МОТИВИ по нохд
№159/2010 год. на ХОС
Против подсъдимия Н.А.Б.,
род. на ***г***, живущ *** е повдигнато обвинение от Хасковската окръжна прокуратура
за това,че на 19.06.2009год. в гр. Димитровград при условията на опасен рецидив
отнел чужди движими вещи - дамска чанта,черна от изкуствена кожа на стойност
14лв, мобилен телефон „алкател" на стойност 60лв., три броя ключове на стойност
4,50лв и парична сума в размер на 30 лв. ,всичко на обща стойност 108,50лв. от
владиението на И.С.С., собственост на Н.И.Н. *** с намерение противозаконно да ги
присвои, като за това употребил сила, поради което и на основание чл.199ал.1т.
4 вр. чл.198 ал.1 вр.чл. 29 ал 1 б. "а"и б. „ б" НК.
Поде.Б. не се признава за виновен.Изцяло
оспорва фактите по делото и твърди ,че деянието не е извършено от него, а
свидетелят Е.Г.н. и други лица са го „ натопили" с целя да му отмъстят.
Хасковският окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема
за установено следното:
Досежно фактическата обстановка и доказателствата, които
я подкрепят:
На 18. 06. 2009 г., вечерта
свидетелката Н.И.Н. била на гости на свидетеля И.С. ***. Там двамата употребили
алкохол,но последният свършил и към 00. 30 часа на 19. 06. 2009 г., отишли до
денонощен магазин "Нон Стоп", находящ се на ул. "Р. Ролан" в гр. Димитровград,
за да си купят бира. Свидетелят С. влезнал в магазина, а свидетелката Н.
седнала да го изчака на пейка в близост до магазина До нея имало паркирана
черна кола с тъмни стъкла / св. С.-л. 24 от НОХД /. След известно време, свидетелят С.
излезнал и седнал до Н., за да я изчака тя да си изпуши цигарата. Тогава съзерцал
подсъдимият и още едно момче, до автомобила. Попитал я дали някой от стоящите в
близост момчета я закача. Веднага след това, при тях седнали същите лица- подсъдимият
Н.Б. и свидетелят Е.Н.. Същевременно подсъдимият Б., виждайки двамата, седящи
на пейката," че са пийнали", казал на Н. „ Сега ще ги
думнем"/показания на св. Н. по нохд/. Подсъдимият Б. поискал огьнче от
свидетелите Н. и С., като Н.Н. му дала. Малко след това Н. и С. станали
и тръгнали в посока към строителната площадка на новостроящия се магазин
"Кауфланд" в гр. Димитровград. С. носел на рамото си дамската чанта на
свид. Н. в едната ръка , ав другата найлонова торбичка с бири.. Не след дълго
/около 20 метра след като двамата тръгнали/, подсъдимият Б. настигнал двамата свидетели,
ударил с лакът в областта на лицето свидетеля С., който залитнал, и взел от
рамото му дамската чанта, след което побягнал. В чантата /от изкуствена черна кожа/
имало мобилен телефон "Алкател", ключове за апартамент - 3 бр. и
сумата от 30 лева/ показания на св. Неделчевал. 23 от нохд/. Свидетелят С. го подгонил, но не
успял да го стигне и се върнал при Н.. Двамата подали жалба в РУ на МВР Димитровград.
Разпитаното в с. з .
на 10.05.2010год. / л. 25/ вещо лице М.И. поддържа заключението по назначената в
хода на досъдебното производство оценъчна експертиза,която е установила, че
стойността на отнетите от владението на С. вещи„собственост на Н. възлиза на
сумата от 78. 50 лева.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за безспорно доказана и установена по несъмнен начин въз
основа на непротиворечивите, подробни и категорични показания на свидетелите Н., С.
и Н., както и от заключението по назначената оценъчната експертиза, протоколите за
разпознаване на лица, фотоалбуми към тях, характеристични данни; справка за съдимост
и приобщени
по реда на чл. 28 НПК доказателствени материали.
Въз основа на тази
фактическа обстановка съдът достигна до извод за категорично доказано авторство на
деянието и вина на подсъдимия, съобразно повдигнатото му обвинение. В тази
насока съдът намира за необходимо да обсъди следното:
Анализът на писмените
и гласни доказателства изцяло потвърждава възприетата от съда фактическа обстановка.
Показанията и на тримата свидетели са еднопосочни, непротиворечиви и
последователни. Съдът не поставя под съмнение нито тези на Н., нито тези на С..Св. Н.
и в съдебно заседание не отрича да е запомнила или разпознала някое от лицата.
За разлика от нея, обаче, св. С., който е бил в пряк контакт с подсъдимия и св. Н.
и при самото разпознаване няколко месеца след деянието, и в с. з. е категоричен, че
именно подсъдимият
е авторът на деянието. В унисон с тези двама свидетели са и показанията на св. Н.,
които ги припокриват изцяло.Поради изложеното съдът кредитира цитираните
свидетелски п о казания, които обаче противоречат на обясненията на
подсъдимия. Тях съдът ги приема изцяло като защитна версия. Б. категорично
отрича същата вечер да е бил на това място или да е участвал в подобно деяние,
същевременно не посочва алиби,което да бъде подкрепено от доказателства. Описва
напълно различен случай, който не касае конкретната вечер, мотивирайки се, че
целта на св. Н. била да го набеди.
При така възприетата
и установена фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна
безспорно се установи, че подсъдимият Б. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението по 199 ал. 1 т.4 вр. чл. 198 ал. I вр.чл.29ал.1б.
„ а" и б. „б" НК, а именно отнемане на чужда движима вещ от владението на
другиго с намерение противозаконно да я присвои, с употреба на сила. Употребата на
сила се установява както от показанията на свидетеля С. ,така и от
показанията на св. Н.. Установява се ,че подсъдимият е ударил с лакът св. Н., който
е залитнал, след което Б. и дръпнал чантата и са побягнали заедно със св. Н.. Налице е
и годен според състава на престъплението по чл. 198 от НК предмет на
посегателство, т.к. са били отнети вещи и пари, на които подсъдимият не е
собственик. С оглед убедителни и категорични гласни и писмени доказателства,
съдът няма съмнения по отношение авторството на деянието.
Налице са и
квалифициращите признаци, обуславящи квалификацията на деянието по чл. 199
ал. 1 т.4 от НК. Подсъдимият Б. е осъждан като
пълнолетен
многократно и ефективно. С Присъда № 463/ 2006 г. , постановена по
НОХД №
610/ 2006 г. по описа на РС Димитровград, в сила от 22. П. 2006 г.,
подсъдимият
Б. е бил признат за виновен за извършено от него
престъпление
по чл. 198 ал.1 от НК, поради което му е наложено наказание
"лишаване
от свобода" за срок от 2 години при първоначален общ режим. С
Присъда
№ 468/ 2006 год., постановена по НОХД № 492/2006 год. по описа на РС
Димитровград,
в сила от 01.03.2007год., подсъдимият Б. е бил признат за
виновен
за извършено от него престъпление по чл. 198 ал.1 от НК, поради което му
е наложено наказание "лишаване от свобода" за
срок от 1 година и 6
месеца при първоначален общ режим. С Определение №
127/2007год.,
постановено по НОХД № 148/2007год по описа на РС
Димитровград,
в сила от 22. 03. 2007 г., подсъдимият Б. е бил признат за
виновен
за извършено от него престъпление по чл.198 ал.1 от НК, поради
което му
е наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от 1
година при първоначален общ
режим. С протоколно определение № 356/ 2007 г.,
в сила от 16.10.2007год., постановено по НЧД
№ 235/2007год. на РС
Димитровград,съдът е определил едно
общо наказание измежду наложените на
Бунаровпо:НОХД№610/2006год.,НОХД№492/2006год.
и по НОХД
№148/2007год.,всички на РС
Димитровград, като е определил да се изтърпи
най-тежкото измежду тях а
именно 2 години "лишаване от
свобода", като и на основание чл. 24 от НК, е увеличил размера на така
наложеното н-е с още 10 месеца. С Присъда № 56/ 2008 г. , постановена по НОХД № 645/ 2006 г. по описа на РС
Димитровград, в сила от 28.02.2008год., подсъдимият
Б. е бил признат за виновен за извършено
от него престъпление по чл. 325 ал. 1 от НК, поради което му е наложено наказание "лишаване от свобода"
за срок от 6 месеца при първоначален общ
режим.Тези осъждания на обв. Н.Б., определят настоящото деяние,извършено при условията на опасен рецидив,
при двете хипотези. Описаните
осъждания на подсъдимия Б. обуславят приложението на чл. 29 ал. 1 б „а" и „б" от НК,
Предвид гореизложеното
съдът приема, че от обективна страна подсъдимият Бунров е извършил престъпление по
чл. 199 ал. 1 т.4 във вр. чл.198 ал. 1 във вр. чл. 29 ал. 1 б „а" и „б"
от НК, като на 19.06.2009год. в гр. Димитровград при условията на опасен рецидив отнел
чужди движими вещи - дамска чанта,черна от изкуствена кожа на стойност 14лв, мобилен
телефон „алкател" на стойност 60лв., три броя ключове на стойност 4,50лв и парична сума в размер
на 30 лв. ,всичко на обща стойност
108,50лв. от владиението на И.С.С., собственост на Н.И.Н. *** с намерение противозаконно да ги присвои, като за това
употребил сила , деянието е извършено при
условията на опасен рецидив,след като подсъдимият е бил осъден с цитираните присъди.
От субективна страна
при осъществяването на настоящото престъпление подсъдимият Б. е действал с пряк
умисъл като форма на вината, изразяващ се в конкретното му психическо отношение към
извършеното от него деяние, към
общественоопасните последици и
общественоопасния му характер. Той е съзнавал, че употребявайки сила, улеснява
отнемането на предмета на престъплението и лишаването на собственика на отнетата вещ от
фактическата власт на владелеца върху нея. Подсъдимият е предвиждал и е
желаел преминаването на вещите в негова фактическа власт, както и е целял
установяване на своята фактическа власт върху тях, за да може да се разпореди с
вещите и парите.
Причина за извършване
на престъплението е ниското правосъзнание на подсъдимия, емоционална и личностна незрялост, неуважение
към Закона и незачитане на правата на
другите членове на обществото - лични и имуществени.
При определяне на
вида и размера на наказанието на подсъдимия Б., съдът взе предвид данните за личността
на подсъдимия, подбудите за извършване на деянието ( стремежа за бързо и лесно
облагодетелствуване чрез противоправно разпореждане с предмета на
престъплението, което впоследствие се установи от показанията на св. Н.),
високата степен на обществената опасност на дееца, многократното осъждане,
лошите характеристични данни, От друга страна, съдът отчете сравнително
младата възраст на подсъдимия, като смекчаващо отговорността обстоятелство е доста
ниската сума - предмет на престъплението-108,50лв.- под минималния размер на
работната заплата за страната.
С оглед
гореизложеното съдът приложи разпоредбата на чл. 54 от НК,като наложи наказание в
неговия минимум и наложи на подсъдимия наказание "Лишаване от свобода" за
срок от 5 години, което да изтърпи при първоначален „ Строг режим" в
затвор с оглед правната квалификация на деянието и разпоредбите на ЗИН. Според настоящият
състав ,въпреки наложено в неговия минимум, това наказание е достатъчно за да изпълни
целите на чл. 36 от НК. Тъй като подсъдимият Б. няма имущество (видно от
личната му декларация), наказанието "конфискация" не следва да бъде
наложено.
От гражданаската ищца
е предявен иск против подсъдимия за сумата от 108,50лв.,представляваща обезщетение
за претърпените имуществени вреди — стойността на вещите и парите, отнети от
пострадалата Съдът намира ,че искът по чл. 45 ЗЗД е доказан по своето основание.
Налице е фактическият състав на непозволеното увреждане- вреда, противоправно
деяние, причинна връзка между тях и вина на подсъдимия. Досежно размерът за
имуществените вреди съдът намира искът за основателен до приетия по
заключението на оценителната експертиза и свидетелските показания сума от 108,50лв. От
събраните по делото доказатлства се установи , че сумата от 30лв. е била
разходвана от подсъдимия и св. Н., а останалите вещи - извърлени.
С оглед така постановената осъдителна
присъда, тежестта от направените по делото
разноски следва да се понесе от подсъдимия, поради което съдът го осъди да
заплати в полза на държавата по бюджетната сметка на ВСС сумата от 55лв., както и държавна такса по уважения граждански иск
в размер на 50лв.
Мотивиран от изложеното
съдът постанови присъдата си
Съдия: