Р Е Ш Е Н И Е
№………../………01.2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание проведено на седемнадесети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА
МАРКОВА
при участието
на секретаря Румяна Дучева
като разгледа
докладваното от съдията
т.д. № 887/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба вх. № 16827/03.06.2019 г. на
„ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260,
в качеството на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********
(заличен търговец), с която е предявен
иск за приемане за установено, че Г.Б.С.,
ЕГН **********,*** и Р.Б.Д., ЕГH **********,***, в качеството на
авалисти, дължат солидарно сумата 200000.00 лв.,
представляваща част от неиздължена главница, цялата в размер на 1000000.00 лв.,
по запис на заповед издаден на 05.04.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 535 и сл., вр. чл. 485, ал. 1 ГПК, за
която сума е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17355/2017
г., на ВРС, XXXI с. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че по силата на процесната
ценна книга издателят „Бултрейд-2002“ ООД, се е задължил при предявяване в срок
до 30.03.2019 г. да заплати на ищеца сумата 1000000.00 лв. Задължението по
записа на заповед било авалирано при условията, при които е прието от лицата И.Д.,
Р.С. и двете ответници. Сочи, че записът бил предявен за лащане на издателя,
авалиста С. и авалиста Д. на 15.10.2018 г., а на ответниците С. и Д., съответно
на 26.10.2018 г. и 22.10.2018 г. Въпреки предявяването плащане не последвало.
Изложеното обосновало правния интерес на ищеца от предприемане на действия по принудителното събиране на част от вземането по реда на чл.
417 ГПК, спрямо ответниците по делото, в качеството им на авалисти по ценната
книга.
В срока
по чл. 367 ГПК,
ответниците Г.С. и Р.Д. депозират идентични по съдържание писмени отговори, в
които оспорват иска по основателност. Ответниците не оспорват, че са подписали
процесната ценна книга, издадена на 05.04.2017 г. Твърдят, че записът на
заповед обезпечава каузална сделка, без същата да е била посочена от ищеца,
въпреки че му е известна. От посоченото се извежда, недобросъвестност на ищеца,
който прикривал реалната ситуация по каузалната сделка. Сочат, че ценната книга
е подписана по силата на Анекс А21-104/2017 г. от 30.03.2017 г., към Договор за
кредит № 104/2004 г. и за обезпечаване на задълженията по него на
„Бултрейд-2002“ ООД. Излага, че за задълженията по договора за кредит и 28 бр.
анекси към него, в т.ч. и цитирания по-горе, в полза на ищеца била издадена
Заповед № 2899/02.05.2018 г. по ч.гр.д. № 6035/2018 г. на ВРС, XL с., с която
„Бултрейд-2002“ ООД, Р.С. и И.Д., били осъдени солидарно. В резултат от това,
претенцията на ищеца, основана на абстрактното правоотношение се явявала
дублираща на вече присъденото, тъй като би се стигнало до възможност ищеца да
събере от всичките си длъжници сума надвишаваща с 200000.00 лв., дължимото му.
Релевират възражения за нищожност на ценната
книга, тъй като в нея не бил посочен размерът на лихвата, което било в
нарушение на чл. 459, ал. 2 ТЗ, както и поради порок в посочения падеж, който
не съответствал на разпоредбата на чл. 486 ТЗ. Сочат още, че ценната книга не е
била надлежно предявена за плащане, тъй като в нея липсвали удостоверявания за
предявяването й на издателя и на авалистите, съобразно разписаното в чл. 538,
ал. 2 ТЗ. По същество отправят искане за отхвърляне на предявения иск.
В срока
по чл. 372 ГПК,
ищецът депозира допълнителна искова молба, в която оспорва депозираните
отговори. От своя страна твърди, че записът на заповед е редовно предявен, за
което са налице доказателства. Не оспорва твърденията на ответниците за връзка
между издадената ценна книга и сключен договор за банков кредит. Твърди, че
ответниците не са осъдени по каузалното правоотношение, доколкото не са страни
по него, поради което и не е налице дублиране между претенцията по каузалното
правоотношение и тази по ценната книга. Затова и изпълнение по менителничния
ефект се търси само от лицата, спрямо които издадените по каузалното
правоотношение заповеди и решенията по проведените искове по чл. 422 ГПК не
разпростират силата си. Твърди, че в тежест на ответниците е установяване на
погасяването на задълженията по каузалното правоотношение, а от своя страна
твърди, че такова погасяване не е налице. Последното обосновавало интереса на
кредитора да търси дължимото и от авалистите по менителничното правоотношение.
В срока
по чл. 373 ГПК,
ответниците депозират допълнителни отговори, идентични по съдържание, в които
оспорват изложеното в допълнителната искова молба. Отправят искане наличието на
каузалното правоотношение да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване. Релевират възражение за липса на представителна власт на адв. К. в
представеното пълномощно да предяви от името на банката процесната ценна книга.
Отделно твърдят, че Договор за кредит № 104/2004 г. не е сключен между
„Бултрейд-2002“ ООД и ищеца, а с клон на чуждестранна банка, който бил с
прекратена регистрация.
В
съдебно заседание страните, чрез процесуални представители, поддържа изложените
твърдения, доводи, възражения и оспорвания.
Съдът, след преценка
на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност,
приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно
е от приобщеното ч.гр.д. № 17355/2018 г. на ВРС, XXXI с., че по заявление на “Банка Пиреос
България“ АД, за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
е издадена Заповед № 9003/30.11.2018 г., с която е разпоредено ответниците Р.Д.
и Г.С. да заплатят солидарно сумата 200000.00 лв., представляваща част
от дължима главница по запис на заповед цялата в размер на
1000000.00 лв., издаден на 05.04.2017 г., с
падеж на предявяване в срок до 30.03.2019 г.
По заповедното
производство е представен запис на заповед, издаден на 05.04.2017 г., по силата
на който „Бултрейд - 2002“ ООД се е задължило да заплати срещу предявяване на
записа на заповед, на „Банка Пиреос България“ АД сумата 1000000.00 лв. Уговорен
е падеж на предявяване в срок до 30.03.2019 г. Ценната книга е авалирана при
условията, при които е издадена от Иван Николаев Д., ЕГН **********, Росен
Славчев С., ЕГН ********** и двете ответници. Автентичността на ценната книга
не е предмет на спор в настоящото производство.
По делото са
представени покани – уведомление за предявяване на записа на заповед, от които
се установява, че на издателя и на авалиста Р.С., връчването е извършено на
15.10.2018 г., на авалиста И.Д. на 15.10.2018 г. и на авалистите С. и Д.,
съответно на 26.10.2018 г. и на 22.10.2018 г.
По делото е
представен и Договор за кредит № 104/2004 от 21.04.2004 г. сключен между „Банка
Пиреос” АД – Гърция, чрез клона
си в София, кредитор, „Бултрейд -2002“ ООД, кредитополучател
и Р.С. и И.Д., поръчители. Представени са и 28 бр. Анекси към Договора,
сключени за периода 24.09.2004 г. – 30.01.2018 г. От 2006 г. Кредитор по
договора е „Банка Пиреос България“ АД. Видно от Анекс А21-104 от 30.03.2017 г.
е, че като част от обезпеченията дадени по договора е предвидено издаването на
запис на заповед за сумата 1000000.00 лв.
Представена по делото
е Заповед по чл. 417 ГПК № 2899/02.05.2018 г., по ч.гр.д. № 6035/2018 г., на
ВРС, с която е разпоредено „Бултрейд-2002“ ООД, „Бултрейдинг БГ“ ЕООД, Р.С. и И.Д.
да заплатят солидарно сумата 1380931.63 лв., изискуема главница по Договор за
кредит № 104/2004 г. от 21.04.2004 г. и анексите към него, сумата 4587.31 лв.,
възнаградителна лихва, сумата 4258.49 лв., наказателна лихва, ведно със законна
лихва върху главницата, считано от 26.04.2018 г.
Представени по делото
в заверени разпечатки от портала за достъп до съдебни дела са и Решение по т.д.
№ 1278/2018 г. на ВОС, ТО, както и справка за т.д. № 1278/2018 г., на ВОС, от
която е видно, че постановеното решение е влязло в законна сила на 04.04.2019
г. Видно от тях е, че за вземанията по издадената Заповед № 2899/02.05.2018 г.,
по ч.гр.д. № 6035/2018 г., на ВРС, е проведено производство по специалния
установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, който е бил уважен, в
резултат от което издадената заповед се е стабилизирала.
При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск черпи
правно си основание от чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед
предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
17355/2018 г., по описа на ВРС, XXXI с.
Предвид характера на предявения иск – за установяване съществуването на
вземането,
обективирано в заповедта за изпълнение и предвид
разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се
явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за установяване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието
на такова задължение, а именно да установи: валидно
учредено менителнично поръчителство от страна на ответниците, обективирано в
представената ценна книга, по която ищецът се явява поемател, а ответниците – авалисти.
Доколкото вземането по записа на заповед се
претендира макар и частично, но не от издателя, а от менителничните поръчители
(авалисти), следва да се посочи, че уреденото в чл. 483 – 485 ТЗ менителнично
поръчителство е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата
на едностранно волеизявление на авалиста и независимо от задължението, което
обезпечава. Авалът е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно
лице (авалист) поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго
лице (хонорат). За разлика от договора за поръчителство авалът се различава от
него по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на
авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект
или върху прикрепен към него лист (алонж) (така Р № 5/9.02.2010 г. на ВКС по т.
д. № 268/2009 г., II т.о.). В този смисъл съдът намира, че авалът е надлежно
учреден, от страна на ответниците, съгласно разпоредбата на чл. 484, ал. 1 ТЗ.
С него по законова дефиниция е обезпечено плащането по процесния запис на
заповед. Не се спори, а и предвид нормата на чл. 484, ал. 3 ТЗ, в случая авалът обезпечава плащането на
издателя на ценната книга. Между страните не е спорна и автентичността на
изявлението на ответниците.
Така очертаният самостоятелен и неакцесорен
характер на менителничното поръчителство е основанието за последователно
застъпваното в правната теория и константна съдебна практика виждане, че авалистът
не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възражения,
които би могъл да му противопостави самият хонорат (издател
на записа на заповед) - както абсолютни възражения за
недействителност на ефекта (с изключение на
възражение за неспазване на изискуемата форма),
така и лични възражения, произтичащи от каузално правоотношение между приносителя
и хонората. Разбира се тази забрана не е приложима в случаите, когато авалистът
сам е страна по каузалното правоотношение. Практиката последователно се
придържа и към разбирането, че възражения основани на същестуването или
несъществуването на задължение по каузалното правоотношение, биха били
допустими от страна на авалиста само в хипотезата на недобросъвестност при
придобиването на ефекта и злоупотреба с право от страна на приносителя, изводими
от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 465, вр. с чл. 485, ал. 2 и
чл. 289 ТЗ, вр. чл. 8 и чл. 63, ал. 1 ЗЗД. (горното
е застъпено в Р № 17/21.04.2011 г., т.д. № 213/2010 г., Р № 120, т.д. №
988/2009 г., Р № 21, т.д. № 1091/2010 г., Р № 26, т.д. № 1027/2013 г., Р № 2,
т.д. № 984/2012 г., всички на ВКС и др.).
Процесуалната активност на ответниците –
авалисти, в настоящото производство се изразява в релевиране на абсолютни
възражения срещу действителността на ценната книга, изразяващи се в липса на
посочване на размерът на лихвата и порок в посочения падеж.
Възраженията са неоснователни. Видно е, че в
ценната книга след посочване на сумата, която следва да се плати е посочена и
дължимост на законна лихва върху нея за период от издаването до плащане на
всички задължения по записа. Тази добавка сама по себе си не опорочава формата
на записа на заповед, нито поставя под условие безусловния характер на поетото
задължение за плащане, поради което и следва да се счита за неписана.
