№ 282
гр. София, 23.01.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 12 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Даниела Талева
Съдия:Виктория М. Станиславова
СъдебниЦветомир Д. Маринов
заседатели:Елиана Н. Захариева
Снежанка М. Коларова
при участието на секретаря Таня Т. Митова
и прокурора М. М. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Талева Наказателно дело от
общ характер № 20221100205649 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 11:30 часа се явиха:
За СГП – редовно призована, явява се ПРОКУРОР М. М..
ПОДСЪДИМИЯТ Л. Й. С. - редовно призован, явява се лично, доведен
от затвора - гр. София.
За него се явява служебен защитник адв. С. М. –САК, назначен за
служебен защитник още в ДП.
ПОСТРАДАЛИТЕ:
К. Л. С. – редовно призован, се явява лично.
А. Л. С. - редовно призован, се явява лично.
Е. Л. С. - редовно призована, се явява лично.
Д. Б. С. - редовно призован, се явява лично.
За всички тях се явява упълномощеният в качеството на повереник -
адв. Д. Р. от САК.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпили по делото, с дата 20.01.2023 г. молби
от:
К. Л. С. срещу подсъдимия Л. Й. С., с която се претендира същият да
бъде конституиран в качеството на частен обвинител, както и в качеството на
граждански ищец, предявен е и граждански иск за сумата от 250 000 лв.,
представляваща обезвреда за претърпените от К. Л. С. неимуществени вреди
1
в резултат от престъплението, за което е образувано настоящото НОХД.
Е. Л. С., със същата дата, с която в качеството си на пострадала,
изразява желае да бъде конституирана в качеството на частен обвинител и
граждански ищец, предявен е граждански иск за сумата от 200 000 лв. срещу
подсъдимия Л. Й. С. за претърпени неимуществени вреди от престъплението.
А. Л. С., с която същият заявява желание да бъде конституиран в
качеството на частен обвинител и граждански ищец, предявява граждански
иск за сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от
последния неимуществени вреди, в резултат от деянието, за което
подсъдимият Л. Й. С. е представен на съд.
ПРОКУРОРЪТ: Не съм запознат с молбите на пострадалите.
ЗАЩИТАТА: И аз не съм запознат с молбите на пострадалите.
СЪДЪТ предоставя на прокурора и на защитата да се запознаят с
молбите на пострадалите, като им предоставя екземпляри от същите.
ПРОКУРОРЪТ: Запознах се с молбите.
Адв. М.: И аз запознах с молбите.
СЪДЪТ, като взе предвид, че престъплението за което подсъдимият Л.
Й. С. е предаден на съд, е тежко по смисъла на закона, за него се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от 15 до 20 г., доживотен затвор или
доживотен затвор без замяна, намери, че защитата на подсъдимият в
настоящото дело е задължителна на основание чл. 94, ал.1, т.3 от НПК,
поради което е налице необходимост от назначаването на служебен защитник
по настоящото дело, който да защитава и представлява подсъдимия в
наказателното производство.
Така мотивиран и на основание чл. 94, ал.1, т.3 от НПК,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НАЗНАЧАВА адв. С. Д. М. от САК за служебен защитник на
подсъдимия Л. Й. С. по НОХД № 5649/22 г.
ПОСТРАДАЛИЯТ Д. Б. С.: Наясно съм с възможността, че имам право
да се конституирам в качеството на частен обвинител и граждански ищец в
производството. Не желая да се възползвам от тези си права.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че трите молби са процесуално допустими и
основателни принципно, подчертавам формално основателни, тъй като
лицата разполагат с активната процесуална легитимация да се конституират
2
като граждански ищи и частни обвинители, те са наследници на пострадалата
Светла С. и разполагат с това право. Също така, те са предявени по
настоящото разпоредително заседание, което е единствения момент,
единствената фаза, на която могат да бъдат конституирани като граждански
ищи и частни обвинители.
Считам, че конституирането на К., А. и Е. С.и като граждански ищци не
би затруднило провеждането на съдебното следствие, тъй като, доколкото
разбирам и доколкото прочетох молбите, те не правят допълнителни
доказателствени искания, а ще се ползват от доказателства, които са събрани
на ДП от прокуратурата, поради което не считам, че евентуалното им
конституиране би затруднило провеждане на съдебното следствие.
Същото се отнася и за конституирането и на трите лица като частни
обвинители.
С оглед на гореизложеното Ви моля, да конституирате К., А. и Е. С.и в
качеството им на частни обвинители и граждански ищи.
Адв. Р.: Изцяло поддържам молбите, както и становището на СГП.
ПОСТРАДАЛИТЕ /поотделно/ : Не желаем да се изказваме.
Адв. М. – Считам, че молбите от пострадалите Е. С., А. С. и К. С. за
конституирането им в качеството на граждански ищи не следва да се приемат
за съвместно разглеждане в настоящото наказателно производство, поради
причината, че настоящото разпоредително заседание е образувано, след като
Апелативният съд е отменил осъдителна присъда спрямо Л. Й. С., по която не
е имало протест.
В конкретния случай, ако се приемат за съвместно разглеждане така
предявените ГИ и се уважи молбата за конституиране на Е. С., А. С. и К. С.
като обвинители по настоящото производство, то сериозно би се влошило
процесуалното положение на подсъдимия С., тъй като същият ще следва да се
защитава по още една линия, а доколкото НПК забранява влошаването на
процесуалното положение на същия считам, че така предявените молби не
следва да се приемат за съвместно разглеждане.
А молбата за конституирането им като частни обвинители, също не
следва да се приема, считам, че производството продължава напред и Е. С., А.
С. и К. С. са загубили и не са си упражнили процесуалното право да предявят
граждански искове и да се конституират като частни обвинители на
предходното разпоредително заседание и в такъв случай са загубили и
процесуалната си възможност да го направят и в днешното.
ПРОКУРОРЪТ реплика: Страхувам се, че колегата предрешава
произнасянето на градския съд. В настоящия момент ние не коментираме
дали делото ще се върне на прокуратурата или не, а коментираме
основателността на предявените граждански искове и евентуалното
3
конституиране като частни обвинители.
Съвсем формално, налице са всички изискуеми реквизити в молбите и
не виждам с какво евентуалното конституиране на лицата ще затрудни
процесуалното положение на подсъдимия, това е законова възможност, която
е предвидена. А дали съдът ще върне делото на прокуратурата или не, ще
разберем след не повече от 2 минути.
Адв Р. – реплика: Защитникът говори за събраната информация, но тя
важи за горната инстанция, тъй като делото е отишло на Апелативен съд след
въззивна жалба от страна на защитата, делото вече се намира на първа
инстанция в Градски съд и съответно пострадалите разполагат с всички права
на разпоредително заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ С.: Съжалявам за извършеното деяние.
Уважаеми господа съдии, уважаема госпожо председател на СГС,
уважаемият прокурор М. на първото разпоредително заседание, за съжаление
не мога да цитирам, защото нямам пред себе си документ, изказа тезата, че
ако лицата А., К. и Е. С.и и лицето Д. С. бъдат конституирани като
граждански ищи, цитирам първото разпоредително заседание, това ще
усложни и ще забави съдебния процес и те имат пълното право и възможност
да направят това нещо в гражданско дело. Просто повтарям думите на
прокурора в момента, три години по-късно не разбирам защо той си смени
мнението. Аз смятам, че те имат пълното право и възможност в едно
единствено заседание, което аз няма да оспорвам, няма да оборвам нищо, като
граждански ищи да си получат обезщетение за нанесени нематериални щети.
Даже имам документ, но не са пред мен, аз лично съм изпратил молба до
СГП, в която съм искал да се откажа от наследство и ми е върнат отговор, тук
са документите, мога да ги цитирам, ако искате, в полза на децата си, за да
могат те, още преди 2 години и половина съм го направил. Но прокуратурата
ми е отказала, със заявлението, не ми е допуснала нотариус, за да се откажа от
наследство в тяхна полза и да бъдат обезщетени. Прокурорът ми е отказал с
тезата, че това нещо може да бъде направено, доколкото разбирам, аз все пак
не съм юрист, аз съм обикновен човечец.
В момента, би трябвало същата опция да стои, защото доколкото
разбирам, ако те бъдат конституирани като частни обвинители и граждански
ищи, трябва да се запознаят с всички материали, събрани по делото, и т.н. и
т.н., което ще забави определено процеса. Аз се надявах по това време вече да
имам влязла в сила ефективна присъда и план за изтърпяването , а не да стоя
заключен 22 часа и половина по чл.248 по ЗИНЗС, както пребивавам вече 3
години.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
4
СЪДЪТ, след като взе предвид предявените молби от пострадалите К.,
А. и Е. С.и, с които се изразява желание те да бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители по настоящото дело и се предявяват
граждански искове, съответно предявява се искане за конституирането им в
качеството и на граждански ищи, като взе предвид изразеното от страните
днес становище и след съвещание, намери следното:
Гражданските искове, предявени от тримата пострадали, както и
молбите за конституирането им в качеството на частни обвинители, са
своевременно предявени, преди даване ход на разпоредителното заседание и
са предявени от лица, които са процесуално легитимирани да предявяват
подобни искове, а това са пострадалите от престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд. В този смисъл молбите се явяват допустими,
като подадени в срок и от процесуално информирани лица.
Необходимо е обаче, да се каже, както и защитата спомена, че
настоящото разглеждане на делото е второ по ред пред първоинстанционния
съд. При предходното разглеждане на делото в първата инстанция, СЪДЪТ не
е приел за съвместно разглеждане предявените от пострадалите граждански
искове с аргумента, че това би забавило наказателното производство.
Настоящият съдебен състав също намира, че в случай, че така
предявените граждански искове бъдат приети за съвместно разглеждане, това
ще забави провеждането и приключването на наказателното производство,
тъй като с предявените граждански искове се претендират обезщетения за
претърпени неимуществени вреди от пострадалите, а в тази връзка неминуемо
ще следва да бъдат събирани допълнителни доказателства, посредством които
да се установи какви болки и страдания, в какъв размер, са претърпели
пострадалите, респективно, за да бъде преценено до какъв размер се явяват
основателни предявените от тях гражданки искове.
На следващо място обаче, доколкото при предходното разглеждане на
делото, първоинстанционният съд не е конституирал пострадалите в
качеството на граждански ищи, а те изрично са заявили, че не желаят да се
конституират като частни обвинители, то и делото при първото му
разглеждане е протекло без да има конституирани допълнителни страни, а
именно частни обвинители и граждански ищи.
След приключване на делото в първата инстанция, то е било пренесено
пред въззивния съд единствено и само по жалба на подсъдимия, не е имало
съответен протест на прокурора.
В тези случаи, когато делото е пренесено пред горната инстанция
единствено по жалба на подсъдимия, важи забраната за влошаване
положението на подсъдимото лице и това е така, защото подсъдимият може
спокойно да обжалва всеки съдебен акт, който подлежи на обжалване, без да
има съответното притеснение, че ако подаде жалба неговото процесуално
положение би могло да се влоши.
Безспорно установено е в съдебната практика, че конституирането на
допълнителни страни в наказателното производство утежнява положението
5
на подсъдимия. Доколкото делото е било разгледано единствено и само по
жалба на подсъдимия, то налице е забрана за влошаване положението на
подсъдимия.
Ако в настоящия случай, пострадалите бъдат конституирани в
качеството на частни обвинители и граждански ищи за първи път в
наказателното производство при второто разглеждане на делото, то това ще
доведе до нарушение на принципа „reformatio in peius“.
Ето защо и по всички тези съображения, СЪДЪТ намира, че молбите на
пострадалите К., А. и Е. С.и за конституирането им в качеството на
граждански ищи и в качеството на частни обвинители по настоящото НОХД,
следва да бъдат оставени без уважение.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
НЕ ПРИЕМА за съвместно разглеждане в наказателното производство
предявените граждански искове от К. Л. С., А. Л. С. и Е. Л. С..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К., А. и Е. С.и за
конституирането им в качеството на граждански ищи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Л. С., А. Л. С. и Е. Л. С. за
конституирането им в качеството на частни обвинители по настоящото НОХД
№ 5649/2022 г. по описа на съда.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда, с което е оставено без уважение искането
на К., А. и Е. С.и за конституирането им в качеството на частни обвинители
подлежи на обжалване и протестиране в 7 дневен срок от днес с частна жалба
и частен протест по реда на Глава ХХІІ от НПК пред САС.
СЪДЪТ проверява получаването на книжата по чл. 247в, ал.1 от НПК от
страните.
ПРОКУРОРЪТ: В прокуратурата сме получили препис от
разпореждането на съда по чл.247б, ал.1 от НПК преди повече от седем дни.
ПОСТРАДАЛИТЕ /поотделно/: Получили сме разпореждането на съда
за насрочване на разпоредително заседание преди по-малко от 7 дни, но не
възразяваме разпоредителното заседание да бъде проведено.
Адв. Р.: От името на пострадалите и мои доверители, заявявам, че не
правим възражение за несвоевременното получаване на книжата по чл.247в,
ал.1 от НПК. Даваме съгласие да се проведе разпоредителното заседание.
6
Пострадалите няма да правят възражение, независимо от срока на получаване
на книжата на съда за насрочване на разпоредително заседание. Запознати
сме с материалите по делото, не възразяваме разпоредителното заседание да
бъде проведено.
Адв. М.: Получил съм разпореждането на съда за насрочване на
разпоредително заседание в срок.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получил съм препис от обвинителния акт, както и от
разпореждането на съда за насрочване на разпоредително заседание в
законовия срок.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на разпоредително заседание.
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на страните във връзка с хода на
разпоредителното заседание, както и обстоятелството, че пострадалите макар
и да не са получили своевременно книжата по чл.247в, ал.1 от НПК не
възразяват срещу несвоевременното получаване на книжата и дават съгласие
за провеждане на разпоредителното заседание, намери, че не са налице
процесуални пречки за провеждане на разпоредителното заседание днес.
Така мотивиран,
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Снема самоличност на подсъдимия:
Л. Й. С. – роден на ******* г., в гр.София, българин, български
гражданин, със средно образование, вдовец, неосъждан, ЕГН **********.
Самоличността на подсъдимият снета по негови данни, проверена по
данни, съдържащи се във формуляр за досие, представен от органите на
съдебна охрана.
СЪДЪТ връща документите на органите на съдебна охрана.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правата на подсъдимия в настоящото наказателно
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах правата, които имам.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на подсъдимия и правото му на отвод спрямо
съдебния състав, секретаря и прокурора.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбирам правото ми на отвод, нямам искания за
7
отводи спрямо изброените лица.
СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА правото на отвод на страните.
СТРАНИТЕ /поотделно/ – Нямаме искания за отводи.
СЪДЪТ ДАВА възможност на страните да изложат своето
становище по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ : По въпроса на разпоредбите на чл. 248 от НКП, считам
че без никакво съмнение делото, с оглед естеството на предявеното на
подсъдимия обвинение, е подсъдно на СГС.
