Р Е Ш Е Н
И Е
№ 541
гр. П.***,
11.12.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – П.***, в открито заседание на двадесет
и четвърти ноември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при
секретаря Е.В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно
дело № 339 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано
е по Жалба с вх. № 1376/28.05.2020 г. на Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Решение КПК-20 от 18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с
което е отхвърлена нейна Жалба вх. № 1012-13-27 от 18.02.2020 г. против
Разпореждане № Д-13-999-00-********** от 30.01.2020 г. на ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите. С последният акт, на основание чл.40,
ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от
държавното обществено осигуряване е отказано изплащане на парично обезщетение
/помощ за майчинство/ на Г.Б.Б. по Болничен лист № ***.
В
жалбата се твърди, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ – П.*** е
неправилно и незаконосъобразно, постановено при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и поради това подлежащо на отмяна. Сочи се също, че
потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите е постановено при липса на мотиви, без да са изложени
фактическите основания за издаването му. Навеждат се доводи, че необосновано
административният орган е отрекъл на жалбоподателката качеството „осигурено
лице“, тъй като е налице валидно трудово правоотношение, непрекратено по
законоустановения ред, поради което дадените задължителни предписания до
осигурителя за заличаване на данни са незаконосъобразни. Иска се обжалваното решение на
директора на ТП на НОИ - П.*** към НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите да се отмени и преписката да се изпрати на
административния орган за решаване въпроса по същество с изплащане на дължимото
обезщетение.
В
съдебно заседание жалбоподателката
се явява лично и с адв. Н.Х.,***.
Поддържат жалбата, доразвива доводите в нея и прави искане за присъждане на
разноски – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
материално затруднено лице, като представя списък на същите по чл.80 от ГПК.
Ответникът
– директорът на ТП на НОИ – П.***, чрез процесуалните си представители
ст.юрисконсулт Й. С.*** и ю.к. Е.С., оспорва жалбата и моли да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд – П.***, като съобрази събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Административното
производство е образувано по повод Болничен лист № ***, издаден от МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД –
гр. П.*** на жалбоподателката Г.Б.Б. с ЕГН ********** за ползване на болничен
отпуск в периода от 25.07.2019 г. до 04.09.2019 г. В него било посочено, че
същата работи като счетоводител в „***“ ЕООД.
Данни
за него постъпили в Електронния регистър на болничните листове и решенията по
обжалването им /ЕРБЛРО/.
При
обработката му се установило, че до началника на сектор „Контрол по разходите
на ДОО“ в ТП на НОИ – П.*** е изпратено Писмо /сигнал/ от началника на сектор
КП при НОИ – ТП – П.*** с изх. № 1130-13-183 от 09.07.2019 г. /л.19/, с молба
за извършване на проверка на осигурителя „***“ ЕООД с ЕИК *** и адрес: гр. П.***,
ж.к. К.***, Главен път П.*** – Р.***, ***, за да се установи дали подадените
данни в регистъра на трудовите договори и регистъра на осигурените лица
съответстват на данните в първичните документи, като при необходимост да се
съберат сведения и обяснения от осигурените лица и осигурителите за изясняване
на факти и обстоятелства по реда на чл.44 – 46 от АПК.
По
повод сигнала ръководителят на ТП на НОИ – П.*** издал Заповед №
ЗР-5-13-00595693/09.07.2019 г. /л.20/, с която възложил да се извърши проверка
по разходите на държавното обществено осигуряване на „***“ ЕООД от ст.инспектор
по осигуряването Борислава Георгиева Георгиева, в срок от 20 работни дни,
считано от датата на връчване на заповедта.
В
хода на проверката е установено, че осигурителят „***” ЕООД с ЕИК *** е
регистриран в Агенцията по вписванията на 13.06.2016 г. Едноличен собственик на
капитала и управител на дружеството е Б. Й. Е.. На 05.04.2017 г. е вписана
покупко-продажба на дружеството и като едноличен собственик и управител е
регистриран Ф. А. М.***. На 21.04.2017 г. е вписана нова покупко-продажба и
като едноличен собственик на капитала и управител е вписан Е.Б.Ц.. „***” ЕООД е
включено в списъка на длъжниците по чл.182, ал.3, т.2 от ДОПК към НАП със задължения над 5000 лв., които
нямат имущество върху което да се наложи обезпечение, не е представено
обезпечение и нямат вземания от банки и трети лица. От периода, в който
собственик на дружеството е Е.Ц. е започнало подаване на уведомления за трудови
договори за 63 лица. В периода от 01.03.2018 г. до 31.10.2018 г. са освободени
всички лица наети на длъжност шофьор, механиците и спедиторите. Освободени са
техническия секретар и заемащият длъжността управител транспорт. С оглед на
това е прието, че след 31.10.2018 г. дружеството не извършва декларираната
транспортна дейност, а след 31.01.2019 г. не извършва каквато и да е друга търговска дейност. На адреса на управление на
дружеството в гр. П.***, ж.к. К.***, главен път П.*** – Р.***, не са открити
лица, които да получат заповедта да възлагане на проверка. Собственикът на
дружеството Е.Б.Ц. е установен едва след оказано съдействие от органите на
ОДМВР – П.*** и са му връчени заповедта за възлагане на проверка на дружеството
и покана за представяне на документи.
С
Декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020
г. /л.41/ Е.Ц. е декларирал, че като управител на „***” ЕООД не е извършвал дейност,
не е подавал данни за осигуряване и обезщетения в НАП и НОИ, не е назначавал
лица по трудови правоотношения и не разполага с документи на дружеството,
необходими за проверката, не си спомня дали е упълномощавал някого да
представлява дружеството.
За
изясняване на факти и обстоятелства са изискани писмени сведения от лица
относно упражнявана трудова дейност при осигурителя „***” ЕООД. В тази връзка
жалбоподателката попълнила Анкета вх. № 1130-13-183-8/29.08.2019 г. /л.30/. В нея посочила, че работи
във фирмата от 29.08.2016 г. на трудов договор като счетоводител. Постъпила там
след като се явила на интервю. От страна на проверяващите била извършена
проверка на документи, свързани с наличие или липса на трудово и осигурително
правоотношение между нея и други лица. Установили, че същата има основно
трудово правоотношение с търговското дружество „***“ ЕООД с ЕИК *** от
27.06.2016 г. до 01.01.2019 г., което също не внася осигурителни вноски във
фондовете на ДОО, а от него за Б. са подавани данни за 8-часов работен ден. От
01.07.2018 г. започнало подаване на данни за нея с максимален осигурителен
доход. В „***” ЕООД жалбоподателката постъпила на работа на 28.08.2017 г., след
като сключила Трудов договор № 75/28.08.2017 г. /л.77/. При прекратяване на
основното трудово правоотношение на Г.Б., осигурителят „***” ЕООД, не е подал
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ за сключено споразумение към допълнителния
трудов договор или за сключване на нов основен трудов договор. Осигурителят
започнал да подава данни за осигуряване на лицето при условията на 8-часов
работен ден.
За
установяване наличие на търговска дейност е изпратен сигнал до ТД на НАП –
София, във връзка с който е посочено, че дружеството има един регистриран касов
апарат, по седалището на фирмата, като последен отчет е на 07.01.2019 г. Всички
данни и документи за дружеството се подават по електронен път с КЕП, титуляр,
на който е „***” ЕООД и автор Е.Ц.. Тези факти са отразени в Констативен
протокол № КВ-5-13-00749679 от 29.04.2020 г. /л.49/.
След
анализ на данните, декларирани от „***” ЕООД в информационните системи на НОИ,
НАП, Агенцията по вписванията – Търговски регистър, „АПИС“, както и на другите
събрани в хода на проверката такива, старши инспектор по осигуряването в ТП на
НОИ – П.*** издал на осигурителя „***” ЕООД Задължителни предписания №
ЗД-1-13-00749827 от 29.04.2020 г. /л.53/. С тях го задължавал в срок от 17
работни дни след получаването да подаде
декларация за заличаване на подадени от него данни за осигуряване по
трудови правоотношения за общо шест лица, сред които и Г.Б.Б. за периода от
01.02.2019 г. до 31.03.2020 г. Задължителните предписания са връчени лично на
управителя на дружеството на 20.05.2020 г. Влязли са в сила като необжалвани на
04.06.2020 г. В определения срок, изтекъл на 08.06.2020 г.,
осигурителят не е предприел действия за изпълнението им по реда на чл.4, ал.1,
т.5 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда
за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
До приключване на съдебното произовдство няма данни предписанията да са
изпълнени и по инициатива на Националния осигурителен институт по реда разписан
в чл.4, ал.10, т.4 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
Въз
основа на влезлите в сила задължителни предписания ръководителят по изплащане
на обезщетенията и помощите е издал Разпореждане
№ Д-13-999-00-********** от 30.01.2020 г. на ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите. С него, на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47,
ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, е отказано изплащане на парично обезщетение /помощ за майчинство/
на Г.Б.Б. по Болничен лист № ***. Прието е, че подадените данни за осигурителен
стаж и доход по чл.5, ал.4 от КСО за периода от м.06.2016 г. до м.12.2018 г. от
осигурителите „***“ ЕООД и „***” ЕООД не са потвърдени, поради което не е
доказано по безспорен начин изпълнението на условията по чл.10, ал.1 от КСО и
§1, ал.1, т.3 и т.12 от ДР на КСО.
Разпореждането
е връчено на адресата на 04.02.2020 г. /видно от известие за доставяне – л.18/.
Срещу него е подадена Жалба вх. № 1012-13-27 от 18.02.2020 г. /л.16/. Тя е
разгледана от директора на ТП на НОИ – П.*** /ответник по делото/ и отхвърлена
като неоснователна с Решение КПК-20 от 18.03.2020 г. /л.12/. Последното е
получено от Б. на 23.03.2020 г. /л.15/.
В
хода на съдебното производство от стана на жалбоподателката са ангажирани
писмени доказателства – Заявление за постъпване на работа като счетоводител в „***”
ЕООД, адресирано до управителя на дружеството /л.72/; декларация, Справка за
приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
14388173015629/29.08.2017 г.; Длъжностна характеристика за длъжността
„счетоводител“; Трудов договор № 75/28.08.2017 г.; Допълнително споразумение №
16/01.01.2019 г. към Трудов договор № 75 от 28.08.2017, сключен между Г.Б.Б. и
„***” ЕООД; Служебна бележка изх. № 172/10.04.2018 г.; разпечатки от регистри
на НОИ, касаещи осигурителния статус на жалбоподателката; Протокол № 1290556 от
11.12.2017 г. Искане за представяне на документи, сведения и писмени обяснения
от трети лица № П-22000118090903-041-001 от 11.06.2020 г.; Трудов договор №
72/27.06.2016 г., сключен между Б. и „***“ ЕООД; длъжностна характеристика за
длъжността „счетоводител“ при „***“ ЕООД; Справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. № 14388163009850/28.06.2016 г.; Справка
за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх. №
22388193001443/02.10.2019 г.; Заповед за прекратяване на трудово правоотношение
№ 95/02.01.2019 г.; Удостоверение УП-2 изх. № 18/02.01.2019 г.; Удостоверение
УП-3 изх. № 19/02.01.2019 г.; Резолюция № КПК-21/13.07.2020 г. на директора на
ТП на НОИ – П.***; Частна жалба вх. № 2128/23.07.2020 г. на Административен съд
– П.***; Декларация от Е.Б.Ц. вх. № 1130-13-183#28/16.06.2020 г.; Определение № 170/12.08.2020 г.,
постановено по АД № 473 по описа на Административен съд – П.*** за 2020 г.;
Задължителни предписания № ЗД-1-21-00805083/31.08.2020 г.; издадени на „***“
ЕООД; Констативен протокол № КВ-5-21-00805098/31.08.2020 г. /намиращи се на
л.72 до л.110 вкл./; документи, приложени и подробно описани в Писмо вх. №
2708/16.09.2020 г. /л.148 до л.223/, изходящо от ИА „Главна инспекция по труда“
– гр. София; Писмо вх. № 2617/10.19.2020 г., от РДАА – гр. София /л.225/;
Справка – данни за осигурените лица по ЕГН /Декларация обр.1/ за период от
28.08.2017 г. до 30.09.2019 г., подавани от „***“ ЕООД за Г.Б.Б. /л.233 и сл./;
Лиценз № 13428 за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или
срещу възнаграждение, издаден на „***“ ЕООД, валиден от 08.06.2015 г. до
07.06.2025 г. /л.239/; Молба вх. № 1058-13-10/01.02.2019 г., подадена от Е.Б.Ц.
