№ 1350
гр. София, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20211100512481 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 20.09.2021 год., постановено по гр.дело №36962/2020 год. по описа на
СРС, ГО, 51 с-в, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК „Л.И.“ АД
срещу МЛ. М. Б. искове с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ и с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 2 837.61 лв., от която 2 817.61 лв. – заплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за отстраняване на
вредите по товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№*******, причинени на 29.11.2016
год., около 11.00 ч., на път II-81, 39.9 км., общ.Годеч, от ответника, като водач на лек
автомобил „Пежо 206“ с рег.№*******, след като последният напуснал мястото на
произшествието, като по този начин виновно се отклонил от проверка на алкохол и 20 лв. –
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението и сумата от 738.56 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.11.2017
год. до 30.05.2020 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №21163/2020 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в и ищецът ЗК „Л.И.“ АД е осъден да
заплати, както следва: на адв. Г.Й. Г. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 480.33 лв.,
представляваща възнаграждение за безплатно процесуално представителство и на ответника
МЛ. М. Б. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски в заповедното производство
в размер на 420 лв.
Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл 259, ал. 1 ГПК въззивна
1
жалба от ищеца ЗК „Л.И.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд бил приел, че регресният иск е основан на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ –
виновно отклонение от проверка за алкохол. Както в исковата молба, така и в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК били изложени
твърдения, че ответникът е напуснал мястото на ПТП – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. СРС обаче
счел, че не е сезиран с претенция по чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ, макар да бил посочил, че същата е
доказана по основание. Ето защо моли обжалваното решение да бъде отменено, а исковете –
уважени. Претендира и присъждането на направените разноски по делото.
Ответникът по жалбата МЛ. М. Б. счита, че решението на СРС следва да бъде
потвърдено. Поддържа, че в исковата молба били изложени твърдения, че е напуснал
мястото на произшествието, като по този начин виновно се бил отклонил от проверка за
алкохол, които кореспондирали с нормата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Съдът не бил обвързан от
дадената от ищеца правна квалификация на спорното право, а бил длъжен сам да я определи
въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и формулиран петитум. В
този смисъл първоинстанционният съд не бил допуснал процесуални нарушения и правилно
бил квалифицирал релевираната претенция. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо, но е неправилно.
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени
в закона. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ дава право на
застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за
застраховка „Гражданска отговорност”, когато последният при настъпването на ПТП
виновно се е отклонил от проверка за алкохол – при наличието на така предвиденото в
закона основание застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото
лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като
регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на това
по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, а възниква по силата на закона при наличието на вече
прекратено застрахователно правоотношение.
2
Именно на такива правопораждащи факти ищецът в частност основава регресното си
вземане за процесната сума от 2 837.61 лв. – а именно, че ответникът е напуснал мястото на
ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от проверка за алкохол /виж страница 2,
абзац 2 от исковата молба/, които съответно са били изложени и в заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №21163/2020 год. по описа на СРС,
ГО, 51 с-в /виж т. 12, абзац 2/. Изготвеният от първоинстанционния съд доклад по делото и
дадените указания, в т.ч. във връзка с доказателствената тежест /чл. 146 ГПК/ е съобразен с
основните начала на гражданския процес – служебното начало /чл. 7, ал. 1, изр. 2 ГПК/,
състезателното начало, чиято основна характеристика е свързана с необходимостта
заинтересованите страни да посочат фактите, на които основават исканията си, и да
проведат доказване на тези факти /чл. 8 ГПК/, осигуряване на равенство на страните при
упражняване на тези им процесуални права /чл. 9 ГПК/ и създаване по този начин на
предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за
решаването на делото /чл. 10 ГПК/. Съответно защитата на ответника в
първоинстанционното производство се е изразила в общо отричане на твърдения факт, че
виновно се е отклонил от проверка за алкохол – същият е признал, че е напуснал мястото на
ПТП /тъй като „бързал да изпълни свое служебно задължение, а именно да отвори
ресторанта, в който работел и бил на работа първа смяна въпросната сутрин“/, като е
посочил, че впоследствие се е явил доброволно в РУ – Годеч, за да му бъде съставен акт, но
счита, че самото напускане на ПТП не може да се квалифицира като виновно отклонение от
проверка за алкохол.
Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу отговорния за
деликта е обусловено от наличието на следните правопораждащи факти, а именно: 1/
наличието на валиден договор за застраховка „гражданска отговорност” между страните по
делото, от една страна и от друга – прекратяване на същия и освобождаване на
застрахователя от необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен
от застрахования деликт по време на управление на МПС – когато законът определя
неговото поведение като особено укоримо и той трябва да понесе реално гражданската си
отговорност – в частност поведение, което се е изявило в отклоняване от извършване на
проверка от контролните органи за употреба на алкохол и 2/ заплащането на обезщетение за
претърпените вреди на третото увредено лице, както и какъв е размера на дължимото
обезщетение.
В разглеждания случай по делото е безспорно съществуването на валидно
застрахователно правоотношение, произтичащо от действащ към момента на процесното
ПТП договор за застраховка „гражданска отговорност“, сключен с ищеца на 20.10.2016 год.,
покриваща отговорността на ответника МЛ. М. Б., като водач на лек автомобил „Пежо 206“
с рег.№*******, както и че между „Дженерали застраховане“ АД и „И А.Б.Л.“ ЕАД е бил
сключен валиден договор за имуществено застраховане Каско“, с обект товарен автомобил
„Рено Мастер“ с рег.№******* и със срок на застрахователно покритие от 13.06.2016 год. до
12.06.2017 год.
3
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с
обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП.
Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има
доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицата, чието
изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът носи тежестта на
доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма
на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални знания, които съдът не
притежава – в този смисъл Решение № 24 от 10.03.2011 год. на ВКС по т.дело № 444/2010
год., I т. о., ТК, Решение № 85 от 28.05.2009 год. на ВКС по т.дело № 768/2008 год., II т. о.,
ТК, Решение № 73 от 22.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 423/2011 год., I т. о., ТК, Решение
№ 98 от 25.06.2012 год. на ВКС по т.дело № 750/2011 год., II т. о., ТК и Решение № 15 от
25.07.2014 год. на ВКС по т.дело №1506/2013 год., I т. о., ТК.
Процесният протокол за настъпило на 29.11.2016 год. пътнотранспортно произшествие,
който е и подписан от ответника, е съставен от служител на ПК-РУ-МВР-Годеч, при
посещение на място и съдържа преки възприятия на длъжностното лице /в т. ч.
възпроизведени в схема/ относно състоянието на пътя, разположението на процесните
автомобили и видимите щети по товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№*******, като
освен това в него е направено отбелязването, че ответникът не е бил изпробван за алкохол,
тъй като е напуснал ПТП. Ответникът не е оспорил механизма на ПТП, в т.ч., че е допуснал
нарушение на правилото на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, обема и размера на вредите по товарен
автомобил „Рено Мастер“, че ищецът е заплатил на застрахователя по договора за
имуществено застраховане с обект увредения товарен автомобил /“Дженерали застраховане“
АД/ ЕАД/ застрахователно обезщетение в размер на 2 817.61 лв. /както и обстоятелството,
че това обезщетение съответства на действителната стойност на щетите/, за определянето на
което е направил ликвидационни разноски в размер на 20 лв.
С оглед посоченото по-горе и при съвкупната преценка на писмените доказателства, в т.
ч. отчитайки доказателствена сила на протокола за ПТП, гласните доказателства чрез
разпита на свидетеля Валентин Минчев Драганов, които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни и неопровергани от останалите данни по делото и заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебна
автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на
кредитиране, въззивният приема, че произшествието е настъпило по начина, отразен в
протокола за ПТП, в резултат на което са настъпили и описаните в него вреди. Доколкото
протоколът обективира изявление на ответника за осъществяване на обстоятелства, в тежест
на доказване на насрещната страна, той съдържа и извънсъдебното признание на факти
относно механизма на ПТП, в т.ч. бягството му от произшествието, както и за вида и обема
на настъпилите вреди, което признание при преценката му по реда на чл. 175 ГПК следва да
се приеме, че отговоря на истината.
4
Установено е също така въз основа на заключението по съдебната автотехническа
експертиза, че стойността на ремонта на увредения товарен автомобил по средни пазарни
цени с включен ДДС възлиза на 2 812.91 лв. – която сума е приблизително равна на
заплатената и претендирана от ищеца.
Единственият спорен между страните въпрос по същество във въззивното производство
е свързан с това дали ответникът е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се
е отклонил от проверка за алкохол.
Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в
сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда за това деяние, но то
може да бъде установено в производството по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ /в т.ч.
със съставен от контролния орган протокол за ПТП, признание на водача на МПС/. В чл.
123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и чл. 201 ППЗДвП е установено правилото, че когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди и ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат
местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на МВР на територията,
на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания. Т.е.
отклоняването от местопроизшествието като фактическо действие, нарушаващо
императивни законови норми, винаги е виновно /ако не е осъществено обратно доказване/,
като то може да бъде признато и за престъпление с влязла в сила присъда, респ.
споразумение.
В Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 год. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд /обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 год., в сила от 30.01.2009 год./, издадена
на основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 КЗ, са
регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно: 1/
констативен протокол за ПТП с пострадали лица – приложение №1; 2/ протокол за ПТП с
материални щети – приложение №2 и 3/ двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3 /чл. 2, ал. 1/, както и тяхното съдържание, включващо данни за употреба на
алкохол от водача. Съответно в чл. 99, т. 4 от издадената на основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 5 ЗМВР Инструкция №8121з-749 от 20.10.2014 год. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение /издадената на основание чл.
30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 ЗМВР, Обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 год./ е предвидено, че когато са
причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да
изясни обстоятелствата и причините за неговото настъпване, като задължително изпробва
участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества или
техни аналози. Резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно
установеното съдържание на протокола за ПТП, се отразява в него. В този смисъл
императивният регламент на тези правоотношения води до извода, че са налице
предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ в случаите, когато ответникът не е
5
оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на мястото на ПТП се дължи
на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен
характер – например при спасяване на пострадали /чл. 200 ППДвП/ или при получена от
него телесна повреда и т.н. – виж Решение № 152 от 15.11.2014 год. на ВКС по т.дело №
2080/2013 год., I т. о, ТК, Решение № 195 от 09.11.2017 год. на ВКС по т.дело № 2628/2016
год., II т. о., ТК и Решение № 81 от 30.07.2020 год. на ВКС по т.дело № 889/2019 год., II т.
о., ТК.
В разглеждания случай фактът, че ответникът е избягал от местопроизшествието е
установен въз основа на представения протокол за ПТП, както и от направеното от него
съдебно признание – съдържащо се в отговора на исковата молба. В отговора на исковата
молба ответникът е оспорил съществуването на претендираното регресно право на
застрахователя поради липса на елемента „виновно отклонение от проверка за алкохол“, но
не е изложил конкретни твърдения за наличие на обстоятелство, изключващо неговата вина,
с оглед предприети действия от неотложен характер. Поради това и с оглед установеното
напускане от ответника на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му и
направеното от ответника бланкетно оспорване, както и при съобразяване на императивната
нормативна уредба относно дължимото поведение на деликвента и органите на МВР при
ПТП, настоящият съдебен състав намира за установени фактите, релевантни за
основателността на предявената регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно
КЗ. Претендираната сума от 2 837.61 лв. е дължима ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК –
01.06.2020 год. до окончателното й изплащане /чл. 422, ал. 1 ГПК/.
Доколкото ответникът е бил поставен в забава след изтичането на 10-дневния срок за
доброволно изпълнение, даден от ищеца с писмо от 20.10.217 год., което му е било
надлежно връчено на 21.10.2017 год., то релевираната акцесорна претенция по чл. 86, ал. 1
ЗЗД се явява установена в своето основание за исковия период от 06.11.2017 год. до
30.05.2020 год. Тъй като липсват данни за нейния размер, СГС го определя по реда на чл.
162 ГПК с помощта на компютърна програма на 738.56 лв.
Изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на СРС. Ето защо обжалваното решение
следва да бъде отменено, а исковете – уважени.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя /ищеца/ направените разноски в
първоинстанционното производство за държавна такса в размер на 71.52 лв., за
възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лв., за депозит за призоваване на свидетел в
размер на 30 лв. и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение,
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на 71.52 лв.
и сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, както и направените
6
разноски в заповедното производство по ч.гр.дело №21163/2020 год. по описа на СРС, ГО,
51 с-в, за държавна такса в размер на 71.52 лв. и сумата от 50 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението от 20.09.2021 год., постановено по гр.дело №36962/2020 год. по
описа на СРС, ГО, 51 с-в, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от ЗК
„Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
срещу МЛ. М. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“******* искове с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2 837.61 лв., от която 2 817.61 лв. – заплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
отстраняване на вредите по товарен автомобил „Рено Мастер“ с рег.№*******, причинени
на 29.11.2016 год., около 11.00 ч., на път II-81, 39.9 км., общ.Годеч, от ответника, като водач
на лек автомобил „Пежо 206“ с рег.№*******, след като последният напуснал мястото на
произшествието, като по този начин виновно се отклонил от проверка на алкохол и 20 лв. –
ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 01.06.2020 год. до окончателното й изплащане и сумата от 738.56 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 06.11.2017
год. до 30.05.2020 год., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.дело №21163/2020 год. по описа на СРС, ГО, 51 с-в.
ОСЪЖДА МЛ. М. Б. с ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“******* да заплати на
ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“*******,
на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за държавна такса в размер на 71.52 лв., за възнаграждение за вещо лице в
размер на 300 лв., за депозит за призоваване на свидетел в размер на 30 лв. и сумата от 100
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение, направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 71.52 лв. и сумата от 100 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, както и направените разноски в заповедното производство
за държавна такса в размер на 71.52 лв. и сумата от 50 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8