№ 1634
гр. Плевен, 30.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря Петя Ст. И.
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20254430104656 по описа за 2025 година
Иск с правно основание чл. 439 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на искова молба от П. Г. Й. от с. ***
против „С. Г. ***“ ЕАД гр. ***. В молбата се твърди, че ищецът е поел
облигационни задължения по договор за потребителски кредит от 15. 01. 2008
год., сключен с „**** АД. Твърди се, че поради забава и просрочие в
плащанията на длъжника банката- кредитор е инициирала съдебно
производство за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително
основание. Твърди се, че с договор за прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен на 14. 01. 2016 год., взискателят „**** АД е прехвърлил множество
свои вземания /вкл. процесиите/ в полза на „А***“ АД, която от своя страна с
договор за прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 20. 06. 2018 год., е
прехвърлила множество свои вземания /вкл. процесните/ в полза на „С. Г.
Груп“ ООД, преобразувано впоследствие в „С. Г. ***“ ЕАД. Твърди се, че по
изпълнителен лист от 07. 12. 2011 год., издаден по ч. гр. д. № 7687/ 2011 год.
по описа на Плевенския районен съд, на 08. 03. 2012 год. е било образувано
изпълнително дело № 20127560400205/ 2012 год. по описа на частен съдебен
изпълнител *** с район на действие Плевенския окръжен съд. Твърди се, че по
това изпълнително дело са правени само справки за длъжника и частично
погасяване на задължението. Твърди се, че преди образуване на изпълнително
1
дело № 20127560400205/ 2012 год. друго изпълнително дело не е било
образувано. Твърди се, че последното изпълнително действие по
изпълнителното дело е от 25. 04. 2016 год. Твърди се, че през цялото време от
25. 04. 2016 год. до сега не са предприемани никакви валидни и резултатни
изпълнителни действия. Твърди се, че през този период е започнала да тече
погасителна давност за съдебно признатото вземане на първоначалния
взискател, а впоследствие- и на неговите частни правоприемници по
договорите за цесия. Твърди се, че тази давност не е спирана и прекъсвана с
никакви валидни изпълнителни действия. Твърди се, че образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покани за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника чрез
извършване на справки, набавянето на документи и книжа и др. подобни
действия на съдебния изпълнител не представляват изпълнителни действия по
смисъла на чл. 116 б.“в“ от ЗЗД, които да прекъсват течащата от 2016 год.
петгодишна погасителна давност за съдебно признатите вземания, като в този
смисъл са постулатите на т. 10 от ТР № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът счита, че с изтичането на петгодишен срок от последното
изпълнително действие по изпълнително дело № 20127560400205/ 2012 год.
вземанията на ответното дружество са били изцяло погасени по давност, което
обуславя и правния интерес от предявяването на настоящия иск. В заключение
ищецът моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че не
му дължи сумата от общо 7 387, 67 лв., от които 4 552, 35 лв. представляващи
главница, 2 282, 51 лв. представляващи възнаградителна лихва за периода от
15. 02. 2009 год. до 10. 11. 2011 год. и 552, 81 лв. представляващи наказателна
лихва за забава за периода от 17. 11. 2008 год. до 30. 11. 2011 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02. 12. 2011 год. до
окончателното изплащане на вземането, която сума е обективирана в
изпълнителен лист от 07. 12. 2011 год., издаден по ч. гр. дело № 7687/ 2011
год. по описа на Плевенския районен съд и е била предмет на принудително
изпълнение по изп. дело № 20127560400205/ 2012 год. по описа на частен
съдебен изпълнител *** с район на действие Плевенския окръжен съд.
Претендира се присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът признава предявения иск.
Съдът, като прецени направеното от ответното дружество признание на
2
иска, намира, че следва да бъде постановено решение при условията на чл. 237
от ГПК без необходимост от допълнително излагане на мотиви по
обстоятелствата, предмет на изследване в настоящото производство. Оттук
следва изводът, че предявеният отрицателен установителен иск по чл. 439 от
ГПК се явява основателен и следва да бъде уважен.
Спорен между страните остава въпросът относно отговорността за
направените във връзка с воденето на настоящото дело деловодни разноски.
По този въпрос е налице богата и непротиворечива практика на ВКС на РБ,
обективирана в определение № 95- 2018- IV г. о., определение № 318- 2018- III
г. о., определение № 474- 2019- IV г. о., определение № 1266- 2025- I т. о. и
много други/, чиито правни положения се свеждат до следното:
Законът защитава интереса на всеки от спорещите да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено
нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато
не е заплашен непосредствено от принуда /процесуална или
извънпроцесуална/, тъй като може да поиска решение при признание на иска.
Ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика
прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй
като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска.
Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като
направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако
получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му
изпълнение да е била погасена с изтичането на давност. Начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията
между страните. Той може да има значение само като доказателства за негово
поведение в отношенията с длъжника. Без правно значение е дали кредиторът
е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го
води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно
доброволно плащане.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за
3
несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при
признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба; но
влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като
длъжникът се е позовал на давност. Отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения
основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна
давност.
С оглед гореизложеното съдът намира, че в случая е налице хипотезата
на чл. 78 ал. 2 от ГПК, тъй като от представените доказателства се установява,
че ответникът не е дал повод за предявяване на отрицателния установителен
иск /през един продължителен период от време новоконституираният
взискател не е предприел никакви действия за принудително изпълнение на
вземането срещу ищеца и в крайна сметка изпълнителното дело е било
прекратено поради настъпила перемпция/, а от друга страна след завеждане на
делото ответникът безусловно е признал иска. Поради това отговорността за
разноски лежи върху ищеца и в полза на ответника следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв.
По изложените съображения Плевенският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „С. Г.
***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***”,
ул. „*****” № 4, ет. 6, представлявано от К.В.П. че ищецът П. Г. Й. от с. ***,
ЕГН **********, не му дължи сумата от общо 7 387, 67 лв., от които 4 552, 35
лв. представляващи главница, 2 282, 51 лв. представляващи възнаградителна
лихва за периода от 15. 02. 2009 год. до 10. 11. 2011 год. и 552, 81 лв.
представляващи наказателна лихва за забава за периода от 17. 11. 2008 год. до
30. 11. 2011 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.
12. 2011 год. до окончателното изплащане на вземането, която сума е
обективирана в изпълнителен лист от 07. 12. 2011 год., издаден по ч. гр. дело
№ 7687/ 2011 год. по описа на Плевенския районен съд и е била предмет на
принудително изпълнение по изп. дело № 20127560400205/ 2012 год. по описа
на частен съдебен изпълнител *** с район на действие Плевенския окръжен
съд.
4
ОСЪЖДА П. Г. Й. от с. ***, ЕГН **********, да заплати на „С. Г. ***”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, район „***”, ул.
„*****” № 4, ет. 6, представлявано от К.В.П. направените деловодни разноски
в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Плевенския
окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5