*** /л.240/; Въпросник от лицето В.В.М./л.242 и сл./; Писмени сведения от
различни лица относно упражнена от тях трудова дейност при осигурителя „***“
ЕООД /л.246 - 271/; справки за представени документи и изплатени обезщетения и
помощи от ДОО за Г.Б.Б., за постъпили данни от издадени/анулирани болнични
листове в ЕРБЛРО, за осигурителен стаж и доход при пенсиониране, за статус на
социално осигуряване към 9/24/2020 /л.272 и сл./; Разчетно-платежни ведомости
за месеците ноември 2016 - юли 2019 г. на „***“ /л.306 – 360/; Декларация от М.
А. А. – управител на „***“ ЕООД /л.363/; Ревизионен акт №
Р-22001417004285-091-001/24.01.2018 г., Ревизионен доклад №
Р-22001417004285-092-001/18.12.2017 г. и предоставени от ревизираното дружество
„***“ ЕООД документи в хода на ревизионното производство /л.365 – л.508/;
Справка-извлечение от регистъра на нотариус Ц. Г. /л.517/, Писмо от РДАА – гр.
С. /л.518/.
По
делото е допусната, изслушана и приета делото съдебно-икономическа експертиза.
Заключението е неоспорено от страните. Същото се възприема от съда като компетентно
и безпристрастно изготвено. Според него, „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на
25.02.2015 г. и дерегистрирано на 28.12.2016 г. В дневниците за покупки за
периода от м.01.2016 г. до м.12.2016 г. на дружеството не са отразени фактури,
издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД, „***“ и „***“ ЕООД.
В
дневниците за покупка на „***“ ЕООД за периода 2016, 2017 и 2018 г. са включени
фактури, издадени от две от горепосочените дружества, както следва: 17 фактури,
издадени от „***“ ЕООД; 42 фактури, издадени от „***“.
Съгласно
регистър на трудови договори, „***“ ЕООД има подадени уведомления за Г.Б.Б. с
дата на сключване на трудов договор 27.06.2016 г. и дата на прекратяване на
трудовия договор 02.01.2019 г.
За
периода от 27.06.2016 г. до 31.12.2018 г. за Г.Б.Б. в НАП са подавани данни с
декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ от осигурител „***“ ЕООД, отразени
са дни със осигурителен доход, дни в болничен отпуск, осигурителен доход
помесечно с отразена дата на постъпване на данни в НОИ.
Съгласно
регистър на трудови договори, „***“ ЕООД има подадени уведомления за Г.Б.Б. с
дата на сключване на трудов договор 28.08.2017 г.
За
периода от 28.08.2017 г. до 30.09.2019 г. за Г.Б.Б. в НАП са подавани данни с
декларация обр.1 „Данни за осигуреното лице“ от осигурител „***“ ЕООД, отразени
са отработени дни, дни в болничен отпуск, осигурителен доход помесечно с
входящи номера на Декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“.
Данните
за издаден Болничен лист № *** за периода от 25.07.2019 г. до 04.09.2019 г. са
постъпили в Електронен регистър на болничните листове на 30.07.2019 г.
Горепосочените
доказателства, в т.ч. и ангажираните такива от жалбоподателката, не
опровергават изводите на проверяващите. От тях се установява, че „***“ ЕООД е
осъществявало търговска дейност до 31.01.2019 г. След тази дата то не е
извършвало такава и поради това не е имало потребност от наемен персонал, в
т.ч. и от счетоводител, на каквато длъжност е назначена жалбоподателката.
Констатациите за липса на реално изпълнявана трудова дейност от страна на Г.Б.
при осигурителя „***“ ЕООД в периода 01.02.2019 г. - 31.03.2020 г. са изложени
в Констативен протокол № КВ-5-13-00749679/29.04.2020 г., който е официален
документ и по силата на чл.179, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК се ползва
с материална доказателствена сила. Верността на установените в него факти не се
разколебава и от приетите по делото разпечатки на ведомости, съставени за
месеците от 01.11.2016 г. до 31.07.2019 г.
По
отношение откритото в производство по оспорване истинността на декларацията на
управителя Е.Ц., следва да се посочи, че деклараторът е вписан в търговския
регистър като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството. От
негово име са подписвани всички документи, изхождащи от дружеството, в
качеството му на осигурител. С оглед на това е правноирелевантно
обстоятелството, че същият е упълномощил друго лице да го представлява и следва
да се приеме, че обстоятелствата, посочени в Декларация вх. № 1130-13-183#21/06.01.2020 г. на Е.Ц., не са опровергани.
Въз
основа на установеното, настоящият
състав на Административен съд - П.***, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства
провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е
процесуално допустима
- подадена е в законоустановения срок срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт, от страна,
която има право и интерес от обжалването му. Разгледана по същество тя е
неоснователна.
Съображенията
са следните:
Съгласно чл.168, ал.1 от АПК
съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК,
а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в
установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и
материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта
на закона.
Предмет
на съдебен контрол в настоящото производство е Решение КПК-20 от 18.03.2020 г.
на директора на ТП на НОИ – П.*** и потвърденото с него Разпореждане №
Д-13-999-00-********** от 30.01.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, с което на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване, е отказано изплащане на парично обезщетение /помощ за майчинство/
на Г.Б.Б. по Болничен лист № *** за периода от 25.07.2019 г. до 04.09.2019 г.
Оспореното Решение КПК-20 от 18.03.2020
г. е валидно и допустимо. Издадено
е след надлежно сезиране с Жалба с вх. № 1376/28.05.2020 г., по реда на чл.117, ал.1 от КСО и в срока за
обжалване по чл.117, ал.2, т.2 от КСО. Постановено е в едномесечния срок по
чл.117, ал.3, изр.1 от КСО.
Процесното решение е издадено от компетентен орган
- съгласно чл.117, ал.3 от КСО това е директорът на ТП на НОИ – П.***.
Обективирано е в посочената в същата разпоредба писмена форма и със съдържание,
регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност
съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са
направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни
изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и
органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано. От
обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият
административен орган споделя извода на издателя на административния акт за
наличие на предпоставките по чл.40, ал.3 от КСО за постановяване на отказ за
изплащане на парично обезщетение /помощ за майчинство/ на Г.Б.Б. по Болничен
лист № *** за периода от 25.07.2019 г. до 04.09.2019 г.
В
производството по
административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, представляващи основание
за отмяна на решението. Същото е и материално законосъобразно.
Правилно директорът на ТП на НОИ - П.*** е приел,
че разпореждането, предмет на контрол, е издадено от компетентен
административен орган. Съгласно чл.40, ал.3 от КСО това е длъжностното лице, на което е
възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго
длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на
Националния осигурителен институт. В настоящия случай Разпореждане
№ Д-13-999-00-********** от 30.01.2020 г. е издадено от ръководителя по
изплащането на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – П.***, който е
материално и териториално компетентния административен орган да стори това.
Разпореждането
е обективирано в изискуемата писмена форма и съответства на изискванията на чл.59,
ал.2 от АПК за съдържание и реквизити. В проведеното административно
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводстве-ните правила, представляващи основание за отмяната
му. То е издадено след извършена проверка по реда на чл.107 от КСО, в хода на
която са издадени и влезли в сила задължителни предписания за заличаване на
подадените по отношение на жалбоподателя данни по чл.5, ал.4 от КСО от
осигурителя „***“ ЕООД. Заличаването е извършено служебно по реда на чл.3,
ал.13 от Наредба № Н-8/29.12.2015 г. при наличие на предвидените в същата норма
предпоставки – неизпълнение на предписанието от адресата му в указания срок.
Заличените данни касаят времето от 01.02.2019 г. до 31.03.2020 г. По този
начин, за посочения период, е отречено качеството „осигурител“ на дружеството,
тъй като то не е извършвало търговска дейност, а данните по чл.5, ал.4, т.1 от КСО са подавани без основание. Следователно налице е влязъл в сила административен акт.
Направеното в настоящото производство инцидентно оспорване се явява недопустимо,
предвид липсата на законоустановена възможност за това в АПК.
Процесното
разпореждане на ръководителя по изплащането
на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - П.*** е издадено на основание чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1 от Наредбата за паричните
обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване, поради отсъствие на
една от кумулативно изикуемите предпоставки за отпускане на обезщетение за общо заболяване и майчинство,
посочена в чл.40,
ал.1 от КСО, а именно: лицето не е осигурено за
общо заболяване и майчинство.
Съгласно
легалното определение, дадено в §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на
задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или
дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова
дейност, съгласно чл.10 от КСО продължава и през
периодите по чл.9, ал.2, т.2 от КСО – при ползване на неплатен или платен отпуск за временна неработоспособност,
отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от КСО изрично определя момента,
от който възниква осигуряването и това е денят, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 от КСО и продължава до прекратяването й.
Както
се посочи и по-горе, настоящото разпореждане е издадено след проведено административно производство по реда на чл.107 от КСО,
приключило с влязъл в сила административен акт
– Задължителни предписания №
ЗД-1-13-00749827/29.04.2020 г. Към момента на възникване
на неработоспособността на жалбоподателката по Болничен
лист № ***, издаден за времето от 25.07.2019 г. до 04.09.2019 г.,
жалбоподателката Г.Б. не е имала качеството „осигурено лице“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на КСО. Това е
едно от кумулативнонеобходимите условия по чл.40, ал.1 от КСО за възникване на правото на получаване на парично обезщетение за
временна неработоспособност. Към момента на настъпването на временната
неработоспособност на Б. на 25.07.2019 г. същата не е отговаряла на това условие, поради което ръководителят по изплащането на
обезщетенията и помощите законосъобразно е отказал изплащането на парично
обезщетение.
До
този извод е достигнал и контролиращият административен
орган – директорът на ТП на НОИ – П.***, поради което издаденото от него Решение
КПК-20 от 18.03.2020 г. се явява законосъобразно.
Оспорването му е неоснователно и на
основание чл.172, ал.2 от АПК следва да се отхвърли.
Предвид
извода относно изхода на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК, искането на
ответника за присъждане на направените по делото разноски е основателно и
следва да му се присъди юрисконсултско
възнаграждение от 100,00 лв. /сто лева/.
На
същото правно основание жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на Административен съд – П.*** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща присъдено възнаграждение на вещо лице за изготвена по делото
експертиза.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – П.***
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
Жалба с вх. № 1376/28.05.2020 г. на Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу Решение КПК-20 от 18.03.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П.***, с
което е отхвърлена Жалба вх. № 1012-13-27 от 18.02.2020 г. против Разпореждане
№ Д-13-999-00-********** от 30.01.2020 г. на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Г.Б.Б.
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на Териториално поделение – П.*** на
Националния осигурителен институт сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Г.Б.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплати на
Административен съд – П.*** сумата от 400,00 лв. /четиристотин лева/,
представляваща присъдено възнаграждение на вещо лице за изготвена по делото
експертиза.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ:/П/