№ 89
гр. Варна, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100502184 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 294 от ГПК.
Образувано е след Решение №39/09.02.2022г., постановено по
касационно гражданско дело №2004/2021г. по описа на ВКС, с което е
отменено решение №532/15.03.2020г. по в. гр. дело №3614/2020 г. по описа на
ОС-Варна, ГО, като делото е върнато за ново разглеждане на друг състав от
въззивния съд с дадени задължителни указания за назначаване на нова
техническа експертиза, която да се изготви от софтуерен специалист.
Въззивното производство е инициирано по въззивна жалба на „Eнерго
Про Продажби“ АД, ЕИК *********, против решение №260112 от
21.08.2020г., поправено с решение №260385/01.09.2022г., постановени по
гр.д. № 15380/2019г. по описа на ВРС, с което на основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че К. Д. Д. с ЕГН
********** не дължи на „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, сума в
размер на 9463.76 лв., претендирана от ответника по фактура от 1******* г.
за начислена ел.енергия за периода 12.10.2017 г. – 11.10.2018 г., по партида с
кл.№ ********* за обект на потребление в с.ТТ., начислена съгласно
становище на ЕРП „Север“ от 17.09.2019 г. за начисляване на ел.енергия по
КП № 2065/10.09.2019 г. на БИМ, по предявения отрицателен установителен
иск, на осн.чл.124 ГПК. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно и
необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуални
1
правила. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не са налице
условията за допълнително начисляване на количество ел. енергия по
партидата на абоната за процесния период. Твърди, че процесната сума
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е
отчетено при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера
на електромера. При извършена на от служители на „Електроразпределение
Север“ АД-Варна проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на
ищеца ел. енергия и след „прочитане“ на неактивиран за търговски отчет
регистър (1.8.3) са установени количества ел. енергия, които са потребени от
обекта на ищеца (настоящ въззиваем), но не са отчетени при редовните
месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая е установено
точното количество реално потребена, преминала през електромера и
съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 49988 кВтч, чиято
стойност последният дължи на дружеството – доставчик, на осн. чл. 200, вр.
чл. 183 ЗЗД. По изложените съображения счита, че предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се
отхвърли, поради което моли да се отмени решението на ВРС и вместо него
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен.
Чрез депозирания писмен отговор, въззиваемата страна оспорва
жалбата. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, поради което
моли да се потвърди, както и да бъдат присъдени направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по предявен от К. Д. Д. срещу „Енерго-
Про Продажби“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 9463.76 лева по
фактура от 1******* год., съставляваща стойност на начислено количество
ел. енергия за периода 12.10.2017 год. – 11.10.2018 год. за обект на
потребление с кл. №*********, находящ се в с. ТТ.. Ищцата излага, че е
потребител на доставяна от ответника електроенергия в имот, находящ се в с.
ТТ., ул.“********2, област Варна. Ползваната електроенергия се заплаща по
партида с абонатен № ******** и кл.№ *********. При справка, служители
на ответното дружество информирали ищцата, че е извършена проверка в
обекта на потребление, при която е установено неточно измерване на
потребяваната електроенергия, поради което е начислено и допълнително
количество електроенергия за периода 12.10.2017г. – 11.10.2018г. Твърди, че
не е ползвала така начисленото количество и не е извършвала манипулации
на електромера. Оспорва КП, както и последващите го документи, съставени
от ответника. Посочва, че правилата на ПИКЕЕ са отменени към датата на
проверката, поради което и не е налице законово основание за извършване на
корекцията. По изложените съображения моли предявеният от нея
отрицателен установителен иск да бъде уважен, като ответното дружество
2
бъде осъдено да ѝ заплати направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба
от ответника "Енерго-Про Продажби" АД, в който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Поддържа, че е налице основание за възникване на
вземането на ответното дружество за потребена електроенергия. Излага се, че
между страните е налице облигационно правоотношение по договор за
доставка на ел. енергия. Ответното дружество изпълнява задълженията си
добросъвестно и точно. Твърди, че е извършена проверка на средството за
измерване, при която са спазени задълженията на ответника, посочени в
общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на
основание чл. 55 от ПИКЕЕ. При техническата проверка относно
изправността на СТИ, обективирана в съставен констативен протокол, са
извършени замервания с еталонен калибриран уред и е установено натрупано
количество в скрит регистър. Електромерът е демонтиран със съмнение за
софтуерна манипулация, поставен в индивидуална опаковка и изпратен за
експертиза в БИМ. От заключението на метрологичната експертиза е
установено, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия в регистър 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея. Абонатът е
потребител ел. енергия в количество различно от отчетеното поради което
дължи заплащането му, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД. Моли се за
отхвърляне на предявения иск по тези съображения и претендира сторените
по делото разноски, включително и адвокатско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид
събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
Между страните липсва, че ищецът е потребител на електрическа
енергия, доставяна и продавана от ответника срещу определена цена за обект,
находящ се в с. ТТ., ул.“********2, област Варна.
От приетия по делото КП №1202438/11.10.2018 год., се установява, че
на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили проверка на електромер с аб. №********, монтиран на обекта на
ищеца в с.ТТ., ул. “********2, при която са снети показанията на СТИ по
следните тарифи: регистър 1.8.1 – 007152 квт.ч.; регистър 1.8.2 – 020403 квтч.
И регистър 1.8.3.- 049988 квтч. Електромерът е демонтиран и подменен с нов.
Проверката е извършена в присъствието на дъщерята на ищеца.
От Констативен протокол за техническа проверка №2065 от
10.09.2019г. на БИМ, ГД „Мерки и измервателни уреди“, РО – Варна, се
установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Констатирано е наличие на преминала
енергия на тарифа Т3, която не е визуализирана на дисплея. Отбелязано е, че
3
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия. Посочено е, че
електромерът не съответства на технически характеристики.
На основание извършената проверка “Електроразпределение Север” АД
е изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от
17.09.2019г., с което е начислена общо ел. енергия в размер на 49988 кВТч, за
период от 12.10.2017г. до 11.10.2018г. Посочено е, че корекцията е извършена
на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при което е установено
точното количество на неотчетена ел. енергия.
Въз основа на цитираното становище е издадена фактура №
*********/1******* год. за сумата от 9463.76 лева.
От констативен протокол №11125210/17.04.2015 год. /л. 55-56 от делото
на ВРС/ е видно, че на посочената дата на обекта на ищеца е монтиран
електромера с фабричен номер 1115 0315 0072 1698. В протокола са отразени
нулеви показания по дневна и нощна тарифа, като липсват отразени
показания по регистър 1.8.3.
В производството пред настоящата инстанция съобразно указанията на
ВКС е допусната съдебно-техническа, изготвена от софтуерен специалист, но
в о.с.з., проведено на 23.11.2022г., с оглед формулираните от страните
допълнителни въпроси, съдът е назначил комплексна СТЕ в състав от
електро-инженер и софтуерен специалист. Вещите лица дават следните
отговори на поставените им въпроси: С осъщественото софтуерно
въздействие върху процесното СТИ се постига заобикаляне и неплащане на
част от изразходваната електроенергия, преминала през скрития регистър
1.8.3. Основната предпоставка за това е скриването на неправилно
активираната тарифа Т3, което се изразява в непоказването на данните на
дисплея на СТИ (показано на екранната снимка по-долу). Това възпрепятства
правилното отчитане на потребената енергия. Записване/промяна на данни в
паметта за параметризация се осъществява с помощта на софтуер през
входно-изходно устройство (оптичен порт): чрез специализиран сервизен
софтуер за параметризация на СТИ, който е защитен с пароли за достъп или
чрез зловреден софтуер през оптичния порт за комуникация, разработен
специално за СТИ Carat Digitron M02, с който би могло да се заобиколи
защитата на устройството. Такъв софтуер не е известно на в.л. да съществува,
но би могъл да се изготви при определени условия. От прочетената тарифна
схема е видно, че са налични няколко настройки за да бъде включен тарифен
регистър Т3 и непоказване на показанията му на дисплея на процесното СТИ.
Действията за активиране на допълнителната тарифа не могат да се
осъществят случайно и затова в.л. считат, че са в резултат от целенасочени
човешки дейности и поведение, а не от техническа грешка. С използваната от
„Енерго- Про Продажби“ АД софтуерна програма, промяна в показанията за
преминалата електроенергия в регистрите (1.8.0, 1.8.2, 1.8.3 и 1.8.4) не е
възможна, а само четене на данните на от съответните регистри на СТИ. При
съобразяване на техническите параметри и характеристики на монтираното в
4
обекта СТИ, е възможно през него да е преминало отчетеното в скрития
регистър количество ел. енергия за 1- годишния период, за който
допълнително е начислена стойността на дължимото от битовия потребител и
не е възможно тя да се разграничи на дневна и нощна тарифа за потребление
в съответствие с различните тарифи за заплащането и. Процесният
́
електромер е преминал първоначална метрологична проверка през 2015г.,
като е демонтиран преди изтичането на срока за повторна проверка в
метрологична годност. Отчитането на консумираната ел. енергия в битов
обект се извършва по две тарифи. При нормална работа на измервателния
уред, преминалата електроенергия през измервателната му система се
визуализира на дисплея през различните часови зони и се записва в
eнергийните регистри, съответно в регистър 1.8.2, ел.енергията преминала
през СТИ в часовата зона определена за дневна тарифа и в регистър 1.8.1,
ел.енергията преминала през СТИ в часовата зона определена за нощна
тарифа. В настоящия случай е визуализирано само количеството ел.енергия,
отчетено в часовите зони за дневна и нощна, енергия. Показанието, записано
в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея, което означава, че след като
има налични показания в регистър 1.8.3 и тези показания не са визуализирани
на дисплея, е налице нарушение на нормалната работа на измервателния
уред. След като енергията е натрупана в регистъра, макар и грешно
тарифирана, това означава че електрическата енергия, е преминала през
електромера. В настоящия случай не е използваната методика за изчисление
на неотчетена електроенергия. Левовата равностойност е определена
съгласно наличната информация в регистър 1.8.3., като електроенергия за
доплащане за битови абонати, съгласно утвърдените от КЕВР цени,
действащи в рамките на периода. Направените, изчисления за остойностяване
на определената за доплащане ел.енергия, е извършена математически точно
и крайната цена е съобразена с Решенията на утвърдените от КЕВР цени,
действащи в рамките на процесния период. Към момента на прочитане на
процесното СТИ за нуждите на настоящата експертиза, в регистър 1.8.3
(Енергия в права посока по тарифа 3) са записани данните 49988. Процесното
количество ел. енергия може да премине за процесния период през процесния
електромер, съобразно техническите характеристики на електромера и
присъединителните съоръжения. Към обекта съобразно параметрите на
присъединителните съоръжения и СТИ за период от 1 година при 24 часово
натоварване, количеството енергия, което може да премине е в размер на
126932,4 квтч.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
5
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Предвид указанията, съдържащи се в Решение №39/09.02.2022г.,
постановено по касационно гражданско дело №2004/2021г. по описа на ВКС
и в съответствие с актуалната константна практика на ВКС, въз основа на
фактическата обстановка по делото следва да се приеме, че след като в случая
не е налице хипотезата на чл. 55 от ПИКЕЕ, то приложение следва да намери
нормата на чл. 183 от ЗЗД, доколкото реално доставеното количество енергия
е отчетено неправилно в средството за техническо измерване, поради което
абонатът отговоря по общите правила за продажба на стоки. Специалната
регламентация на договора за продажба на ел. енергия между
електроразпределителните дружества и крайните потребители, предвиден в
ЗЕ, не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на
ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия
и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено
определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена
енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално
дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Горният извод следва
от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на
цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на
неоснователно обогатяване. При неправомерно въздействие върху СТИ от
страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер, като това разрешение не влиза в колизия с
дължимата и законово регламентирана защита на потребителите от
евентуални неравноправни клаузи. При липса на специална регламентация на
процедурата и начина за преизчисляване на ел. енергия поради грешки в
отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за
6
гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните
крайни потребители. Затова в хипотеза на извършено софтуерно въздействие
върху СТИ, гражданските съдилища не могат да отхвърлят исковете за
заплащане на реално потребена електрическа енергия. Договорите за
покупко-продажба на електрическа енергия се сключват по занятие от
крайния снабдител по смисъла на § 1, т. 28а, б. "а" от ДР на ЗЕ с крайния
клиент, като в зависимост от обстоятелството дали последният е физическо
лице и използва доставената ел. енергия за лично потребление, или е
търговец, респ. юридическо лице – нетърговец, тези транслативни възмездни
двустранни сделки пораждат правните последици на договора за покупко-
продажба /чл. 183 и сл. ЗЗД/, респ. на договора за търговска продажба / чл.
318 и сл. ТЗ/. Следователно правното действие на тези договори попада под
приложното поле на ЗЗД, респ. на ТЗ, тъй като учредените от тях договорни
правоотношения са възникнали или между търговец и физическо лице-
нетърговец и за тях следва да се прилагат правилата, уредени в ЗЗД – арг. чл.
318, ал. 2 ТЗ, или между търговци, като за тях приложение намират
разпоредбите, уреждащи договора за търговска продажба. И при двете
правоотношения за крайния снабдител на електрическа енергия се пораждат
две основни задължения - да прехвърли правото на собственост върху
описаното в сметките количество енергия и да предаде неговото владение на
купувача /да извърши доставката на ел. енергия до границата на собственост
върху електрическите съоръжения на крайния клиент по смисъла на чл. 116,
ал. 7 ЗЕ, а за купувача /краен клиент на ел. енергия/ - да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите /арг. чл. 110, ал. 2 ЗС/, предмет на
договорите – чл. 200, ал. 1 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ. Тъй като договорът за
продажба, вкл. и за търговска продажба представлява консенсуална
двустранна правна сделка, при неговото сключване се пораждат правните
последици, към които са насочени насрещните волеизявления на страните и в
този смисъл, предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения. По силата на чл.
200, ал. 2 ЗЗД, респ. чл. 327, ал. 1 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго, т. е. за да възникне
изискуемостта на задължението за заплащане на продажната цена, продавачът
трябва да изпълни задължението си да предаване на вещите, предмет на
договорното правоотношение. Съгласно чл. 120 ЗЕ електрическата енергия,
доставена на крайни клиенти, се отчита със средства за търговско измерване,
които са собственост на оператора на електрическата мрежа или на оператора
на съответната електроразпределителна мрежа, разположени до или на
границата на имота на клиента. За да възникне правното задължение на
крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да
установи в процеса на доказване по правилата на чл. 154, ал. 1
ГПК действително доставеното количество електроенергия за минал период,
вкл. и в случаите когато е доказано по несъмнен начин, че върху СТИ е
7
извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена
цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно. В този
смисъл, неправилно отчетеното количество на реално доставена
електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за
виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по реда на чл.
79, ал. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача,
представляващо продажна цена за действително, реално доставено
количество електрическа енергия през съответния период, за който е
начислена. /арг. чл. 200, ал. 2 ЗЗД/.
В тази хипотеза е необходимо доставчикът да докаже при условията на
пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия в обекта на
потребление на клиента в процесния период, както и разликата между
заплатеното и действително дължимото.
По делото е представен Протокол /стр. 55-56 от първ. дело/ за монтаж
на СТЕ на адреса на потребление на ищеца, в който са вписани нулеви
показания по нощна и дневна тарифа.
Въпреки, че в него липсва посочен отчет за върхова тарифа или скрити
регистри, според вещото, лице изготвило първ. съдебно-техническата
експертиза, както и на тези по комплексната съдебно-техническа експертиза,
ако показанията по двете видими тарифи са нулеви, то би трябвало да са
нулеви и по невизуализираните регистри. За да направят този извод, в..л.
излагат, че СТИ излиза чисто ново от завода-производител, а според Закона
за енергетика, битовите потребители са по две тарифи- дневна и нощна, което
е във вр. със Закона за средствата за търговско измерване, който е приложим
и за електромера, който е средство за търговско измерване. Тези устройства
се вписват в регистър на СТИ, контролират се КЕВР и БИМ, предвид което
вещите лица считат, че би следвало електромерът да е бил с нулеви показания
по всички тарифи, ако е бил с нулеви показания по видимите такива преди
монтирането му. Би трябвало ако първа и втора тарифа са нулеви, в
неактивните регистри да няма натрупана електроенергия. Електромерът е
произведен през 2015г., монтиран е на обекта през 2015г., с нулеви показания
по видимите тарифи, следователно е бил нов, и е нямал натрупвания по
невидимите такива, като липсват данни да е бил осъществяван достъп до
вътрешността му.
Предвид горното, би могъл да се направи обоснован извод, че
доколкото СТИ е било монтирано на обекта на ищеца ново, с нулеви
показания по всички тарифи, вкл. невизуализираните такива, то отчетеното
при проверката в скрития регистър количество ел. енергия, е било натрупано,
съответно потребено от ищеца след монтирането му на неговия обект.
По конкретното дело, ответното дружество е начислило количество ел.
енергия в размер на 49 988 кВтч за периода от 12.10.2017г. до 11.10.2018г.
Според вещите лица това количество ел. енергия напълно доставимо дори за
период от една година, като при 24 часово натоварване, съобразно
8
параметрите на присъединителните съоръжения и СТИ за период от 1 година,
количеството енергия, което може да премине е в размер на 126932,4 квтч.
Съобразявайки заключението на комплексната СТЕ, която кредитира
като обективно и компетентно изготвено, съдът приема, чрез пълно и главно
доказване ответното дружество установява, че в периода 12.10.2017г. –
11.10.2018г. е доставило в обекта на потребление на ищеца ел. енергия в
размер на 49 988 кВтч, предвид което се установява дължимостта на сумата
от 9463.76 лв. на осн. чл. 200, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното, настоящият състав намира, че предявеният
отрицателен установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен,
тъй като ответното дружество установява нейната дължимост на осн. чл. 200,
ал.2 ЗЗД.
При този изход на спора, съобразно списъците по чл. 80 ГПК,
представените доказателства за заплащане, и направените възражения за
прекомерност, съдът определя следните разноски за различните инстанции:
При материален интерес 9463.76 лв., минималният размер на адв.
възнаграждение, изчислен на осн. чл. 7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от 9.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е 963.84 лв. с вкл.
ДДС.
За производството по гр. дело №15380/2019 г. по описа на Районен съд
– Варна, на „Енерго Про Продажби“ АД се дължат разноски в размер на
963.84 лева /с вкл/ ДДС- адвокатско възнаграждение и депозит по СТЕ от
120 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направата им. Предвид липсата на висока правна и фактическа сложност по
спора, наведеното възражение за прекомерност се явява основателно.
За производството по в. гр. дело №3614/2020 г. по описа Окръжен съд –
Варна, в полза на „Енерго Про Продажби“ АД, след съобразяване на
основателното възражение за прекомерност, се дължи адв. възнаграждение в
размер на 963.84 лв.и ДТ в размер на 189.30 лв. съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
За производството по гр. дело №2004/2021г. по описа на ВКС, в полза
на Енерго Про Продажби“ АД АД са дължими адв. възнаграждение в размер
на 963.84 лева и ДТ в размер на 213,30 лв., съобразно представения списък по
чл. 80 ГПК и доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За настоящото производство, в полза на дружеството, след
съобразяване на основателното възражение за прекомерност и по
съразмерност, са дължими адв. възнаграждение в размер на 963.84лв. и 400
лв. – за депозит за СТЕ, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за направата им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №26012/21.08.2020г., поправено с решение
№260385/01.09.2022г., постановени по гр. дело №15380/2019г. по описа ВРС,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на К. Д. Д. с ЕГН **********, адрес: с.ТТ., ул.
“********2 за приемане за установено, че не дължи на „Енерго-Про
Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс-Е, СУМАТА от
9463.76 лева, претендирана от ответника по фактура от 1*******г. за
начислена ел.енергия за периода 12.10.2017г. – 11.10.2018г., по партида с кл.
№ ********* за обект на потребление в с.ТТ., начислена съгласно становище
на ЕРП „Север“ от 17.09.2019 г. за начисляване на ел.енергия по КП №
2065/10.09.2019 г. на БИМ, по предявения отрицателен установителен иск, на
осн.чл.124 ГПК.
ОСЪЖДА К. Д. Д. с ЕГН **********, адрес: с.ТТ., ул. “********2 ДА
ЗАПЛАТИ на „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна
Тауърс-Е, сумата от 4777.96 /четири хиляди седемстотин седемдесет и
седем лв. и 96 ст./ лева, включваща адв. хонорар с ДДС в мин. Размер,
разноски за ДТ и депозити за СТЕ/ лв. на осн. чл. 78, ал.3 ГПК за
производството по гр. дело №15380/19 по описа на ВРС, по гр. дело
№3614/2020 г. по описа на ВОС, за к. гр. дело №2004/2021г. по описа на ВКС,
и по в. гр. дело №2184/22г. по описа на ВОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10