Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 166
гр. Сливен, 30. 07. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на шестнадесети юли, две
хиляди и деветнадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 57 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето /ЗЗ/.
Образувано
е по жалба от В.М.В. с адрес: ***, подадена против Експертно решение /ЕР/ №
1172 от заседание № 163 от 30.11.2018 г. на Специализиран състав на Национална
експертна лекарска комисия /НЕЛК/ по с.-с. з.. С обжалваното ЕР на НЕЛК е
потвърдено ЕР № 2093 от заседание № 075 от 23.04.2018 г. на Териториална
експертна лекарска комисия /ТЕЛК/ Общи заболявания към МБАЛ „д.И. ***, с което след
преглед по повод преосвидетелстване, на жалбоподателя е определена ** % трайно
намалена работоспособност /ТНР/ със срок на определения процент ТНР / вид и
степен на увреждане – за 3 години, до 01.04.2021 г.
В жалбата си оспорващият твърди, че
обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния
закон, в резултат на което му е определена по-ниска стойност на ТНР от
действителната. Счита, че: неправилно са преценени документите, които е
представил за установяване на увреждането на здравето му; неправилно НЕЛК е
отказала да обсъди допълнително представената епикриза от 20.08.2018 г. на
Неврологично отделение на МБАЛ Сливен към ВМА София; не е съобразено лечението
му в О. о. на МБАЛ „Х. Д.“-С., през месец януари 2019 г. Моли обжалваното ЕР да
бъде отменено и преписката да бъде върната на НЕЛК за ново произнасяне.
В съдебно заседание оспорващият,
редовно призован, се явява лично и поддържа жалбата.
Административният орган, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание. В писмено становище чрез упълномощен
процесуален представител, входирано в съда на 28.03.2019 г., счита жалбата за
неоснователна, моли да бъде отхвърлена и излага съображения в подкрепа на
твърденията си за законосъобразност на обжалваното ЕР. В становище, входирано в
съда на 02.05.2019 г., претендира присъждане на направените разноски за
експертиза.
Заинтересованите лица: „А. – АЕМ“ ЕООД – Сливен,
Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен; Регионална
дирекция за социално подпомагане – Сливен; Агенция за хората с увреждания –
София; и ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д.И. С.”-С., редовно призовани, не се
представляват в съдебно заседание и не изразяват становище по жалбата.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
С ЕР № 2093 от заседание № 075 от 23.04.2018 г. на
ТЕЛК Общи заболявания към МБАЛ „д.И. ***, след преглед В. е преосвидетелстван и
му е определена оценка на работоспособността ** % ТНР със срок на определения
процент ТНР / вид и степен на увреждане – за 3 години – до 01.04.2021 г.,
определен по Методиката за приложение на отправните точки по Наредбата за
медицинската експертиза /НМЕ/ от 23.06.2017 г.
Експертното решение на ТЕЛК е обжалвано от В.
с жалба, подадена на 02.05.2018 г., и в резултат е издадено оспореното в
настоящото съдебно производство ЕР № 1172 от заседание № 163 от 30.11.2018 г.
на Специализиран състав на НЕЛК по с.-с. з., с което ЕР на ТЕЛК е потвърдено и
на жалбоподателя е определена ** % ТНР със същия срок – за 3 години – до
01.04.2021 г., с водеща диагноза: х. с. без /застойна/ с. н., и общо
заболяване: АХ II стадий, с. форма, умерена степен; х. с.;
левостранна г. с ОФД; десностранна г.; увреждане на п. д. в п. о. с ра.; л. о.
с протрузия на дисковете от Л2 до Ес1 с р. Л4-Л5; пс.; з. д. тип 2 на перорално
лечение без КДС; х.на п.. Решението на
НЕЛК е взето по документи – въз основа на съдържащата се в медицинското
експертно досие /МЕД/ на освидетелстваното лице документация, като са направени
следните констатации относно различните заболявания:
- НЕЛК по с.-с. з. /ССЗ/: артериална хипертония II стадий,
сърдечна форма, умерена степен, х. сърце – 30% ТНР – по т. 2, раздел VI, част четвърта;
- НЕЛК по психични и вътрешни болести: захарен д. тип
2, установен м. 10 2014 г., на перорално лечение, без доказани усложнения от страна
на прицелните органи по типа на КДС – 10% ТНР – по т. 1.1, раздел I, част девета;
- НЕЛК по хирургически и ортопедични болести: няма
данни за д.на макроангиопатия; относно заболяването хиперплазия на простатата
липсват анамнестични и клинични данни за простатна хиперплазия с функционален
дефицит, обуславящ процент ТНР; левостранна г. с описан ОФД– 20% ТНР – по част
първа, раздел ІХ, т. 30.2; десностранна г. без описан ОФД – 0% ТНР;
- НЕЛК по неврологични и о. б.: л. ос., п. на д. от Л2
до Ес1, с ЕМГ данни за р. Л4-Л5, но без данни за функционален е. дефицит – 0%
ТНР; относно допълнително представена епикриза от 20.08.2018 г. с диагноза: увреждане
на междупрешленните д. в п. о. с р., НЕЛК не се произнася, съгласно чл. 45, ал.
3 от ПУОРОМЕ, тъй като документите са след ЕР на ТЕЛК; за диагноза: наличие на
ИОЛ на ДО, начална старческа катаракта на ЛО, очни дъна без промени от д.а, за
псевдофакията – 10% ТНР – по част пета, раздел VII, т. 2.
Въз основа на направените констатации, НЕЛК прави
заключение, с което: потвърждава ЕР на ТЕЛК по оценката, като определя краен
процент **% ТНР, в това число 20% по раздел III от Методиката за приложение на
отправните точки, и потвърждава по ДИ и по СИ.
Оспореното решение е съобщено на оспорващия на 23.01.2019
г. Жалбата срещу ЕР на НЕЛК е подадена чрез изпращане по пощата на 04.02.2019 г.
По делото са приложени МЕД на оспорващия В.М.В., както
и посочените в жалбата му: Епикриза от Неврологично отделение на МБАЛ– Сливен
към ВМА – София – Вх. № 4795/ССЗ от 25.09.2018 г. по описа на НЕЛК, за лечение
от 13.08.2018 г. до 20.08.2018 г.; и Епикриза от О. о. на МБАЛ „Х. Д.“***, за
лечение от 09.01.2019 г. до 11.01.2019 г.
По делото е назначена, изслушана и приета, неоспорена
от страните, комплексна съдебно-медицинска експертиза, в състав от три вещи
лица - лекари със специалности по: с.-с. з., н.б. и о. б.. Заключението на
вещите лица е изготвено въз основа на приложената по делото медицинска
документация и след направени на оспорващия В. изследвания и клиничен преглед.
Съдът възприема заключението като компетентно, безпристрастно и кореспондиращо
със събраните по делото доказателства. Вещите лица дават заключение, че:
заболяванията на В. към датите на ЕР на ТЕЛК и НЕЛК са Х. болест умерена
степен, х. с., Поясно-д. болест, р. без функционален дефицит, г.; в ЕР на НЕЛК
водещата диагноза е определена правилно; определеният в ЕР процент ТНР
съответства на изискванията на НМЕ и правилно е определена степента на
функционалния дефицит на заболелите органи; съответствието на определения
процент с медицинските документи обуславя, както определените проценти в ЕР,
така и определението за тези, за които не се дава процент; при определяне на
ТНР са взети предвид от НЕЛК всички заболявания на оспорващия и оценката на
работоспособността му е съобразена с изискванията на НМЕ; соматична промяна се
отнася за новоустановените п. на р.с., он. и начална п., които са обект за
преценка на временна неработоспособност, но не и за трайна; по отношение на
очните и неврологичните заболявания няма промяна, която касае ТНР. Изслушани в
съдебно заседание, вещите лица са категорични, че: неврологичните заболявания
на оспорващия, отразени в епикризата, входирана в НЕЛК на 25.09.2018 г., са
довели до временно влошаване на здравословното му състояние, което вещите лица
определят като временна неработоспособност, без трайно влошаване на болестта –
имал е временно обостряне на едно хронично заболяване, но това обостряне е
отзвучало напълно и няма остатъчен двигателен дефицит, което да даде основание
да се промени процента ТНР– няма функционален дефицит, който да промени
тежестта на заболяването; НЕЛК са извършили коректно заключението, справедливо
е даден процентът.
Въз основа на установената по делото фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в разпоредбата на 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 112, ал. 1, т. 4 от ЗЗ 14-дневен преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по
следните съображения:
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ, от специализиран състав, определен съобразно
приетата за водеща диагноза /чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи /ПУОРОМЕРКМЕ/. Постановено е
в производство по обжалване на решение на ТЕЛК, съобразно разпоредбата на чл.
112, ал. 1, т. 3 от ЗЗ, при спазване на установената от закона писмена форма –
експертното решение
e мотивирано и съдържа
реквизитите, изискуеми от разпоредбата на чл. 61, ал. 2 от НМЕ. Решението е
постановено при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспореното експертно решение
административният орган е приложил правилно относимите материалноправни
разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона, издавайки
законосъобразен административен акт.
В чл. 101, ал. 7 от ЗЗ е предвидено, че принципите и
критериите на медицинската експертиза, видът и степента на увреждане, и
степента на трайно намалена работоспособност, се определят с наредба на
Министерския съвет. В случая приложима е Наредбата за медицинската експертиза
/НМЕ/, приета с ПМС № 120 от 23.06.2017 г., обн., ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г.,
в сила от 27.06.2017 г., като относимите правила са регламентирани в Глава
четвърта „Експертиза на трайно намалената работоспособност и на вида и степента
на увреждане“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 62 от НМЕ, видът и степента на увреждането/степента на ТНР
се определят въз основа на представената медицинска документация,
обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит на заболелия орган
и/или система, и при необходимост– въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални
изследвания. Цитираната норма определя рамката на задължението на колективния
административен орган, който преди постановяване на своя акт, следва да извърши
посочените действия, с оглед получаване на информация за функционалното
състояние, както на заболелия орган, така и на организма като цяло, преди и с
цел определяне степента на ТНР. Разпоредбата задължава лекарската комисия да
извърши задълбочен анализ на наличната медицинска документация, да не се
ограничава само с постигане на резултат относно заболелия орган, а с оглед
освидетелстването, да достигне до информация и за организма като цяло.
В разглеждания случай лекарската комисия е изпълнила
нормативно определените си задължения. В процесното ЕР на НЕЛК, съобразно приложената
към административната преписка медицинска документация и установеното от
заключението на съдебно-медицинската експертиза, при определяне на оценката на
работоспособността са взети предвид всички заболявания на лицето, за които има
представена медицинска документация; за всяко от заболяванията е определен
правилен процент ТНР; и съответно оценката на трайно намалената
работоспособност/вида и степента на увреждане са съобразени с изискванията на
НМЕ.
При постановяване на оспореното решение са съобразени
всички относими разпоредби на НМЕ, с оглед обективните находки и документирани
такива относно здравословното състояние на пациента В.М.В., включително и
неговата ТНР. Определящо за правилността на експертното решение е
законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение № 1 към чл. 63, ал.
1 от НМЕ, по реда на което се извършва преценка на установеното увреждане,
стадия на неговото развитие и обусловения функционален дефицит, както и съобразяването
на процента ТНР /вида и степента на увреждане/ със степента на установения
функционален дефицит, като при наличие на множествени увреждания, посочени като
отправни точки в приложение № 1, крайният процент на ТНР /вида и степента на
увреждане/ се определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка
на ТНР /вида и степента на увреждане/ в проценти, съгласно приложение № 2 към
чл. 63, ал. 3 от НМЕ.
С оспореното решение е потвърден процентът на ТНР от **%,
определени в решението на ТЕЛК, който процент ТНР е и основният спорен въпрос
между страните. Разрешаването на този въпрос е определящо за извода за правилно
приложение от административния орган на материалния закон – по отношение на
преценката на установеното увреждане, стадия на неговото развитие и обусловения
функционален дефицит, според Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 на НМЕ,
съобразяването на процента ТНР със степента на установения дефицит. В разглеждания
случай не се установяват различия между приетото в съдебното производство
експертно заключение и оценката на работоспособността в административното производство,
което води до извод, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби
при постановяване на оспорения акт. Твърденията на оспорващия за здравословно
състояние, различно от описаното в оспореното експертно решение на НЕЛК, не се
подкрепят от събраните по делото доказателства. Преценката за здравословно състояние
изисква специални знания в областта на медицината, каквито съдът не притежава.
