Р Е
Ш Е Н
И Е
№........................................... 2023г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІV тричленен състав, в публично заседание на дванадесети януари 2023г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ганева ЧЛЕНОВЕ: Марияна Ширванян
Наталия Дичева
при секретаря Деница Кръстева, с участието на
прокурора Мирослав Георгиев,
като разгледа докладваното от съдия Марияна Ширванян, к.адм. дело № 2607 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр. чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН.
Подадена е
касационна жалба от директора на
Дирекция „Обслужване“ в Териториална дирекция на Национална агенция за
приходите (ТД на НАП) Варна срещу Решение № 1277/28.09.2022г. постановено по
НАХД № 20223110202380/2022г. по описа на ВРС,
с което е отменено НП № 633957-F641886/03.05.2022г. издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна.
В касационната жалба, чрез процесуален представител
касаторът, моли за отмяна на оспорения съдебен акт и за постановяване на друг,
с който да бъде потвърдено в цялост НП. Сочи, че съставът на ВРС е направил
извод, че нарушението за което е ангажирана отговорността на наказаното
дружество не представлява маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и е съгласен с този
извод на съда. Излага се довод, че административно наказващият орган (АНО) може
да приключи административнонаказателното производство със споразумение, но
законодателят не е предвидил изрично негово задължение в този смисъл. Мотивира
доводът си с цитиране и анализ на
разпоредбите на чл.58г от ЗАНН. Предвид липсата на нормативно установени задължение
за АНО да приключи административно наказателното производство със споразумение,
намира за неправилен извода на съда за осъществено съществено нарушение на
процесуалните правила в хода на административно наказателното производство,
състоящо се в отправянето на предложение от АНО до дружеството за сключване на
споразумение и издаване на НП, представляващо деклариране от АНО нежелание да
приключи производството по този ред.
В писмено становище се поддържа касационната жалба и
се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, чрез процесуален представител в
писмено становище и в открито съдебно заседание изразява становище за
неоснователност на касационната жалба.
Представителят на ВОП дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима.
Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал.
1, т. 1 от НПК, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Предмет на
проверка в настоящото производство е Решение № 1277/28.09.2022г. постановено по
НАХД № 20223110202380/2022г. по описа на ВРС,
с което е отменено НП № 633957-F641886/03.05.2022г. издадено от
директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна.
С НП е
наложена на „Суит Джой“ ООД „имуществена
санкция“ в размер на 500лв. на основание
чл.53 от ЗАНН за нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС.
За да
постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е възприел следната фактическа
обстановка:
На
12.01.2016г. „Суит Джой“ ООД е регистрирано по ЗДДС. В периода 01-15.11.2021г.
дружеството не е подало справка-декларация (СД) по ЗДДС за данъчен период от
01.10.2021г. до 31.10.2021г.. СД по ЗДДС е подадена на 18.01.2022г.
Впоследствие инспектор по приходите при ТД на НАП Варна извършил проверка в
информационните масиви на НАП и констатирал нарушението. На 02.02.2022г. е
съставен АУАН. При връчването представляващият дружеството е подписал АУАН без
възражения. В законния срок не са постъпили възражения.
На
06.04.2022г. АНО отправил до дружеството в писмен вид предложение за сключване
на споразумение по реда на чл.58г., ал.8 от ЗАНН, в което била указана
възможността в 14-дневен срок от получаването на предложението да бъде дадено
писмено съгласие за сключване на споразумение. На 11.04.2022г. управителят на
дружеството депозирал писмено изявление, с което се съгласява с направеното
предложение.
На
03.05.2022г. АНО след като възприел констатациите в АУАН издал НП. В НП е
посочено, че изразеното съгласие за сключване на споразумение не следва да се
уважава, тъй като не съдържа признание за извършеното деяние, както и че
деянието представлява нарушение.
Въззивният
съд констатирал, че АУАН и НП са валидни актове.
От събраните по административнонаказателната преписка доказателства, съдът
е констатирал, че се установяват констатациите на АНО относно фактите по
наличието на извършено от дружеството нарушение. Направени са изводи, че АНО е
квалифицирал деянието по относимата разпоредба и, че последното не е маловажно
по чл.28 от ЗАНН.
При
проверката по чл.218, ал.2 от АПК настоящата инстанция констатира, че решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който
подлежи на съдебен контрол, произнасянето е извършено от компетентен съд в
рамките на дадените му от закона правомощия. Фактите са установени от представените
доказателства, но съдът е приложил неправилно материалния закон.
Касационната
инстанция намира за правилно даденото в касационната жалба тълкуване на
разпоредбата на чл.58г от ЗАНН. В тази разпоредба е предвидена правна
възможност, а не задължение на наказващият орган да приключи
административнонаказателното производство със споразумение. Този извод се
подкрепя от използваният при формулирането на разпоредбата непреходен глагол от
несвършен вид – „може“, едно от значенията на който е „Имам право,
позволено ми е.“ (https://rechnik.chitanka.info/w/%D0%BC%D0%BE%D0%B3%D0%B0).
На
административнонаказващият орган е дадена възможност (право) на преценка дали
да използва процедурата по чл.58г от ЗАНН и да приключи производството със
сключване на споразумение или с издаване на НП. Тази нормативно уредена правна
възможност – процесуално право, се упражнява в условията на оперативна
самостоятелност , като административният орган може и при започнало
производство по постигане на споразумение с извършилото административно
нарушение лице да издаде НП. Преценката е в правомощията само на
административния орган, който в случая е започнал процедурата по сключване на
споразумение, като е приел, че са налице предвидените за това предпоставки по
чл.58г от ЗАНН. Отправил е предложение до нарушителя, което е достигнало до
неговия законен представител. В отговор
„Суит джой“ ОО е депозирало
лаконично писмено изявление, че е съгласно с предложението, но същото не представлява признание на лицето
относно извършеното деяние, съставлява
ли то нарушение, съгласие относно правната му квалификация , извършено
ли е деянието от лицето .
Доколкото
в ЗАНН не се съдържа изискване при започнало производство по сключване на
споразумение, административнонаказателното производство да приключи именно по
този начин , непредставянето на признание от нарушителя според нормативните
изисквания обуславя законосъобразност на предприетите действия от АНО по
издаване на НП.
На следващо
място, разпоредбата на чл. 58г, ал.1 от ЗАНН предписва, че процедурата по
сключване на споразумение се инициира не само от наказващия орган, но също така
и от нарушителя, което налага извод, че при
желание на последния за приключване на административнонаказателния
процес със споразумение, въпреки
недостатъците на неговия отговор
по предложението от АНО в случая , той е могъл също да го сезира с предложение
, което процесуално действие да доведе до
подписване на споразумение. Данните по делото свидетелстват, че
наказаното дружество не се е възползвало
от тази правна възможност ,
защото видно от съдържанието на подадената жалба до ВРС неговата позиция е за маловажност на случая
т.е. становището на дееца е , че следва да бъде освободен от административнонаказателна отговорност
по реда на чл. 28 от ЗАНН, а не
да му бъде наложено наказание в размер на 70 на сто от предвидения размер
,каквото се предвижда при сключване на споразумение. В тази връзка няма допуснато съществено
процесуално нарушение в досъдебната фаза на процеса, в частност ограничаване на
процесуални права на нарушителя, защото
неподписването на споразумение по инициатива на АНО, не е препятствало
възможността деецът да инициира сключване на споразумение.
Допълнителен
аргумент в насока липса на нарушено
право на защита на санкционираното дружество е обстоятелството, че то нито в
хода на административнонаказателното производство , нито в производство пред Районния съд – Варна ,е
заявило оплакване за ограничени негови процесуални права поради неподписване на
споразумение, което потвърждаващо тезата, че то не счита ,че има допуснато
съществено нарушение на разписаната
процедура .
В
обобщение Решение № 1277/28.09.2022г. ,постановено по НАХД №
20223110202380/2022г., следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдено
НП.
Направено
е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по водене на делото от
процесуалния представител на касационния жалбоподател за двете инстанции. При този
изход на спора, съдът намира, че следва да му присъди юрисконсултско
възнаграждение в общ размер за двете инстанции на 160лв.
Не е
направено искане за присъждане на разноски от процесуалния представител на
касационния ответник, поради което съдът не обсъжда такова.
Водим от
горното и на основание чл. 221, ал.2, пр. първо от АПК във връзка с чл. 63 от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение №
1277/28.09.2022г. постановено по НАХД № 20223110202380/2022г. по описа на ВРС и
вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА
НП № 633957-F641886/03.05.2022г. издадено от директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД
на НАП Варна, с което е наложена на „Суит Джой“ ООД „имуществена санкция“ в размер на 500лв. на основание чл.53 от ЗАНН
за нарушение по чл.179, ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„Суит Джой“ ООД да заплати на Национална
агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 (сто и
шейсет) лв.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
/с
особено мнение /
2.
Особено мнение
на съдия Марияна Ширванян:
Не съм съгласна с мнозинството от състава. Намирам
решението на въззивния съд за правилно.
Намирам, че при
осъществяване на правораздавателните функции, предвид правораздавателен характер на НП ( Така в С, Цв.; 1998, Административно наказване
/материалноправни и процесуални проблеми/, Софи-Р, София, стр.79), но и на
предупреждението и споразумението предвидени в ЗАНН. АНО е задължен да спазва
изискванията в процедурите по издаването им, респ. сключването им. Контролът на въззивния съд по
отношение на посочените актове е
и за спазването на тези изисквания
от АНО.