На следващо място, не са налице основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство, нито за разглеждане на делото по
реда на особените правила и за разглеждане на делото при закрити врати и
привличането на резервен съдия или съдебен заседател.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Накрая стигаме до двата въпроса, за които всъщност сме се събрали в
настоящото дело, дали е допуснато съществено процесуално нарушение на
ДП и въпросите за мерките за процесуална принуда, тъй като всички ни
интересуват точно тези два въпроса, всичко останало е просто декларативно.
Считам, че настоящият съдебен състав реално няма избор след
определението на САС от 15.12.2022 г., което е послужило като основание на
Апелативния съд да върне делото на друг състав на СГС. Констатирано е,
според апелативните съдии, че на ДП е допуснато съществено процесуално
нарушение, изразяващо се в диспропорция между обстоятелствената част на
обвинителния акт и диспозитива, касаеща квалифицирания признак на т.6а от
НК, т.е. приетата квалификация от прокуратурата, че деянието е извършено в
условията на домашно насилие. След като Апелативният съд е констатирал
това процесуално нарушение, ако Градският съд не се съобрази с указанията
на Апелативния съд, въпреки че има правото да не го направи формално, но
ако не се съобрази, това означава миниране на целия процес оттук насетне и
последващи жалби, последващо ново връщане и т.н.
В интерес на всички е настоящото съдебно производство да се прекрати,
делото да се върне на прокуратурата, която ще прецени дали тази точка ще
остане в привличането на подсъдимия или няма да остане.
Считам, че абсолютно солидарни ще бъдем всички на това основание и
няма да има различие от позицията на прокуратура, на защита, а и
определението на СГС би било постановено изцяло в съобразяване с
указанията на Апелативния съд.
Следващият ключов момент в настоящото производство, това е мярката
за процесуална принуда на подсъдимия.
Подозирам, че защитата ще направи молба за изменение на мярката за
8
процесуална принуда, още повече, ако съдът върне делото на прокуратурата,
би било непростимо, ако не го направи.
Считам, че мярката за процесуална принуда „задържане под стража“,
подсъдимият е задържан под стража вече 3 г., но действително, въпреки че е
налице ново обстоятелство – изминалия срок вече 3 г. и в светлината на
произнасянето на Апелативния съд, вече топката отива в прокуратурата. Тъй
като прокуратурата е неизправната, подсъдимият е вече в по-благоприятна
позиция. Той вече 3 г. стои в затвора, реално всичките му молби са останали
без уважение. Тук веднага ще се намерят решенията на ЕСПЧ, които смятат,
че продължителният срок на изпълнение мярката за неотклонение „задържане
под стража“ трябва да е обвързан с някакви много сериозни доказателства и
основания. Аз считам, че не е в интерес на никой в тази зала евентуалното
изменение на мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в
„подписка“ или в „парична гаранция“, тъй като става дума за едно деяние,
наказуемо с „лишаване от свобода от 15 до 20 години“, „доживотен затвор“
или „доживотен затвор без право на замяна“.
Когато има такава цифрова квалификация, опасността да се извърши
престъпление се предполага, ако не може да се докаже противното и
обикновено мярката за неотклонение се изменя в по-лека тогава, когато се
представят някакви доказателства от здравословен характер.
В настоящия момент, подсъдимият не е в съС.ие да представи такива
доказателства и аз считам, че би било редно, след връщането на делото на
етап ДП на прокуратурата, вече ще бъдем в процедура по чл.65, при
последваща молба за изменение. От този момент насетне вече, решаващият
съдебен състав, който би решил този въпрос, би назначил СМЕ, която да
изследва актуалното здравословно съС.ие на подсъдимия, тъй като към този
момент не е изследван и следователно да се изменя мярката за неотклонение в
„домашен арест“ без да се изясни въпроса дали здравословното съС.ие на Л.
С. позволява той да продължава да престоява в условията на Софийски
централен затвор в следствения арест, този въпрос би се явил доста щекотлив,
тъй като изисква специални знания – експертни, които никой в тази зала не
притежава.
Аз считам, че би било редно молбата, ако бъде предявена такава, но и да
не бъде предявена, Софийски градски съд ще вземе отношение по въпроса, да
не се изменя марката за неотклонение на този етап, защото в противен
случай, ако сега подсъдимият направи искане, вие ще трябва да назначите
СМЕ, това ще отнеме не по-малко от 2 седмици. Така че би било редно
подсъдимият да продължи да изпълнява най-тежката мярка за процесуална
принуда „задържане под стража“, а следващата молба за нейното изменени
ще последва съвсем скоро. В момента, в който делото се върне на
прокуратурата, ще последва молба за изменение на мярка и следващото
съдебно производство по въпроса ще бъде след не повече от 1 месец.
Затова, аз считам, че настоящото здравословно съС.ие на подсъдимия
няма никакъв риск то да се влоши по един кардинален начин, ако той
продължи да изпълнява най-тежката мярката за неотклонение „задържане под
9
стража“.
В заседанието от 15.12.22 г. пред САС е взел отношение по въпроса за
здравословното му съС.ие. Коментирал е назначена физиотерапия, затова че
не му е осигурена възможността той да бъде изведен за експертни
изследвания. Това е отразено в протокола и според мен ще се изнесат същите
данни. Това е моята позиция.
ПОСТРАДАЛИТЕ /поотделно/: Не желаем да вземем отношение по
въпросите на чл. 248 от НПК.
Адв. Р.: С оглед процесуална икономия, изцяло се солидаризирам със
становището на представителя на СГП.
Искам само да обърна внимание по т.6 от чл.248 от НПК, относно
търпяната мярка за неотклонение, предвид тежестта на обвинението, както и
доказателствата по делото, Ви моля да не бъде изменяна, а да бъде оставена
такава, каквато е, а именно „задържане под стража“.
Адв. М.: Споделям частично изразеното становище от представителя на
СГП.
Считаме също, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушени при изготвянето на обвинителния акт.
Няма да изпадаме в подробности, същите са посочени от Апелативния
съд.
Относно мярката за неотклонение, това, което заявявам в настоящото
разпоредително заседание, е че на този етап не правим искане за изменение на
мярката за процесуална принуда.
ПОДСЪДИМИЯТ /в лична защита/: Дано никой в затвора не разбере, че
на този етап не съм пожелал изменение на мярката за неотклонение. За
момента не желая изменение на мярката ми за неотклонение.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание.
СЪДЪТ, след като съобрази становищата на страните по въпросите на
чл. 248, ал.1 от НПК, сам извърши преценка на същите, и след съвещание,
намери следното:
С оглед дадената правна квалификация на деянието с така внесения в
съда обвинителен акт, както и изложените твърдения в обвинителния акт
деянието да е извършено на територията на гр.София, непроменена остава
преценката на съдията–докладчик, изразена в разпореждането за насрочване
на разпоредителното заседание, че делото се явява родово и местно подсъдно
на СГС.
И според съдебния състав, в съответствие с изразеното днес от страните
10
становище, няма основание за прекратяване и спиране на наказателното
производство.
По отношение на т.3, дали е допуснато на ДП отстранимо процесуално
нарушение, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на
обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници, съдебният състав с
оглед и произнасянето на въззивната инстанция по този въпрос, намира че с
внесения в съда обвинителен акт е допуснато съществено и отстранимо
процесуално нарушение, което е накърнило правото на защита на
подсъдимия. Това процесуално нарушение се изразява в следното:
Срещу подсъдимият е повдигнато обвинение за извършено
престъпление, квалифицирано по чл.116, ал.1, т.6, пр.2 и 3, т.6а, вр. чл. 115 от
НК.
Квалифициращите обстоятелства, които според прокурора са налице, са,
че деянието е извършено по особено мъчителен за убития начин, с особена
жестокост и в условията на домашно насилие.
По отношение на квалифициращия признак деянието да е извършено в
условията на домашно насилие, липсва описание на факти, които да сочат за
наличието на този квалифициращ признак.
В чл. 93, т.31 от НК изрично е посочено кога едно деяние е извършено в
условията на домашно насилие – ако е предшествано от системно
упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в
икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права и е осъществен спрямо възходящ,низходящ,
съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или
е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят
или е живяло в едно домакинство.
С обвинителния акт се твърди домашното насилие, упражнено спрямо
пострадалата, да се е изразило в психическо насилие, но липсва описание на
такива действия.
В обстоятелствената част на обвинителния акт е описано, че веднъж
след скарване между двамата, обвиняемият залепил устата на съпругата си с
тиксо, за да не го лъже повече и че след като пострадалата се е преместила,
обвиняемият е започнал да звъни често по телефона, като я обиждал и я е
заплашва със саморазправа.
Това са единствените факти, отразени в обвинителния акт, които биха
могли да се отнесат към този квалифициращ признак.
При словесното описание на деянието е посочено, че пострадалата е
била подложена на системно психическо насилие, обиди, унижения,
принудително е била отстранена от обвиняемия от семейното жилище. За
обидите и униженията не са посочени каквито да е било факти, а в началото
на обстоятелствената част на обвинителния акт се сочи, че подсъдимият С.
заявил на пострадалата, че трябва да напусне жилището и тя се
съгласила.Налице са в описателната част и в диспозитива две взаимно
противоречащи се твърдения, които водят до неяснотата какво твърди
11
държавното обвинение – че пострадалата по собствена воля е напуснала
семейното жилище или е била принудително отстранена от подсъдимия. Не
става ясно по какъв начин е станало принудителното извеждане от жилището,
ако е имало упражнена принуда за постигането на този резултат.
В обвинителния акт трябва да намери още място описание на факти,
които да сочат на системност на твърдяното домашно насилие, каквото
изискване поставя разпоредбата на чл. 93, т.31 от НК, т.е. необходимо е да
има описание поне на три акта на домашно насилие, за да може да се говори
за системност.
От съдържанието на обвинителния акт е видно, че не са посочени факти
за твърдяното системно психическо насилие. Този пропуск е допуснат и в
постановлението за привличане на обвиняем, поради което е необходимо на
обвиняемия отново да бъде предявено постановление за привличане в това
качество, защото той има право да се брани по ясно, непротиворечиво и
разбираемо обвинение още в ДП.
Обвинителният акт трябва да съдържа описание на фактите, отнасящи
се до всеки елемент от обективната и субективната страна на престъплението,
за което е повдигнато обвинение на подсъдимия и тези факти трябва да бъдат
подведени под дадената правна квалификация, която да е съответна на тях, за
да бъде ясно за подсъдимия предявеното му обвинение. Неизпълнението на
тези изисквания води до ограничаване правото на защита на обвиняемия,
респективно подсъдимия в съдебната фаза на производството и представлява
съществено процесуално нарушение, което е отстранимо при връщането на
делото в предходната му процесуална фаза.
С оглед становището на съдебният състав по т.3, съответно не са налице
основания за разглеждане на делото по реда на особените правила.
Не са налице предпоставките на закона за разглеждане на делото при
закрити врати, привличането на резервен съдия или резервен съдебен
заседател, доколкото делото е необходимо да бъде върнато в предходната му
фаза от една страна, от друга страна не се отличава с кой знае какъв обем,
така че неговото продължаване във времето да се очаква да бъде
изключително дълго и да има необходимост от назначаването на резервен
съдия или резервен съдебен заседател.Няма налице необходимост от
назначаването на защитник, тъй като такъв вече е назначен. На този етап от
производството не е налице необходимост от назначаването на вещо лице,
преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебно-
следствени действия по делегация.
Не е налице и необходимост от събиране на нови доказателства,
различни от събраните в ДП.