Своите изводи за основателност или за неоснователност на оспорването, съдът
прави с помощта на вещи лица, които имат съответната специалност. От приетата
по делото съдебно - медицинска експертиза се установява по несъмнен начин, че
определеният процент ТНР от НЕЛК съответства на състоянието на оспорващия.
Съдът възприема изцяло становището на вещите лица, че НЕЛК правилно е
определила, както водещата диагноза на оспорващия, така и процента на трайно
намалената работоспособност за отделните заболявания, съобразявайки нормите на:
част първа, раздел ІХ, т. 30.2.; част четвърта, раздел VI, т. 2.; част пета,
раздел VII, т. 2.; и част девета, раздел I, т. 1.1. от Приложение № 1 към чл.
63, ал. 1 от НМЕ.
Съгласно разпоредбата на чл.
63, ал. 3 от НМЕ, при наличие на множествени увреждания, посочени като отправни
точки в приложение № 1, процентът на ТНР /вида и степента на увреждане/ се
определя по Методиката за прилагане на отправните точки за оценка на ТНР /вида
и степента на увреждане/ в проценти съгласно приложение № 2. В т. III от
Методиката по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ /в редакцията ѝ към
датата на преосвидетелстване/ е предвидено, че когато са налице няколко увреждания,
за всяко от които в отправните точки за оценка на ТНР е посочен отделен
процент, но не е посочена такава комбинация от увреждания, общата оценка на ТНР
се определя, като за основа се взема най-високият процент по съответната
отправна точка и ако той не е 100 %, към него се прибавят от 5 до 20 % от сбора
на процентите на останалите увреждания; прибавеният процент е в зависимост от
общото състояние на освидетелстваното лице, но не може да бъде по-висок от
най-високия процент за останалите увреждания.
В случая лекарската комисия е изчислила крайния % ТНР,
приемайки за основа определеният такъв за а. х.II стадий, с. форма, умерена
степен, х. с., съгласно част четвърта, раздел VI, т. 2 от Приложение № 1 към
чл. 63, ал. 1 от НМЕ, а именно 30%. При така приетата основа по посочената
отправна точка и доколкото основният процент е под 100, правилно НЕЛК е
прибавила към него сбора от процентите по останалите увреждания, който сбор,
съгласно т. III от Методиката по Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 от НМЕ, е в
рамките от 5% до 20%, като прибавеният процент е в зависимост от общото
състояние на освидетелстваното лице и не може да бъде по-висок от най-високия
процент за останалите увреждания, и в резултат правилно е определила още 8% или
краен процент ТНР **%.
За пълнота и с оглед извършеното в оспореното ЕР
цитиране на разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ПУОРОМЕРКМЕ, съдът намира за
необходимо да посочи, че от доказателствата по делото, включително и от заключението на вещите лица, е
установено, че при неврологичните заболявания /за които В. е лекуван в периода
от 13.08.2018 г. до 20.08.2018 г./ и при очните заболявания /за които е лекуван
в периода от 09.01.2019 г. до 11.01.2019 г./ няма промяна в здравословното
състояние на пациента, която да води до промяна на ТНР.
По изложените съображения, оспореното експертно
решение е законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по
делото разноски за експертиза е основателна, поради което оспорващият следва да
бъде осъден да заплати на административния орган разноски по делото в размер на
540 лева, представляващи внесен депозит за вещи лица.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. 4 от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.М.В. с адрес: ***, подадена
против Експертно решение № 1172 от заседание № 163 от 30.11.2018 г. на
Специализиран състав на Национална експертна лекарска комисия по с.-с. з..
ОСЪЖДА В.М.В. с ЕГН: **********, с адрес: ***, да
заплати на Национална експертна лекарска комисия – София, сумата от 540 /петстотин
и четиридесет/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: