№ 40094
гр. София, 28.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110126580 по описа за 2025 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 162536/09.05.2025г. на СРС,
подадена от Д. А. М. срещу А. Г. Ч..
На основание чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
на:
Дата: 11 ноември 2025г.
Час: 10:30
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Д. А. М. чрез адв. П. С. – АК-Пловдив, е предявил срещу ответника А. Г. Ч.
иск с правно основание по чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 КРБ за осъждане на ответника да
му заплати сумата от 4500,00 лева /частично от 12000,00 лева/, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – състояние на шок,
преживени яд, усещане за предателство и разочарование, тревога и притеснения, последица
от неправомерно осъществени от ответника записи на разговори между страните /личен
разговор на 31.05.2023г. и разговори по телефона на 18.06.2024г. и 19.06.2024г./, ведно със
законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че с ответника се познават от деца и са приятели. На 14.08.2024г. той
получил в качеството си на управител на „Луминос“ ООД и „Криейтив Маркетинг“ ООД
искова молба, предявена пред Софийския градски съд от „Емпатия България“ ООД, с която
от дружествата се искало да заплатят сумата от 100000,00 лева като обезщетение за
нарушени авторски права върху арт-инсталация. Сред доказателствата по делото
фигурирали и записи на разговори между ищеца и ответника по настоящото дело. Първият
такъв, направен с мобилен телефон, бил от 31.05.2023г. на разговор между М. и Ч. в град
София в градина „Ереван“. Този разговор бил записан без съгласието на ищеца и без той да
знае за него, като бил използван като доказателство по образуваното пред Софийския
градски съд т.д. 1265/2024г. на СГС. Осъществяването на записа било потвърдено от Ч. при
разпита му като свидетел по делото на 13.12.2024г. В същото съдебно заседание били
представени и доказателства, от които се установило, че Ч. направил още два записа на
разговори по телефона с ищеца – на 18 и 19.06.2024г. Че тези разговори се записват, ищецът
нито знаел, нито бил дал съгласие. Научавайки за това, М. бил изумен, тъй като считал Ч. за
свой приятел, а той го записвал и давал записите на търговско дружество, което предявило
претенции срещу дружествата на М.. С действията си Ч. нарушил чл. 32, ал. 2 от
Конституцията, като липсвало нормативно основание, което да му дава право да направи
записите. Те били разпространени и изслушани от десетки лица, част от които свързани с
1
„Емпатия България“ ООД. Разговорите не били записани с цел защита на лични права и
интереси на Ч., а само за да предостави тези записи на своя вече бивш работодател и с цел
накърняване на правата и интересите на М.. Когато разбрал за записите, ищецът бил първо
шокиран, а след това се почувствал ядосан, предаден и разочарован, тъй като не
предполагал, че негов приятел може да направи това и да даде записите на трето лице, което
да съди дружествата му с потенциал да го доведе до фалит. Притеснявал се дали съдът ще
приеме тези записи и дали няма фирмите му да бъдат осъдени. И до датата на подаване на
исковата молба се притеснявал да разговаря нормално по телефона, много внимавал какво
казва в различни компании, тъй като очаквал отново да бъде записан. Станал мнителен дори
по отношение на най-добрите си приятели и постепенно се затворил в себе си.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът А. Г. Ч. чрез адв. Мина Дедова – АК-София,
и адв. Десислава Русева – АК-София, е подал Отговор на исковата молба, вх. №
306598/19.09.2025г. на СРС. Оспорва предявения иск като недопустим, доколкото
производството по гр.д. № 1265/2024г. на СГС не било още приключило. Наред с това се
твърдяло наличие на нанесени на дружества на ищеца вреди, за които той не бил
процесуално легитимиран да предявява искове. Налагането на запор върху сметки на
дружествата било допуснато при гаранция, която следвало да обезщети тези евентуални
техни вреди. В случай, че доводите за недопустимост на иска не бъдат възприети, то същият
се оспорва като неоснователен. Подробно се обосновава, че дейността на Д. М. и
съдружника му Георги Колев била насочена систематично към избягване на правна
отговорност, като създавали дружества с минимален капитал, бързо изтегляли и
разпределяли печалбата от тях, като оставяли след себе си „празни фирмени черупки“, от
които увредените страни не можели да се удовлетворят. Такова било поведението им и във
връзка с т.д. № 1265/2024г. на СГС. Твърденията на ищеца за претърпени вреди изглеждали
още по-необосновани на фона на разширяването на дейността на дружествата му и
увеличаване на печалбата им, като за 2024г. приходите им били 1 123 000,00 лева, а
печалбата – 751 000,00 лева, т.е. липсвал бизнес и/или личен срив. Що се касае до записите,
то те не били акт на произволна намеса в личния живот, а необходима и пропорционална
мярка за документиране на план за извършване на противоправно деяние. Към 31.05.2023г.
Ч. работел за „Емпатия България“ ООД. Записа направил с единствена цел да защити
собственото си добро име и трудовото си правоотношение, както и да предотврати
евентуална бъдеща вреда за работодателя си. Нямало друг начин да се защити от евентуални
обвинения и срещу него, тъй като без записа единственото му доказателство, че се е
дистанцирал от М., щяла да е само думата му. Разговорът нямал личен и частен характер, а
бил израз на бизнес отношения. Що се касае до записите от 18 и 19.06.2024г., те били с
изцяло защитен характер, последица от подлагане на ответника на натиск за извличане на
вътрешна информация, като инициативата за разговорите била на ищеца. Оспорва се
записите да са били разпространени и да са станали достояние на десетки лица: с тях се
запознали само съдружниците на „Емпатия България“ ООД, както и страните, техните
процесуални представители, вещите лица и съдебния състав, разглеждащ т.д. № 1265/2024г.
