Мотиви към Присъда № 260004 от 15.03.2022г. по н.о.х.д. № 1286/2017г.
по описа на ДРС
Добричка районна прокуратура е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия Е.Б. / Е.Б./ за това, че на 07.04.2017г.
в гр. Добрич, пред А.Г.Б. - системен оператор в група „Миграция“ при ОД на
МВР-Добрич, съзнателно се е ползвал от неистински официален документ -
национален турски паспорт с № U 01486641, привидно издаден в Р.Турция, като от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност –
престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК.
В съдебно заседание
повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ДРП, който пледира за
налагане на наказание на подсъдимия от вида “ лишаване от свобода “ за срок от
шест месеца, чието изпълнение на осонвание чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено
за срок от три години.
В хода на съдебните прения,
защитник изразява съгласие с представителя на държавното обвинение относно вида
на наказанието, като пледира то да бъде наложено за срок от три месеца, чието
изпълнение да бъде отложено за срок от три години.
След като обсъди и прецени
събрания доказателствен материал съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 07.04.2017г. подсъдимият
- турски гражданин, със статут на продължително пребиваващ чужденец в
Р.България, с личен номер на чужденец: ***, се явил в служба ,,Миграция“ при ОД
на МВР- Добрич и подал заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване, като същия представил национален турски паспорт с номер ***, с
прилагане на копие от същия. В резултат на подадените документи , срока на
пребиваване на Б. в Република България бил продължен до 30.09.2017г. Б. подал и
заявление с вх. №183 от 07.04.2017г. за издаване на документи за самоличност и
пребиваване на чужденец в Р.България. Същия заплатил такса за експресна услуга
за издаване на документа. Документите, представени от подсъдимия били приети от
служителката - системен оператор в група „Миграция“ при ОД на МВР-Добрич - св. А.Г.Б..
На 12.04.2017г., Б. отишъл
на гишето на група „Миграция“ при ОД на МВР-Добрич с оглед получаване на
българския документ за продължително пребиваване в Р.България. Тогава св. Б.
отново поискала да представи новият си турски паспорт с номер *** и той го
представил в оригинал, при което у нея се породило съмнение в редовността на
документа и поискала съдействие от експерти при НТЛ - ОД на МВР -Добрич. Чрез
експертна справка № 16/12.04.2017г. на експерт при НТЛ - ОД на МВР -Добрич било
установено, че представения турски паспорт ***, с валидност от 01.04.2017г. до
01.04.2017г., издаден на името на ***, род. на ***г., гражданин на Р.Турция е
неистински, след което с докладна записка на служител при група „Миграция“ ОД
на МВР-Добрич документа бил предаден на разследващ полицай при С “ ПИП “ ОД на
МВР - Добрич, който на 12.04.2017г. започнал досъдебно производство при
условията на чл.212, ал.2 от НПК.
С протокол за
доброволно предаване от 12.04.2017г., св. Б. предала на разследващия полицай
следните документи: Заявление за предоставяне на право за продължително
пребиваване на чужденец в Р. България с вх. № *** от 07.04.2017 г. ведно със 2
бр. такси за платени услуги — оригинали - 3 л.; Копие на стар турски паспорт на
името на лицето Б.Е. с № *** - 1 л.; Копие на нов турски паспорт на името на
лицето Б.Е. с № ***- 1 л.; Копие на немско разрешително за пребиваване в
Германия на лицето Б.Е.-1 л.; Копие на определение 22 от 17.01.2017г. на
Административен съд-Добрич - 1 л.; Заповед 357з - 2127 от 01.11.2016 г. на
Директора на ОД на МВР - Добрич - оригинал. - 1 л.; Копие на Пълномощно на адв.
К.П. - 1 л.; Заявление за предоставяне на право за продължително пребиваване на
чужденец в Р. България с вх. № 538800 - 2485 от 15.09.2016г. в едно с 1 бр.
такси платени услуги - оригинали - 2 л.; Оригинал на Удостоверение за сключен
граждански брак 1 л.; 2 бр. Декларации за издръжка - оригинал - 2 л.; 3аявление,
подадено от Б.Е. относно ситуацията в Р. Турция - 1 л.; Съобщение 538800 - 2605
от 30.09.2016г. - оригинал - 1 л.; Набор документи, ведно с оригинали на
Заявление с вх. № 183 от 07.04.2017г. за издаване на документи за самоличност и
пребиваване на чужденци в Р . България на името на Б.Е. - 7 л.; 1 бр. Български
документ за разрешение за пребиваване с № *** с валидност до 30.09.20.16г. на
името на Б.Е. и 1 бр. Български документ за разрешение за пребиваване с № *** с
валидност до 30.09.2017г. на името на Б.Е..
