№ 253
гр. Габрово, 15.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Габриела Б. Илиева
при участието на секретаря Д. Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Габриела Б. Илиева Въззивно гражданско дело
№ 20254200500438 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 03.06.2025 г. на Д. И. Д. чрез адв. П.
Д. срещу Решение № 124 от 22.05.2025 г. на РС-Севлиево.
Във въззивната жалба се твърди, че решението на РС-Севлиево е
неправилно и необосновано. Обобщено оплакванията се свеждат до погрешно
интерпретиране на доказателствения материал по делото, довело до погрешни
решаващи изводи на съда. По същество моли за отмяна на решението на СРС,
отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на сторените разноски в
производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна, чрез
пълномощника си адв. Ф. – САК, депозира отговор на въззивната жалба, с
който считат решението на РС-Севлиево за правилно и обосновано, за което
излагат съображения. Молят за потвърждаване на решението на РС-Севлиево
и присъждане на сторените разноски в производството.
Въззивната жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима
и съдът дължи произнасяне по нея.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова
молба, по реда на чл. 422 ГПК, на „***** – д-р *****“ ЕООД, представлявано
от *****, с която са предявени искове срещу Д. И. Д., за заплащане на сумата
1
от 5 000 лв. по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, представляваща остатък от
дължима сума по фактура за дентални услуги и за сумата от 54, 67 лв. по чл.
86 ЗЗД, представляваща обезщетение за забавено изпълнение на парично
плащане за периода от 12.10.2023 г. до 10.11.2023 г., ведно със законната лихва
за забава от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното им изплащане.
Ищецът е посочил, че в резултат на извършена дентална услуга по
договор за изработка с предмет зъболечение и поставяне на титанови
импланти, е издал фактура на ответницата за сумата от 6 000 лв., по която е
постъпило частично плащане в размер на 1 000 лв. на 07.11.2023 г.
Ответникът в срока за отговор е посочила, че правоотношенията между
страните датират от 2021 г., когато ищецът й поставил импланти и временна
конструкция върху тях, за което платила по банков път сумата от 5 000 лв.
През 2023 г. почувствала болка, поради което посетила ищеца и поискала да
бъде сложена постоянната конструкция, за което той поискал сумата от 1 000
лв., която тя заплатила по издадената й фактура, приложена от ищеца, на
07.11.2023 г.
По делото е представена фактура № 28 от 12.10.2023 г. с вписана
дентална услуга – конструкция импланти на стойност 6 000 лв., която е
подписана от ответника Д. Д..
По делото са изслушани свидетелските показания на Б.Г., намираща се в
трудово правоотношение с ответника, от които се установява, че към момента
на започване на лечението и поставянето на имплантопротезната конструкция
към 2021 г. не е работила при ищеца, поради което съдът не кредитира св.
показания на Б.Г. в частта, отнасяща се до обстоятелства преди същата да бъде
наета по трудово правоотношение с ищеца, доколкото не е била пряк очевидец
на случилото се. В останалата си част, съдът кредитира св. показания на Б.Г.,
доколкото същите са логични, пълни, вътрешно непротиворечиви и
кореспондират с писмените доказателства по делото.През 2023 г., когато
ответницата отново посещава денталното заведение, свидетелката излага, че
лично я е запознала с цената на постоянната конструкция в размер на 6 000
лв., която следва да замени пластмасовата, доколкото необходимият период от
време за заздравяване на костта, от поставянето на имплантите с временна
конструкция до поставянето на постоянната конструкция, е изминало. Излага,
че лечението е такова, че изисква първоначално поставяне на импланти в
костта и поставянето върху тях временна зъбна конструкция от пластмаса, за
да се осигури необходимото време за заздравяване на костта, след което
обикновено се слага постоянната зъбна конструкция с титаниев бар, от
цирконий.
По делото са изслушани свидетелските показания на М.П., живеещ на
семейни начала с ответника по делото, от които се установява, че през 2021 г.
на ответницата е поставена изкуствена кост и при извършените тогава
манипулация същата е заплатила 5 000 лв. След преглед през 2023 г.
установила, че е с временна зъбна конструкция, поради което поискала от
ищеца да сложат постоянната зъбна конструкция, за което той поискал 1 000
лв., които ответницата заплатила. Посочва, че два пъти на Д. Д. са й слагали
временни зъби, тъй като първите са се счупили.
Св. показания на М.П., съдът кредита, с изключение на частите, в които
същият изнася пред съда, че ищецът е поискал за поставянето на постоянната
2
зъбна конструкция сумата от 1 000 лв., доколкото свидетелят не е бил пряк
очевидец на това обстоятелство, а освен това същото противоречи на
представената по делото фактура с дата 12.10.2023 г. за денталната услуга
конструкция-импланти, подписана от ответницата, на стойност 6 000 лв, както
и че ответницата не е знаела, че й е поставена временна зъбна конструкция,
доколкото самият той заявява, че са й поставени два пъти временни зъби,
поради счупването на първоначално поставените.
Изводите на настоящият въззивен състав изцяло съвпадат с изводите на
първоинстанционния съд.
При така установената фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – само в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В случая
постановеното по делото решение е валидно и допустимо.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е
налице облигационно правоотношение по договор за изработка, поради което
въззивния съд препраща към неговите правни изводи на основание чл. 272
ГПК.
Установено е, че предмет на договора е лечение чрез зъбни импланти,
при което се извършва зъбопротезна имплантология, включваща поставянето
на зъбни импланти в челюстната кост и поставянето на временна зъбна
протеза /още временна зъбна конструкция/ от пластмаса, след което се изчаква
период от време за интеграция на имплантите в костта и се поставя
постоянната зъбна протеза от цирконий.
Д. Д. е посочила, а и се потвърждава от представените по делото
писмени доказателства, че през 2021 г. е заплатила сумата от 5 000 лв., която
представлява поставянето на имплантите в челюстната кост и поставянето на
временна зъбна протеза, което се потвърждава от св. показания на М.П., който
посочи пред съда, че му е известно на ответницата да са слагани два пъти
временна зъбна конструкция на ответницата, поради счупване на
първоначално поставената.
През 2023 г. на Д. Д. са поставени постоянните зъбни протези от
цирконий, за което е издадена фактура № 28/12.10.2023 г. на стойност 6 000
лв., която е подписана от ответницата. Настоящият въззивен състав споделя
изводите на първоинстанционният съд, че това действие на Д. Д.
недвусмислено представлява приемане на работата по договора за изработка,
което води до настъпване на изискуемостта на нейното задължение за
заплащане на възнаграждението на изпълнителя.
Възражението, направено във въззивната жалба и в хода на устните
прения пред въззивния съд, че липсата на фактура за сумата от 5 000 лв. за
извършената дентална услуга през 2021 г., води на извода, че процесната
фактура, съдържа посочване на сума, която общо се дължи и по която през
2021 г. са платени 5 000 лв., а на 07.11.2023 г. и остатъкът от 1 000 лв., е
неоснователно. По посоченото задължение от 5 000 лв., възникнало през 2021
г., ищецът признава плащането, но твърди изискуемостта на задължението от
6 000 лв. по издадената и приложена фактура № 28/12.10.2023 г. Освен това,
липсата на представена фактура за задължението от 2021 г., по което страните
3
не спорят, че е погасено, не може да повлияе на действителността на устния
договор, тъй като задължението за създаване на счетоводни документи, е
въведено с оглед данъчни цели.
При съвпадението между достигнатите крайни изводи на настоящия
съдебен състав с изводите на първоинстанционният съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено. С оглед посочения правен извод за
основателността на предявените претенции, останалите възражения във
въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би
довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради
което и тяхната отделна преценка не е необходима.
С оглед изхода на делото, право на разноски има въззиваемата страна.
Същата е направила разноски в размер на 1 000 лв., представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство
по делото, които следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемия.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 124 от 22.05.2025 г. по гр. д. № 179 по
описа на РС-Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ГПК, Д. И. Д., с ЕГН: **********, с
адрес: гр. Севлиево, ул. „*****“ № 41, да заплати на „***** – д-р *****“
ЕООД, представлявано от д-р *****, с ЕИК: *****, с адрес гр. Севлиево, ул.
„*****“ № 3, сумата от 1 000 /хиляда/ лева , представляваща сторени
разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4