Р Е Ш Е Н И Е
№ 828 04.03.2020г. град Бургас
В ИМЕТО Н А
НАРОДА
Бургаският
районен съд, ХVІ граждански
състав
На
шести февруари две
хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Силвия Петрова
при
секретаря Марина Димова
като
разгледа докладваното от съдията Петрова
гражданско дело № 5806 по описа за 2019
година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на М.И.Р., ЕГН **********,
срещу ДЕТСКА ГРАДИНА “СЛЪНЦЕ” - гр. к., ЕИК *********, с която са предявени искове
с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – да се отмени незаконното
уволнение на ищцата, осъществено със Заповед № 100/ 20.05.2019 г.; по чл. 344,
ал. 1 т. 2 от КТ – ищцата да бъде възстановена на предишната работа; по чл.
344, ал. 1 т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ - да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата парично обезщетение в размер на 7993,80 лева
за шестмесечния период от датата на уволнението - 21.05.2019г. до 21.11.2019г.,
през който ищцата е останала без работа, поради незаконното уволнение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.07.2019г. до окончателното й изплащане.
В исковата молба ищцата твърди, че е работила в ДГ “Слънце” - гр. к. от
2010г., първоначално като „учител по музика”, а считано от 01.08.2012г., като
„старши учител“, по безсрочно трудово правоотношение, съгласно сключен трудов договор
№ 329/01.08.2012г. и допълнителни споразумения към него. На 21.05.2019г. й била
връчена Заповед № 100/20.05.2019 г. на директора на ДГ “Слънце” - гр. к., с
която й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и трудовият й договор
бил прекратен, считано от датата на връчване на заповедта. Посочва се, че не е
нарушавала трудовите си задължения. Оспорва обвиненията за упражнено физическо
насилие над децата от групата, както и че е напуснала за два часа работното си
място, оставяйки децата без надзор. Ищцата не оспорва, че на 26.03.2019г., по
време на подготовката за следобедния сън, тъй като децата започнали да скачат
по леглата, да притичват от легло на легло, да крещят, а някои и да се замерят
с пантофките си, и след като вербалните й опити да
укроти и усмири децата не дали резултат, от уплаха да не би някое от тях да
падне и да се нарани, се принудила да вземе тояжката /коледарска гега/, но не
за да бие децата, а започнала да тропа с нея по пода и да чука по таблите на
първите две легла в спалното помещение. Едва след това децата се успокоили.
Ищцата положила големи усилия да създаде положително отношение на децата към
правилата в групата и в отношенията помежду им, като всички били доволни от
напредъка и постигнатите резултати. На 27.03.2019г. директорът издал Заповед №
РД-01 -85/27.03.2019 г., с която били изискани писмени обяснения относно
подаден сигнал от родителите на децата в групата, че използва пръчка и удря
децата по време на дневния режим на детската градина, когато е на смяна. На
01.04.2019г. директорът издал втора Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., с която
отново изискал писмени обяснения във връзка с постъпили писма и жалби от
родители, че на 26.03.2019 г. ищцата удряла с пръчка децата, докато лежали в
леглата. Със Заповед № РД-01-87/01.04.2019г. М.Р. била преместена като „ст.
учител” от 4Б група в 1Б група. Ищцата решила да запознае с проблема кмета на
Община к., който я приел на 04.04.2019г. от 14,00 ч.
В рамките на времето от 12,30 ч. до 15,00 ч., през което децата спят, оставяйки
ги под надзора на медицинската сестра К.Е. и Д.Г.- „помощник - възпитател”, Р.
отсъствала в промеждутъка от 13,50 часа до 14,45 часа, което незаконосъобразно
било квалифицирано в заповедта за уволнение като преждевременно напускане на
работното място.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове. Трудовият договор
бил прекратен на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ поради това, че
служителката упражнявала физическо насилие над деца от групата, както и
напуснала за почти два часа работното си място, въпреки, че децата били
поверени на нейния надзор. Извършеното съставлявало нарушение на Кодекса на
труда по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3, предл. 1,
чл. 187, т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7. Проведено било разследване, във връзка с
постъпилите жалби и сигнали за допуснати нарушения на трудовата дисциплина,
като били изискани обяснения със заповед № РД-01-85/27.03.2019г., Заповед № РД-01-88/01.04.2019г., Заповед №
РД-01-93/12.04.2019г. и Заповед № РД-01-92/12.04.2019г. В обяснението си г-жа
Георгиева посочила, че за времето до 15,00 ч. в групата с децата били тя и
медицинската сестра Е., а г-жа Р. отсъствала, като не знаела къде е била.
Децата споделяли, че имало и други
подобни случаи, имало обиди и вербално неглижиране,
удряла деца с пръчка, с шамари.
Предявени при условията на първоначално
обективно съединяване са искове с правно основание чл.357 и сл., вр.чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ.
В съдебно заседание ищцата поддържа
исковите претенции, ангажира доказателства.
Ответното училище, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковете, като заявява, че ищцата е извършила вменяваните
й нарушения на трудовата дисциплина. Представя доказателства.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на
закона, събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от данните по делото, ищцата е
работила в ответното училище, като е заемала длъжността „старши учител”.
Със заповед № 100/20.05.2019г. на
Директора на ДГ „Слънце“, град к. е прекратено трудовото
правоотношение на ищцата, на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, предл.
1, чл. 187, т. 10 и чл. 190, ал. 1, т. 7 - прекратяване на трудовия договор от
работодателя без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение.
В процеса по обжалване на незаконното
уволнение работодателят, като субект на дисциплинарна власт и титуляр на
правото да уволни работника, следва да докаже, че законосъобразно е упражнил
това право. Уволнението е законосъобразно тогава, когато при неговото
извършване са осъществени всички от елементите на фактическия състав на
залегнало в закона материално - правно основание за уволнение и е спазена
законно регламентираната процедура.
В конкретния случай, касателно
прекратяването на трудовото правоотношение поради дисциплинарно уволнение, в
тежест на работодателя е на първо място да установи удовлетворяване от негова
страна, преди налагане на дисциплинарното наказание, на онези императивни
изисквания, залегнали в разпоредбите на чл.193, чл.194 и чл.195 от КТ.
Процедурата по налагане на дисциплинарни
наказания е уредена с оглед да не се накърнява неоправдано конституционно
закрепеното право на труд на работниците и служителите и да не се допуска
произволно налагане на наказанията от работодателя. В тази връзка в чл.193 от КТ са уредени задълженията на работодателя преди налагане на дисциплинарното
наказание. Съществен елемент на тази процедура е изслушването на работника или
приемане писмените му обяснения от работодателя, преди налагане на дисциплинарното
наказание. В настоящия случай е безспорно и се установява, че писмените
обяснения са изискани със заповеди на Директора и са депозирани такива от
ищцата, които са дадени именно в рамките на дисциплинарната процедура. При така
установеното, съдът намира, че работодателят е изпълнил задължението си да
изиска и приеме писмените обяснения на работника, преди налагане на
дисциплинарното наказание, поради което и не е налице формално основание за
отмяна на атакуваната заповед за уволнение.
Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от КТ, дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване
на нарушението, в рамките на едногодишен срок от извършването. От данните по
делото може да се заключи, че нарушението, за което е наложено най-тежкото
дисицплинарно наказание, е извършено на 26.03.2019г. Заповедта за уволнение датира
към 20.05.2019г., следователно наказанието е наложено в предписания от правната
норма срок.
Нарушенията на трудовата дисциплина,
мотивирали налагането на дисциплинарното наказание, са конкретизирани,
квалифицирани са с обективните и субективните им признаци. Към момента на
налагане на наказанието, работникът е бил наясно както с фактическите
обстоятелства, аргументирали за работодателя извода, че е налице нарушение на трудовата
дисциплина от този работник, така и с момента, в който нарушенията са били
осъществени. Следователно, атакуваната в настоящото производство заповед за
уволнение отговаря на изискванията за мотивиране на същата, съгласно закона,
продиктувани от необходимостта за съблюдаване на принципите за равенство на
страните в процеса и състезателност. При връчване на заповедта са спазени
изискванията на чл.195 от КТ.
Спорът подлежи на разглеждане по
същество.
Анализирайки съдържанието на процесната заповед за уволнение,
се установява, че вменяваните на работника нарушения на трудовата дисциплина се
изразяват в упражнено физическо насилие над деца от групата, като част от
децата са били удряни с пръчка, както и самоволно напускане на работното място
за почти два часа, без да уведоми прекия си ръководител и оставяйки децата от
групата си без надзор за времето от 13.50 часа до 15 часа на 04.04.2019г., въпреки, че децата били поверени на нейния
надзор.
В производството са разпитани в
качеството им на свидетели колеги на ищцата – К.Е. и В.М.. Свид. Е., която
работи в детска градина „Слънце“ в град к. от 2007г. като медицинска сестра си
спомня, че в началото на М. април 2019г. г-жа Р. я е помолила да влезе в групата
и да я замести. Обяснила, че има важна среща с кмета и помолила медицинската
сестра да влезе в групата. М.И.Р. била видимо притеснена, тъй като преди това
имала проблеми с родители на деца, които се били оплакали от нея, затова искала
да отиде при кмета и да го запознае с проблема си. Свидетелката е категорична,
че друг път не се е случвало Р. да я моли да отиде в групата, за да я замества,
а това било еднократно. Посочва, че около 13:50 часа или 13:55 часа Р. излязла.
Децата по това време били заспали. Свидетелката влязла в групата и помолила
лелята на групата Д.Г.също да отиде с нея, понеже тя била в почивка до 14.00
часа. Г-жа Р. се върнала около 14:40 часа или 14:45 часа. Нямало никакъв
проблем, докато тя отсъствала. Децата си спели. Свидетелката заявява, че се е случвало
и друга колежка да я помолили да я замести за малко. Замествала е учителките,
когато се е налагало. Свидетелката разказва, че и друг път е влизала в тази
групичка и познава децата, които са много буйни и за 12 години като сестра в
детската градина, това е най-буйната група, която е виждала. Били „мъжка
група“, имало само 2-3 момиченца и били много буйни тези деца. Свидетелката присъствала
нееднократно в групата, по различни начини, но не е виждала действия, с които госпожа
Р. да тормози физически или психически децата. Мнението й е, че ищцата има
подход към децата, но самите деца били много, много
буйни. Г-жа Р. овладявала шума с различни методи, виждала я да използва свирка
и хармоника. Присъствала е на ситуации, когато е останала впечатлена от
търпението на госпожа Р., която запазила самообладание и изчакала да отмине
изблика на едно от децата. След случая с г-жа Р., децата продължавали да бъдат
много буйни и дори следващата колежка също изпитвала затруднения в овладяването
иМ. Дребни инциденти се случвали постоянно, защото
децата били много буйни. Групичката била малко смесена, защото имало деца,
които били в едната градина и ги прехвърлили после в тяхната градина, по
настояване на родители. Известно й е, че родителят на В. Стоянов имал проблем с
едната госпожа от другата градина и затова си преместил детето при тях.
В
показанията си, свид. В.М. – помощник-възпитател в ДГ
„Слънце“ – гр. к., заявява, че макар и да не е леля на групата на г-жа Р. и да не
работят в една смяна се е налагало да работи в нейната група и познава работата
й, като има впечатление от групата и от
децата. По думите й това е „трудна“ група, „мъжка група“, момчетата били 10-11,
а момичетата около три. Имало определени деца, които били по-буйни – В. и Х..
Въпреки, че Х. е момиче била доста буйна. М. Т.К., също били буйни. В различните
ситуации г-жа Р. овладявала децата по
различен начин. В конкретния случай, същия ден, в който възникнал инцидента,
децата били по-буйни от всякога. Свидетелката била първа смяна. Госпожата имала
почивка от 10.30 до 11.00 часа и ги оставила да играят под надзора на лелята. В
случая ги оставила на свидетелката М., защото тя била лелята в тази група за
момента. В този половин част оставяли децата да играят, но на тези деца
вниманието не можело да се фокусира за по-дълго време. Както си играели,
изведнъж някое дете отивало и бутало къщата, която е построена от друго дете
или отивало и го дърпало, вземало му количката, хуквали, почвали да се гонят,
удрят и за секунди се сбивали и конфликта бил налице. Така се случило и този
ден. Гонили се, блъскали се, викали и редът трудно се въдворявал в такава
„мъжка“ група, защото и да им се караш и да правиш забележки имало деца, които
си позволявали да репликират възпитателите с „…
внимавай как ми говориш!...“ Същия ден в
11.00 часа имало инцидент с В., точно на вратата. В. се оплакал, че Н. го е
ухапала. Нямало никакви следи, но му обърнали специално внимание, за да се
успокои. Н. от своя страна отрекла да го е ухапала и предвид противоречивите
обяснения на децата, така и не се изяснила истината. Свидетелката не е виждала госпожа
Р. да държи пръчка и да удря с нея децата, за да въдворява ред. В този ден, около
11.00 часа, когато децата били много шумни и настъпил хаос, свидетелката била с
детето В. и държала ръката му със салфетка, тогава госпожа Р., за да овладее
ситуацията и да привлече вниманието на децата, започнала да чука с една тояжка,
която била останала от Коледните празници, по пода. Чукала и по една масичка,
която се намирала пред децата. Категорична е, че Р. не е удряла дете с тази
тояжка, само викала и чукала с тояжката, за да им привлече вниманието и да
успокои групата. С тази тояжка децата играели като коледари. Според
свидетелката ако госпожа Р. удари точно с тази тояжка децата, ще има сериозни
последици, защото тояжката е тежка. При удар с нея със сигурност ще остане
отпечатък и рана от тази тояжка. След тази случка, свидетелката работила с г-жа
Р. в друга група. Личните й впечатления от работата с ищцата са много добри. Описва
я като всеотдайна, грижовна, ангажирана с децата, пеела им, свирела, разказвала
приказки. По отношение на групата, в която работила г-жа Р. заявява, че в нея били
записани деца и от новата градина, защото си имали някакви неприятности и там /В.,
М. Т.К./. Чувала е, че родителите на тези деца са се оплаквали от други госпожи
от предната градина.
В качеството на свидетели са разпитани родителите на две от децата в
групата – свид. М.С., майка на детето В. и свид. Р.И., баща на детето С.. Свид.С.
твърди, че на 25.03.2019г. вечерта прибрала от градината сина си В. и детето С.,
тъй като родителите му били извън града. За разлика от друг път децата били мълчаливи.
Вечерта позвънила майката на дете от градината М.С. и помолила да разпитат В.
за ситуацията следобед в градината. Детето разказало, че госпожа Р. им
направила забележка, защото били прекалено шумни, при което седнали да обядват.
Госпожа Р. наказала Н. да обядва права. Когато легнали, децата продължили да не
спазват тишината и всички деца били по-шумни от обикновено. Г-жа Р. си взела
нейната „вълшебна пръчка“ и минала по леглата да ги удря. Ударила децата, които
са били около него – М., М., С., М. и Н. и него
самия. В. имал лека синина в областта малко над коляното, почти невидима, под
формата на тънка права линия и посочил, че там го е ударила госпожата. На
свиканата родителска среща всички родители, които присъствали се оплакали, че
децата им са били удряни с „вълшебната пръчка“. Едната от майките разказала, че
дъщеря й М., имала синини в областта на едната ръка, горе на рамото, а майката
на М., че видяла синина в областта на дупето му. Свид.С.
сочи, че се е случвало и друг път детето й да има синина след като се прибере
от градината, но обикновено е казвал че са се сбили, че са се ухапали. Точно за
този случай не казал от какво му е този белег, само посочил, че там е ударен с
пръчката, в тази област. Свидетелката разяснява, че причината за преместването на
детето й в тази група е била, че една от учителките била оставила децата без
надзор, при което В. бил ударен в гърба от друго дете от групата. В момента
детето В. е ученик в първи клас в училището в град к. и децата там са същите,
както в детската градина и продължават да се бият. Доскоро имало доста
оплаквания за неговата дисциплина, затова че не иска да стои мирен, но не и в
последните две седмици. В началото на М. ноември 2019г., В. имал случка с г-жа П.,
която е госпожата от занималнята, като тя е посегнала да го блъсне несъзнателно
и той също я е блъснал.
В
показанията си свид. И. – баща на С. Р. И. разказва,
че на 26-ти сутринта след разговор със свид. М.С. –
майката на В., е подтикнал С. към разговор, в който детето обяснило, че предния
ден на 25.03.2019г., в детската градина се е случило “нещо лошо“, а именно в
детската градина били малко непослушни и госпожа Р. ги наказала. В обедната почивка,
преди да заспят, децата били шумни, смеели се и госпожата им се карала и дори
ги удряла с пръчка. Ударила него и още 4-5 или повече деца - М., В., М.. Госпожата
ги удряла по краката и по таблетките на леглата. По краката на С. нямало видими
белези и насинявания. Свид. И. завел детето при
директорката на градината, споделил за случая и директорката с доста
педагогически тон попитала С. какво се е случило. Детето разказало, че децата са
били бити с пръчка. Директорката го питала: „Каква е тази пръчка, да не е някоя
„вълшебна пръчка?“, а детето отговорило, че не е такава пръчка, а от тези, с
които се бие. Директорката се поинтересувала какво са направили и защо ги е
била, а детето казало, че са били палави, шумни и затова са били наказани на
съответния ден и бити с пръчка в началото на следобедния сън. Това, което
обезпокоило свид. И. е, че осем деца разказали една и
съща история, но не помни кои са били децата.
Разпитана е свид. Б., психолога провел психологическото
изследване на децата от групата и изготвил доклад от 08.04.2019г. Разказва, че
преди да бъде повикана от директорката на детската градина е имала консултация
с майка, която имала оплаквания за проблеми на дете от същата група с госпожа Р..
Детето се връщало вкъщи, оплаквало се, плачело, казвало, че има проблеми, но
според свидетелката на тази възраст не могат да се приемат на „сто процента“
думите на детето за достоверни. В изследването, възложено от директорката използвала
проективна методика, която в някои източници се
нарича „двете къщи“, а в други „добрата и лошата къща“. Проективните
методики отразяват доста дълбочинно моментните състояния на детето. Само три от
децата казали, че е имало насилие – това са Н., В. и Х.К.. В този ден имало
осем деца на тестовете. Другите деца дори не декларирали отрицателни реакции
към детската градина. Нямали никакви емоции – примерно едно дете казало, че в
лошата къща има дете от парка и него е поставило в „лошата къща“. Най-
впечатляващо е това, което Н. е казала. Тя започнала разговора много
предпазливо, точно като възрастен човек, че госпожата е понякога добра,
понякога лоша, впоследствие казала “… много пъти ни е била….“, като говорила в
множествено число. Разказала, че на М. му бил син гърбът и той не идвал на
градина. Свидетелката сочи, че това за М. няма потвърждение нито от родителите
на родителските срещи, нито от учителите. При М. обаче няма абсолютно никакви
емоции. Свид. Б. сочи, че работи с Х.от много години.
В нейния тест, главният герой се явява „пръчката“. Детето казало:
„… взе пръчка и наби деца..“. Психологът попитал кои деца, а Х.казала:
„мен, Т.К., В. М. и Т. И.. Според психолога Х.е артистична натура, но може да
се даде вяра до известна степен на това, което е казала, тъй като по наблюдения
на свидетелката не би излъгала за подобно нещо. Самият Т.К. не е казал
абсолютно нищо по този повод, а Т. И. и М. не са били в деня, в който е правено
изследването. В. казал, че в тази къща – „лошата“, първо ще настани едно дете
от парка, което методично го тормози и след това ще настани там и г-жа Р.,
защото е лоша, взела една пръчка и ударила всички. Детето В., обаче било
възмутено повече от това, че госпожа Р. казвала неверни неща за него на майка
му, макар и да не могъл да обясни какво значи „неверни неща“.
По делото е изслушана и съдебно-психологическа експертиза, заключението
на която съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвено. Вещото лице К.
посочва, че в доклада, изготвен от г-жа Б.
се предоставя обобщена информация относно споделеното от всички изследвани
деца, а именно: три от осемте изследвани деца съобщават за упражнено физическо
насилие от страна на учител в детската група (г-жа М.Р.). От изследователския
материал е видно, че това са децата Н., В. и Х.К.. Н. и Х.К. говорят за случай
с физическа агресия от страна на педагога - г-жа М. Р. с пръчка спрямо деца от
групата. Две от децата твърдят за еднократно такова (В. и Х.), а третото
съобщава и за друг случай на насилие в миналото, станал отдавна (Н.). В доклада
се посочва, че едно от децата (В.) съобщава за емоционална агресия, състояща се
в обиди и вербално неглижиране. Същото дете е
заявило: „казва на майките неверни неща“, без да конкретизира подробно. Едно от
изследваните деца (Н.) е разказало за случай, при който дете (момче) от групата
е получило синина, след удар с пръчка по гърба, но от доклада става ясно, че
този факт не е счетен за безспорен, тъй като отсъства реакция от страна на
родителите на въпросното дете. Формулираният обобщен резултат в доклада, според
който от осем деца само две споделят негативна оценка за г-жа М.Р., едно дете
казва: „Малко добра, малко лоша“, а останалите деца имат позитивна оценка за
нейната личност и работа, предоставя много общ поглед на проучваните въпроси.
Има две деца от изследваните (Т., С.), които не поставят нито едно лице в
“Лошата къща“, т.е. отхвърлено, което не трябва да се възприема като липса на
такива, а е необходимо да се проучи допълнително. Друго дете (А.) „маскира“
отговора на този въпрос, като прибягва до назоваване на приказни герои -
вещица, ловец. Посочва се, че две деца имат забележки и към детегледачката леля
Таня, която ги наказва, но така заявеното остава непроучено. Вещото лице
подчертава, че в доклада не са поместени пълните интервюта с всяко дете, което
не дава възможност да се видят в пълнота всички поставени въпроси към всяко
дете и съответните отговори от негова страна. Изследователят е маркирал с
ключови думи и формулировки изказванията на децата в самия изследователски
материал. Не е описана тази страна от изследването, която касае индивидуалните психо-емоционални особености на детето, семейния контекст и
невербалната страна на поведението. Последните биха предоставили необходимата
дълбочина и детайли при провеждане и анализ на едно психологическо изследване и
имат отношение към получените резултати и направените заключения. В тази връзка
г-жа К. Б. подчертава характерът на това изследване - „моментна снимка на
ситуацията“,, т.е. скринингово или срезово изследване, което се извършва еднократно във
времето и отразява моментната ситуация по определен проблем. Формулировката на
детето В.: „казва на майките невярното“ е направена при нежелание за навлизане
в детайли от страна на детето, въпреки предоставената възможност за това от
страна на интервюиращия - г-жа К. Б.. Причината за нежеланието на детето да
поясни, остава неизследвана и би било добре да бъде проучена допълнително, тъй
като може да се дължи на задействането на защитни психични механизми като
бягство, отказ, изтласкване. В изследователския материал от същото дете, преди
горната формулировка, е поместено описание на случай на физическа агресия с
пръчка от страна на педагога - г-жа Р., спрямо друго дете. Същият случай на
физическа агресия с пръчка е упоменат в интервюто с още едно дете от
изследваните - Н.. В заключение експертът счита, че с цел по-голяма информативност и дълбочина на изследването е важно да бъдат
отчетени индивидуалните особености на всяко дете. Това не е отразено писмено от
експериментатора във въпросния доклад, но в интервюто същият подчертава това като
съобразено от него при обобщаване на резултатите. Изводът на изследователя относно наличието на
емоционална агресия е обобщен и касае цялостното изследване проведено с децата,
вкл. невербалната страна на посланията, която обаче според вещото лице остава
неотразена във въпросния доклад. Направените изводи и обобщен резултат в
доклада се основават на съобщеното от децата в хода на проведените интервюта.
За придобиване на по-голяма яснота по проблема би било целесъобразно да се
проведат допълнителни изследвания със същите деца, както и с останалите деца от
групата, които не са участвали във въпросното изследване.
Доказателствената тежест за установяване на обстоятелствата, обуславящи законността на извършеното уволнение и фактическото съществуване на твърдяното основание за уволнение е за ответника. С оглед оспорването от страна на ищеца, направено още в исковата молба, работодателят следваше да установи пред съда с всички допустими по закон доказателствени средства, при условията на пълно и главно доказване, че ищецът е извършил твърдените нарушения: че е упражнено физическо насилие над деца от групата, като част от децата са били удряни с пръчка, както и самоволното напускане на работното място за почти два часа, без да уведоми прекия си ръководител и оставяйки децата от групата си без надзор. Извършването на твърдяното нарушение, че по отношение на децата от групата е упражнено физическо насилие като същите са били удряни с пръчка, от събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин. На първо място, от показанията на свид. К.Е. и В.М., които са работили с ищцата и имат пряк поглед от работата й като възпитател се установява, че Р. има подход с децата, овладявала е шума с различни методи, като най-крайният метод, който е демонстрирала пред тях е почукване с една тояжка, която била останала от Коледните празници, по пода и по една масичка, която се намира пред децата. Според свидетелката М. ако госпожа Р. удари точно с тази тояжка децата, ще има сериозни и видими последици, защото тояжката е тежка. В показанията си свид.С. и И. действително обясняват безпокойството си от споделеното от децата, че са били обект на физическо насилие от госпожата, но също така описват, че от твърдения удар с пръчка детето В. има почти невидими следи, а С. изобщо няма такива. От заключението на вещото лице става ясно, че макар и методът използван от госпожа Б. да е подходящ и достоверен сам за себе си в случая е необходимо да се направи по-задълбочено изследване и да се получи една по-подробна картина на ситуацията в груповите отношения. Безспорно някакъв проблем съществува, но същият не е добре проучен, а е било необходимо да се направят поредица от интервюта с всяко едно дете, включително и с тези, които не са участвали. В съдебно заседание вещото лице посочва, че е възможно и да не е имало реална физическа агресия, но е трябвало да се направи една по-подробна диагностика, за да се даде категорично заключение. В доклада е посочено, че три от осемте изследвани деца съобщават за упражнено физическо насилие от страна на учител в детската група, като две от децата са твърдели за еднократно такова (В. и Х.), а третото е съобщило и за друг случай на насилие в миналото, станал отдавна (Н.), но доколкото не е описана тази страна от изследването, която касае индивидуалните психо-емоционални особености на детето, семейния контекст и невербалната страна на поведението, то и достоверността на тази информация не може да бъде обоснована.
По
отношение на второто твърдяно нарушение установи се, че ищцата е напуснала
работното място в 13:50 часа и се е върнала в 14.40-45 часа, т.е. за по-малко
от час, а не сочените в заповедта два часа и то след като изрично е помолила
медицинската сестра да влезе в групата и да я замести докато децата спят. Съдът
отчита, че нарушението е еднократно, мотивирано е от сериозно безпокойство на
ищцата във връзка с жалбите на родителите срещу нея, породило необходимостта от
среща с кмета, като в детската градина такова заместване на учител не е
изолирана практика. В този смисъл, макар и същата да не е уведомила прекия си
ръководител е оставила децата докато спят под надзора на медицинската сестра, а
от извършеното не са настъпили неблагоприятни последици. Така установеното нарушение
според настоящия състав не отговаря по тежест на наложеното наказание.
Не
бяха ангажирани убедителни доказателства от ответното училище – носещо доказателствената тежест относно тези факти в процеса,
водещи до извода, че ищецът е извършил твърдените нарушения на трудовата
дисциплина, поради което издадената заповед за дисциплинарно наказание е
незаконна и следва да бъде отменена.
Последица
от уважаването на главния иск е уважаването на акцесорния иск по чл.344, ал.1,
т. 2 от КТ - ищцата следва да бъде възстановена на заеманата от нея преди
уволнението длъжност „старши учител”.
По отношение на иска по чл. 344, ал.1, т.3, вр. чл. 255, ал.1 от КТ,
съдът намира следното:
В настоящия случай, за уважаване на претенцията за заплащане на
обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа в резултат
на незаконно уволнение, в тежест на ищеца е да докаже, че вследствие
незаконното уволнение същият е останал
без работа, т.е. незает по трудово правоотношение за сочения период, считано от
уволнението, а именно за времето от 21.05.2019г. до 21.11.2019г.
В тази връзка, ищцата е представила по делото копие от трудовата
си книжка, от която се установява, че за процесния период след уволнението до момента на постановяване на съдебното решение ищцата не
е ангажирана по друго трудово правоотношение. С оглед на горното, съдът намира,
че исковата претенция по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал. 1 от КТ за
присъждане на обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа е
доказана по основание.
По отношение размера на дължимото
обезщетение, същото следва да се определи на базата на брутното трудово
възнаграждение, получено от работника за месеца, предхождащ уволнението му,
респ. последното получено възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.228, ал.1
от КТ. От събраните по делото доказателства се установява, че дължимото на ищцата
обезщетение за оставането й без работа за периода от 21.05.2019г. до 21.11.2019г.
се изчислява на сумата от 7993,80 лева, поради което предявеният
иск следва да се уважи изцяло.
При този изход на спора основателна се явява
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски, поради
което на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да му
заплати сумата от 800 лева.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 във вр.
с чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната страна следва да бъде осъдена за да заплати
държавна такса за настоящото производство в размер на 419.75 лева, платими по
сметка на БРС /319.75 лева по иска за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и по
50 лева за всеки от двата неоценяеми искове/.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за незаконно и отменя уволнението,
извършено със заповед № 100/20.05.2019г. на Директора на
ДЕТСКА ГРАДИНА “СЛЪНЦЕ” - гр. к., ЕИК *********, с която е прекратено трудовото
правоотношение на М.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, поради
дисциплинарно уволнение.
ВЪЗСТАНОВЯВА М.И.Р., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** на
заеманата от нея преди уволнението длъжност „старши учител”
в ДЕТСКА ГРАДИНА “СЛЪНЦЕ” - гр. к..
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА “СЛЪНЦЕ” - гр. к., ЕИК *********, с
адрес: ***, представлявано от Д.Д.Д. да заплати на М.И.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата от 7993,80 лева /седем хиляди деветстотин деветдесет и три
лева и осемдесет стотинки/, представляваща обезщетение за времето, през което е
останала без работа поради уволнението в периода от 21.05.2019г. до 21.11.2019г.,
ведно със законната лихва за забава върху горната сума, считано от датата на
подаването на исковата молба – 19.07.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА
“СЛЪНЦЕ” - гр. к., ЕИК *********, с адрес: ***, представлявано от Д.Д.Д. да заплати на М.И.Р., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, сумата
от 800 лева /осемстотин лева/, представляваща направените по делото
разноски.
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА “СЛЪНЦЕ” - гр. к., ЕИК *********, с адрес: ***,
представлявано от Д.Д.Д., да заплати държавна такса по сметка на Бургаския районен съд в
размер на 419.75 лева /четиристотин
и деветнадесет лева и седемдесет и пет стотинки/.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: п/ не се чете/
Вярно
с оригинала! МД