В хода на разследването
безспорно е установено, чрез изготвени - първоначална съдебно - техническа
комплексна експертиза №17/26.04.2017г. от експерт при НТЛ-ОД на МВР- Добрич и
повторна съдебно-техническа експертиза №339/17.08.2017г. от експерт при БНТЛ-ОД
на МВР-Варна, че представения турски паспорт ***, издаден на името на ***, род.
на ***г., гражданин на Р.Турция, не представлява преправен истински документ, а
представлява изцяло фалшив / неистински / паспорт.
Изложената фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена въз основа на показанията на свидетелите: А.Б.
и показанията й дадени в хода на досъдебното производство, приобщени, на
основание чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2-ро от НПК и Р.А.
М., писмените доказателствени средства в изпълнение на съдебната поръчка: Писмо
от Главна дирекция „Международно право и външни взаимоотношения“; Досие №11041
/Формуляр на заявление за публичен паспорт/; Разписка на данъкоплатец - 2 броя;
Формуляр за регистрация на пръстови отпечатъци и снимка; както и национален
паспорт с № ***, 1 брой паспорт със сини корици с № ***, издаден от Република
Турция, перфориран; 1 брой паспорт с червени корици с № ***, издаден от
Република Турция, перфориран; 1 брой паспорт с червени корици с № ***, издаден
от Република Турция, перфориран, също и документите, съдържащи факти от значение за изясняване на
обстоятелствата по делото: свидетелство за съдимост, справка за образувани
наказателни производства спрямо подсъдимия, характеристични данни;
Прочетените и приети
по реда на чл. 282 от НПК заключения на СТЕ.
Настоящият състав
дава изцяло вяра на изготвените от компетентни вещи лица, обективни и пълни
заключения на назначените експертизи, както и на горепосочените и приложени по
делото писмени доказателства и доказателствени средства, приобщени по реда на
НПК, които напълно ответстват на показанията на свидетелите А.Б. и Р.А., тъй
като са обективни и безпротиворечиви.
Предвид горното съдът
прие, че с действията си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308, ал. 2, във вр. с
ал. 1 от НК, като на 07.04.2017г. в гр. Добрич, пред А.Г.Б. - системен оператор
в група „Миграция“ при ОД на МВР-Добрич, съзнателно се е ползвал от неистински
официален документ - национален турски паспорт с № U 01486641, привидно издаден
в Р.Турция, като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност.
Обект на процесното
престъпление са обществените отношения, които установяват реда
и начина за използуването на документите.
От обективна страна:
Предмет на
горепосоченото престъпно деяние е неистински официален документ – национален турски
паспорт с ***, привидно издаден в Р.Турция.
По безспорен начин в
хода на съдебното дирене се установи чрез показанията на св. А.Б. и приобщените
към доказателствения материал експертни заключения, че процесния национален
турски паспорт с № ***представлява неистински документ по смисъла на чл. 93, т.
6 от НК. По безспорен начин се установи, че процесния паспорт представлява и официален
документ по смисъла на чл. 93, т. 5 от НК, тъй като би следвало да бъде издаден
по установения в закона ред и форма от съответното длъжностно лице в кръга на
службата му.
Времето и мястото на
извършване на деянието, както и участието на подсъдимия в това деяние са
категорично установени, а и не се оспорват от страните.
Изпълнителното деяние
е осъществено чрез действие – подсъдимият съзнателно се е ползвал от процесния неистински
документ, представяйки го пред системен оператор в група „Миграция“ при ОД на
МВР-Добрич.
От субективна страна:
Деянието е извършено от Б. с пряк
умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.
За да определи наказанието на подсъдимият,
съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното деяние
и данните за личността му и констатира следните обстоятелства от значение за
отговорността му:
Предвиденото наказание за процесното
престъпление по чл. 316 във вр.
с чл. 308 ал. 2 във вр. с ал. 1 от с. чл. от
НК е
лишаване от свобода до осем години.
Престъплението е извършено при
смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало, липсата на образувани
наказателни производства и добри характеристични данни.
При определяне на наказанието,
съдът не констатира наличие на многобройни или изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да обусловят по-ниска степен на обществена
опасност и прилагането на чл. 55 от НК.
Предвид горното и с оглед
постигане целите на чл. 36 от НК, съдът определи наказание на Б. за извършеното
престъпление в размер на шест месеца „ лишаване от свобода „, като прие, че за
постигане целите на наказанието и преди всичко за поправяне на осъденият не е
наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради което и
на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание за
срок от три години.
Като взе предвид, че с Присъдата
си е признал подсъдимият за виновен, съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК
го осъди да заплати направените по делото разноски в размер на 259.34 лв. по
сметка на ОД на МВР гр. Добрич и на основание чл. 189, ал. 2 от НПК, постанови
сторените по делото разноски за преводач на досъдебното производство да останат
за сметка на ОДМВР гр. Добрич, а на съдебното – за сметка на ДРС.
По горните съображения съдът
постанови Присъдата си.
Председател: /
М. Кирчева /