№ 9265
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря К. АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110164725 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 вр.чл.124 и сл ГПК.
Образувано е по предявен „. ИНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.Мецанин, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис
Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., срещу З. С. З. с ЕГН **********, гр. София,
Ж.К. ЯВОРОВ, УЛ.ВИКТОР ЮГО № 6, ет.1, ап.5, със съдебен адрес: гр. София, ул. Драговица,
блок 21, вх. А, ет. 8, ап. 24, чрез адвокат К. Ж.-М., положителен установителен иск по чл. 422 ГПК
вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД във връзка с чл. 6 от ЗПФУР за сумата от
сумата 66,66 лева, представляваща главница, ведно със законна лихва за период от 14.04.2022 г. до
изплащане на вземането, сумата 16,62 лева, представляваща мораторна лихва за период от
06.12.2019 г. до 11.04.2022 г., сумата 22,18 лева, представляваща такса за период от 05.12.2019 г.
до 05.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
-ти
от ГПК по ч.гр.д. № 20215/2022 г. на Софийски районен съд, I ГО, 120 състав.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за . ЕКСТРА №
91357/05.09.2019 г., при условията на ЗПФУР за сума в размер от 200 лв., като ответникът се е
задължил да върне предоставения . с договорна лихва и такса „Гарант“ с общ размер на
задължението 286.26 лв. Сочи, че сключването на договора се извършва чрез подробна
информация, достъпна на уеб адрес, на който са публикувани и общите условия за предоставяне
на . от разстояние. Твърди, че .ополучателят е имал възможност да избере опция да предостави
банкова гаранция за обезпечаване на задължението си или да му бъде предоставена такава от
дружество, с което .одателя има сключен договор, като последният е избрал дружество-гарант и
му е начислена такава такса. Сочи, че първите две вноски по .а са били изцяло погасени от страна
на длъжника, като по този начин същият е признал, че процесното правоотношение е породило
правното си действие. Моли съда да уважи иска и да му присъди разноски.
Ответната страна, е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ,
1
чрез назначения й особен представител. Счита иска за основателен само до сумата от 9.16 лв.
главница, като оспорва исковете в останалата част по основание и размер. Излага подробни
съображения за неоснователност на исковата претенция в посочената част. Счита, че уговорената в
чл. 4 от Договора клауза, установяваща дължимост на такса „Гарант“ в размер на 68.26 лв.
заобикаля законовите разпоредби на чл. 21, ал. 1 вр. Чл. 19, ал. 4 от ЗПК и че противоречи на
добрите нрави, доколкото целта, за която същата е уговорена, излиза извън естеството на нейните
обезпечителни и обезщетителни функции. Сочи, че в погасителния план към Договора такса
„Гарант“ е посочена като глобална сума от 68.26 лв. и се кумулира към погасителните вноски,
което води до скрито оскъпяване на .а и дава възможност за неоснователно обогатяване на
търговеца за сметка на потребителя. Твърди, че тази такса е в размер от 34.13% от размера на
главницата и заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и установените максимално допустими
размери на годишния процент на разходите по потребителски .и. Счита също така, че посочения
годишен процент на разходите в договора не отговаря на действителния, тъй като оскъпяването на
.а е значително по-голямо от посоченото. Твърди, че договорът е недействителен на основание чл.
22 връзка чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което и на основание чл. 23 от ЗПК потребителят
дължи връщане само на чистата стойност, без да дължи лихва или други разходи. Счита, че
уговорената възнаградителна лихва в чл. 3.1. от Договора в размер на 36 % противоречи на
справедливостта и на добрите нрави, като в случая е налице явна нееквивалентност между
предоставената услуга и уговорената за нея цена и по този начин е нарушен принципът на
добросъвестност при участие в облигационните отношения. Твърди, че съотношението между
получената и подлежаща на връщане сума е 143.13 %, като потребителят не е могъл да влияе върху
съдържанието на посочените в договора условия, независимо от предоставената му преддоговорна
информация под формата на СЕФ. Тъй като ответникът е заплатил сумата от 190.84 лв. и дължи
връщане само на главницата от 200 лв. моли съда да уважи иска само до размера от 9.16 лв., а в
останалата част исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Със заявление по чл. 410 от ГПК от 14.04.2022 г., депозирано пред СРС, по което е
-ти
образувано ч.гр.д. № № 20215/2022 г. на СРС, I ГО, 120 състав е поискано издаването на заповед
по чл. 410 от ГПК, като същото е уважено. С оглед връчването на длъжника на заповедта по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, ищецът е предявил установителен иск, което обуславя правния му интерес
от водене на настоящото производство.
От представените доказателства се установява, че ищцовото дружество е вписано като
финансова институция в Регистъра по чл. 3, ал. 2 от Закона за .ните институции (Удостоверение №
BGR00288). Ищецът е предоставил на ответника по негова заявка за . „Екстра“ сума в размер на
200 лв. за потребителски нужди. Договорът е от 05.09.2019 г. и е със срок за погасяване на .а –
05.12.2019 г. Определен е фиксиран годишен лихвен процент от 36 % и годишен процент на
разходите от 49.70 %. Уговорено е ползване на дружество гарант, което да гарантира връщане на
вноските по .а срещу такса гарант, която не е с посочен в договора размер, а в погасителния план и
е в общ размер от 68.26 лв., разпределени на три вноски. Заемната сума е предоставена на
ответника чрез паричен превод чрез „Изи Пей“, видно от представената Разписка за извършено
плащане № 2000000189378753 от 05.09.2019 г. Този факт е приет за безспорен между страните в
открито съдебно заседание.
Между ищцовото дружество, като .одател, и „Бикнел Корп“ ООД, с рег. №
155538/23.10.2014 г. със седалище и адрес на управление: Сейшели, гр. Махе, ул. Оливиер
Марадан, Сграда Оливиер Марадан Билдинг, ап. 2, представлявано от Майкъл Патрик Дуен,
дружество гарант, е сключен договор за предоставяне на парична гаранция по договори с
2
потребители на .ните услуги на ищцовото дуржество.
Ищецът е сключил договор за предоставяне на гаранция по потребителски .и на 25.10.2014
г. с „Бикнел Корп“ ООД, с рег. № 155538/23.10.2014 г. със седалище и адрес на управление:
Сейшели, гр. Махе, ул. Оливиер Марадан, Сграда Оливиер Марадан Билдинг, ап. 2,
представлявано от Майкъл Патрик Дуен, дружество гарант. Последното, в качеството му на
Дружество гарант се е задължило да гарантира вземанията на .одателя – ищцовото дружество – по
отпуснати потребителски .и, съгласно сключени договори за потребителски .и с физически лица,
ако тази опция е била избрана от съответния .ополучател при подаване на заявката му за отпускане
на . и същата е била одобрена. Дружеството гарант се е задължило да отговаря солидарно пред
.одателя, след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал
дължимите му се суми, включително и по съдебен ред, в срок от две години от датата на
предсрочната изискуемост. В случай, че дружеството гарант изпълни задължения на .ополучателя
по договор за потребителски ., то има право да стъпи в правата на .одателя и да поиска от
кредотополучателя възстановяване на сумата на платените задължения, в това число главница,
договорна лихва и законна лихва до датата на плащането, възстановяване на дължимата такса
„гаранция“, ако има такава несъбрана в полза на „Бикнел Корп“ ООД, както и законната лихва
върху платената от дружеството гарант сума за периода от деня на плащането на задълженията на
.одателя до окончателното издължаване, както и разноските за изплащането на задължението към
.одателя. В договора е уговорено и възнаграждение в размер на договорената „такса гаранция“ за
всеки отделен ., дължима от .ополучателя. За набиране на клиенти от страна на .одателя в полза на
дружеството гарант, последният дължи 5 % от стойността на получената такса гаранция, дължима
от .ополучателя, която се удържа от .одателя.
От допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при
извършената проверка в счетоводството на ищеца, предоставените документи и направените
изчисления, съгласно поставената задача, годишният процент на разходите по .а възлиза на 820.49
% при включване на договорната лихва, срока на заема и таксата „Гарант“.
Други допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Безспорно се установи по делото, че между праводателя на ищеца и ответника е бил
сключен договор за потребителски . от разстояние (онлайн), като е предоставен искания . в размер
на 200 лв., като ответникът лично е получил сумата, за което се е подписал под разписката,
издадена от „Изипей“ АД. Срокът на договора е 4 месеца, който е изтекъл към момента на
предявяване на заявлението по чл. 410 от ГПК. Вземането е ликвидно и изискуемо към датата на
образуване на заповедното производство. Исковата молба се явява допустима, предвид това, че
длъжникът по заповедното производство е бил уведомен за издадената срещу него заповед по реда
на чл. 47, ал. 5 от ГПК, което е обусловило даването на указания за предявяване на иск и тяхното
изпълнение от ищеца.
Съгласно чл. 7, ал. 3 от ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител. По делото няма спор, че процесният . е именно потребителски.
Претендираната „такса гарант“, уговорена в чл. 4 от Договора между страните, без да е
посочен нейният размер, се явява нищожна, поради противоречие с чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, който
гласи, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски .. Кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски .,
съгласно алинея 1-ва на чл. 10а от ЗПК, но същите следва да са ясно и точно определени в
договора за потребителски .. В случая, в договора не е посочено по ясен начин как се формира
размера на „такса гарант“.
3
Отделно от посоченото по-горе, чрез включване на „такса гарант“ като дължим компонент
на договора за потребителски . се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с
процесната клауза се добавя още едно обезщетение при неизпълнение, с оглед сключен между
.одателя и трето лице договор за предоставяне на гаранция по потребителски .и, по който
ответникът-длъжник не е страна и няма как да влияе на уговорките по същия.
Не на последно място, съдът счита, че процесният договор се явява нищожен по смисъла на
чл. 22 от Закона за потребителския ., предвид това, че не са спазени законовите изисквания –
нарушени са изискванията на чл. 11 и чл. 12 от ЗПК и относно размера на годишния процент на
разходите, който в случая надвишава значително допустимия такъв по закон.
Предвид изложеното, съдът счита исковата претенция за усвоената и непогасена от
ответника главница, като съгласно признанието на ищеца в исковата молба, че са погасени
вноските с падежи, настъпили на 05.10.2019 г. и на 05.11.2019 г., остава непогасена вноската с
падеж 05.12.2019 г. в размер на 66.66 лв., предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК. В останалата
част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, поради изложените по-горе съображения.
При този изход на спора ищцовата страна има право на разноски в исковото и в
заповедното производство, съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът е направил
разноски в заповедното в общ размер на 325 лв., в това число за адвокатско възнаграждение и
държавна такса, и в исковото – 725 лв., в това число за разноски за държавна такса, депозит
особен представител на ответника, както и адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Така,
съразмерно на уважената част от исковете, на ищеца му се следва сумата от 205.43 лв. разноски в
заповедното производство и сумата от 458.26 лв. за разноски в исковото производство. Ответникът
е представляван от особен представител и не е направил разноски, които да подлежат на
присъждане. Предвид това, че по делото е допусната и изслушана експертиза, заплатена от
бюджета на съда, ищецът следва да бъде осъден да заплати съразмерно на отхвърлената част от
иска заплатения от съдебния бюджет депозит, а именно 92.50 лв.
По изложените мотиви, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено в отношенията между страните „. ИНС“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.Мецанин, със съдебен
адрес: гр. София, бул. Цар Борис Трети № 85, мецанин, чрез адвокат Р. Д., срещу З. С. З. с ЕГН
**********, гр. София, Ж.К. ЯВОРОВ, УЛ.ВИКТОР ЮГО № 6, ет.1, ап.5, със съдебен адрес: гр.
София, ул. Драговица, блок 21, вх. А, ет. 8, ап. 24, чрез адвокат К. Ж.-М., по предявения
положителен установителен иск по чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал.1, връзка с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД,
че ответникът З. С. З. с ЕГН ********** дължи на ищеца „. ИНС“ ООД , ЕИК ********* сумата от
66,66 лв. (шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща главница, ведно
със законна лихва за период от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, като отхвърля иска за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата
16,62 лв. (шестнадесет лева и шестдесет и две стотинки), представляваща мораторна лихва за
4
период от 06.12.2019 г. до 11.04.2022 г., сумата 22,18 лв. (двадесет и два лева и осемнадесет
стотинки), представляваща такса за период от 05.12.2019 г. до 05.12.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА З. С. З. с ЕГН **********, гр. София, Ж.К. ЯВОРОВ, УЛ.ВИКТОР ЮГО № 6,
ет.1, ап.5 да заплати на „. ИНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ,
БУЛ.ЦАР БОРИС III № 85, ет.Мецанин, със съдебен адрес: гр. София, бул. Цар Борис Трети № 85,
мецанин, чрез адвокат Р. Д., сумата от 205.43 лв. (двеста и пет лева и четиринадесет стотинки) за
разноски в заповедното производство и сумата от 458.26 лв. (четиристотин петдесет и осем лева и
двадесет и шест стотинки) за разноски в исковото производство, съразмерно на уважените искове,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „. ИНС“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: ГР.СОФИЯ, БУЛ.ЦАР
БОРИС III № 85, ет.Мецанин да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 92.50 лв.
(деветдесет и два лева и петдесет стотинки) за заплатен от бюджетната сметка на съда депозит за
счетоводна експертиза, поискана от особения представител на ответника, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5