МОТИВИ към решението по НОХД №4743 по описа на Варненския
районен съд за 2020година, ХХІХ състав.
Производсвото е образувано по внесен от
прокурор при Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт срещу Д.С.П. за това, че
на 05.09.2019г. в гр. Варна при управление на моторно превозно средство -лек
автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В 4807 РХ
нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП - „Преди да
започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите
участници в движението.", като не се убедил, че няма да създаде опасност
за участниците в движението преди да започне движение назад, чл.40, ал, 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", като при
движение на заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен
и при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, както и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност при
движението му на заден ход, в резултат на което блъснал с автомобила С.Й.С. и
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на левия крак за период, по-голям от един месец,
поради счупване на костите на лявата подбедрица - голям и малък пищял.-престъпление
по чл. 343 ал.1 б. Б пр.2 от НК
С обвинителния акт
прокурорът счита фактическата обстановка по делото за изяснена от събраните на
досъдебното производство доказателства. В съдебно
заседание ВРП, редовно уведомени, изпраща представител, който в разпоредително заседание
заявява, че следва делото да се насрочи за разглеждане по реда на глава 28 от
НПК и да се приложи чл.78 а от НК по отношение на подсъдимия.
Обв.П.
редовно призован се явява лично и не оспорва вината си. Защитникът моли делото
да протече по реда на глава 28 от НПК,моли съда за минимален размер на
наказанието Глоба.
Делото се
разглежда по реда на Глава 28 от НПК.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
На 05.07.2019 г., около 09.30 ч., в гр. Варна, на улица пред Медицински
център „Санита Младост" с адрес жк „Младост" № 163, обв. Д.С.П.
управлявал л.а. „Фолксваген Голф" с per. № 4807 РХ
със скорост около 15 км/ч. Той изпълнявал маневра заден ход вдясно за заемане
на перпендикулярно на оста на пътя място за паркиране. Обв. Пехливайов не се
уверил, че зоната зад автомобила е свободна от други ППС-та и пешеходци, в
резултат на което автомобилът ударил пешеходката С.Й. СЦасова. При настъпилия
удар задната дясна част на автомобила в зоната на лайсна от задна броня е
влязла в контакт с левия крак на пешеходката, в резултат на което св. С.
получила травма: счупване на кост на ляв крак при горната част на подбедрицата
с механизъм на притискане и осукване/завъртане. Към началото на създалата се
ситуация пешеходката се е намирала с лице към задната част на автомобила, като
се е движила към сближение с него, в участъка от пътното платно За движение,
намиращ се непосредствено преди паркираните перпендикулярно на оста на пътя
автомобили.
С
действията си обв. П. нарушил чл. 40 ал.1 от ЗДвП, който го задължава: „Преди
да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението." и чл. 40 ал.2 от ЗДвП, съгласно който
„По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава
пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности". Изготвена е
съдебно-химическа експертиза за изследване за наличие на алкохол или друго
упойващо вещество на взета от обв. П. кръвна проба. В пробата не е открито
наличие на алкохол или друго упойващо вещество.
По досъдебното производство е
назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която е
установено следното:
От предоставените материали се
установява, че на 05.09.2019г. С.С.-65 г. е пострадала при ПТП - като пешеходка
е била ударена от движещ се на заден ход л.а., след което е паднала на земята.
Хоспитализирана в ортопедия в МБАЛ „Св. Анна"-Варна до 13.09.2019г.,
установени следните увреждания: счупване на лявата подбедрица /голям и малък
пищял/ в дисталната част, състояние след операция и метална остеосинтеза. Счупването на костите на лявата подбедрица са обусловили трайно
затрудняване движенията на левия крак за период, по-голям от един месец, при
сложен оздравителен процес. Непосредствено след инцидента пострадалата С. не е
изпадала в безсъзнателно състояние - по нейни данни и тези на свидетелите. Описаните механични увреждания са получени по общия механизъм на удари с
или върху твърди тъпи предмети и могат да се получат по начина, описан при
конкретното ПТП. Счупването на дългите кости на подбедрицата /голям и малък пищял/ се
причиняват по-често от индиректни, отколкото от директни травми. При
индиректните травми влиза в действие торзионен или огьвачен маханизъм, т.е. при
фиксирано ходило, подбедрицата се завърта по надлъжната ос или се огъва. В
първия случай линията на счупване е спираловидна, а във втория - коса или
раздвоена под ъгъл, очертаваща трети ромбовиден фрагмент. Първо се счупва
големия пищял, обикновено между средната и долната трета, където костта е
най-тънка, в следващия момент се счупва и малкият пищял, обикновено в горната
му половина. За това действа не само травмата, а и тежестта на тялото, която
след счупването на тибията ляга изцяло върху малкия пищял (фибулата).
Такъв е и разглежданият казус - жената е била с опорен
ляв крак и при блъсването й от л.а., подбедрицата се е „завъртяла". От предоставените материали се установява, че между настъпилото ПТП на
05.09.2019 г. и причинените травми на С. С. има пряка причинно-следственаа
връзка. Пострадалата С. С. е получила счупване на двете кости на лявата подбедрица.
Не е имало прояви на опасност за живота й до момента и се очаква оздравителните
процеси да бъдат в обичайните граници - около 3-4 месеца при неусложнен
оздравителен процес - средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 ал.2 от НК. Не се установяват свидетелски показания и медицински данни за пълна загуба
на съзнание, в смисъла на мозъчна кома.
От заключението на изготвената в хода на разследването съдебно
авто-техническа експертиза е видно следното: На основание резултатите от
изследването и анализа на материалите по делото давам следното заключение: Точката на удара между пешеходката С.Й.С. и процесния автомобил „Фолксваген
Голф", с рег.№ В 4807 РХ, се намира на пътното платно за движение пред
медицински център „Санита Младост", в лявата му част, спрямо посоката на
огледа, на около 11 метра в дясно от Op. 1 и на около 20 метра след него.
Скоростта на автомобила към момента на настъпване на опасната ситуация и към
момента на удара е била в границите до средно 15 км/ч, тъй като в много кратък
пътен участък автомобилът е потеглил на заден ход и е спрял аварийно без
оставяне на спирачни следи. Опасната зона за спиране на процесния автомобил при
изследваната скорост на движение е била около 6.1 метра, като водачът е имал
възможност да предотврати ПТП посредством непотегляне при наличие на пешеходец
в обсега на маневрата на автомобила. След започване на маневрата, поради късия
път на автомобила и технически необходимите му времена за започване и
прекъсване на маневрата, водачът технически е нямал възможност да предотврати
ПТП посредством аварийно спиране. Пешеходката е имала непрестанна
видимост към автомобила при придвижването си с лице към него, като технически е
имала възможност да определи светването на светлината за обратно движение на
автомобила. В конкретния случай, тя е била ударена в края на пресичане на
ширината на парко мястото, цел за паркиране на процесния автомобил, от където
може да се заключи, че видимостта в границите на 3 метра е била категорична в
огледалата за обратно виждане на автомобила. ПТП-то е било предотвратимо както
от водачът на автомобила, който е следвало да се увери, че зад автомобила няма
пешеходци и други ППС-та преди предприемане на маневрата, а така също и от
страна на пешеходката която е следвало да се увери в намеренията на водачът на
автомобила и категоричното й забелязване от него. Зоната на видимост между
автомобилния водач и пешеходката е била над 6 метра, а придвижването на
автомобила от момента на настъпване на опасната ситуация до точката на удара е
било около 5 метра.
На 05.07.2019г. около 09.30ч., в гр. Варна, на улица
пред медицински център „Санита Младост", с адрес ж.к. „Младост" №
163, е настъпило ПТП между автомобил и пешеходец. В конкретната пътна
обстановка, л.а.„Фолксваген Голф 4", с рег.№ В 4807 РХ, управляван от Д.С.П.
със скорост от около 15 км/ч, за изпълнение на маневра заден ход в дясно за
заемане на перпендикулярно на оста на пътя, място за паркиране, не се уверява,
че зоната зад автомобила е свободна от други ППС-та и пешеходци, в резултат на
което допуска ПТП/удар с пешеходката С.Й.С.. При настъпилия удар, задна дясна
част на автомобила в зоната на лайсна от задна броня е влязла в контакт с левия
крак на пешеходката, в резултат на което пешеходката е получила травма,
счупване на кост на ляв крак при горната част на подбедрицата с механизъм на
притискане и усукване/завъртане. Към началото на създалата се ситуация,
пешеходната се е намирала с лице към задната част на автомобила, като се е движила
към сближение с него, в участъка от пътното платно за движение намиращ се
непосредствено пред паркираните перпендикулярно на оста на пътя автомобили. В резултат на ПТП-то била причинена телесна повреда на пешеходката С.С.. От
техническа гледна точка, водачът е предприел маневра заден ход без да се увери,
че зоната зад автомобила е празна, без навлизащи ППС-та или пешеходци.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа
на цялостния доказателствен материал по делото приобщен по реда на чл. 283 от НПК, като всички те са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се и обосновават
решението на съда по следните правни съображения:
След
като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимнодопълващи се
и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството,
съдът:
ПРИЗНА ОБВ. Д.С.П.
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
На 05.09.2019г. в гр. Варна при управление на моторно
превозно средство -лек автомобил „Фолксваген Голф" с per. № В
4807 РХ нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 от ЗДвП -
„Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад
превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.", като не се убедил, че няма да създаде
опасност за участниците в движението преди да започне движение назад, чл.40,
ал, 2 от ЗДвП: „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато
да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности", като при
движение на заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен
и при това си движение няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, както и не осигурил лице, което да му сигнализира за опасност при
движението му на заден ход, в резултат на което блъснал с автомобила С.Й.С. и
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в трайно
затруднение на движенията на левия крак за период, по-голям от един месец,
поради счупване на костите на лявата подбедрица - голям и малък пищял.
Горното решение, съдът взе по следните
правни съображения:
Обект
на престъплението са обществените отношения, чрез които се осигуряват условията
за безопасно използване на транспортните средства.
Субект
на престъплението е пълнолетно, вменяемо, не осъждано физическо лице.
От
обективна страна обвиняемият е
предприел действия по управлението на МПС, с които е
нарушил правилата за движение по пътищата.
От
субективна страна той
е осъществила
деянието при форма на вина-непредпазливост.
Първоинстанционният съд приема,
че от субективна страна деянието е осъществено при форма на вината
непредпазливост по смисъла
на чл.11 ал.3 от НК, тъй като обвиняемият не е целял пряко настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е бил в обективна възможност да
ги предвиди и предотврати чрез изпълнение на задължението си по чл.37 ал.1 от ЗДП, което не е сторил очевидно поради неоправдана
самоувереност. В настоящият случай, обвиняемият е
допуснал нарушения на правилата за движение- чл.37 ал.1, от ЗДП,
които са в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно причинена средна телесна повреда на пострадалото лице.
От наказателно-правна гледна точка получените от пострадият свидетел травматични увреждания
следва да бъдат квалифицирани като средна телесна повреда по смисъла на чл.129
ал.2 вр.ал.1 от НК, което пък от своя страна обуславя квалифициращият признак
на б."б" на чл.343 ал.1
от НК.
С оглед горното, и тъй като
прие че обвинението против обвиняемия е
доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303 ал.2 от НПК със събраните в
производството доказателства, съдът призна подсъдимият за виновен за
предявеното му обвинение по чл.343 ал.1 б.”Б” пр.2 от НК.
Изложеното
мотивира съда да освободи обвиняемият
от наказателна отговорност и да му наложи наказание по административен
ред, прилагайки разпоредбата на чл. 78 А ал.1 от НК, като прецени наличието на
законовите предпоставки за това- деянието е извършено по непредпазливост
и за престъплението е предвидено наказание лишаване от
свобода
за срок до три години или пробация, от
него няма настъпили имуществени вреди, както и ниската степен на обществена
опасност на дееца, който е не осъждан.
При индивидуализация на наказанието съдът отчете следните смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало на обв. П., добрите му
характеристични данни, справката като водач на МПС, която не очертава неговия
профил като опасен за движението по пътищата. Не се отчетоха отегчаващи
отговорността обстоятелства. Отчете се и причинения престъпен резултат.
Степента на обществената опасност на деянието и дееца са изключително ниски в
сравнение с други случаи на такива деяния. С оглед превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства и преди всичко за постигане целите на наказанието,
съдът прецени, че най- съответно на извършеното престъпление, с оглед личността
на обв. П., поведението му при извършване на настоящото престъпление, степента
на засегнатост на пострадалия и на обществото, обществената опасност и в бъдеще
дееца да извърши друго престъпление, най-съответно се явява да бъде определено
административно наказание, ориентирано към минимума, а именно: “Глоба” в размер
на 1000 лева, като съображенията за това се базират на факта, че деецът е
неосъждан и е с положителни
характеристични данни, не е опасен като
водач на пътя, а фаталният инцидент, при който е бил увреден пострадалия и последвалия наказателен процес,
явно са предизвикали върху него поправителен ефект. Така определеното
административно наказание “Глоба” в размер на 1000 лева в конкретният случай ще
изиграе максимално добре своята предупредителна и възпираща роля, то ще
спомогне в най- пълна степен за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия с
цел спазване на законите и обществения ред, ще му отнеме възможността да
извършва и за в бъдеще други престъпления, ще въздействува възпитателно и
предупредително и върху останалите членове от обществото. Съдът намира, че не
следва да налага алтернативно предвиденото наказание “Лишаване от право да
управлява МПС”.
В хода на съдебното следствие бе установено по безспорен начин, че
придвижването и работата на П. е свързано с управление на МПС. В този случай налагането на наказание „Лишаване
от право да управлява МПС” би лишило подсъдимия от възможност да се придвижва и
работи, а целите на наказанията не е да лишат наказаните от възможност за
нормален живот, а да ги превъзпитат да се съобразяват с установените правила в
обществото. По изложените по-горе причини съдът намира, че не следва да налага алтернативно
предвиденото наказание “Лишаване от право да управлява МПС” спрямо П..
Така в най- пълен обем ще се постигнат целите на наказанието, визирани в
чл.36 ал.1 от НК, като акцентирането е върху онзи аспект от наказанието,
свеждащ се до легитимиране на хуманната идея за превъзпитание, а не до репресия
на всяка цена.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: