Р Е Ш Е Н И Е
№ 9.6.2016 г. град Велико Търново
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен съд VІ-ти
граждански състав
на тридесети май
две
хиляди и шестнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги Г.
при секретаря Д.Г.
като разгледа докладваното от съдия Г. гражданско
дело № 65 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на В.Х.К. ***, против Н.Г.Н. ***, за съдебна делба на съсобствени между страните недвижим имот и движими вещи.
В молбата се твърди, че
страните са собственици при равни части на апартамент № 4, намиращ
се в град Велико Търново, ул. „Димитър Найденов” №
4 Б, на втори жилищен етаж от юг, а от север, попадащ на трети жилищен етаж,
вход „Б”,
от жилищен блок, построен върху държавна (сега общинска) земя, квартал 205 по
ПУП на гр. Велико Търново, който апартамент се състои от: три стаи, кухня,
клозет, баня, коридор и две тераси, със застроена площ от 83.50 кв.м.,
при граници: от изток - улица, от запад - улица, север - стълбище, юг - ап. № 3
на П.Г., отдолу - ап. 2 на Л. и Г. Л., отгоре - таван
№ 4 - собствени тавани и таван № 3 на П. Г., заедно с прилежащото му избено
помещение № 32, при граници: изток - стена, запад -
коридор, север - стълбище, юг - изба № 33 на П. Г., отдолу и отгоре
- входно пространство и таван
№ 4 от 37.30 кв.м.,
при граници: изток - външна стена, запад - външна стена, север - коридор, юг -
таван № 3 на П. Г., отдолу - ап. № 4, отгоре - покрив, ведно със
съответните на застроената площ на имота идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху земята, като по Схема № 15-561614-23.12.2015 г.
имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.510.123.4.6 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-8б/19.09.2008г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. Велико Търново, п.к. 5000, ул. „Димитър Найденов” № 4, вх. Б, ет.
4, ап. 4, самостоятелния обект се
намира в сграда
№ 4, разположена в поземлен имот
с идентификатор 10447.510.123, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта - 1, посочена
в документа площ - 83.50 кв.м., с
прилежащи части: избено
помещение 32, таван 4 с площ 37.30 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1: на същия етаж: няма, под
обекта: 10447.510.123.4.4,
над обекта - няма.
Твърди се още, че страните са собственици при равни
части и на движими вещи, намиращи се в описания по-горе
апартамент, а именно: 1/ пералня марка „Indesit”, бяла на цвят, закупена през
В молбата се сочи, че
посочените по-горе недвижим имот и движими вещи са придобити по време на брака
на страните, който е прекратен с решение по гр. дело №
2090/2008 г. на ВТРС. Твърди се, че недвижимият имот, заедно с
движимите вещи, към момента се ползват единствено от ответника, като в тази връзка се
прави искане за заплащане на обезщетение за ползите,
от които ищцата е лишена относно нейната половина от имота и движимите вещи,
равняващо се на сумата от 100 лева месечно, считано от подаване на исковата
молба пред съда до ликвидиране на съсобствеността.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор от ответника, в който искът за делба се оспорва относно квотите
в съсобствеността между страните, като се прави възражение за частична
трансформация на лично имущество, при твърдението, че ищецът е заплатил една
част от продажната цена с лични средства. Не се оспорва, че страните са бивши
съпрузи и че недвижимият имот е придобит по време на брака, но се сочи, че 10
000 евро от заплатената продажна цена за придобиване на имота са с извънбрачен
произход, лична собственост на съпруга. В тази връзка се моли за допускане на
делба по отношение на недвижимия имот при следните квоти - ¾ ид. ч. за ответника и ¼ ид.
ч. за ищцата. По отношение на движимите вещи, не се възразява същите да бъдат
допуснати до делба при посочените в исковата молба квоти - по ½ ид. ч. за всеки от съделителите.
Изразява се становище за неоснователност на искането за заплащане на
обезщетение за лишаване от ползването на имота с аргумента, че ищцата не е
лишавана от възможността да ползва имота, респ. че същата не е уведомявала
ответника, че желае да го ползва или да й бъде заплащано обезщетение.
В съдебно заседание ищцата,
чрез своя процесуален представител, поддържа депозираната искова молба, като
моли за допускане на делба при равни квоти между съделителите.
Ответникът, лично и чрез
своя процесуален представител, поддържа изложеното в отговора на исковата молба
и моли да бъде уважено искането за частична транформация
на лично имущество.
Великотърновският районен съд, като взе предвид исковата молба
и отговора, събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори,
а и се установява от приложеното по делото съдебно решение, че съделителите са бивши съпрузи, сключили граждански брак на 24.6.2000 г., който е прекратен със
съдебно решение от 11.3.2009 г. по гр. д. № 2090/2008 г. на РС Велико Търново. От
брака си страните имат родени две деца – Г Н Н., роден на *** г. и П
Н Н., роден на *** г., упражняването на родителските права по отношение
на които е предоставено на ищцата с цитираното съдебно решение.
По време на брака – на 19.10.2005
г. с договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран
в Нотариален акт № 902, том V, рег. № 9191, дело №
556/2005 г. на нотариус Галя Стателова, рег. № 347,
страните са придобили недвижим имот, представляващ апартамент
№ 4, намиращ
се в град Велико Търново, ул. „Димитър Найденов” №
4 Б, на втори жилищен етаж от юг, а от север - попадащ на трети жилищен етаж,
вход „Б”,
състоящ се от три стаи, кухня, клозет, баня, коридор и две тераси, със
застроена площ от 83.50
кв.м., заедно с
прилежащото избено помещение № 32 и таван
№ 4 от 37.30 кв.м.,
ведно със съответните на застроената площ на имота идеални части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху земята, срещу сумата от 36 000
евро. В нотариалния акт е посочено, че продавачът е получил от купувачите
сумата от 8 000 евро преди сключването на договора, а останалата част от
продажната цена в размер на 28 000 евро щяла да бъде изплатена от купувачите
със средства от предоставен на Н.Н. банков жилищен кредит от 19.10.2005 г.
Не
е спорно между страните, а и се установява от приложеното по делото съдебно
решение, постановено по гр. д. № 2090/2008 г. на РС Велико Търново, че такъв договор за
кредит е бил сключен, като въз основа на него на ответника Н.Н. е отпусната
сумата от 28 000.00 евро.
По
делото от страна на ответника е представен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния недвижим имот, сключен
на 16.9.2005 г. между К М Д - продавач и Н.Г.Н. - купувач, с
който последният се е задължил да заплати на продавача сумата от 40 000
евро, от които 10 000 евро били заплатени при сключването на предварителния
договор, като е уговорено остатъкът от 30 000 евро да бъде заплатен при
сключването на окончателния договор.
По
делото е представен и договор за заем на парична сума, сключен на 14.9.2005 г.
между лицето И. С. И. - заемодател и ответника
Н.Г.Н. - заемополучател, според който последният е получил
в заем сумата от 10 000 евро с цел сключването на предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, намиращ се в град Велико
Търново, ул. „Димитър Найденов” № 4, вх. Б, ет. 2, ап. 4, изготвяне на
документи за отпускане на ипотечен кредит, за прехвърляне на имота и за
заплащане на държавни такси.
Според
наличната по делото декларация-разписка на 14.10.2010 г. Н.Н. е върнал на
заемодателя И. И. сумата от 10 000 евро, заета му
от последния с договора за заем от 14.9.2005 г.
В съдебно заседание
свидетелка Минка К. заяви, че от разговори с майката на ищцата е разбрала, че
страните са имали финансови затруднения по повод закупуването на процесното жилище и в тази връзка са теглили заем.
Свидетелката заяви, че в периода от
Свидетелката П.И. заяви, че
по информация, съобщена й от ищцата, последната и ответникът заедно са събирали
сумата от 10 000 евро за заплащане капарото за жилището. Съдът не споделя
възражението на ответника, че в тази част показанията на свидетелката са
недопустими, тъй като по делото има представени писмени доказателства от негова
страна. Представеният по делото договор за заем не е документ, изходящ от
ищцата („изходящ от страната”, т.е. от тази, която е страна
по договора), тъй като същата не е страна по договора, респ. не е налице
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, на която очевидно се позовава
процесуалният представител на ответника. Друг остава въпросът за
доказателствената стойност на тези показания, доколкото същите са производни и
пресъздават споделена на свидетелката информация от ищцата по делото.
Св. А.
И., на свой ред, заяви, че пред него ответникът е споделил, че за закупуването
на апартамента е взел заем от 10 000 евро, като свидетелят лично му е давал различни
парични суми за връщането на този заем.
При така установените факти, съдът намира предявеният иск за
делба за основателен.
По делото е безспорно, че правото
на собственост по отношение на процесния имот е
придобито възмездно по време на брака на страните – на 19.10.2005 г. в режим на
съпружеска имуществена общност, по смисъла на действащия тогава СК от
Основният спорен въпрос е
относно вложените средства в придобиването на имота и направеното възражение от
ответника за частична трансформация на лично имущество, респ. квотите в
съсобствеността.
В случая ответникът основа възражението
си за трансформация на лично имущество с представения по делото договор за
паричен заем от 14.9.2005 г., което съдът намира за неоснователно.
Съгласно чл. 21, ал. 1 СК
вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос,
принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити
(чл. 19, ал. 1 СК от
Чл. 23, ал. 1 СК (чл. 21,
ал. 1 СК отм.) гласи, че когато вещите са придобити изцяло с лично имущество, в
т. ч. чрез дарение по време на брака и придобитите преди брака, то те са лично
притежание на съпруга. Правнорелевантният момент за
влагането на лични средства от единия съпруг е този на придобиването на вещното
право, като по твърдения на ответника жилището е заплатено отчасти със
средствата, предоставени му с процесния договор за
заем. По делото обаче не бяха събрани категорични доказателства за това как (за
какво) са изразходвани паричните средства, получени от ответника с договора за
заем. В случая единственото доказателство в тази връзка е отразяването в самия
договор за заем с каква цел се предоставя паричната сума, което не е в
състояние да докаже, още повече пълно и главно, обстоятелството, че тази сума е
действително вложена в покупката на недвижимия имот. Още повече, че в представения
по делото предварителен договор за покупко-продажба на имота също не се сочи,
че капарото от продажната цена се покрива с получените в заем парични средства.
Тук прави впечатление и обстоятелството, че в предварителния договор е записано
предадено капаро в размер на 10 000 евро, а в окончателния договор като
предварително заплатена е посочена сумата от 8 000 евро. Това разминаване не
може да бъде обяснено и с това, че разликата от 2 000 евро евентуално е била
предназначена за покриване на таксите по прехвърлянето на имота, тъй като в
самия предварителен договор е посочено, че те остават за купувача. По-важното в
случая обаче е обстоятелството, че съставеният между заемодателя И. И. и ответника документ, в т. ч. датата му, за предаване на заемната сума е непротивопоставим на ищцата, тъй като тя е
трето, неучастващо в съставянето му лице, чието
правно положение зависи от това на лицето, подписало документа, и
може да бъде увредено от антидатирането му.
Достоверността на датата за предаването на сумата, посочена в документа, може да се установи по начина, посочен в чл. 181 ГПК, но в случая такова доказване не беше проведено. Показанията на св. А. И. също не са годни и достатъчни да установят, при условията на
пълно и главно доказване, фактите, имащи правно значение за трансформацията, а
именно: получаването
на заемната сума и най-вече влагането на същата за придобиване на имота. Тук следва да се отбележи, че показанията
на този свидетел,
в частта, в която същият заяви, че е давал различни суми на ответника за
погасяването на заема, противоречат на представената от последния разписка, в
която е посочено, че сумата по заема е върната наведнъж, а не на части.
На следващо място, следва да се отбележи, че не са налице и предпоставките за изключване на вещно-правния ефект на придобивното основание спрямо ищцата относно съответстващата на покритата със заема (ако се приеме, че сумата
по него е използвана за покупко-продажбата)
идеална част от процесното жилище.
Както вече беше посочено
по-горе, договорът за покупко-продажба на недвижимия имот (а и този за паричен
заем), са сключени по време на брака между страните, и именно поради това
произходът на заемната сума,
изразходвана за плащане на част
от цената на имота, е без значение за
придобиването на последния. Това
е така, тъй като придобитото имущество има правното
положение на средствата, изразходвани за придобиването му - арг.
от чл. 20 СК (отм.), имайки в предвид, че в
случая не се касае за дарение, а за заемане на парична сума на ответника, необходима за закупуването на процесното жилище.
Изплащането на заема,
който е изразходван за закупуването на имота (т.е.
за семейни нужди) към заемодателя в един
по-късен момент, създава единствено облигационни отношения между съпрузите, но няма значение за правото на
собственост, което възниква в резултат на придобивната
сделка. Със вземането на заем и неговото изразходване за закупуване
на имот, който да задоволява нуждите на семейството, поетото задължение става солидарно
между съпрузите - чл. 25, ал. 2 СК (отм.), респ. чл. 32, ал. 2 от сега
действащия СК. Т.е. след като заемът е бил взет по време на брака между бившите съпрузи, то последните са
били солидарно задължени за неговото изплащане, а придобитото със заемните средства става съпружеска имуществена общност - арг. от чл. 19, ал. 1 СК (отм.). Именно този характер на задължението налага и извода, че не може придобитото по време на
брака имущество със средства, за които двамата съпрузи отговарят по силата на закона и в еднакъв обем, да има личен характер и да не е част от съпружеската общност.
Правноирелевантни са обстоятелства относно погасяване на задължението по договора за заем, включително фактът
дали само ответникът е погасявал задължението по него. От значение е единствено
характерът на заема,
т.е. вземането
му с цел задоволяване нужди на семейство, като е недопустимо с
оглед установения имуществено-правен режим в СК веднъж възникнала СИО да се
преобразува в лично имущество, поради последващи обстоятелства, настъпили по
време на брака. В този смисъл е и константната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 88 от 8.03.1999 г.
по гр. д. № 910/1998 г., ВКС, II г.о., Решение № 127 от 28.03.2006 г. по гр. д. №
817/2005 г. на І г.о. ВКС; Решение № 603 от 23.10.2002 г. по гр. д. №
8129/2002 г. на І г.о. ВКС; Решение № 674 от 03.07.2001 г. по гр. д. №
288/2000 г. на ІІ г.о. ВКС; Решение № 266 от 14.04.2000 г. по гр. д. №
771/1999 г. І г.о. ВКС и др. В цитираното от ответника Тълкувателно
решение № 5 от 29.12.2014 г. по тълк. дело № 5/2013
г. също е прието, че между съпрузите възникват облигационни отношения при
плащане на цената със заемни средства, когато задължението за връщането им е
поето солидарно от двамата за нуждите на семейството - чл. 32, ал. 2 СК (чл.
25, ал. 2 СК - отм.),
какъвто именно е настоящият случай. От приложения по делото
договор за заем не се установява ответникът и заемодателят да са уговорили солидарната отговорност по СК (т.е. отговорността ex lege)
да отпадне, която
уговорка, макар и да би била твърде необичайна, е принципно допустима. Или
с други думи, не ищцата следваше да докаже, че получената в заем сума е
солидарно задължение на двамата съпрузи, а напротив - ищецът следваше да обори тази
законова прецумпция и да установи, че в случая
солидарността е била изрично изключена, което не беше сторено.
По същия начин следва да се
отговори и на възражението, че с бракоразводното решение е прието, че до
26.11.2008 г. (т.е. преди развода, когато задължението за изплащането на
кредита е било солидарно) ответникът е заплатил по ипотечния кредит 37
погасителни вноски. Въпросният ипотечен кредит е изтеглен и разходван за
закупуване на процесното жилище, и неговото
погасяване също представлява солидарно за съпрузите задължение. В тази връзка
съдът намира за нужно да отбележи, че след служебна проверка констатира, че по
искова молба на настоящия ответник е образувано гр. д. № 3061/2015
г. на ВТРС, в рамките на което се претендира да бъде установено по отношение на
ответница, че същата дължи на ответника сумата от 1
232.62 лева, представляваща ½ част от внесените месечни анюитетни вноски по Договор за жилищен кредит Hebros Dom № 187 от 19.10.2005 г.,
за периода от м. февруари
С оглед изложеното съдът намира, че по делото не се проведено пълно и главно
доказване, с което да бъде оборена законовата презумпция на чл. 20 СК (отм.), и достига до извода че страните имат равни квоти
в недвижимия имот.
По отношение на движимите
вещи, предмет на делбата, съдът намира, че между страните не съществува спор за
това, че същите са придобити по време на прекратения вече брак, поради което са
съсобствени между тях при равни квоти. Безспорно е,
че всички движими вещи се намират в делбения имот и
са в държане на ответника, обстоятелство, което беше отделено като безспорно и с
доклада на съда.
При тези факти, искът за
делба на недвижимия имот и движими вещи се явява основателен, доколкото страните
не могат да постигнат съгласие за доброволното им поделяне, поради което следва
да бъде уважен, като се допусне делба при равни квоти – по ½ идеална
част за всеки от тях.
Относно претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК.
Съдържанието на разпоредбата сочи, че всяка от страните, която се
счита ощетена може да заяви субективното си право да ползва реална част или цял
съсобствен имот, респ.да получи паричен еквивалент на
правото си на ползване, което не упражнява за в бъдеще до приключване на
делбата, като плащането следва да се осъществи от съделителя,
ползващ общата вещ в размер по-голям от дела си в нея. В този ред на мисли, и с
оглед периода на предявената от ищцата претенция (от подаване на исковата молба
до ликвидиране на собствеността), неоснователно е твърдението, че доказателства
за претендираното обезщетение следваше да се съберат
във втората фаза на делбата, тъй като в случая не става въпрос за претенция по
сметки (така Определение 308/24.4.2014 г. по ч.гр.д. № 1773/14 г., IV, г.о.,
ВКС, правещо разграничение между претенцията по чл. 344, ал. 2 ГПК и тази по
чл. 31, ал. 2 ЗС).
В конкретния
случай между страните не е спорно обстоятелството, че към момента единствено
ответникът ползва недвижимия имот и движимите вещи, то е обявено за такова и с
определението на съда от 26.2.2016 г. В съдебно заседание вещото лице по
съдебно-оценъчната експертиза заяви, че е определило пазарната наемна цена на
недвижимия имот, заедно с находящите се в същия движими вещи.
Възражението на ответника, че не е пречил на ищцата да
ползва жилището (респ. представената в тази насока нотариална покана), по
принцип са относими по претенция за лишаване от право
на ползване за минал период от време, каквато претенция може да се предяви във
втората фаза на делбата като искане по сметки. В случая обаче, съдът разглежда
не претенция по сметки, а такава, свързана с определяне на това кой какви суми
ще трябва да заплати за ползването на имота през време на съдебния спор.
Лицето, което ще ползва временно имота до завършване на делото дължи на другия
собственик заплащане на сума срещу ползването съобразно правата им в
съсобствеността. В тази хипотеза не следва да се изследва дали това лице (в
случая ответникът) обективно е пречило на другия съсобственик да ползват имота
или не, тъй като този факт подлежи на доказване при претенцията за лишаване от
право на ползване за минал период, докато искането по чл. 344, ал. 2 ГПК касае
период напред във времето, считано от влизане на определението в сила. Т.е. в
настоящата хипотеза няма как да се знае отнапред (т.е. от влизане в сила на
определението занапред) дали до самото ликвидиране на съсобствеността ще се
създават пречки за ползването от някоя от страните по делото. Според съда действителната воля на законодателя, заложена в
разпоредбата на чл. 344, ал. 2 ГПК е производна на принципа, залегнал в чл. 31,
ал. 2 ЗС, имащ за цел овъзмездяване на съсобственика
за права, които има, но които е възпрепятстван да упражни, но не е идентична с
цитирания правен механизъм, защото обезщетение се дължи за минало време и неупражнени, поради създадени пречки права, а чл. 344, ал. 2 ГПК визира парична престация, заместваща неупражненото
право за в бъдеще. Освен това нормата на чл. 344, ал. 2 ГПК има предвид
разрешаване на спор за ползване на общата вещ между съсобственици по съдебен
ред, при това временно и на база целесъобразност, защото целта на произнасянето
не е проверката на едно материално право, съществува ли и кому принадлежи, а
осъществяване на съдебна администрация и съдействие за упражняването му спрямо
титулярите при спор. Именно по тази причина с доклада си по делото съдът е
указал, че ищцата следва да установи единствено размера на претенцията си
(предвид отделянето като безспорно, че единствено ответникът ползва имота), но
не и лишаването си от ползване.
От заключението на вещото
лице по оценъчната експертиза се установява, че средната наемна цена на
недвижимия имот е 220 лева месечно и съответно 110 лева за 1/2 от него. Тъй
като претенцията на ищцата е за сума в размер на 100 лева, ответникът следва да
бъде осъден да заплаща на ищцата тази сума месечно и която ще е дължима от
датата на влизане в сила на съдебния акт до окончателното извършване на
делбата.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 344, ал. 1 ГПК, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА,
на основание чл. 34 ЗС, извършването на съдебна
делба между В.Х.К., ЕГН ********** и Н.Г.Н., ЕГН ********** по
отношение на съсобствения на страните недвижим имот,
представляващ апартамент № 4, намиращ
се в град Велико Търново, ул. „Димитър Найденов” №
4 Б, на втори жилищен етаж от юг, а от север, попадащ на трети жилищен етаж,
вход „Б”,
от жилищен блок, построен върху държавна (сега общинска) земя, квартал 205 по
ПУП на гр. Велико Търново, който апартамент се състои от: три стаи, кухня,
клозет, баня, коридор и две тераси, със застроена площ от 83.50 кв.м.,
при граници: от изток - улица, от запад - улица, север - стълбище, юг - ап. № 3
на П. Г., отдолу - ап. 2 на Л. и Г. Л., отгоре - таван
№ 4 - собствени тавани и таван № 3 на П. Г., заедно с прилежащото избено помещение № 32,
при граници: изток - стена, запад - коридор, север - стълбище, юг - изба № 33
на П. Г., отдолу и отгоре - входно пространство и таван
№ 4 от 37.30 кв.м.,
при граници: изток - външна стена, запад - външна стена, север - коридор, юг -
таван № 3 на П. Г., отдолу - ап. № 4, отгоре - покрив, ведно със
съответните на застроената площ на имота идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху земята, като по Схема № 15-561614/23.12.2015
г. имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10447.510.123.4.6 по
КККР, одобрени със Заповед РД-18-8б/19.09.2008г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота: гр. Велико Търново, п.к. 5000, ул. „Димитър Найденов” № 4, вх. Б, ет.
4, ап. 4, самостоятелния обект се
намира в сграда
№ 4, разположена в поземлен имот
с идентификатор 10447.510.123, с
предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта - 1, посочена
в документа площ - 83.50 кв.м., с
прилежащи части: избено
помещение 32, таван 4 с площ 37.30 кв.м., заедно със съответните идеални части
от общите части на сградата, при
съседни самостоятелни обекти в сградата на ниво 1: на същия етаж: няма, под
обекта: 10447.510.123.4.4,
над обекта - няма, както и по отношение на следните
движими вещи, а именно: 1/ пералня марка „Indesit”,
бяла на цвят, закупена през
-½ (една втора) идеална част за В.Х.К., ЕГН **********.
-½ (една втора) идеална част
за Н.Г.Н., ЕГН **********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, Н.Г.Н., ЕГН ********** да заплаща на В.Х.К.,
ЕГН **********, сумата от по 100
(сто) лева месечно за
ползването на ½
ид. ч. от недвижим имот, представляващ апартамент
№ 4, намиращ
се в град Велико Търново, ул. „Димитър Найденов” №
4 Б, заедно с прилежащите му избено помещение № 32 и таванско помещение № 4, както
и на ½ ид. ч. от движими вещи, както
следва: 1/ пералня марка „Indesit”, бяла на цвят, закупена през
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните. В частта, с която съдът се
е произнесъл по искането с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК, решението има
характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: