметки. С разпореждане от 23. 09. 2013г. по
молбата било образувано изп. д. № 414/ 2013г. на СИС при СРС, като докладчик по
него бил държавен съдебен изпълнител ***.
На 24. 09. 2013г. ДСИ ***
изпратила покана за доброволно изпълнение на ищеца на постоянния и настоящия му
адрес в гр. ***, ул. „***“ № 31 А. Поканата била връчена по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на уведомление от 26. 09. 2013г., тъй като при проверката
длъжностното лице по призоваването установило, че длъжникът не живее на адреса.
На 27. 09. 2013г. съдебният
изпълнител изискал справка от Община гр. *** относно постоянния и настоящ адрес
на длъжника. Изискана е също така справка от ТП но НОИ гр. *** относно
получаваната от длъжника пенсия и нейния размер. С разпореждане от 04. 10.
2013г. съдебният изпълнител наложил и на основание чл. 442 от ГПК запор върху
пенсията на длъжника, чийто общ размер /за военна инвалидност и за социална
инвалидност/ възлизал на 184. 25 лв., а запорното съобщение до ТП на НОИ било
изпратено на 08. 10. 2013г. С писмо от 10. 10. 2013г. НОИ посочило, че от м.
11. 2013г. ще удържа от пенсията на длъжника сумата от 78 лв., а тъй като
размерът и е по – нисък от установената за страната МРЗ, то не следва да се
правят удръжки за минало време. На 27. 12. 2013г. ТП на НОИ уведомило съдебния
изпълнител, че считано от м. 01. 2014г. месечната издръжка била променена на
183лв. на основание чл. 446 ал. 3 от ГПК. Тъй като пенсията на длъжника била в
размер на 184. 25лв. и със срок до 01. 07. 2015г., не била достатъчна за
удържане на издръжка в размер на по 78лв. за всяко от трите деца. На 07. 01.
2014г. била удържана сума в размер на 183лв., а на 26.02. 2014г. – в размер на
154 лв. от сметката на длъжника по запор от РУСО в полза на ***. Сумата от
154лв. и 29лв., удържани на 25. 03. 2014г. са били върнати с разпореждане на
съдебния изпълнител на РУСО, тъй като на същата дата И.Р.И. депозирал молба до
ТП на НОИ за спиране на военната пенсия за инвалидност, която молба е оттеглил на 02. 04. 2014г.
От приложеното в цялост
изп. производство е видно, че съдебният изпълнител е извършил цялостно
проучване имущественото състояние на длъжника. Извършена е била справка с
Агенция по вписванията.
На 31. 03. 2014г. и на 07.
04. 2014г. длъжникът депозирал жалби против действията на съдебния изпълнител.
И в двете е посочил адрес за призоваване гр. ***, ул. „***“ № 31 А. Първата от
жалбите е била оставена без движение с указания жалбоподателят да конкретизира
действието на ДСИ, което обжалва. Указанието му е било връчено лично на 25. 04.
2015г. в канцеларията на СИС при СРС от
длъжностното лице по призоваването Цонев, в самото уведомление е посочено, че
лицето не живее на адреса след развода и е в неизвестност. Подадената от И.Р.И.
жалба от 07. 04. 2014г. също била оставена без движение с указания да посочи
обжалваното действие на съдебния изпълнител, както и да внесе държавна такса в
размер на 25лв. по сметка на СОС и да представи доказателства за това.
Съобщението не е било връчено на длъжника на посочения адрес в гр. ***, ул. „***“
№ 31 А, тъй като не живеел на адреса. Поради факта, че това бил постоянният му
и настоящ адрес, съобщенията са били връчвани чрез уведомление по чл. 47 ал. 1
от ГПК, поставени в пощенската кутия. Върху уведомлението от 14. 04. 2014г. е
поставено разпореждане съобщенията да се изпратят на адрес гр. ***, ул. „***“ №
12 вх. Б ет. 3 ап. 8. На 22. 04. 2014г. е била залепено уведомление на входната
врата на този адрес, тъй като по данни на живущите там И.Р.И. не живее на
адреса. На 25. 04. 2014г. съобщението било връчено лично на длъжника, явил се
лично в СИС при СРС. Тъй като не отстранил в срок нередовностите в подадената
жалба, с разпореждане от 09. 05. 2014г. ДСИ Г.Я. върнала подадените от него
жалби от 31. 03. 2014г. и от 07. 04. 2014г. Препис от разпореждането било
връчено на длъжника лично на 20. 05. 2014г., като са посочени алтернативно
адресите за съобщаването му в гр. ***: ул. „***“ № 31 А или ул. „***“ № 12 вх.
Б ет. 3 ап. 8.
Видно от приложените
извлечения от сметките на длъжника, за периода от 26. 05. 2014г. до 25. 07.
2014г. са били правени удръжки по наложения от РУСО запор в полза на взискателя
*** ***. Сумите са и били превеждани с разпореждане на съдебния изпълнител.
Последните удръжки, в размер на 158. 20лв. и 24. 80лв. са били направени на 26.
08. 2014г., като от тях са били събрани дължимите по изпълнителното
производство държавни такси.
С молба, вх. № 10533/ 11.
08. 2014г. взискателят *** *** депозирала молба за прекратяване на
изпълнителното производство, считано от 01. 08. 2014г. и за вдигане наложения
върху пенсията на длъжника запор. С разпореждане държавният съдебен изпълнител
указал да се уведоми длъжника на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК, като след
внасянето на дължимите по делото държавни такси, същото да се докладва. С
постановление от 03. 09. 2014г. изп. дело № 414/ 2013г. по описа на СИС при СРС
било прекратено, за което всискателят бил уведомен на 05. 09.2 014г., а
длъжника – на 10. 09. 2014г. Съобщението му е било изпратено на адрес гр. ***, ул.
„***“ № 12 вх. Б ет. 3 ап. 8, получено е лично срещу подпис с отметка, че няма
нищо общо с този адрес.
На 26. 09. 2014г. от
сметката на И.Р.И. били удържани 158. 20лв и 24. 80лв., които съдебният
изпълнител е разпоредил да се върнат на длъжника по банков път, за което посочи
банкова сметка. ***. 10. 2014г. И.Р.И. посочил сумата да бъде изплатена по
сметка на взискателя ***, а на 20. 10. 2014г. посочил и собствена банкова
сметка, ***. С писмо от 08. 10. 2014г.
ТП на НОИ уведомило държавния съдебен изпълнител, че преустановява удържането
на суми от сметката на длъжника.
При така изложените
фактически данни Добричкият окръжен съд достига до следните правни изводи:
Исковите молби /с които са
предявени първоначалния и обратния иск/ са редовни. Първоначалният ищец черпи
основанието за своята претенция от нормата на чл. 441 от ГПК, вр. 49, вр. чл.
45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявеният при условията на евентуалност обратен
иск от ответника по главния иск *** против държавния съдебен изпълнител при ССИ
при СРС Г.Я. черпи своето правно основание от нормата на чл. 54 от ЗЗД.
По главния иск, предявен от И.Р.И. против *** гр.
София:
Разпоредбата на чл. 441 от ГПК изрично предвижда, че за вреди, причинени от незаконосъобразни действия на
държавни съдебни изпълнителни отговорността се реализира по реда на чл. 49 от ЗЗД, според която норма, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. В процесния случай страните не спорят, че Г.Я. е държавен съдебен
изпълнител при РС гр. ***, назначена от Министъра на правосъдието съобразно чл.
265 от ЗСВ. Следователно ***, като възложител на работата на държавния съдебен
изпълнител, носи пасивната
материалноправна легитимация по този иск. Отговорността по чл. 49 от ЗЗД има
гаранционно – обезпечителен характер, като и в този случай съдът по предявени
иск за деликт следва да установи дали е извършено противоправно действие/
бездействие от съдебния изпълнител, дали в резултат на тях увреденото лице е
претърпяло вреди, както и причинната връзка между тях. В случаите на
непозволено увреждане вината на деликвента се предполага. Посочените елементи
следва да бъдат налице кумулативно, за да бъде удовлетворена ищцовата претенция
за обезщетяването им. Това от своя страна означава, че липсата дори на един от
тях ще доведе до неоснователност на иска, съответно не се налага обсъждането на
останалите елементи от състава на непозволеното увреждане.
Съдът преценява вредата,
противоправността на действията или бездействията на ответника и другите
елементи на фактическия състав на общо основание, но като водещо съобразява
връзката между материална и процесуална законосъобразност при служебния обем
действия на съдебния изпълнител. Съдът по деликтния иск е длъжен да съобрази законосъобразността
на действията и бездействията на съдебния изпълнител, без да е обвързан с това
дали същите са обжалвани.
В исковата молба ищецът е
уточнил кои действия на държавния съдебен изпълнител по изп. д. № 414/ 2013г.
по описа на СИС при СРС намира за незаконосъобразни.
На първо място такова
действие представлявало налагането на запор върху целия размер на инвалидната
пенсия на ищеца за покриване на съдебни такси, поради което същият останал без
средства за преживяване за срок от девет месеца. Твърденията му съдът цени като
неоснователни. По приложеното в цялост изпълнително производство са налице
доказателства, от които става ясно, че взискателят е претендирал налагането на
запор и удръжки от пенсията на длъжника като способ за принудително изпълнение,
който способ е допустим съобразно чл. 450 от ГПК. Разпоредбата на чл. 446 ал. 1
т. 1 от ГПК предвижда общо правило за несеквестируемост на възнаграждението за
пенсия над 1/ 4 част, ако е в размер до 300лв., но ал. 3 на с. чл. изрично
изключва това ограничение, когато задълженията са за издръжка. В този случай
законодателят е предвидил, че присъдената сума за издръжка се удържа изцяло,
без значение размера на самото възнаграждение, върху което се налага запор и от
което се прави удръжка. Това е така, тъй като задължението за издръжка на
малолетни низходящи е безусловно за техните родители и израз на прогласената в
Конституцията на Р България специална закрила на децата.
Ищецът е заявил и
твърдения, че незаконосъобразно съдебният изпълнител е наложил запор върху
цялата му пенсия, за да бъдат платени държавните такси по изпълнителното
производство. Тези твърдения не се споделят от настоящия съдебен състав. Видно
е от извлеченията от сметките на длъжника, че за всяка удържана сума съдебният
изпълнител е поставил разпореждане да се преведе по сметка на взискателя. На
26. 08. 2014г. са били направени две удръжки от сметката на длъжника – в размер
на 158. 72лв. и в размер на 24. 80лв. Върху бележките се съдържат разпореждания
на държавния съдебен изпълнител относно определянето на дължимите по
изпълнителното производство държавни такси. Тъй като към този момент вече е
била подадена молба от взискателя за прекратяване на изпълнителното
производство, то за приключването му следва да бъдат погасени всички дължими
към онзи момент вземания за разноски. Разпоредбата на чл. 79 от ГПК предвижда,
че разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, а когато не са събрани
предварително от взискателя, се събират от длъжника, незнанието на която правна
норма не го освобождава от задължението да ги плати. Обстоятелството, че
взискателят има вземане за издръжка го освобождава от предварителното внасяне
на държавни такси в производството /чл. 83 ал. 1 т. 2 от ГПК/. Касае за
разпоредби, систематически разположени в общата част на ГПК и следователно
относими към всички видове производства, включително и изпълнителното, което
сочи, че законосъобразно съдебният изпълнител е предприел действия по събиране
на разноските по изп. производство от сметката на длъжника. Длъжникът би
избегнал отговорността за разноски в изпълнителното производство, ако не е дал
повод за образуването му. По делото не са представени доказателства, че от
датата на влизане на съдебното решение за издръжката до датата на образуване на
изпълнителното производство родителят – настоящ ищец е плащал доброволно
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, именно това налага и
предявяване на изпълнителния лист за образуване на производство по принудително
изпълнение. След предявяването на изпълнителния лист от страна на взискателя И.Р.И.
не е предприел доброволно плащане на дължимата издръжка на децата си,
следователно поведението му е дало повод за иницииране на принудително
изпълнение. В тази връзка съдебният изпълнител законосъобразно предприема
принудителни действия по събиране на дължимите разноски. Върху бележката от 26.
08. 2014г. ДСИ е поставил разпореждане за следните суми: 1лв. по сметка на
Агенцията по вписванията, дължима на основание чл. 6 ал. 2 от Тарифата за таксите
събирани от Агенцията по вписванията; 20лв. без ДДС на основание чл. 30 от
Тарифата за държавните такси събирани от съдилищата по ГПК /за образуване на
изпълнително производство/; 8. 48лв. без ДДС на основание чл. 31 от ТДТССГПК /
за цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника по изпълнителното
дело, за набавяне на данни, документи, книжа и други се събира такса 50 лв./;
128. 72лв. – по чл. 53 от ТДТССГПК /според чл. 53 ал. 1 б. Б от Тарифата, за
изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, от 100 до
1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., изчислена върху всяка
събрана сума/. Върху бележката от 26. 08. 2014г. за сумата от 24. 80лв. е
поставена резолюция от съдебния изпълнител на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК да
се преведе по сметка на РС гр. *** за държавна такса, тъй като такава е била
събрана в размер на 8. 48лв. при дължим размер от 50лв. Самият ищец не е въвел
твърдения в процеса за неправилно изчисление на дължимите от него държавни
такси в изпълнителното производство, а общо твърдение, че такива не следва да
бъдат удържани от пенсията му посредством запорирането и. Поради тези
съображения твърденията на ищеца за незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител, изразяващи се в налагането на запор върху целия размер на
пенсията му и в удръжки за държавни такси, са неоснователни.
Според И.Р.И., незаконосъобразен
бил също така отказът на ДСИ Г.Я. да вдигне запора върху пенсията му още на 01.
08. 2014г., в каквато насока било искането на взискателя. След като *** ***
депозирала молба съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното производство и
да вдигне запора върху пенсионното възнаграждение на ищеца, то това действие
било противоправно и причинила пряка вреда на И.Р.И., изразяваща се в
непревеждане на пенсията му за м. 08. 2014г. Тук съдът намира за необходимо да
отбележи, че в исковата молба не са въведени твърдения за незаконосъобразни
действия на съдебния изпълнител, изразяващи се в непревеждане на пенсията за м.
09. 2014г., следователно тези твърдения, изразени в хода на устните състезания
не подлежат на разглеждане. Останалите твърдения са неоснователни, тъй като от
приложената по делото молба от *** *** за прекратяване на изпълнителното
производство става ясно, че е депозирана на 11. 08. 2014г. Независимо, че
искането е отправено за по – ранен момент /01. 08. 2014г./, тъй като се касае
за процесуално действие, то не може да има ретроспективно действие, т. е.
подадената в по – късен момент молба не десезира съдебния изпълнител в по –
ранен момент. Тя произвежда действия само за в бъдеще и води до прекратяване на
изпълнителното производство в следващ момент, след изпълнение на предвидените
от законодателя предпоставки за това.
Първото разпореждане на
съдебния изпълнител е за събиране и на основание чл. 79 ал. 2 от ГПК на
дължимите по изп. производство разноски от длъжника. Както беше посочено по –
горе, едва при погашение на всички задължения на длъжника, включително и за
разноски в производство, е възможно и допустимо прекратяването на
производството против него. Постановлението за прекратяване на изп. дело № 414/
2013г. на СИС при СРС датира от 03. 09. 2014г., на която дата съдебният
изпълнител е разпоредил и събирането на разноските по делото от сметката на
длъжника. За да бъде вдигнат запора, т. е. да бъде фактически преустановено
принудителното изпълнение против длъжника постановлението за прекратяване
трябва да е влязло в законна сила, едва от този момент се произвежда
прекратителния ефект. За да влезе в сила, необходимо е страните да получат
преписи от съответния акт и да не упражнят правото си на жалба в предвидения от
законодателя срок /вж. чл. 435 ал. 1 от ГПК/. В процесния случай
постановлението за прекратяване е било връчено на взискателя на 05. 09. 2014г.,
съответно е влязло в законна сила на 13. 09. 2014г. След като прекратяването на
изпълнителното производство против длъжника – настоящ ищец е настъпило
фактически през м. 09. 2014г., то продължаване на запора върху пенсията му за
м. 08. 2014г. не е незаконосъобразно.
Независимо, че твърденията
на ищеца не покриват дори първия от елементите за непозволено увреждане /липса
на противоправност на действията на съдебния изпълнител/, съдът счита, че за
изчерпателност следва да отбележи и следното: ищецът твърди, че именно
ненавременното прекратяване на изпълнителното производство и вдигане на запора
върху неговата пенсия от страна на ДСИ Г.Я. му е причинила съставомерни вреди:
накърняване на достойнството му, злепоставяне пред децата му, че не желае да им
заплаща издръжка, която по този начин достигала твърде късно до тях, че по този
начин съдебният изпълнител изцяло разполагал с пенсията, чието предназначение
било да достигне до пенсионера и да служи за негова издръжка. Късното вдигане
на запора, според ищеца, е довело до забавяне изплащането на издръжката на
децата му.
В българското позитивно
право липсва легална дефиниция на понятието „човешко достойнство“. Изразът е
използван от законодателя като върховен принцип на в правата на личността
/Конституция на РБ/. Според правната теория /„Малък речник на правата“, Херман
Авенариус, Бон 1991г./, човешкото достойнство е вътрешното и в същото време
социално право на ценност и зачитане, което принадлежи на човека заради него
самия. Човешкото достойнство е присъщо на всеки човек и е неделимо от него. То
се притежава и от неродения, както и от вече мъртвия човек. Зачитането на
човешкото достойнство означава, че държавата трябва да забранява всичко, което
накърнява човешкото достойнство. По този начин тя трябва да уважава човека като
личност, не трябва да го превръща в обект на разположение за държавни дейности,
както и да злоупотребява с него като средство за постигане на дадена цел.
Защитата на човешкото достойнство означава, че държавата трябва да прави
всичко, за да противодейства - дори чрез трета страна - срещу накърняванията на
човешкото достойнство (...)."
В процесния случай
продължаването на запора върху пенсионното възнаграждение на ищеца за м. 08.
2014г. до влизане в сила на постановлението за прекратяване на изпълнителното
производство не преследва като цел, нито има за последица проява на неуважение
към личността му. Доказателства, ангажирани от ищеца като носещ
доказателствената тежест за това, от които да се направи обосновано
предположение, че при изпълнението на законово регламентирана дейност по
принудително изпълнение съдебният изпълнител е накърнил достойнството на ищеца,
не са представени, поради което твърденията му в тази насока са неоснователни.
Следващите твърдения на
ищеца са в насока, че действията на съдебния изпълнител са го злепоставили пред
децата му, че не иска да им плаща издръжка. Настоящият съдебен състав застава
на мнение, че действията на държавния съдебен изпълнител не са довели до това.
Факт е, че И.Р.И., като родител на децата ***, *** и И., след утвърждаване на
споразумението за издръжка не е плащал доброволно издръжката им, което е довело
до предявяване на изпълнителния лист от тяхната майка и законен представител ***
***. Факт е, установим от приложената по изпълнителното производство справка от
Агенция по вписванията, че на 29. 04.
2013г. се е разпоредил с недвижим имот. В рамките на изпълнителното
производство са налице доказателства – уведомление на съдебния изпълнител от ТП
на НОИ, че сам ищецът е инициирал производство по спиране на пенсионното
плащане, по който начин би се осуетило напълно принудителното изпълнение на
неговото задължение за издръжка към малолетните му деца. Нито едно от тези
действия не са предприети от държавния съдебен изпълнител, поради което
Окръжният съд счита твърденията на И.Р.И. в тази насока за неоснователни.
Съдът е изложил по – горе
съображения относно отпадането на ограничението за пълна или частична
несеквестируемост на пенсионното възнаграждение, ако задължението на длъжника е
за издръжка, поради което не се налага да бъдат преповтаряни.
Според ищеца, късното
вдигане на запора е довело до забавяне изплащането на издръжката на децата му.
Тези оплаквания се ценят от съда като неоснователни, доколкото депозирана от
взискателя молба за прекратяване на изпълнителното производство десезира
съдебния изпълнител да продължава действията по принудително изпълнение. От
този момент нататък сумите по изпълнителното дело се връщат на длъжника, което
е и сторено от съдебния изпълнител.
При тези съображения
Добричкият окръжен съд намира за изцяло неоснователни твърденията на ищеца за
противоправност на действията на съдебния изпълнител и за причиняването му на
вреди от тях.
Последните, изложени в
исковата молба твърдения, касаят предприетите от държавния съдебен изпълнител
действия по изпращане на съобщения по изпълнителното дело на недеклариран от
ищеца адрес. От доказателствата по изпълнителното производство става ясно, че
длъжникът е имал регистриран постоянен и настоящ адрес ***, следователно
съобщенията и книжата по делото е следвало да бъдат изпращани единствено на
този адрес. Съобразно постановките на т. 4 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, в случаите, когато при
пристъпване към изпълнение длъжникът има регистриран постоянен и настоящ адрес,
но не може да бъде намерен там, нито може да се намери лице, което е съгласно
да получи съобщението и длъжникът не се е явил да го получи в указания
двуседмичен срок, Районният съд по местоизпълнението назначава особен
представител на длъжника. В тази хипотези държавният съдебен изпълнител не е
имал задължението да издирва друг адрес за призоваване на длъжника. Извършените
от него действия по изпращане съобщения на адрес в гр. ***, ул. „***“ № 12 вх.
Б ет. 3 ап. 8, където живеела неговата майка, противоречат на закона,
независимо, че са извършени по целесъобразност – да се открие длъжника, за да
не се бави излишно изпълнителното производство, с оглед неговия характер и
предмет – изплащане на издръжка на три малолетни деца.
При това положение съдът
следва да съобрази втория елемент от състава на непозволеното увреждане, а
именно, дали е в пряк и непосредствен резултат от противоправното действие на
държавния съдебен изпълнител по призоваването и съобщенията до длъжника И.Р.И.
на адрес, на който той няма адресна регистрация, са настъпили вреди. Пряка
вреда означава директно въздействие върху правната сфера на увредения и
означава, че увреденият не би претърпял вредите, ако не бе незаконосъобразното
действие или бездействие на частния съдебен изпълнител, тъй като преки са само
тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоносния резултат, т.е. които са адекватно следствие от увреждането /в този
смисъл решение № 264 от 8.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 474/2009 г., IV г. о./.
Ищецът не е твърдял някакви вреди, различни от посочените по – горе от съда, а
именно: накърняване на достойнството му, злепоставяне пред децата му, че не
желае да им заплаща издръжка, която по този начин достигала твърде късно до
тях, че по този начин съдебният изпълнител изцяло разполагал с пенсията, чието
предназначение било да достигне до пенсионера и да служи за негова издръжка.
Други вреди, извън посочените, ищецът не е твърдял да са му причинени. Такива
вреди, от една страна, съдът не намира да са настъпили в правната сфера на
настоящия ищец – длъжник по изпълнението. Самото принудително изпълнение,
изразяващо се в запор на пенсионното вземане на длъжника с цел изплащането на
ежемесечна издръжка на децата му, не представлява вреда за длъжника по смисъла
на непозволеното увреждане. По този начин държавата гарантира изпълнението от
страна на родителя на безусловното му задължение за издръжка на ненавършилите
пълнолетие деца. Най – сетне изпращането на книжата по изпълнителното
производство на адрес не е в причинна зависимост с твърдението вреди, т. е.
твърденията на ищеца в тази насока са неоснователни.
При тези съображения
Добричкият окръжен съд намира ищцовата претенция против *** за лишена от
основание, поради което следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора на
ответника следва да бъдат присъдените претендираните от него разноски. Ищецът е
освободен от заплащането на държавни такси и разноски, което означава, че той е
освободен от предварителното им внасяне, за да може законосъобразно да се
развива процеса, но това не го освобождава от задължение да поеме разноските,
сторени от противната страна при неблагоприятно развитие на правния спор. Смисълът
на уредбата по чл. 78 ГПК е обезщетяване на всяка от страните по делото за
средствата, с които е намалена имуществената й сфера по повод съдебното
производство, щом съдът е отсъди по спора в нейна полза, а дори и без подобно
решение, ответникът има право на подобно обезщетение за съдебноделоводните
разноски, ако с поведението си не е станал причина за завеждане на делото. Кумулирането
на чл. 78 ал. 3 ГПК с чл. 83, ал. 2 от ГПК е не само допустимо, но
и справедливо: освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото си
материално положение страна, претърпяла негативен изход от съдебния процес,
дължи възмездяване на разноските на противната. Противното е неизводимо чрез
тълкуване на процесуалните разпоредби и противоречи на принципа на
справедливостта /в този смисъл решение № 148 от 19.10.2012 г. на ВКС по т. д. №
39/2012 г., II т. о., ТК/.
Ответното
*** е представило списък по чл. 80 от ГПК, в който е включено юрисконсултско
възнаграждение в размер на 2 300лв. Такова е дължимо на основание чл. 78
ал. 8 от ГПК, поради което следва да бъде присъдено.
По обратния иск, предявен от *** гр.
София против държавен съдебен изпълнител при СИС при РС гр. *** Г.Я.:
По
своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219
ал. 3 ГПК, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията
на положителна евентуалност.
Съдът намира, че обратният
иск не следва да се разглежда, тъй като е предявен като евентуален. Ако
обратният иск е предявен от ищеца по делото, той ще бъде разгледан, ако
първоначалният иск се отхвърли, а ако е предявен от ответника по делото, той
следва да бъде разгледан ако първоначалният иск се уважи. В случая обратният
иск е предявен от ответника като подпомагана страна срещу подпомагащата за в
случай, че решението по първоначалния иск ще бъде неблагоприятно за
подпомаганата страна. Тъй като настоящият съдебен състав намира, че следва да
отхвърли първоначалния иск, това решение е благоприятно за подпомаганата
страна, условието, под което е бил предявен обратният, иск не се е сбъднало.
При това положение обратният иск не подлежи на разглеждане. Това е така,
защото, отхвърляйки първоначалния иск, съдът се десезира с обратния иск на
ответника срещу подпомагащата страна. Този обратен иск подлежи на разглеждане
само при уважен първоначален иск, т. е. той е предявен под вътрешнопроцесуално
условие: разглеждането му се обуславя от изхода на делото по главния иск. В
тази връзка съдът намира, че не дължи произнасяне по обратния иск.
Водим
от горното, Добричкият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Р.И. ***, с ЕГН **********, против *** на Р България иск за
осъждането му да заплати сума в размер на 50 000лв. /петдесет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за причинените му от незаконосъобразните действия на
държавен съдебен изпълнител при СИС при РС гр. *** Г.Я., а именно: налагането
на запор върху целия размер на инвалидната му пенсия за покриване на съдебни
такси, действия по изпращане на съобщения по изпълнителното дело на
недеклариран от ищеца адрес, а също и отказ да вдигне запора върху пенсията му,
считано от 01. 08. 2014г., неимуществени вреди, изразяващи се в лишаване от
пенсия за м. 08. 2014г., накърняване на достойнството му, злепоставяне пред децата му, че не желае да им
заплаща издръжка, както и забавяне на изплащането на издръжката им за м. 08.
2014г.
ОСЪЖДА И.Р.И. ***, с ЕГН **********,
да заплати на *** на Р България съдебно – деловодни разноски в размер на
2300лв. /две хиляди и триста лева/.
Решението подлежи на
въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд гр.
Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: