Р
Е Ш Е Н И Е
№
260075/27.7.2021г.
гр.
Девня
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - Девня, втори състав,
в публично заседание в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДИМИТЪР ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева,
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 720 по описа за 2019 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
предявени от ищеца ***, ЕИК ***, срещу ответника В.Ж.А., ЕГН **********, искове
с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено в отношенията
между страните, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА суми, произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит № 2301030 от 07.06.2016г., сключен между ***в
качеството му на кредитор и В.Ж.А. в качеството му на кредитополучател.
Съгласно договора кредиторът е предоставил на кредитополучателя чрез превод по
посочената от кредитополучателя банкова сметка ***. на 07.06.2016г. Страните са
постигнали съгласие, че общия размер на кредита е 5100 лева която сума включва:
чиста стойност на кредита 5000 лв., такса за разглеждане на кредита 100 лева.
Страните са постигнали съгласие кредитополучателят да бъде включен в групова
застраховка, по която е договорена застрахователна премия в размер на 489,60
лв, разделена на 12 месечни плащания, дължими на падежните дати на съотв.
месечни погасителни вноски. При неплащане на текуща застрахователна премия на
съотв. падеж на погасителната вноска се предлага едномесечен гратисен период, в
който ако не бъде извършено плащане, застрахователното покритие се прекратява
автоматично, предвид което за периода от 07.01.2017г. не са начислявани по
кредита месечни застрахователни премии. Съгласно Договора усвоената парична
сума по кредита за срока на действие се олихвява с възнаградителна лихва,
месечният размер на която е фиксиран за срока на договора и се начислява от
датата на отпускане на кредита. Договореният между страните страните ГЛП е в
размер на 9,99 % . Общата сума, която трябва да върне кредитополучателят, е в
размер на 8623,03 лева, платима на 120 бр. месечни вноски, всяка в размер на
71,86 лв., като последната вноска е с падеж на 07.06.2026г. Размерът на всяка
месечна погасителна вноска включва съотв. част от главницата от отпуснатия
кредит, лихвата върху нея към момента на предоставяне на кредита,
таксата/комисионната и съотв. част от застрахователната премия. При забава на
плащанията кредитополучателя дължи на кредитодателя освен всички просрочени
неизплатени суми, обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни, изчислена върху просрочената главница. Вземането е
цедирано на ***с Договор за цесия от 17.03.2017 г. Уведомлението за цесията и
за предсрочна изискуемост е получено на 30.03.2017г. от ответника Подадено е
заявление за издаване на Заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на
чл.410 ГПК, за което В.Ж.А. е уведомен по реда на чл.47 ГПК.
В условие на евентуалност ако съдът не уважи
кумулативно предявените установителни искове се моли съдът да постанови
решение, с което да осъди ответника да заплати на *** следните неизплатени по
договора суми, а именно : 4707,59 лв главница от 07.10.2017г. до 07.06.2026г. , по отношение на които на основание чл.12 от договора за кредит е
обявена предсрочна изискуемост, считано
от 17.03.2017г. и 1027,94 лв обещетение
за забава от 07.10.2017г. до датата на подаване исковата молба в съда -20.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата.
В срокът за отговор на исковата молба особения
представител на ответника по реда на чл.47 ГПК адв. Д. С. оспорва исковата
молба по основание и по размер. Излага, че кредитът не е обявен за предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК. Изтекла е погасителна давност за претендираната договорна лихва за
период 07.12.2016г. -20.05.2019г., липсва идентичност между предмета на
заповедното и на исковото производство. Оспорва се процесния договор за кредит
да е подписан от ответника, информацията относно броя и размера на
погасителните вноски, ГПР и ГЛП е обща и не отговаря на изискването да е
разбираема и недвусмислена.Твърди, че процесния договор за кредит е нищожен
поради противоречие със закона и добрите нрави, сключен във вреда на
потребителя и на осн. чл.146 ЗЗП и чл.
21-22 ЗПК. Прави се възражение за унищожаемост на договора поради
недееспособност, с оглед сключването му при крайна нужда, поради невъзможност
на ответника да разбира или ръководи действията си.
С допълнителна молба адв. Д. С. уточнява
твърденията си за нищожност на договора поради противоречие със закона, като
твърди, че договора за кредит е нищожен, тъй като клаузите за отпускане на
потребителски кредит са неясни и объркващи, шрифтът на част от договора не е
по- голям от 11.
Доказателствата по делото са писмени, приети и
приложени към материалите по делото са експертно заключение на вещото лице Р.С.
по назначената от съда съдебно–счетоводна експертиза и заключение на вещото
лице Ц.Ц. по назначената от съда експертиза за почерково и техническо
изследване на документи.
С молба вх. №1426/19.04.2021г., подадена по гр.
д. №720/2020г. на РС Девня ищецът чрез проц. представител юрк. И.Н. заявява, че
оттегля направените доказателствени искания, както и предявените искове в
настоящето производство. С молба, подадена на ел. поща на съда на 29.04.2021г.
с вх. №260637 юрк. И.Н. заявява, че молбата погрешно е адресирана до РС Девня и
моли, да не се взема предвид. С молба с вх. №2556/02.07.2021г., подадена отново
по гр. д. №720/2020г. на РС Девня ищецът
чрез юрк. И.Н. прави същото искане като в молба с вх. №1426/19.04.2021г., а именно за оттегляне
направените доказателствени искания, както и предявените искове в настоящето
производство. Препис от молбата е изпратен на особения представител на
ответника, който изрично с молба с вх. №260917/12.07.2021г. заявява, че не
следва да се уважава молбата за оттегляне на представените по делото
доказателства и предявените искове. С оглед липсата на изразено от проц. представител на ответника несъгласие
за прекратяване производството по делото съдът намира, че дори се приеме, че се
касае за една и съща техническа грешка, допускана от проц. представител на
ищеца юрк. Н. при изписване годината на делото -2020г вместо 2019 г. в молби
с вх. №1426/19.04.2021г. и с вх.
№2556/02.07.2021г, предвид обстоятелството, че
и двете молби с вх.
№1426/19.04.2021г. и с вх.
№2556/02.07.2021г. са подадени след първото по делото о.с.з., проведено на
18.11.2020г., то не са налице основанията за прекратяване производството по
делото на основание чл.232 ГПК поради оттегляне на исковете.
Съдът намира исковете за допустими като
подадени от заявителя против длъжника в заповедното производство в посочения от
съда срок. Налице е идентичност на сумите по заповедното производство със
сумите в исковата молба
Съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено
копие на Договор
за потребителски паричен кредит № 2301030/07.06.2016 г., сключен между ***и
В.Ж.А., ведно с общи условия и погасителен план към него, както и сертификат за
застраховка ***и общи условия към нея със застрахователи ***и ***като всички те
са инкорпорирани в един общ документ, съдържащ 12 стр. Върху първата страница,
върху която е обективиран самият договор за потребителски кредит, липсват
подписи на договарящите лица, а такива са положени върху общите условия и върху
погасителния план, които представляват неразделна част от договора за кредит.
Съдът
намира направеното оспорване подписите, положени от ответника в представените
от ищеца документи - погасителен план от
07.06.2016г., общи условия за отпускане
на потребителски кредит в евро или лева от ***декларация за приемане на
застраховането по застрахователни
програми „ Кредитна протекция ПЛЮС „ или
„ 66 Плюс „ , общи условия за
застрахователна програма „ Кредитна протекция
ПЛЮС „ на кредитополучателите на
банкови кредити от 07.06.2016г. , съгласие за директен дебит от
07.06.2016г., за неоснователно. Във връзка с оспорване автентичността на
положените от ответника подписи, е била допусната съдебна експертиза на вещото
лице Ц.Ц., вещото лице по която е установило, че всички подписи за потребител,
платец и застрахован са изпълнени от В.Ж.А.. Вещото лице сочи, че част от
текста на договора за кредит е изготвен
на шрифт, който е по -малък от 12. Така изготвеното и прието заключение е
категорично и недвусмислено, страните не са оспорили същото по реда на чл.200
ал.3 ГПК и в посочения там срок, което би дало основание на съда да назначи
друго или повече вещи лица.
Съгласно
експертното заключение на вещото лице Р.С. по съдебно–счетоводната експертиза
на В.Ж.А. на 07.06.2016г. са преведени по банкова сметка, ***, сумата от
5 000 лв. предвидено е чистата стойност на кредита да е в размер на 5000
лв, както и такса за разглеждане на кредит от 100 лв. В експертизата е
посочено, че по договора за кредит са платени на ***суми в общ размер от 142,90
лв. / 71,86 лв на 07.07.2016г и 71,04 лв
на 07.08.2016г. /, с които са погасени 48, 63 лв главница, 86,11 лв лихва и
8,16 лв застрахователна вноска. При ищеца общият размер на извършените плащания
е 650 лв. / 100 лв на 20.04.2017г , 70 лв на 25.05.2017г, 70 лв. на
29.06.2017г, 70 лв на 21.08.2017г, 70 лв на 18.09.2017г, 100 лв на 06.11.2017г,
100 лв. на 06.12.2017г., 70 лв на 05.02.2018г. /, като с тях са погасени 306,
22 лв лихва и 343,78 лв главница. Размерът на непогасената главница по всяка
една от вноските по погасителен план с
падежни вноски от 07.10.2017г. до 07.06.2026г. с включена такса за разглеждане
е в размер на 4707,31 лв, а без включена такса за разглеждане е в размер на
4 615,04 лв. Вещото лице е изчислило и обещетението за забава в два
варианта- върху главница от 5000 лв с включена такса за разглеждане на кредит
от 100 лв. и върху главница от 5000 лв.Според
вещото лице нито ГПР, изчислен на база тлавница и лихва, нито ГПР,
изчислен на база главница, лихва и
застрахователна премия не надхвърлят нормативно определения размер с
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК. Съобразно чл.12 от договора при неплащане на
две последователни погасителни вноски по
кредита ***може да обяви всичките си вземания за предсрочно изискуеми, като
това се е случило на дата 08.10.2016г., към която дата не са били заплатени
изцяло главниците и лихвите по вноски с падежни дати 07.09.2016г. и
07.10.2016г.
По
делото е представен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., сключен между ***като цедент и *** като цесионер, с който
цедентът се е задължил ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, да прехвърля
възмездно на цесионера срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания, произхождащи от договори за потребителски парични и стокови
кредити, сключени с физически лица, които не се погасяват редовно, заедно със
съпътстващите ги гаранции, привилегии, обезпечения и други принадлежности,
определени и индивидуализирани в Приложение 1 към всеки отделен месечен договор
за цесия.
Представен
е и индивидуален договор за цесия от 17.03.2017 г., сключен между същите
страни, ведно с извлечение от Приложение 1 към него, в което под № 311 фигурира
вземане по договор № 2301030, одобрен на 07.06.2016 г., с длъжник В.Ж.А. с общ
размер на вземането 5362,53 лв.,
включващо 50551,37 лв. – главница и 311,16 лв. – лихва. Така извършената с
договора цесия е потвърдена от цедента с нарочно писмено потвърждение, приложено
по материалите по делото на л.22.
С
нарочно пълномощно цедентът ***е упълномошил цесионера *** да уведомява от
името на цедента всички длъжници по всички цедирани вземания с Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г., както и да
преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.
Представено
е уведомление с изх. № УПЦ-П-УКФ/2301030 за извършената цесия от ***чрез ищеца *** до
ответника по делото, като на гърба на същото е отпечатано и уведомление за
предсрочна изискуемост от 23.03.2017г. - л.29 от материалите по делото Съгласно
представена по делото обратна разписка уведомлението е получено от Жечка
Атанасова Ангелова на 30.03.2017г.
При
така ангажираните от страните доказателства, съдът намира, че предявените
искове – главен и евентуален, са неоснователни по следните съображения:
Съдът
констатира редовна цесия, доколкото процесния договор за прехвърляне на
вземания съдържа всички необходими реквизити и отговаря на законовите
изисквания. В представеното извлечение от списък с вземания, съставляващ
Приложение №1 към договора за цесия са посочени данни за номер на договора, име
и ЕГН на длъжника, дата на договора, разрешен размер, които изцяло съответстват
на данните да кредита, посочени от заявителя в заповедното производство. Ишецът
следователно се легитимира надлежно като цесионер и е налице интересът му да
установи придобития дълг по отношение на ответника. Представено е и пълномощно
от предишния кредитор до новия кредитор да извърши на длъжника съобщението за
цесията като негов пълномощник, Уведомлението, обективирано в писмо с изх. №
УПЦ-П-УКФ/2301030, връчено на 30.03.2017г.
съставлява надлежно съобщаване на цесията, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника.
За
началния момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит,
съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане
на определени вноски, е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване
предсрочната изискуемост на кредита. За казуса това изискване съдът приема за
изпълнено, като видно от събраните и
приети по делото доказателства от датата на получаване на уведомленията,
обективирани в писмо с изх. № УПЦ-П-УКФ/2301030, – 30.03.2017г. задълженията на
кредитополучателя са станали изискуеми. Съдът
не приема възражението на проц. представител на ответника, че кредита не е бил
редовно обявен за предсрочно изискуем. Видно от отбелязаното на известие за
доставяне на л.30 от материалите по делото е отбелязано неговото съдържание, а
именно увед. писмо изх. №УПЦ-П$УКФ/2301030, като същото е било надлежно
доставено на адреса на ответника в с. Чернево, ул. „ Рила „ №6, посочен и в
договора за кредит.
Съобразно чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. С приетата съдебна експертиза за почерково и техническо изследване на документи е установено, че елементите на процесния договор не са с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, поради което и предвид нарушението на разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК, договора е недействителен. Поради това и на осн. чл. 23 от ЗПК ответника дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи по кредита. Съдът приема за установено, че ответника по делото е получил заемната сума в размер на 5 000 лв. В общата сума за връщане от ответника е включена и такса за разглеждане на кредита от 100 лева. Съдът приема, че тази такса представлява такса, свързана с процедурата по усвояване на кредита, поради което и на осн.чл.10а, ал.2 ЗПК тя въобще не се дължи от ответника, тъй като кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От приетата по делото съдебно–счетоводна експертиза се установява, че ответника е погасил сума от главницата по кредита в общ размер на 792,90 лв. Оставащата сума от главницата по кредита е в размер на 4207,10 лв., до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендирания размер от 4707,59 лв. Обещетение за забава върху получената чиста стойност по кредита при недействителност на договора за кредит се дължи от поканата по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, което в процесния случай се датата на получаване уведомлението за предсрочна изискуемост на кредита на 30.03.2017г. Използвайки общодостъпен интернет лихвен калкулатор съда изчисли размера на претендираното обещетение за забава на 430,37 лева за претендирания период от 07.10.2017г. до датата на подаване заявлението за издаване заповед за изпълнение -02.10.2018г. , до който размер иска следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата до претендираните 731,63 лв. като неоснователен и недоказан. Предвид частичното уважаване на главните искове по чл.422 ГПК съдът не дължи разглеждане на предявените в условията на евентуалност осъдителни искове по чл.79 ЗЗ и чл. 86 ЗЗД – в този смисъл Решение №135/26.09.2018г. по т. д. №230/2017г. на II т. отд. на ВКС.
С
оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да се определи юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съобразно фактическата и правна сложност на
делото. Ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 155,84 лв разноски в
заповедното производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от 1257,33
лв разноски в исковия процес съразмерно с уважената част от исковете.
Водим
от изложеното съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА НЕДОКАЗАНО оспорване автентичността на подписите, положени от лицето В.Ж.А.,
ЕГН **********, върху оспорените документи
- погасителен план от 07.06.2016г. по договор за потребителски паричен
кредит №2301030, общи условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от ***декларация за приемане
на застраховането по застрахователни
програми „ Кредитна протекция ПЛЮС „ или
„ 66 Плюс „ , общи условия за
застрахователна програма „ Кредитна протекция
ПЛЮС „ на кредитополучателите на банкови
кредити от 07.06.2016г. , съгласие за директен дебит от 07.06.2016г.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните , че В.Ж.А., ЕГН **********,***, дължи на ***, ЕИК ***, ***, сумата
от 4207,10 лева / четири хиляди двеста и седем лева и 10 стотинки/ ,
представляваща главница по договор за паричен кредит №2301030/07.06.2016г.,
сключен между В.Ж.А. и ***вземанията по който са цедирани, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от датата на подаване заявлението за издаване
заповед за изпълнение -02.10.2018г. , и
сумата от 430,37 лева / четиристотин и тридесет лева и 37 стотинки / обещетение
за забава за периода от 07.10.2017г. до 02.10.2018г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д.
№1281/2018г. на РС Девня, като отхвърля иска за главница за горницата над
присъдените 4207,10 лв до претендираните 4707,59 лв. и иска за обещетение за
забава за горницата над присъдените 430,37 лв до претендираните 731,63 лв.
ОСЪЖДА В.Ж.А., ЕГН **********,***, да
заплати на ***, ЕИК ***, ***, сумата от 155, 84 лева / сто петдесет и пет лева
и 84 стотинки / разноски, направени в заповедното производство съразмерно с
уважената част от исковете и сумата от 1257,33 лева / хиляда двеста петдесет и
седем лева и 33 стотинки / разноски, направени в исковото производство съразмерно
с уважената част от исковете.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:...............................