В случая АНО е преценил,
че са налице предпоставките за започването на процедурата по сключване на
споразумение с нарушителя и е отправил предложение за това. В писмен отговор,
предложението е прието. Не е представено от дружеството съгласие и/или признание на лицето
по отношение на извършеното деяние, както и че деянието съставлява нарушение. Представянето на
такива не е предвидено като предпоставка за сключване на споразумението в
разпоредбата на чл.58г от ЗАНН. Не е и поставено като изискване за сключване на
споразумението в предложението на административнонаказващият орган до
дружеството.
В
чл.58г. от ЗАНН в три алинеи е включено понятието „признание“. В ал.2, т.4 е
посочено, че „Споразумение
не се допуска: когато
признанието на нарушителя не се подкрепя от събраните доказателства по
преписката.“
В ал.7 е предвидено „В
случаите по ал. 6 признанието на лицето, с което е сключено споразумение по
въпросите, посочени в ал. 3, не може да се използва като доказателство за
виновността му за другите нарушения, за които е съставен актът за установяване
на административно нарушение.“ Разпоредбата на ал.14 регламентира „Когато не бъде постигнато
споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление, като не може
да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за установяване на
административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 3, като доказателство
за виновността му.“
От анализа на цитираните
разпоредби се констатира, че няма легално определение на понятието „признание“
и не е предвидено изискване за нарочното му съставяне в писмен вид и
представяне пред административнонаказващият орган преди сключването на
споразумението.
Съгласно разпоредбата на
ал.3 на чл.58г от ЗАНН „Споразумението се изготвя в
писмена форма и съдържа съгласие на страните по въпросите има ли извършено
деяние, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация, извършено
ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за установяване на
административно нарушение, и извършено ли е виновно.“ В тази разпоредба не е
посочено изрично, но от съдържанието й се констатира, че признанието на
извършеното деяние следва да се инкорпорира в споразумението, защото в него
следва да се съдържа
съгласието на страните по следните въпроси: 1. има ли извършено деяние, 2. съставлява ли деянието нарушение и
правната му квалификация, 3. извършено ли е то от лицето, срещу което е съставен актът за
установяване на административно нарушение, и 4. извършено ли е виновно. Именно това признание на лицето, с което е сключено споразумение по
въпросите, посочени в ал. 3, не може да се използва като доказателство за
виновността му за другите нарушения, за които не е сключено споразумение (арг. от ал.7 на
чл.58г ЗАНН).
Налага се извод, че
поставеното към дружеството условие, послужило за основание за издаване на НП
от АНО е в противоречие с разпоредбата на чл.58г, ал.3 от ЗАНН. В чл.58г от ЗАНН не е посочено кой следва да състави текста на споразумението. Предвид
разпоредбата на чл.58г, ал.1, изр.второ от ЗАНН, в която е дадено право, както
на АНО така и на нарушителя да направи предложение за сключване на
споразумение, след като не е предвидена възможност и за нарушителя да предложи
текста на споразумението се налага извод, че следва споразумението да се
състави от АНО.
Съгласно разпоредбата на
чл.58г, ал. 14 ЗАНН „Когато не бъде
постигнато споразумение, наказващият орган издава наказателно постановление,
като не може да ползва признанието на лицето, срещу което е съставен акт за
установяване на административно нарушение, по въпросите, посочени в ал. 3, като
доказателство за виновността му.“ Нормата на чл.58г., ал.15 от ЗАНН предвижда:
„Издаването
на наказателно постановление, без да е направено предложение по ал. 1,
изречение второ, не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.“
Анализът на двете разпоредби налага следните изводи: АНО може да издаде НП без
да е предложил сключването на споразумение и това не е съществено нарушение на
процесуалните правила. По арг. за противното от чл.58г, ал.15 от ЗАНН вр.
чл.58г, ал.14 от ЗАНН, когато АНО е предложил сключването на споразумение, може
да издаде НП само при условие, че не може да бъде постигнато споразумение.
Невъзможността за постигане на споразумение, а не непредставянето на признание
от нарушителя е поставена като процесуална предпоставка от категорията на
абсолютните, за издаването на НП при започнала процедура за постигане на
споразумение. Разпоредбите имат за цел гарантирането на правото на нарушителя
по отношение на него да бъде проведено предвидимо не само като краен резултат,
но и като процедура производство, в което да може да защити правата си. В
случая за наказаното лице издаването на НП е неочаквано, доколкото същото се е
съгласило да сключи споразумение, неблагоприятните последици от което са в по
малък размер.
В случая императивно
изискуемото условие за издаване на НП не е налице и последното е издадено при
допуснато съществено процесуално нарушение от АНО.
Съдия: