О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.София, 30.03.2015 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІV-В въззивен състав в закрито заседание на тридесети март през
две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария
Яначкова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Мирослава
Илева
като
разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян
ч. гр. дело №1831 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 274 – чл. 279 ГПК вр. с чл. 407 ГПК.
Образувано е по частна жалба от
20.10.2014 год. на Н.В.Н., чрез адв. Р.Д. /надлежно упълномощена/, срещу
разпореждането от 24.06.2013 год., постановено по гр.дело №8617/2001 год. по
описа на СРС, ГО, 61 с-в, с което в полза на Д.Т.Г.-Н.а срещу В.М.Г. е издаден
обратен изпълнителен лист за сумата от 10 500 лв.
Жалбоподателят поддържа, че на
17.10.2014 год. получил покана за доброволно изпълнение на задължението в
размер на 10 500 лв. Обжалваното разпореждане било незаконосъобразно. Във
влязлото в сила решение на СРС по делото от 07.08.2009 год. липсва осъдителен
диспозитив за процесната сума в полза на Д. Г.-Н. Нормата на чл. 241, ал. 3 ГПК
/отм./, на която първоинстанционният съд бил основал процесното разпореждане,
регламентирала изключение от общия исков ред за защита при неоснователно
обогатяване в хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като въвеждала облекчен ред за
връщане на даденото на отпаднало основание чрез издаването на т.нар. „обратен
изпълнителен лист“. Предпоставките за това обаче били следните: 1/ въз основа
на допуснато предварително изпълнение на решението от длъжника принудително да
са събрани суми или да са отнети вещи и 2/ предварително изпълненото решение да
е отменено с влязло в сила решение. Тези законови предпоставки в случая не били
налице. Сумата от 10 500 лв. не била
събрана принудително от Д. Г.-Н., а последната я била заплатила доброволно.
Тази сума била заплатена на основание решение за възлагане, което било
обезсилено по право, т.е. сумата била дадена не на отпаднало основание, а при
начална липса на основание. С решението от 07.08.2009 год. не било обезсилено
решението от 19.06.2003 год., а само било прогласено неговото обезсилавне по
право. В този смисъл СРС неправилно бил разширил приложното поле на чл. 241,
ал. 3 ГПК /отм./. Ето защо моли обжалваното разпореждане да бъде отменено, а
издаденият обратен изпълнителен лист – обезсилен.
Ответницата
по жалбата Д.Т.Г.-Н. счита, че обжалваното разпореждане на СРС следва да бъде
потвърдено.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото,
приема за установено следното:
Частната
жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 407, ал. 1 ГПК, поради
което се явява процесуално допустима /жалбоподателят е единственият наследник
по закон на В. М. Г. – починала на 01.07.2014 год., а покана за доброволно
изпълнение му е била връчена на 17.10.2014 год./.
Разгледана
по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С
влязло в сила решение от 19.06.2003 год., постановено по гр.дело №8617/2001
год. по описа на СРС, ГО, 61 с-в, в дял на Д.Т.Г.-Н. е поставен в дял на
основание чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ допуснатия до делба недвижим имот,
представляващ апартамент №**, находящ се в гр.С., ул.”А.” №**, ет.*, с площ от
65.75 кв.м., като посоченият съделител е осъден да заплати на В.М.Г. сумата от
10 500 лв. за уравнение на дела й, ведно със законната лихва, в 6-месечен
срок от влизане в сила на решението за възлагане; Д.Т.Г.-Н. е осъдена да
заплати на В.М.Г. по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС сумата от 987.50
лв., представляваща обезщетение за ползване на процесния имот за периода от
08.10.2001 год. до 12.11.2002 год.
Видно
е от приетото като доказателство по делото преводно нареждане от 18.05.2007
год., че на посочената дата Д.Т.Г.-Н. е превела по банков път по сметката на В.М.Г.
сумата от 11 224.57 лв. – за уравнение на дела й, вземане по чл. 31, ал. 2
ЗС и прихващане по изпълнителен лист от 02.05.2007 год. по гр.дело №3617/2001
год. /което обстоятелство не се оспорва от жалбоподателя/.
С
влязло в сила решение по горепосоченото дело от 07.08.2009 год. е прогласено
обезсилването по право на основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ на решението от
19.06.2003 год., влязло в сила на 17.10.2003 год., с което процесният имот е
възложен в дял на Д.Т.Г.-Н. и последната е осъдена да заплати на В.М.Г. сумата
от 10 500 лв., ведно със законната лихва
върху тази сума за уравнение на дела й, като допуснатият до делба недвижим имот
е изнесен на публична продан.
За да
постанови обжалваното разпореждане, СРС е приел, че са налице предпоставките за
издаване на обратен изпълнителен лист.
Обжалваното
разпореждане е правилно.
Длъжникът
по принудително изпълнение, по което удовлетвореният кредитор е бил привиден,
т. е. не съществува изпълняемо право в негова полза, разполага със защита,
състояща се в правото да иска обратно принудително платеното – крудиторът, удовлетворен въз основа
на предварително изпълняемо право или влязло в сила решение, които са били
отменени, трябва
да върне на длъжника полученото. В този случай, длъжникът не се нуждае от
осъдителен иск срещу взискателя за връщане на полученото – съгласно чл.
245, ал. 3 ГПК и чл. 309, ал. 2 ГПК, респ. чл. 241, ал. 3 ГПК /отм./ и чл. 236,
ал. 2 ГПК /отм./, съдът, постановил решението издава изпълнителен лист на длъжника срещу
взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото
предварително изпълнение или въз основа на влязлото в сила решение, които са
били отменени. При издаване на обратния изпълнителен лист съдът следва да
присъди и законната лихва върху дължимата от кредитора сума до окончателното и
изплащане – арг. чл. 387 ГПК /отм./, респ. чл. 499 ГПК, което вземане е безспорно и не
налага установяване в отделен иск.
В частност е установено,
че
възлагателното решение, постановено по гр.дело №8617/2001 год. по описа на СРС,
ГО, 61 с-в, е било обезсилено по право на основание чл. 288, ал. 7 ГПК /отм./ с
влязъл в сила съдебен акт. Същевременно съделителката В.М.Г. /чийто законен
наследник се явява жалбоподателят/ е била удовлетворена – получила е плащане на
сумата за уравнение на дела й в размер на 10 500 лв. Следователно
доколкото изпълнителното основание е отпаднало, то кредиторът следва да върне
полученото, тъй като вземането не съществува.
Хипотезата на издаване на обратен
изпълнителен лист при обезсилване по право на възлагателно решение, постановено
във фазата на извършване на делбата, след неговото изпълнение /заплащане на
сумата за уравнение на дела/, не е изрично уредена в закона. Настоящият съдебен
състав приема, че на основание чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА следва да се приложи
по аналогия разпоредбата на чл. 245, ал. 3, изр. 2 ГПК /респ. чл. 241, ал. 3,
изр. 2 ГПК /отм.//. Този извод се налага както с оглед на процесуална икономия,
така и предвид задължителните за съдилищата разяснения по приложението на
третия фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, дадени с Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г.,
Пленум на ВС. От друга страна несъмнено е, че обезсилването по право заличава с обратна
сила възлагателното решение по чл. 288, ал. 3 ГПК /отм./ и предпоставя
необходимостта от завършващата фаза на делбения процес и осъществяване на крайната цел -
ликвидиране на спорната съсобственост чрез постановяване на ново решение по
извършване на делбата /виж т. 11 от Тълкувателно решение № 1
от 19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК/.
Следователно
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че в настоящия случай
връщането на даденото не се осъществява по общия исков ред, а чрез издаване на
обратен изпълнителен лист.
Ето защо настоящият всички
развити от
частния
жалбоподател оплаквания са неоснователни, а частната жалба следва да се остави
без уважение.
Неоснователно
се явява и искането на жалбоподателя, съдържащо се в молбата му от 25.03.2015 год. Нормата на чл. 277 ГПК
предвижда възможност въззивният съд да спре производството по делото или
изпълнението на обжалвания акт до разрешаването на частната жалба, но не и на
образувано изпълнително производство.
Настоящото
определение не подлежи на касационно обжалване, тъй като не попада в кръга на
актовете по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Н.В.Н. срещу разпореждането от
24.06.2013 год., постановено по гр.дело №8617/2001 год. по описа на СРС, ГО, 61
с-в, с което в полза на Д.Т.Г.-Н. срещу В.М.Г. е издаден обратен изпълнителен лист
за сумата от 10 500 лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателя Н.В.Н. за спиране на изпълнението по
изпълнително
дело №20147780400303 по описа на частен съдебен изпълнител В. И., с рег.№778 на КЧСИ.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1/
2/