РЕШЕНИЕ
№ 193
гр. С.З., 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско
дело № 20215500501623 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Агенция „П.И.“,
чрез юриск.А.П. против решение № 260664 от 19.07.2021г., постановено по
гр.дело № 381/2021г. по описа на Старозагорския районен съд, с което се
осъжда Агенция „П.И." гр. С. да заплати на П. ЯНК. УЗ. сумата от 3520 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от
1000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат
на ПТП на 01.11.2019г. на автомагистрала „Тракия“, км 217, между лек
автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС, собственост и управляван от П.
ЯНК. УЗ. и животно - чакал, ведно със законната лихва, считано от завеждане
на исковата молба в съда 5.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумата;
осъдена е Агенция „П.И." гр. С. да заплати на В. Н. Д. сумата от 130 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди - разходи за
лечение, и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на ПТП на 01.11.2019г. на автомагистрала
„Тракия“, км 217, между лек автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС,
собственост и управляван от П. Я. У. и животно - чакал, ведно със законната
лихва, считано от завеждане на исковата молба в съда 5.12.2019 г. до
окончателното изплащане на сумата; присъдени са разноски.
Въззивникът обжалва решението на първоинстанционния съд, като
постановено в противоречие със закона и представените доказателства.
1
Излага подробни съображения в тази насока. Първоинстанционният съд не
взел под внимание факта, че към датата на събитието АМ Тракия – км 217
била в отлично състояние, оградната мрежа по време на настъпване на
произшествието била без нарушена цялост, нивото на поддържане на
предпазната мрежа било 100%. Липсвали представени каквито и да е
доказателства за ангажиране отговорността на администрацията, управляваща
пътя. По пътя нямало дупки или други неравности, оградната мрежа била
напълно изправна, т.е. Агенцията изпълнила напълно законовите си
задължения по поддържането на АМ в условия, безопасни за движение.
Твърди, че нямало данни за скоростта на движение на лекия автомобил, както
и за поведението и състоянието на шофьора по време на произшествието и
дали същият спазил правилата за движение. ПТП не било регистрирано на
тел.112, нито от съответното РУ. Нямало доказателства изобщо да се е
състояло ПТП на АМ Тракия в посочените от въззиваемите ден, час и
механизъм. Липсвала причинно-следствена връзка между твърдяното събитие
– реализираното ПТП и нарушения в защитната оградна мрежа на пътния
участък или преминаващо диво животно. Моли съдът да намали размера на
имуществените вреди, тъй като лицата не са ползвали медицинска помощ
след ПТП-то, нито отпуск за нетрудоспособност. Счита, че обстоятелствата
относно механизма на настъпване на процесното ПТП, както и причинно-
следствената връзка между механизма и причинените неимуществени вреди
били недоказани по смисъла на чл.154 от ГПК. Оспорва иска и по размер.
Счита, че същият е предявен в завишен размер и не отговаря на действително
претърпените вреди.
Моли съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
постановеното първоинстанционно решение и да реши спора по същество
като отхвърли исковете на П.У. и В.Д. като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение по делото пред
въззивната инстанция.
Въззиваемите П. Я. У. и В. Н. Д., чрез адв. К.К. оспорват въззивната
жалба като неоснователна и молят да бъде оставена без уважение. Излагат
подробни съображения по оплакванията в жалбата. Считат, че по безспорен и
категоричен начин се доказало, че ответното дружество от страна на нейните
длъжностни лица, не изпълнило задълженията си, като не осигурило
поддръжка и най-добри условия за безопасен и удобен транспорт, както и да
отстранява предпоставки за възникване на произшествия на процесния
участък.
Молят съда да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди
изцяло решението на първоинстанционния съд. Претендират направените
разноски.
Старозагорският окръжен съд, като обсъди направените в жалбата
оплаквания, становището на другата страна и като разгледа събраните по
делото през първата инстанция доказателства, намира за установено следното:
2
Предявени са искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД.
Ищците П. Я. У. и В. Н. Д. твърдят в исковата молба, че първият ищец
притежавал лек автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС и бил в
съпружеско съжителство с втория ищец. Твърдят също, че на 01.11.2019г.
около 19,40ч. пътували по АМ „Тракия" по посока изток, на участък 217 км, в
Община С.З., със скорост около 100км/ч, на включени къси светлини. От ляво
пред тях през мантинелата внезапно се появило някакво доста едро животно.
По-късно се установило, че е чакал. Ищецът У. нямал възможност на реагира,
т.к. всичко се случило мигновено, единствено натиснал инстинктивно педала
на спирачката, но ударът с животното бил неизбежен. След известно време
спрял, с Д. излезли от автомобила и У. се обадил на тел. 112. Пристигнали
служители на „Пътна полиция” С.З. и съставили протокол за ПТП, като
вписали повредите в него. Пристигнали и служители на АПИ и с техника
почистили пътното плътно, по което на голям участък имало кръв и размазани
вътрешности на животното. Ищците сочат, че на 04.11.2019г. бил извършен
оглед на автомобила от лицензиран оценител и същият след седмица
представил експертно заключение, съгласно което стойността щетите,
нанесени на автомобила в резултат на ПТП на 01.11.2019г. били 3520 лева.
Ищците сочат, че претърпели и неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни изживявания в резултат на възникналото ПТП. Посетили
психотерапевт и им били назначени две психотерапевтични консултации в
резултат на преживяното от ПТП. За извършените консултации и терапия
ищцата Д. заплатила 130 лева. Считат, че изложеното обуславяло
гражданската отговорност на ответника, който в основната си дейност
трябвало да подържа републиканската мрежа, да я обезопасява и да
отстранява предпоставки за възникване на произшествия, за причинените им
вреди. Молят съдът да постанови решение, с което да осъди Агенция „П.И.”
гр. С. да заплати на П. ЯНК. УЗ. сумата от 3520 лева, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди и сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди; на В. Н. Д. сумата от
130 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди - разходи за
лечение и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането 01.11.2019 год. до окончателно изплащане. Претендират
разноски.
Ответникът Агенция „П.И.“ С. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който не взема становище по същество на спора. Взема
становище в писмени бележки.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че страните не
спорят и се установява от представения протокол за ПТП №1710440 от
01.11.2019г., че на 01.11.2019г. около 19,40ч. на автомагистрала „Тракия“, км
217, посока изток, е възникнало ПТП между лек автомобил „Ситроен С4“ с
peг. № СН ** АС, собственост и управляван от П. Я. У. и животно - чакал.
Като причини и условия за ПТП в протокола е записано: „участник лек
3
автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН ** АС при движението си направо
блъска внезапно излязло диво животно - чакал и реализира ПТП с материални
щети“. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, поради
което има обвързваща съда, материална доказателствена сила относно
удостоверените в него обстоятелства, пряко възприети от съставителя му.
За установяване вида и стойността на причинените на автомобила вреди
е представено експертно заключение от лицензиран оценител, което не е
оспорено от ответника, съгласно което щетите възлизат на 3520 лв.
Представени са и фактура №129/22.11.2019г. на стойност 70лв. с
получател В.Д. за проведена семейна консултация, фактура
№128/22.11.2019г. на стойност 60 лв., с получател В.Д. за изготвяне на
психологическо становище и Психологическо становище за В. Н. Д. и П. Я. У.
от 22.11.2019г., съгласно което преживяванията на паник атаки и повишена
тревожност са следствие травматичното събитие /ПТП на 01.11.2019г. на АМ
„Тракия“/.
По делото е представен и протокол от 02.12.2019г., съгласно който при
извършена проверка на „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистрала „Тракия“ от км 208+181 до км 229+286 /шифър
1008/ е констатирано, че за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. няма
констатирани липси и кражби.
За изясняване на обстоятелствата по делото, районният съд е допуснал
гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели, съдът е
установил, че ищците не са пострадали физически от инцидента с животното
на АМ „Тракия“, но са били много изплашени. Непосредствено след
инцидента В. Н. Д. е плачела, треперела, по-късно е сънувала кошмари,
стряскала се е насън. Заедно с П. Я. У. са посетили терапевт, за да се справят
със стреса от преживяното. П. Я. У. също е бил доста притеснен от
произшествието, около три месеца след инцидента е отказвал да шофира.
Съдът е възприел показанията на разпитаните свидетели относно посочените
обстоятелства, тъй като са непротиворечиви и отразяват преки впечатления.
В мотивите си въззивният съд е приел, че съгласно Решение № 945 на
МС от 2004 г. за утвърждаване на списък на републиканските пътища,
автомагистрала „Тракия" е част от републиканската пътна мрежа. В
приложение № 1 към т. 1 от цитираното Решение пътят С. - П.-С.З.-Я.-Б.
обозначен под № А-1 е включен в този списък като автомагистрала, като в
„Обяснителна записка" след списъка се уточнява, че автомагистралите са
пътища от най-висок клас и са предназначени за движение на автомобили с
високи скорости, който не обслужва пряко прилежащата територия, не
пресича пътища, железопътни и трамвайни линии и пешеходни пътеки и т.н.
Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1, т.1 от Закона за пътищата, магистралата
се управлява от „Агенция „П.И.", а в глава пета от същия закон, озаглавена
„Изграждане, ремонт, поддържане и управление на пътната инфраструктура",
съгл. чл.29, Агенцията и общините поддържат републиканските и
4
общинските пътища съобразно транспортното им значение.
В този смисъл, съдът е приел, че Агенция „П.И."-С. е отговорна за
настъпване на произшествието, т.к. не е изпълнила задължението си по
поддържане на пътя в състояние, което да осигурява безаварийно движение
на пътните превозни средства по него. В настоящия случай в процесния пътен
участък е попаднало неконтролируемо диво животно, което е недопустимо с
оглед безопасността и в разрез с изискванията на закона за осигуряване на
бързо и сигурно движение, каквото е предназначението на този най-висок
клас път. Освен това, задължение е на ответното дружество да контролира
дейността и на тези, на които е възложила дейности по изпълнение на
вменените й чрез законовите норми задължения, а именно Областно Пътно
Управление С.З..
При така установената фактическа обстановка, съдът е приел, че
отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни действия. Тази
отговорност възниква когато има вреди, тези вреди са причинени от лице, на
което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите са
причинени при или по повод изпълнение на работата. Тоест отговорността по
чл. 49 ЗЗД е налице винаги когато вредите са резултат на виновно поведение
на лицето, на което е възложено извършването на определена работа.
Изложил е съображения, че не е спорно, че пътят, при използването на
който е настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от
републиканската пътна мрежа, поради което в качеството на собственик
следва да отговаря ответникът. В качеството на държавен орган, на който е
възложено управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, съобразно
разпоредбите на чл.3, ал.1 и 167 от ЗДвП, ответникът е бил длъжен да
поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за
препятствията по него и да ги отстрани в най-кратък срок. От доказателствата
по делото се установява, че в резултат на противоправното бездействие на
ответника, в процесния пътен участък е попаднало неконтролируемо диво
животно, което е недопустимо с оглед безопасността и в разрез с
изискванията на закона за осигуряване на бързо и сигурно движение.
Съдът е намерил за неоснователни доводите на ответната страна за
съпричиняване на щетите от страна на увредените. Приел е, че
управляващият МПС, не е имал възможност с действията си да предотврати
настъпването на произшествието при навлизането в тъмната част на деня на
чакала на платното. По делото не са ангажирани доказателства за поведение
на увреденото лице, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен
резултат. В случая пътят и неговите принадлежности в района на инцидента
дори и да са били в изправно състояние, то безспорно причината за вредите е
ударът в преминаващото диво животно. Ответникът АПИ- С. носи
отговорността за последици от нерегламентираното присъствие и
преминаване на диво животно през по принцип обезопасената магистрала в
района на инцидента. В случая е без никакво фактическо и правно значение на
5
кое конкретно място животното е проникнало в монтираната защитна оградна
мрежа на магистралата и съответно кое длъжностно лице евентуално носи
вина и отговорност за това. Следователно, съдът е приел, че по делото е
безспорно установена и доказана по несъмнен начин причинно- следствената
връзка между претърпените от пострадалите имуществени и неимуществени
вреди в резултат на това ПТП и общата вина на стопанина на вещта/пътя-
магистрала/ - ответника АПИ- С., ангажиран и задължен за поддръжка и
обезопасяване на пътя.
При определянето на размера на обезщетението за причинените на
ищците неимуществени вреди, съдът е преценил характера и степента на
увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
евентуално допълнително влошаване състоянието на здравето/каквото в
случая не е налице/, причинените физически и морални болки и страдания,
техните степен, интензитет, продължителност, прогнозите за в бъдеще,
икономическото състояние в страната към момента на увреждането и др. При
съобразяването им, както и фактът, че ищците към момента на ПТП са на 25
години, естеството на причинения им силен стрес, в тъмната част на
денонощието да се сблъскат с чакал на участък от автомагистрала, което едва
не им е коствало физически наранявания, и страх да шофират по тъмно и да
избягват магистралата няколко месеца след инцидента, съдът е намерил, че
справедливо обезщетение за причинените вследствие на процесното ПТП
неимуществени вреди е сумата от 1000лв. на всеки от ищците.
Уважил е претенцията за 3520 лева - главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди - стойността на разноските за
възстановяване на автомобила, а на ищцата В. Н. Д. ответникът следва да
заплати сумата от 130 лв. - разходи за лечение.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на
Старозагорския районен съд, към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Фактическата обстановка правилно е установена от
първоинстанционния съд. Същата не се оспорва от ответника, който в срока
за отговор на исковата молба не е взел отговор по същество на спора. От
представения протокол за ПТП №1710440 от 01.11.2019г., се установява, че
на 01.11.2019г. около 19.40ч. на автомагистрала „Тракия“, км 217, посока
изток, е възникнало ПТП между лек автомобил „Ситроен С4“ с peг. № СН **
АС, собственост и управляван от П. Я. У. и животно - чакал. Протоколът за
ПТП е официален свидетелстващ документ, поради което има обвързваща
съда, материална доказателствена сила относно удостоверените в него
обстоятелства, пряко възприети от съставителя му.
Видът и стойността на причинените на автомобила вреди са установени
от представено експертно заключение от лицензиран оценител, което не е
оспорено от ответника. Съгласно заключението щетите възлизат на 3520 лв.
Не е спорно, че ищците са провели семейна консултации и са заплатили
за изготвяне на психологично становище, на обща стойност 130 лв..
6
Получател на услугите е В.Д., а психологичното становище касае и двамата
пострадали при ПТП.
От представения протокол от 02.12.2019г., се установява, че при
извършена проверка на „Охрана на пътни съоръжения и принадлежности в
обхвата на автомагистрала „Тракия“ от км 208+181 до км 229+286 /шифър
1008/ за периода 01.11.2019г. до 30.11.2019г. няма констатирани липси и
кражби.
От показанията на разпитаните по делото на районния съд свидетели, се
установява, че ищците не са пострадали физически от инцидента с животното
на АМ „Тракия“, но са били много изплашени. Непосредствено след
инцидента В. Н. Д. е била много изплашена, плачела и треперела. Споделила
със св. И. Д., че сънува кошмари, стряска се насън. Заедно с П. Я. У. са
посетили терапевт, за да се справят със стреса от преживяното. П. Я. У. е бил
стресиран от произшествието. Три месеца след инцидента е отказвал да
шофира. Съдът намира, че следва да даде вяра на показанията на разпитаните
свидетели, относно твърдените обстоятелства, тъй като са непротиворечиви,
отразяват преки впечатления на свидетелите и не са налице други
доказателства по делото, които да са в обратния смисъл.
Съгласно Решение № 945 на МС от 2004 г. за утвърждаване на списък
на републиканските пътища, автомагистрала „Тракия" е част от
републиканската пътна мрежа. В приложение № 1 към т. 1 от цитираното
Решение пътят С. - П.-С.З.-Я.-Б. обозначен под № А-1 е включен в този
списък като автомагистрала, като в „Обяснителна записка" след списъка се
уточнява, че автомагистралите са пътища от най-висок клас и са
предназначени за движение на автомобили с високи скорости, който не
обслужва пряко прилежащата територия, не пресича пътища, железопътни и
трамвайни линии и пешеходни пътеки и т.н. Съгласно разпоредбата на чл.19
ал.1, т.1 от Закона за пътищата, магистралата се управлява от „Агенция
„П.И.", а в глава пета от същия закон „Изграждане, ремонт, поддържане и
управление на пътната инфраструктура", съгл. чл.29, Агенцията и общините
поддържат републиканските и общинските пътища, съобразно транспортното
им значение.
Това обуславя отговорност на Агенция „П.И."-С. за настъпване на
произшествието на участък от автомагистрала „Тракия“, поради не
изпълнение на задължението по поддържане на пътя в състояние, което да
осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него.
Установи се, че в процесния пътен участък е навлязло диво животно, което е
недопустимо, с оглед безопасността и е в разрез с изискванията на закона за
осигуряване на бързо и сигурно движение, каквото е предназначението на
този най-висок клас път. Отговорността по чл. 49 ЗЗД, за чужди
противоправни действия, възниква когато има вреди, които са причинени от
лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил някаква работа, вредите
са причинени при или по повод изпълнение на работата. Отговорност по чл.
7
49 ЗЗД е налице винаги, когато вредите са резултат на виновно поведение на
лицето, на което е възложено извършването на определена работа.
Безспорно е по делото, че пътят, при използването, на който е
настъпило пътнотранспортното произшествие, е част от републиканската
пътна мрежа, поради което в качеството на собственик следва да отговаря
ответникът. В качеството на държавен орган, на който е възложено
управлението на вещта - чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП, съобразно разпоредбите на чл.3,
ал.1 и 167 от ЗДвП, ответникът е бил длъжен да поддържа пътя в изправно
състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги
отстрани в най-кратък срок. По делото се установи, че в резултат на
противоправното бездействие на ответника, в процесния пътен участък е
навлязло диво животно, причинило ПТП, което е недопустимо с оглед
безопасността и е в разрез с изискванията на закона за осигуряване на бързо и
сигурно движение.
Неоснователно е твърдението, че съдът не взел предвид, че към датата
на събитието АМ Тракия, км.217 била в отлично състояние. Оградната мрежа
била без нарушена цялост по време на настъпване на произшествието.
Наличието на оградна мрежа, с ненарушена цялост не изключва задължението
на ответника Агенция „П.И.“ да поддържа пътя в състояние, което да
осигурява безаварийно движение на пътните превозни средства по него.
Внезапното навлизане на диво животно на пътното платно е несъвместимо с
изискването за безопасно и безаварийно придвижване на автомобилите по
АМ „Тракия“. Наличието на ненарушена оградна мрежа, не освобождава
ответника от задължението му да поддържа пътя в изправно състояние и да
осигури бързо и сигурно движение по него. Не освобождава ответното
дружество от задължението му да контролира дейността на службите и
институциите, на които е възложило дейности по изпълнение на вменените й
чрез законовите норми задължения, а именно Областно Пътно Управление -
С.З..
Неоснователни са доводите на въззивника в жалбата му за
съпричиняване на щетите от страна на увредените лица. На първо място по
делото не е налице отговор от АПИ, в който да са наведени такива
обстоятелства. На второ място по делото не са налице доказателства, които да
сочат на евентуално нарушение на правилата за движение от страна на водача
на МПС. Въз основа на събраните по делото доказателства,правилно
районният е приел, че управляващият МПС, не е имал възможност с
действията си да предотврати настъпването на произшествието при
навлизането в тъмната част на деня на чакал на платното. Не са налице
никакви доказателства за поведение на увреденото лице, което да е в
причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Дори пътят и неговите
принадлежности в района на инцидента да са били в отлично състояние, без
дупки и други неравности, с изправна оградна мрежа, съдът намира, че
безспорно причината за вредите е ударът в преминаващото диво животно,
появило се внезапно на пътя. Ответникът АПИ- С. носи отговорността за
8
последици от нерегламентираното присъствие и преминаване на диво
животно през магистралата в района на инцидента. В случая е без фактическо
и правно значение от къде точно животното е преминало през защитната
оградна мрежа на магистралата и кое длъжностно лице, евентуално носи вина
и отговорност за това.
Неоснователни са оплакванията в жалбата на АПИ, че съдът не
допуснал съдебно – автотехническа експертиза, не събрал безспорни
доказателства за осъществяването на всички елементи на непозволеното
увреждане, както и за механизма на настъпилото ПТП. Доколкото ответникът
не е оспорил исковете по същество, не е подал отговор в срока по чл. 131
ГПК, не е направил доказателствени искания за събиране на доказателства,
правилно съдът е приел по делото за безспорно установена и доказана и
причинно- следствената връзка между претърпените от пострадалите
имуществени и неимуществени вреди и настъпилото ПТП и вината на
стопанина на вещта/пътя- магистрала/ - ответника АПИ- С., задължен да
поддържа пътя безопасен.
При определянето на размера на обезщетението за причинените на
ищците неимуществени вреди, съдът правилно е преценил характера и
степента на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, причинените морални болки и страдания, техните степен,
интензитет и продължителност, икономическото състояние в страната към
момента на увреждането и др. При съобразяването на изложените
обстоятелства, възрастта на ищците към момента на инцидента, естеството на
причинения им силен стрес, съдът намира, че справедливо обезщетение за
причинените вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди е сумата
от 1000лв. на всеки от ищците.
Претенцията за 3520 лева, представляваща обезщетение за причинените
имуществени вреди на автомобила е основателна изцяло, предвид липсата на
оспорване на размера и от страна на ответника. Ответникът дължи заплащане
на ищцата В.Д. сумата от 130 лв., разходи за психологическа консултация и
становище, които също са в причинно – следствена връзка с настъпилото
ПТП.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
обжалваното решение на РС – С.З. е правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е неоснователна и като такава не следва да се уважава.
С оглед на изхода по делото пред въззивната инстанция, съдът намира,
че направените от въззиваемите разноски за един адвокат в размер на 500лв.
следва да се заплатят от въззивниците.
Водим от горните мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260664 от 19.07.2021г., постановено по
гр.дело № 381/2021г. по описа на Старозагорския районен съд,.
ОСЪЖДА Агенция „П.И.” гр. С., ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.***** да заплати на П. Я. У., ЕГН ********** и В. Н.
Д., ЕГН **********, двамата с адрес гр.С., ул. „******* сумата 500 /
петстотин / лв., представляващи направените по делото разноски за
адвокатска защита във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10