По отношение на мярката за неотклонение, която е взета спрямо
подсъдимия и действа към настоящият момент, и тя е „задържане под
стража“, съдебният състав се счита длъжен да отбележи, че от събраните в
хода на ДП доказателства, може да се направи обосновано предположение за
вероятно участие на подсъдимия в деянието, за което е предаден на съд.
12
Следва да се отбележи, че по наличието на обоснованото
предположение не се спори, нито от страните, нито от защитата.
По отношение на кумулативно предвидените в закона предпоставки,
СЪДЪТ намира, че опасността от извършване на друго престъпление
продължава да бъде налице, макар и да не е със същия интензитет както при
първоначалното вземане на мярката за неотклонение, като интензитетът на
опасността от извършване на друго престъпление е намалял с оглед
значителния период от време, в който подсъдимият търпи най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“.
Въпреки обаче, че този интензитет е намалял, опасността от извършване
на друго престъпление продължава да бъде налична и към настоящия момент.
По отношение на опасността укриване, СЪДЪТ намира, че тази
опасност продължава да бъде налице и сега, и тя се извлича най-вече от
големия размер на наказанията, предвидени за престъплението, за което
подсъдимият е предаден на съд, а именно това са най-тежките предвидени в
НК наказания – „лишаване от свобода“ от 15 до 20 години, „доживотен
затвор“ и „доживотен затвор без замяна“.
С оглед така предвидените наказания, СЪДЪТ намира, че те са
достатъчни да мотивират подсъдимия да направи опит да се укрие и по този
начин да осуети нормалното и своевременно протичане и приключване на
наказателното производство. Още повече, че трябва да се каже в допълнение,
че по отношение на подсъдимия, задържащите фактори, които са били налице
преди извършване на деянието, към настоящия момент вече не могат да бъдат
преценявани по същия начин, тъй като след предаването му на съд за
деянието, за което му е повдигнато обвинение, очевидно отношенията с
децата му са влошени, съответно те не могат да представляват задържащ
фактор, с оглед дългия престой на подсъдимия в местата за лишаване от
свобода и за изпълнение на мерките за неотклонение „задържане под стража“,
същият не работи, не е трудово ангажиран, т.е. по отношение на него липсват
и задържащи факти, с оглед на което и СЪДЪТ намира, че опасността от
укриване, освен че е налице към момента, същата е и с такъв интензитет, че
на нея не може да бъде противодействано с друга мярка за неотклонение, по-
лека от „задържане под стража.
Ето защо, СЪДЪТ намира, че мярката за неотклонение „задържане под
стража“, действаща спрямо подсъдимия към момента, следва да бъде
потвърдена.
Делото не следва да бъде насрочвано за открито съдебно заседание, тъй
като СЪДЪТ, а и страните изразиха становище, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, което налага връщането на делото в предходната му
процесуална фаза.
Воден от всичко гореизложеното,
СЪДЪТ
13
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТАТИРА, че на ДП е допуснато съществено отстранимо
процесуално нарушение, което е довело до ограничаване процесуалните права
на подсъдимия.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия Л.
Й. С., с ЕГН ********** „задържане под стража“.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5649/2022 г. по
описа на СГС, НО – 12 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на допуснатото осъществено
процесуално нарушение в хода на ДП, подробно описано в мотивната част на
определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда по т.3 и т.6 на чл. 248, ал.1 от НПК,
подлежи на обжалване и/или протест в 7 дневен срок от днес по реда на Глава
ХХII от НПК, с частна жалба и частен протест пред Софийски апелативен
съд.
Незаверен препис от протокола да се издаде на адв. М. за послужване
пред НБПП.
Незаверен препис от протокола да се изпрати на адв.Р. по имейл.
Да се издаде удостоверение за присъствието на пострадалия А. С. в
настоящото съдебното заседание за послужване пред работодателя, след
приключване на заседанието.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12:40
часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
14
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
15