на СГС. Те не били публично разгласявани. Подробно се обосновава, че записите са
направени с легитимна цел и при липса на неоправдано разгласяване или произволна намеса
в личния живот на ищеца. В поведението на ответника липсвал елементът на
противоправност. Оспорва се ищецът да е преживял описаните от него в исковата молба
неимуществени вреди. Посочват се конкретни дати, на които, видно от социалните мрежи,
той е участвал в различни развлекателно-увеселителни събития, ходил е на екскурзия в
Париж, купил си скъп автомобил /независимо дали бил регистриран на негово име или на
някое от дружествата му/. Всичко демонстрирало липса на психически срив и евентуално
икономическо затруднение. Показателен за неговата недобросъвестност бил фактът, че
преди завеждане на настоящото дело напълно манипулирал дигиталното си присъствие -
премахвал тагове от снимки, ограничил достъп до профила си. Ако ищецът се притеснявал
да говори по телефона или в компания, то това не било по вина на ответника, а се дължало
на собственото му противоправно поведение. Изтъква се, че, тъй като поведението на ищеца
било противоправно, то той не можел да черпи права, включително за настоящото дело, от
него. Предявеният иск се оспорва и досежно неговия размер, който дори и частично заявен,
бил прекомерен.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по иска с правно
основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 32, ал. 2 КРБ е за ищеца. Същият следва при условията на
пълно и главно доказване да установи извършено от ответника деяние /извършване на
описаните в исковата молба записи/, неговия противоправен характер, наличието,
естеството и интензитета на причинените от него вреди, причинната връзка на същите с
извършеното противоправно деяние. В тежест на ответника е да установи, че има законово
регламентирано право да осъществи процесните записи, съответно наличието на основания,
освобождаващи го от отговорност за това. В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил
търсените спрямо него суми. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи
фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Страните по делото не спорят, че на 31.05.2023г. в град София, в градина „Ереван“,
ответникът А. Г. Ч. е направил с мобилен телефон звукозапис на проведен между него и
2
ищеца Д. А. М. разговор, както и че на 18 и 19.06.2024г. е направил звукозаписи на
проведени между него и ищеца Д. А. М. разговори по телефона, като тези звукозаписи са
били представени като доказателства по т.д. № 1265/2024г. на СГС.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства с изключение на представените към отговора на исковата
молба /приложения 20 и 21/ заключения на вещи лица, доколкото същите са изготвени
за целите на друго съдебно производство.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО МЕЖДУ СТРАНИТЕ И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ ПО ДЕЛОТО това, че на 31.05.2023г. в град София, в градина „Ереван“,
ответникът А. Г. Ч. е направил с мобилен телефон звукозапис на проведен между него и
ищеца Д. А. М. разговор, както и че на 18 и 19.06.2024г. е направил звукозаписи на
проведени между него и ищеца Д. А. М. разговори по телефона, като тези звукозаписи са
били представени като доказателства по т.д. № 1265/2024г. на СГС.
УКАЗВА на ищеца в седмодневен срок от съобщението да заяви изрично дали
оспорва, че съдържанието на разговорите, обект на процесните записи, съответства на
транскрибираното съдържание, представено от ответната страна.
ДОПУСКА по инициатива на ищеца разпит на един свидетел при режим на
довеждане за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди. ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за разпит на един свидетел при режим на довеждане за
установяване на трите записа и тяхното съдържание, доколкото ответникът не е заявил да ги
оспорва.
ДА СЕ ИЗИСКАТ, на основание чл. 186 и чл. 192, ал. 1 ГПК, от трите мобилни
оператора в Република България справки относно това дали е техен абонат
използващият телефонен номер **********. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ, с оглед чл. 251б,
ал. 1, т. 3, чл. 251в, ал. 1-4 и чл. 251г ЗЕС, искането по т. 1 от доказателствените искания
към отговора на исковата молба в останалата му част.
УКАЗВА И ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в седмодневен срок от съобщението
да изрази становище по доказателствените искания, формулирани в т. 2 – т. 8 от отговора
на исковата молба.
УКАЗВА И ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в седмодневен срок от съобщението
да заяви становище по доказателствата, описани в т. 22 от отговора на исковата молба
/снимки на екрани от социалните мрежи/, в това число признава ли/отрича ли да е изобразен
на някоя от тези снимки и коя.
НАСРОЧВА на основание чл. 204 и сл. ГПК оглед на описаните в т. 22 от отговора
на исковата молба /снимки на екрани от социалните мрежи/, който оглед ще бъде извършен
от съдебния състав в насроченото по делото открито съдебно заседание.
По отношение на предоставеното веществено доказателство – флаш-памет,
съдът ще се произнесе допълнително с отделен акт.
УКАЗВА на ответника в седмодневен срок от съобщението и на основание чл.
156, ал. 2 ГПК, да посочи конкретните факти и обстоятелства, които цели да установи чрез
разпита на поисканите от него свидетели. При неизпълнение доказателственото искане ще
бъде оставено без уважение.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ù е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
3
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ú може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Eлектронна поща: ********@***.*******. Заедно с настоящото определение на
страните да се връчи и заявление за започване на процедура по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните /на ищеца през ССЕВ/. Заедно с него на ищцовата страна ПРЕЗ
ССЕВ да се връчи и предназначеният за нея препис от отговора на исковата молба (ако
е подаден отговор на исковата молба).
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4