Не е налице и твърдяния порок в падежа. В
случая, падежът на ценната книга не е свързан с конкретна дата, а е на
предявяване като не съществува пречка страните да фиксират определен срок, в
който да се извърши предявяването, какъвто е и настоящият случай. Последното
обаче не означава, че в ценната книга е налице неяснота относно падежа или пък
са налице два падежа, които влизат в конфликт, помежду си. Възможността за
определяне на срок, в който да се извърши предявяването е в съответствие с
разпоредбата на чл. 476, ал. 1 ТЗ.
Както е посочено в изложената по-горе
установеност по фактите, предявяването е надлежно извършено на всеки един от
издателя на записа и авалистите и е в границите на посочения за това срок. От
страна на ответниците е релевирано и възражение, че предявяването е извършено
от лице без надлежна власт за извършване на подобни действия от името на
поемателя. Това възражение не следва да бъде обсъждано, касае отношенията между
упълномощител и упълномощен, а и от друга страна по делото е представено
надлежно пълномощно.
Не твърди, а и не се установява, ответниците да
са страна по каузалното правоотношение, обезпечено с издадения запис на
заповед. По тази причина и са релевирани възражения за злоупотреба с право от
страна на ищеца, изразяващи се в прикриване на действителната ситуация между
страните и в наличие на издадена заповед и изпълнителен лист за задълженията по
сключения договор срещу кредитополучателя и солидарните длъжници по него. Нито едното от тези възражения, обаче, не
би могло да се квалифицира като злоупотреба с право. Следва да бъде посочено,
че кредиторът не е длъжен да посочва дали ценната книга обезпечава има
обезпечителен характер, поради което и непосочването на такова не може да се
определи като опит за прикриване на действителни отношения, още повече, че
авалистите не са страна по такова правоотношение и между тях и поемателя е
налице самостоятелно правоотношение.
От събраните доказателства действително се
установи, че в полза на ищеца е била издадена заповед по чл. 417 ГПК за
задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници по сключения Договор
за кредит № 104/2004 от 21.04.2004 г. и 28 бр. Анекси към Договора, сключени за
периода 24.09.2004 г. – 30.01.2018 г., която е влязла в сила. Не се твърди от
страна на ответниците, в резултат на това съдебно признато изпълняемо право,
вземането да е било събрано по реда на изпълнителното производство от издателя
или някой от солидарните длъжници по договора, при което ищецът е предявил
претенции спрямо авалистите да заплатят вече получена сума.
По изложените съображения, предявения частичен
иск спрямо ответниците – авалисти, следва да бъде уважен, до размера на
претендираната сума 200.00.00 лв.
По разноските:
Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12),
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство. Предвид изхода от спора, последните се
явяват дължими в полза на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от материалите по заповедното производство направените са в
размер на 4000.00
лв. – държавна такса, които се явяват дължими.
На ищеца се следват разноски, в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, за
исковото производство, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и
направеното искане. Направените разноски са за държавна такса – 4000.00 лв.
и адвокатско възнаграждение в размер на 2400.00 лв., с ДДС, които следва да
бъдат присъдени.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че Г.Б.С., ЕГН **********,*** и Р.Б.Д., ЕГH **********,***, в
качеството на авалисти, ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“, № 260, в
качеството на универсален правоприемник на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК
********* (заличен търговец), сумата 200000.00 лв. (двеста хиляди лева), представляваща част от неиздължена
главница, цялата в размер на 1000000.00 лв., по запис на заповед издаден на
05.04.2017 г., на осн. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 и сл., вр. чл. 485, ал.
1 ГПК, за която сума е издадена Заповед
по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 17355/2017 г., на ВРС, XXXI с.
ОСЪЖДА Г.Б.С., ЕГН **********,*** и Р.Б.Д., ЕГH **********,*** да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“,
№ 260, в качеството на универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България“ АД, ЕИК ********* (заличен търговец), сумата 4000.00 лв. (четири хиляди лева), представляваща разноски в заповедното производство и сумата 6400.00 лв. (шест хиляди и четиристотин лева), разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му пред Варненски апелативен съд.
След влизане в сила
на решението, приложеното ч.гр.д. № 17355/2017 г., на ВРС, XXXI с., да се върне
на ВРС, ведно с препис от решението.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: