РЕШЕНИЕ
№ 334
гр. Карлово, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Асима К. Вангелова-Петрова
при участието на секретаря Снежанка В. Данчева
като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело
№ 20225320101683 по описа за 2022 година
Производството е по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Ищците - О. Х. Х. и Р. Е. Л. твърдят, че през 2020г. се завърнали в
България от САЩ, където живеели няколко години, закупили си жилищен
имот в с. К. и се установили трайно да живеят в него. Имали две малолетни
деца - на *** и *** години. Ответниците били съседи на имота им от север.
Първоначално отношенията им с тях били нормални, но през 2021г.
възникнали конфликти помежду им по повод включването на имота им в
канализационната мрежа на селото. Трябвало за своя сметка да прокарат
канализационни тръби, които да минат под тротоара и покрай съседните
имоти, в т.ч. и имота на ответниците, които предварително дали съгласието си.
При направата на изкопа попаднали на скална маса, поради което тръбите
били положени на дълбочина 0.40 метра. Когато ремонтът почти приключил,
тръбите били поставени и каналът засипан, изненадващо за тях, ответникът -
П. Н. предявил претенции, че тръбите не били правилно поставени, както и че
размислили и не желаели те да се включват в тази канализация. Стигнало се
дотам да удря тръбите с лопата, заканвайки се, че ще ги запълни с пяна.
Ответниците се заканили, че ако не се съобразят с това тяхно искане, ще
подават всякакви жалби срещу тях. Последвала жалба от тях в Община
Карлово. С Констативен протокол № 6128/14.06.2021г. на Общински
инспекторат при Община Карлово им било дадено предписание до
29.06.2021г. да положат канализационните тръби на дълбочина минимум 0.60
м. За целта и с оглед премахване на скалната маса, наели багер, но
ответницата Т. М. попречила на работата, като забранила той да копае пред
имота им. Наложило се да наемат резачна машина, но не успели да се включат
в дадения им срок. Тъй като ответниците продължили да се противопоставят
1
на желанието им да включат имота си към канализационната мрежа, въпреки
че направили опит да бъде удължен срокът за това, тъй като оставали само два
метра до връзката с канализацията, с Констативен протокол №
6133/29.06.2021г. на Общински инспекторат при Община Карлово им било
предписано до 06.07.2021г. да възстановят тротоарната част, където бил
извършен изкопа, което те изпълнили.
След това последвала нова жалба от ответниците, че възстановеният
тротоар бил неравен, въпреки че това не било вярно. Пред кмета на селото
същите са заявили, че ще ги засипят с жалби. Ответниците започнали да
подават всякакви жалби срещу тях по различни поводи и в различни
институции - че на рожден ден на едно от децата им и то през деня музиката
била силна, че до имота им имало складирани някакви отпадъци, които били
останали от предишния собственик, че си паркирали неправилно
автомобилите. Заканили им се, че ще подадат искане в общината да се събори
втория етаж от жилищната им сграда, тъй като го смятали за незаконен, което
наложи да поискат да им се издаде от Община Карлово удостоверение за
търпимост. В края на 2021г. ответниците монтирали в имота си две камери за
видеонаблюдение, едната от които винаги била насочена към техния имот,
като вечер от същата се включвала светлина, която прониквала директно в
спалнята им и се виждало, независимо дали са пуснати щорите. По този начин
ответниците нарушавали правото им на личен живот, на неприкосновеност на
личността им, както и правата им по ЗЗЛД, като без тяхно съгласие и
разрешение извършвали видеонаблюдение на имота им и на тях лично, което
предизвиквало у тях и децата им силно притеснение и неудобство.
Светлината, която прониквала в спалнята им, пречила и на съня им.
Притеснявали се в собствения си дом, тъй като не знаели дали се правят
записи и за какво могат да се използват. През лятото имали басейн в двора,
идвали на гости и деца на техни приятели, които се къпели заедно с техните
деца. Притеснявали се и за тях, тъй като записите могли да се използват за
различни цели. Въпреки изразеното от тях несъгласие и искане да преместят
камерите или да ги насочат в друга посока, ответниците не предприели
никакви действия.
Подали жалба до Районна прокуратура - Пловдив, ТО - Карлово, за това,
че ответниците нарушавали правата им, извършвайки видеонаблюдение. С
Постановление № 14381/06.12.2021г. по преписка № 14381/2021г. било
отказано образуване на досъдебно производство, като било посочено, че в
случая компетентен орган се явява Комисията за защита на личните данни.
През месец декември 2021г. подали жалба до Комисията за защита на личните
данни. След дадени им указания за допълнителна информацията, която е
необходима, направили нужните уточнения. Въпреки многократните им
писма, които изпратили и настояване за бърза реакция, и до момента нямало
отговор от Комисията, като камерите не били премахнати и продължавали да
са насочени към техния имот.
През 2022г. ответниците продължили да ги тормозят, подавайки
всякакви неоснователни жалби срещу тях - до Община Карлово с вх. № 94-00-
2315/09.05.2022г. във връзка с отстоянието на септичната яма в имота им от
границата с имота на ответниците, както и дали същата отговаряла на
законовите изисквания при изграждането й, жалба до РПУ - Карлово и до
Община Карлово с № 94- 00-2907/06.06.2022г. срещу кучето им, което ги
притеснявало, както и дали било регистрирано, дали били платени такси за
притежание, има ли ветеринарно-медицински паспорт, чипирано ли е, ползва
2
ли намордник и др., жалба до РПУ - гр. Карлово, че паркирали автомобилите
си на кръстовището на ул. „Д.М.“ и ул. „П.В.“ и същите пречели на
движението.
По отношение на отглеждането на кучето спазили изискванията на
Наредба № 39/1.12.2008г. на Община Карлово за условията за отглеждане на
животни компаньони, същото водели на разходка само с намордник, то било с
паспорт, чипирано и ваксинирано. Въпреки това, следвало да дават обяснения
в Полицията и да отговарят на жалбата до общината, което им създало
допълнителни неудобства и тревоги.
Твърдят, че от близо две години били подложени на психически тормоз
от ответниците, които подавали срещу тях неоснователни и тенденциозни
жалби по различни поводи, което предизвикало у тях негативни емоционални
и психически изживявания и душевен дискомфорт, като им създавали и
неудобства и притеснения, свързани с даване на обяснения пред
институциите, сезирани с тях, подаване на писмени отговори, представяне на
различни документи, извършване на редица процедури. Отделно от това, не
били спокойни и в собствения си дом, поради насочените от имота на
ответниците камери за видеонаблюдение, наруши им се и сънят от силната
светлина, проникваща в спалнята им от една от камерите. Притеснявали се и
за децата си, които също страдали от проблемите, които им създавали
ответниците. Изпитвали силни негативни емоции при всеки повод от тяхна
страна да се конфронтират с тях. Започнали да съжаляват, че се върнали в
България и закупили този имот в с. К., който харесвали много, но в резултат на
тенденциозните действия на ответниците, които са се заканили да подават
непрекъснато жалби срещу тях, се замисляли да то продадат. Вместо да се
радват на живота си, те били потиснати емоционално и живеели в страх,
очаквайки поредните недобронамерени действия на ответниците. Дори се
наложило да взимат успокоителни лекарства, за да тушират напрежението и
тревогите си. Сочат, че с действията си ответниците им причинили морални
вреди - душевни болки и страдания, поради което мотивират правен интерес
от предявяване на иск за обезщетение на същите вреди.
МОЛЯТ съда, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищците обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди - душевни болки и страдания,
вследствие на нанесен им психически и емоционален тормоз от
неоснователни действия, подробно описани в исковата молба, а именно:
необоснована конфронтация и пречки за включването на имота им в
канализационната мрежа на селото; множество неоснователни и
тенденциозни жалби до различни органи и инстанции - че на рожден ден на
едно от децата им музиката била силна, че до имота им имало складирани
някакви отпадъци, които бяха останали от предишния собственик, че си
паркират неправилно автомобилите, че септичната яма в имота им не е на
нужното отстояние от границата с имота на ответниците и че същата е
изградена незаконно, срещу кучето им; чрез осъществяване на незаконно
видеонаблюдение с камера на имота им и семейството им, която с излъчваната
светлина нарушава и съня им; чрез закани, че ще направят така, че да бъде
съборен втория етаж от жилищната им сграда и др., което обезщетение
претендират в размер по 2500 лв. на всеки от тях или общо 5000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендират за направените по делото разноски.
3
На основание чл. 127, ал. 4 от ГПК представят справка от 04.01.2023г. на
„Банка ДСК“ АД за банкова сметка, открита на името на О. Х. Х., по която да
се извърши плащане на присъдените по делото суми, а именно – IBAN:
*********.
Ответниците - Т. Н. М. и П. М. Н. в срока по чл. 131 от ГПК не
депозират писмен отговор. В хода на делото, двамата ответници,
представлявани по отделно от своите процесуални представители, оспорват
иска.
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ответниците притежават имот в с. К., ул.
„Д.М.“ № **, а ищците са техни съседи, които през 2020 г. са закупили къща с
дворно място на ул. „Д.М.“ № **, видно от нотариален акт – л. 335 от делото.
Не е спорно също така, че през месец май 2021г. ищците предприели действия
по прокопаване на канал за отпадни води от техния имот, който преминава и
пред имота на ответниците.
Във връзка с оплакванията на ищците, по делото са изискани преписки
от Община Карлово и РУ – Карлово. От постъпилата такава от Община
Карлово, съдържаща се на л. 70-149 и приложената в цялост преписка на
Звено „Инспекторат“ при Община Карлово, образувана по жалба вх. № 94-00‐
2866/03.06.2021г. от П. М. Н. се установява, че жалбоподателят твърди, че
съседът му Р. Л. е изкопал канал за отводни води на тротоара, който е
общинска собственост и който канал, преминава по цялата дължина на имота
му с лице към улицата, като по този начин препятства ползването както на
двора, така и на гаража му. Към преписката е приложено писмо изх. № 10-12-
173/04.06.2021 г. от Кмета на кметство с. К., ведно с жалба от Р. Е. Л., в която
се твърди, че същият е получил предварително разрешение от съседите си да
прокара канализация, която да преминава по тротоара пред домовете им. След
като обаче прокопал канала и положил тръбите, съседът му П. Н. ги отринал,
като му казал, че били поставени прекалено плитко, а впоследствие забранил
да се копае пред дома му.
В преписката се съдържат данни за постъпил сигнал на „Зелен телефон“
в РИОСВ – Пловдив, поради което, Директорът на РИОСВ – Пловдив с
нарочно писмо е изпратил до Кмета на Община Карлово сигнал по
компетентност свързан с незаконен канал за отпадни води в с. К., ул. „Д.М.“
№ **.
При извършената проверка е съставен Констативен протокол №
**********/14.06.2021г. на звено „Инспекторат“, с който е констатирано, че Р.
Л. е поставил тръби за улавяне на подпочвени води, които са положени плитко
– на 15-20 см, като след заравянето им ще се образува неравност на тротоара и
същият ще е неизползваем. Предписано на Р. Л. в срок до 29.06.2021г. да
положи канализационните тръби на минимум 60 см. дълбочина и преди да
закрие изкопа да уведоми Община Карлово за повторна проверка и контрол.
На 29.06.2021 г. е съставен Констативен протокол № ********** на
звено „Инспекторат“, в който е отразено, че изкопът в с. К., на ул. „Д.М.“ № 17
е с дълбочина между 40 и 60 см. Тъй като предписанието от предходния
констативен протокол не е било спазено, на Р. Л. е указано в срок до
06.07.2021г. да възстанови тротоарната част в състоянието, в което е била
преди изкопаването.
4
На 08.07.2021 г. е съставен Констативен протокол № ********** на
звено „Инспекторат, в който е посочено, че предписанието, дадено с
Констативен протокол № **********/29.06.2021 г. е изпълнено - тръбите са
извадени, разрушената тротоарна част е възстановена и същият може да се
използва по предназначение.
Жалба с вх. № 94-00-2866(3)/03.06.2021г. е подадена и от Т. Н. М.,
свързана с другите две жалби, подадени от съпруга й – П. М. Н., в която се
твърди, че съгласно предписанията дадени на Р. Л. от Община Карлово,
същият за половин час е зарил канала, но в следствие на изкопните действия,
бордюрите са подкопани и хлътнали навътре към нейния двор. След всеки
дъжд бордюрите пропадат, като пътят се подкопава и разрушава. Моли за
предприемане на действия, тъй като умишлено се поврежда общинска
собственост. С нарочно писмо от Кмета на Община Карлово, Т. М. е
уведомена, че по повод жалбата е извършен оглед и на Кмета на с. К. – С. Ч. е
възложено в срок до 29.10.2021г. да организира и извърши възстановяване на
нарушения участък.
В преписката се съдържа заявление на Т. Н. М. от 15.10.2021г. до Кмета
на Община Карлово, с което уведомява, че съседът й Р. Е. Л. изхвърля
строителни отпадъци на полски път – публична общинска собственост, като
моли извършване на проверка. Във връзка с това, Кмета на Община Карлово е
дал предписание на Р. Е. Л. в едноседмичен срок да премахне складираните
циментови колове и керемиди, които на констатирани при проверка на място.
Жалба с вх. № 94-00-2325/09.05.2022г. е подадена и от Т. Н. М. до Кмета
на Община Карлово, като същата е посочила, че съседите им Р. Л. и О. Х. имат
изградена септична яма, изградена от предишния собственик на имота, но към
момента същите изкопават втора такава, вместо да почистят съществуващата.
Новата яма е на неподходящо място, изградена без цимент и по този начин
водите, които влизат в нея се просмукват в почвата и замърсяват имота на
жалбоподателката. На 19.05.2022 г. е съставен Констативен протокол №
********** на Община Карлово, в който е отразено, че отстоянията са спазени
и са законосъобразни.
Жалба с вх. № 94-00-2907/06.06.2022г. е подадена и от Т. Н. М. до Кмета
на Община Карлово, същата е подала оплакване по повод кучето на съседите
Р. Л. и О. Х.. В отговор на това, видно от Писмо на Кмета на Община Карлово,
Т. М. е уведомена, че на собствениците на кучето е направено предписание
при отглеждането му да спазват изискванията на ЗВМД, ЗЗЖ, Наредба №
39/01.12.2008г. посочено е, че кучето е регистрирано, съгласно чл. 174 от
ЗВМД и е заплатена таксата по чл. 116 от ЗМДТ.
Последвала е от ответниците нова жалба до Кмета на Община Карлово,
вх. № 94-00-2907(3)/15.07.2022г. относно кучето на ищците, като в отговор на
това, видно от Писмо на Кмета на Община Карлово, същите са уведомени, че
на Р. Л. е дадено ново предписание за спазване на чл. 14 и чл. 15 от Наредбата;
Р. Л. и О. Х. са предупредени да регистрират кучето си при предходната
проверка и нарушението е отстранено на 01.06.2022г.
Жалба е подадена от ответниците за невъзможността да изпълнят
указания на Кмета на Община Карлово, доколкото в имота на ищците има
куче, което е разположено на мястото, предмет на изпълнение на
разпореждане от общината във връзка с отвеждане на водите. В отговор на
това, видно от Писмо на Кмета на Община Карлово, същите са уведомени, че
на Р. Л. е указано с Писмо изх. № 10-12-239(1) от 12.07.2022г. да осигури
5
достъп до имота си, в изпълнение на даденото предписание.
Видно от Справка № 6336/2021г. на РП – Пловдив, ТО – Карлово,
преписка № 6336/2021г. е образувана по материали, постъпили от РУ –
Карлово по пр. № 281000-6858/2021г. по молба на П. М. Н., с която е
сигнализирал, че Р. Е. Л. е закупил съседна къща с двор и прокопал канал за
обратна вода по тротоарната ивица, включително – прокопавайки пред имота
му, без проект и издадено разрешение. С постановление от 16.08.2021г., на
основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е отказано образуването на досъдебно
производство.
Видно от Справка № 9205/2021г. на РП – Пловдив, ТО – Карлово,
преписка е образувана по повод жалба на Т. Н. М. до Началника на РУ -
Карлово, с която е сигнализирал, че на 02.08.2021г. около 03.00 ч., съседът й Р.
Е. Л. е нарушил нощната тишина чрез пускане на силна музика, викове и
крясъци. С постановление от 11.10.2021г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от
НПК е отказано образуването на досъдебно производство.
Видно от Справка № 8637/2022г. на РП – Пловдив, ТО – Карлово,
преписка № 8637/2022г. е образувана по жалба на Т. Н. М., която с
постановление от 03.10.2022г., е отказано образуването на досъдебно
производство.
Видно от Справка № 6751/2022г. на РП – Пловдив, ТО – Карлово,
преписка № 6751/2022г. е образувана по жалба на Т. Н. М., която с
постановление от 28.06.2022г., е отказано образуването на досъдебно
производство.
Цитираните преписки са приложени като доказателство по делото, както
и е приета деловодна справка от УИС3 на ПРБ за номерата и движението по
образуваните преписки по жалби свързани с Т. Н. М. и П. М. Н..
Видно от писмо на РУ – Карлово (л.304-307), със същото са приложени
3 бр. фотокопия на съставени от служител на РУ Карлово електронни фишове
за времето от 12.10 часа до 12.40 часа на 07.05.2023г. в с. К., на ул. „Д.М.“,
както следва - Серия GT№ 1949028, Серия GT№ 1949029 и Серия GT№
1949030. И трите броя фишове са за неправилно паркиране по ЗДвП, като с
първият цитиран фиш, касае наложена глоба на Р. Л.. Същите са връчени на
10.05.2023г.
Видно от изискана преписка от Община Карлово (л. 323-344), в същата
се съдържа писмо на Кмета на Община Карлово, с която уведомява че при
направена проверка е констатирано, че на О. Х. Х. и Р. Е. Л. не е издавано
разрешение за строеж във връзка с изграждане на мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура в УПИ ХІ-945, кв. 60 по плана на с. К. с
административен адрес – с. К., ул. „Д.М.“ № **. Посочено е, че няма
учредяване на права на посочените две лица от страна на Община Карлово за
извършване на строителни дейности в обхвата на улица „Д.М.“ в с. К.. От О.
Х. Х. и Р. Е. Л. в общинска администрация Карлово не е постъпвало
уведомление за извършване на ремонтни работи, свързани с изкопаване на
улични и тротоарни настилки. Преписката съдържа сигнали, подадени от П.
М. Н., в отговор на които Кмета на Община Карлово го е уведомил, че е
издадено Удостоверение за търпимост с изх. № 94-00-3462(1)/07.07-2021г.
относно двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-945, кв. 60 по плана
на с. К., с административен адрес – ул. „Д.М.“ № **, по реда на §127 от РЗР
към ЗИД на ЗУТ от Главен архитект на Община Карлово. Този обект не
6
подлежи на премахване и забрана за ползване и в този смисъл няма основание
за прилагане на чл. 225а от ЗУТ.
Във връзка с твърдени от ищците сигнали, изпратени до Д „СП“ -
Карлово, от посочената институция е поискана справка, като видно от
постъпилата такава (л. 345-354) в ОЗД/ДСП – Карлово не са постъпвали
сигнали от П. М. Н.. Такъв е постъпили на 09.0.2023г. от Т. Н. М., приложен в
преписката, касаещ, че съседските деца са оставени на грижите на възрастна
жена, като по отношение на децата съществува риск да направят пожар. При
направената проверка и изисканите обяснения не са констатирани рискови
фактори за децата.
По делото е изискана и приета преписка от Комисия за защита на
личните данни (л.232-259), завършила с Решение № ППН-01-943/2021г. от
03.04.2025г. Съгласно постановеното Решение от Комисията за защита на
личните данни, същата е сезирана с жалба peг. № ППН-01-943/2021г.,
подадена от О. Х., относно обработване на лични данни на физически лица
чрез система за видео-наблюдение от страна Т. М. и П. Н., на адрес: с. К., обл.
Пловдив, ул. „Д.М.“, УПИ Х-944. Посочено е, че жалбоподателката навежда
твърдение за влошени междусъседски отношения с лицата, срещу които е
насочена жалбата. Твърди, че същите са пускали жалби пред различни
институции срещу нея и семейството й по различни поводи. Твърди, че
същите поставили камери за видео-наблюдение, едната от които била така
поставена и разположена, че била насочена към дома им, обхващала част от
двора им. Вечерно време от камерата се включвала светлина, която свети
директно към спалнята им и се вижда, ако не щорите не били плътно
спуснати. Не е сигурна, че видео-наблюдението към тях се осъществя, но
усещането било страшно неприятно. Счита, че с камерата се нарушават
личните й права и тези на семейството й, като се осъществява видео-
наблюдение без нейно разрешение и съгласие.
Комисията е сезирана и с жалба № ППН-01-202/2022 от Р. Е. Л., с
идентичен предмет, насочена отново срещу Т. М. и П. Н.. В жалбата са
наведени идентични твърдения с тези от жалба ППН-01-943/2021, а именно че
посочените лица извършват видео-наблюдение. Твърди се, че са поставени 2
(две) камери, едната от които насочена външната врата, а втората към двора
на жалбоподателя. Твърди се още, че вечер едната камера излъчвала силна
светлина, която осветявала директно в спалнята им, поради което се
принудили да поставят допълнително щори. Това водело до много неприятно
усещане, че се навлиза в личното им пространство и са под постоянно видео-
наблюдение. Жалбоподателят заявява, че се притеснява основно, че през
повечето време съпругата му е сама с децата вкъщи. Заявява още, че не знае
дали това видео-наблюдение се осъществя действително, но усещането било
страшно неприятно.
Жалбоподателите молят за извършване на съответната проверка и при
констатиране на незаконосъобразно извършване на видеонаблюдение да се
предприемат необходимите законови мерки и санкции съгласно ЗЗДД, както и
да се премахнат незаконосъобразно поставените камери.
След изискване и приемане на относимите по случая доказателства и
техния анализ, Комисията не е установило изграждане на система за
видеонаблюдение, в чиито обхват на заснемане да попада имот на
жалбоподателите или вход/подстъп към същия, така че обработените лични
данни чрез твърдялата система да съставляват нарушение на някоя от нормите
7
на законодателството в областта на защита на личните данни. Приела е, че
жалбите са явяват неоснователни, като недоказани и с постановеното решение
е обявила жалба с peг. № ППН-01-943/22.12.2021г., подадена от О. Х., и жалба
с peг. № ППН-01-202/16.03.2022г., подадена от Р. Л., за неоснователни, като
недоказани.
Във връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете
страни. От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се
установява следното:
Свидетелят М. И. А. твърди, че познава страните и имота, доколкото
била съсед от южната страна на същия. Посочва, че ответниците били съседи
на ищците от северната страна на имота им. След като О. и Р. се настанили да
живеят в К., П. ходел рядко в имот си и страните не са имали проблеми.
Конфликтът между П. и Р. възникнал, когато последният поискал да си
прекара отводнителна канализация, доколкото помийната им яма била малка и
не можела да поеме водите, които се стичали от къщата. Поради тази причина
ищците поискали да изнесат водите навън, като другите хора по тази улица,
които са се включили в канализация. Твърди, че ответниците не пожелали да
се включат в канализацията, въпреки че първоначално дали съгласието си - Р.
и О. да прекарат тръби. В момента, в който започнали да копаят, П. и Т.
казали, че не са съгласни да минават тръбите покрай техния имот. Р. бил
извикал багер да копае, но Т. буквално застанала пред кофата на багера и
казала, че няма да позволи повече да се копае. Отводнителна инсталация
минавала покрай имота на П. и Тодорка, като там нямало тротоар, разкопаното
било извън пределите на имота им - на половин метър от границите на имота
към улицата. Твърди, че ответниците имали гараж, който излизал на улицата,
но не го ползвали като гараж и колата им винаги стояла на улицата. Между
страните се появил проблем и по отношение паркирането на колите. По
принцип Р. си спирал колата пред тяхната къща, която обаче се намирала на
възлово место - на кръстовище, което е Т-образно. Когато той си паркира кола
пред техния дом, това не пречи на Т. и П. да стигат с техния имот, но
последните много често викали полиция за неправилно паркиране и
полицаите им правели актове. Твърди, че когато ищците започнали да си
чистят помийната яма, ответниците подали жалба, че се копае, в резултат на
което дошли хора от общината, за да проверят, какво се копа, на колко метра.
Ответниците подали жалба и за кучето на ищците, за да се провери дали
същото е регистрирано. Твърди, че от Р. й е известно, че кучето е
регистрирано, същото било пуснато, но обезопасено, като имало висока
ограда – нещо като клетка, от която не можело да излезе и да влезе в имота на
ответниците. Твърди, че П. е сложил камерите за видео наблюдение, като
едната от тях била буквално на пътя, а другата била на терасата, високо
вдигната. Тези камери били сложени след скандалите с изкопа за канала.
Предната камера, която била към пътя била насочена към имота на О. и Р.. На
същите не им било приятно от това и се оплаквали, защото камерата била
насочена към спалните им и при всяко едно движение, камарата започвала да
свети. Същите са споделяли, че не ги дразнила само светлината, а и факта, че
не знаели какви записи правят камерите. Камерата била насочена към
спалните им и можели да заснемат различни ситуации. Твърди, че в дома на
ищците ходели и други деца, включително и свидетелката с внучето си,
където децата си играели и също се притеснявала от тези камери. Притеснени
от поставената камера, ищците подали жалба до институциите. Твърди, че
всички тези действия от страна на ответниците, подаваните от тях жалби
8
срещу ищците, последните не ги приемали за нормално, били стресирани и
дори на няколко пъти споделили, че били на границата да напуснат имота, да
го продадат, защото това за тях и децата им било голям стрес. Същите си
купили къщата, за да бъдат децата на свободно, има гора, да ходят и свободно
да си играят, но при тези обстоятелства били притеснени. Твърди, че Т. и П.
пред съседи са казвали, че ще спукат жалби и няма да оставят намира ищците.
Кметицата на селото била известена за жалбите, пускани от П. и Т., като
последните са имали спор с нея и дори са я притеснявали в почивния, неделен
ден, за да а занимават с неща, за които Р. и О. не били виновни. Описва
ищците като много спокойни, безконфликтни и човечни хора. За Т. и П.
твърди, че същите имали конфликтни отношения с други хора от селото. В
допълнителен преразпит на свидетелката М. А., същата уточнява, че по
начина, по който Р. си спирал колата - с двете гуми на тротоара, а другите две
на пътя, тя, както и други автомобили спокойно могат да завиват, без маневра.
Твърди, че и боклукчийски камион е минавал, без маневра и завивал по пътя.
Свидетелят И. В. В. твърди, че познава ищците и имота им в с. К.,
доколкото постоянно ги посещавал, имал трудови отношения с Р. и били
приятели. Ответниците не ги познавал лично, само по физиономия. Твърди, че
от разговори с ищците знаел, че същите имали проблеми с П. и Т., защото те
постоянно пускали жалби срещу от тях. За тези жалби знаел и от сина на
кметицата, който е негов приятел. Ответниците пускали жалби за септичната
яма, за кучето, за дърветата, че били много високи, за колите се обаждали на
тел. 112. Два или три пъти идвали от полицията за паркираните коли. Посочва,
че О. и Р. имали две коли, като едната я паркирали на тротоара, точно пред
техния дом, за да я хваща камерата, тъй като била служебната и в нея имало
стълба и инструмента, а другата я паркирали по-настрани. Техните коли не
били паркирани по начин, който да затварят кръстовището. Твърди, че в имота
на П. имало два гаража, които не се ползват по предназначение. На
ответниците колата винаги била паркирана на улицата. Твърди, че страните
имали проблеми и с прекарване на канализацията. Трябвало да се разкопае по
тротоара без да се влиза в имота на П. и Т.. Р. извикал багер, за да изкопае
канализацията, но в последствие комшиите - Т. и П. им забранили.
Първоначално П. бил съгласен да се прекара тази канализацията пред техния
имот, но последствие, когато стигнали пред тяхната къща, той вече не бил
съгласен. О. и Р. били в много добри отношение с всички в селото, за разлика
от ответниците, които имали конфликти с други хора от селото и пускали
жалби срещу тях. Твърди, че едната от камерите на ответниците била
насочена към спалните на ищците, което лично го е констатирал. Тази камера
била монтирана на къщата на Т. и П., насочена към двора на Р. и О.. Твърди, че
лятото, когато били в двора на ищците, на басейна също е виждал тази камера
да е насочена към спалните на ищците. Твърди, че по този начина, на Р. и О.
им се нарушавало личното пространство, същите имали притеснения, защото
камерата гледала към децата им и същата можела да прави снимки. Освен
това, нощно време от камерата влизала светлина в спалнята. Твърди, че Р. и О.
се преместили да живеят в К., но започнали да правят оглед и да търсят друга
къща в селото, заради комшиите. Това било провокирано от пускането на
множество жалби, от които ищците постоянно се притеснявали, постоянно
идвали общински служители да гледат и да проверяват, и накрая нищо не
установявали. По повод тези жалби давали постоянно обяснения в полицията
или в общината. Твърди, че Р. имал две кучета – померан, което е малка порода
и кангал, което е доста голямо и се отглеждало в клетка. От време на време го
9
пускали в двора, извън клетката да се движи свободно. Кучето е голямо и
можело да прескочи съседската оградата, но не го е виждал да го прави.
От показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна се
установява следното:
Свидетелят Б. И. К. твърди, че се познава със страните по делото и с
двете страни били съседи в с. К.. П. си живеел в гр. С., на събота и недела и
през седмицата си ходел в имота си в с. К.. Твърди, че била запозната с
конфликт между страни по повод разкопаването. Същото продължило много
дълго време, като това не била никаква канализация, а всичко било незаконно.
Пред къщите им нямало тротоар, като Р. започнал да разкопава между дувара
и бордюра до улицата. Прокопаването било на ръка, с копачи и с лопати.
Вътре в имотите нямало прокопаване. От това прокопаван бордюрите
изпопадали, накривили се и след това дошли други да ги правят. От това
прокопаване, П. и Д. не можели да влязат в имота си нито от малката врата,
нито от голямата врата, нито от гаража. Тръбите били поставени много
плитко, същите се виждали, поради което П. не можел да минава. Твърди, че
лично казала на Р., че този канал е плитък. Преди Р. да копае, П. си ползвал
гаража да паркира колата си, имал моторче, което можело навсякъде да се
влиза. Твърди, че Р. паркирал колите си на улицата така, че създавал проблеми,
защото другите коли не можели да се вземат завоите на кръстовището.
Твърди, че лично му е казвала на Р. за неправилно паркиране. Това
затруднявало и камионите за сметосъбиране, които минавали близо до нейния
дувар, защото колите на Р. били там и не можели да направят завоя, а на
моменти въобще не можели да минат, за да съберат отпадъците. Твърди, че в
къщата на О. и Р. имало разположени камери, като всяка вечер камерата я
осветявала. Същите имали четири камери - една на ъгъла на къщата, където
било кучето и осветявала нейния дом; другата камера била отпред пред
къщата им, под терасата, за да си гледат колата; третата била зад къщата и
четвърта на входната врата за пътя. Твърди, че Р. и О. въртели тези камери.
Имало е случай, когато била при ответниците на гости, седнали на масата при
П. под асмата и тогава веднага камерата се въртяла и се гледало кой, какво
прави, от което П. и Т. се смущавали. Твърди, че ищците имали куче, което
било много голямо и стояло в клетка, но нощно време го пускали в двора.
Според свидетелката, голямото куче може да прескочи оградата, защото го е
виждала изправено на два крака и с лапичките върху дувара да бута
керемидите на П.. На улицата е виждала Р. почти всеки ден да разхожда
голямото куче без намордник, на каишка.
Свидетелят И. И. К.-Г. твърди, че познава страните по делото, била техен
съсед в с. К.. Преди година, две, Р. и О. започнали разкопаване, което траело
няколко месеца, копаейки тъй наречения канал или канализация. От това
разкопаване, П. и Т. нямали достъп до имота си. Де факто имало едни големи
купчини от пръст, камъни по продължение на имота на П. и Т., откъм улицата.
Каналът бил разкопан от гаража на ответниците по продължение на оградата
до вратата от към улицата, обхващащ главната улица. В прокопаното имало
поставени тръби, които се виждали и нямало как да се влезе. Това създало
много големи неудобства на П. и Т. относно достъпа им до имота, а в
следствие работата от багера, гаражът им бил повреден, като била отчупена
козирката му. Преди прокопаването, П. си е ползвал гаража по
предназначение, но в следствие на прокопаването, той не можел да си го
използва. Твърди, че Р. и О. имали три автомобила. Едната кола била
паркирана пред дома им, на кръстовището, което създавало неудобство за
10
абсолютно всички минаващи по улицата. Другата кола също се е случвало да
бъде паркирана на това кръстовище, а третата я паркирали пред гаража на
свидетелката, а към момента я паркирали след нейния дом по улицата. Начина
по който ищците си паркирали колите създавал проблеми при преминаването
на други автомобили. Същите имали място в имота си, там където заградили
за кучето си, но никога не е виждала да си паркиран колите вътре в двора си.
Твърди, че О. и Р. имали разположени камери на къщата си, като едната
камера била много близко до имота на Т. и п П.. Общо е виждала три камери
вътре в имота им и четвърта - на входната им врата. Винаги, когато се
събирали, камерата, която била до имота на П. била насочена срещу тях.
Когато били там, камерата се завъртвала към имота на П. и Т.. Същите са
споделяли, че изпитвали смущение от тази камерата. Откакто ищците дошли и
си закупили този имот, П. и Т. не били същото семейство, както преди.
Станали сприхави, нервни, изпитвали страх от този тормоз, който се
упражнявал върху тях с камерите, с отношението по повод копаенето на
канала. Твърди, че е виждала куче в имота на Р., което било доста голямо. От
известно време пускали кучето да се разхожда из целия имот, свободно.
Между двата имота на страните имало ограда, която в сравнение големината
на кучето била сравнително ниска и ако кучето поиска, може да я прескочи. За
момента не е прескочило оградата. Посочва, че трайно живеела в гр. С. З., но
от когато баща й починал започнала доста често да ходи и да остава в имота
си в с. К., като е дъщеря на предходната свидетелка на ответниците. Идвала си
почти всеки месец и стояла по една, две седмици, хоум-офис. В имота на П.
имало поставени три камери, като нямало такава, която да е насочена към
имота на Р. и О.. Ответниците, всяка седмица, през седмица посещавали в
имота си в с. К..
При извършена очна ставка между свидетелите А. и К.-Г., по отношение
на зададения въпрос – „по начин, по който е паркирана колата от О. и Р.,
възможно ли е така да се завие от първия път, че да не се прави маневра
независимо кой е шофьора?“, свидетелката К.-Г. отговаря, че доколкото се
касае за Т-образно кръстовище, ако шофьорът иска да завие и да отиде към
дома на П. и на Т. трябва да се завие наляво, като направи маневра, в противен
случай, ако в този участък има изградени тротоари, за да завие, шофьорът би
влязъл в тротоарната площ пред нейния имот. За да не стъпи на тротоара,
трябва да се направи маневра.
Свидетелят А. е на друго становище и твърди, че този завой може да се
вземе без маневра и пристъпване на тротоара. По принцип, бордюрът там бил
много висок, на който колата не може да се качи. При завой обаче, винаги се
навлиза в насрещното движение.
И двете свидетелки твърдят, че на улицата могат да бъдат паркирани
успоредно два автомобила, без да са засегнати тротоарни площи. При завИ.е
наляво, имайки предвид паркираната кола на ищците, завиващият автомобил
трябва да навлезе малко в насрещното платно.
Други доказателства от значение по делото не са представени.
При така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи от правна страна:
Фактическият състав на непозволеното увреждане изисква
кумулативното наличие на следните елементи: деяние (действие или
бездействие), вреда, противоправност на деянието, причинна връзка и вина.
Обстоятелствата, които обуславят деликтната отговорност следва да бъдат
11
установени от ищеца по исковата молба. За да се приеме, че едно деяние -
действие или бездействие е противоправно, необходимо е това деяние да
нарушава предписания правен ред и норми на правно определено поведение.
Не може да се оцени като деликт едно поведение, ако то не съдържа правна
укоримост, явяваща се като следствие на нарушение на конкретна правна
норма.
Вредите, които ищците твърдят, че са претърпели, произтичат от
подавани в периода след 2021г. до датата на исковата молба от ответниците
против тях на множество сигнали до държавни и общински административни
органи, до Прокуратурата на Република България и до органите на МВР,
както и за осъществено неправомерно видео-наблюдение.
Принципно, подавайки сигнали, ответниците упражняват свое
субективно право, а именно – правото да се обърне към компетентните органи
и да изложи обстоятелства, които са му известни за извършване на проверка за
извършено престъпление или друго закононарушение. В случая, от
свидетелските показания и приетите писмени доказателства се установи, че от
Община Карлово не е издавано разрешение за строеж на ищците във връзка с
изграждане на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура в УПИ
ХІ-945, кв. 60 по плана на с. К. с административен адрес – с. К., ул. „Д.М.“ №
**, за което обстоятелство твърдят и свидетелите, осигурени от ответниците.
Т.е. извършваната от ищците дейност по изграждане на канализация е
неправомерна и именно поради тази причина ответниците са подали жалби.
Носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го
упражни или въобще да не го упражни. Упражняването на материално и
процесуално право поначало е правомерно. То е противоправно, ако се
установи злоупотреба с права. Злоупотребата с право е противоправна и тя е
налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени
права и законни интереси на други (чл. 57, ал. 2 от Конституцията), но също и
в противоречие с интересите на обществото (чл. 8, ал. 2 от ЗЗД).
Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е
деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване
на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в
тежест на пострадалия (в случая в тежест на ищците), която по делото обаче не
се доказа. И при злоупотребата с право, вината на дееца се предполага до
доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното
отношение на дееца към деянието (както в наказателното право), а неполагане
на дължимата (от добрия стопанин или добрия търговец) грижа. В този
смисъл е Решение № 758 от 11.02.2011г. по гр.д. № 1243/2009г., ВКС, IV г.о.
Доколкото гражданите имат право да се обръщат към надлежните
органи и да излагат обстоятелства, които са им известни, ответниците се
приемат за добросъвестни и когато посочените от тях обстоятелства не бъдат
установени по делото пред надлежните органи. Следователно във всички
случаи искането за защитата на накърнени права представлява една
правомерна дейност, а за да се породи отговорността за обезщетяване на
вреди, в хипотезата на чл. 45 от ЗЗД, е необходимо да се установи виновно
противоправно поведение на причинителя на вредата. Единствено в
хипотезата на злоупотреба с право (т.е. противоправно поведение) може да се
говори за неправомерно действие. Въпросът за злоупотребата с право в
случаите на упражняването на признати от закона права е бил предмет на
разглеждане в редица решения на ВКС, в т. ч. – Решение № 45 от 18.05.2010г.
по т.д. № 532/2009г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 245 от 05.11.2014г. по гр.д.
12
№ 1734/2013г. на ВКС, ІІІ ГО; Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д. №
1149/2010г., Решение № 67 от 03.04.2014г. по гр.д. № 2944/2013г., Решение №
189 от 20.06.2014г. по гр.д. № 5193/2013г., трите постановени по описа на
ВКС, ІV ГО.
Във всички решения ВКС последователно приема, че когато лицето
добросъвестно упражнява признати му от закона права, действията му са
правомерни, независимо от това, че впоследствие претенцията му се е оказала
неоснователна. Тези действия може да се считат за неправомерни и да
ангажират отговорността на лицето за причинени вреди само ако е налице
злоупотреба с право. За да се установи неправомерността на извършените от
лицето действия, трябва се установи извършената от ответника злоупотреба с
право. Злоупотребата с право е условие за неправомерност на извършените от
лицето действия във връзка с упражняване на признатите му от закона права,
т.е. същата е относима към неправомерността, а не към вината. Такава
злоупотреба ще е налице само ако се установи непротиворечиво, че жалбата
(сигналът) не са отправени с цел обстоятелствата да бъдат проверени и да
бъдат взети необходимите мерки, а когато жалбоподателят знае, че
обстоятелствата са неверни и подава жалба (сигнал), за да навреди другиму
или за да накърни друг обществен интерес. Доказването на
недобросъвестното упражняване на законно признато право във всеки
конкретен случай е в тежест на пострадалия - ищец в производството, по
правилата на чл. 154 от ГПК. В този смисъл е Решение № 53 от 04.04.2018г. по
гр.д. № 1913/2017г. на ВКС, ІІІ ГО.
В случая, извод за осъществена от страна на ответниците злоупотреба с
права не би могла мотивирано да се формира въз основа на ангажираните по
делото доказателства, в т.ч. не може да се изведе на база на обстоятелството,
че след като по сигнали на ответниците са били извършвани проверки,
последните отново са подавали такива, нито въз основа на броя на тези
сигнали/жалби. Установи се, че повечето от сигналите, подадени в Общината
или в РУ – Карлово завършват с проверка, установяваща закононарушение от
страна на ищците. В тази връзка от ангажираните писмени доказателства се
установи, че Община Карлово е дала предписания на ищците във връзка със
констатирани нарушения по сигнал на ответниците. Също така, служители на
РУ – Карлово са съставили фишове за неправилно паркиране на автомобили
пред домовете на страните, също по сигнал на ответниците. Макар и в част от
подадените сигнали/жалби от ответниците, сочените от тях обстоятелства да
не са установени, то няма доказателства, че сигналите не са отправени с цел –
тормоз, а на против – същите са целели обстоятелствата да бъдат проверени и
да бъдат взети необходимите мерки. Ищците не са доказали наличие на
умисъл у ответниците – предварително знание, че твърдените факти в
подадените сигнали са неверни.
Неоснователно е недоказано се явява и твърдението на ищците за
незаконно видео-наблюдение от камерата на ответниците. В тази връзка,
видно от влязло в сила решение на КЗЛД, административния орган не е
установил изграждане на система за видеонаблюдение, в чиито обхват на
заснемане да попада имот на жалбоподателите (ищците) или вход/подстъп към
същия, така че обработените лични данни чрез твърдялата система да
съставляват нарушение на някоя от нормите на законодателството в областта
на защита на личните данни.
С оглед изложеното, съдът намира, че не следва да ангажира
13
отговорността на ответниците и исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат ответниците.
Ответникът Т. Н. М. е сторила разноски от 1100 лв. за адвокатски хонорар, а
ответникът П. М. Н. е сторил такива в размер на 1000.00 лева. Постъпило е
възражение от ищците по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, претендирано от ответниците.
Съдът намира следното по отношение възражение за прекомерност:
Ответниците своевременно са заявили искане за присъждане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 1000
лв. по договор за правна защита от 15.02.2023г. сключен с П. М. Н. и за сумата
от 1100 лева по договор за правна защита от 31.01.2023г. сключен с Т. Н. М., за
което са представени списъци по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че настоящият казуса не се отличава с фактическа и
правна сложност на спора. Налице е многобройна съдебна практика по сходни
казуси. По делото се е наложило събиране само на гласни доказателства чрез
разпит на свидетели и изискване на писмени доказателства - преписки от
Община Карлово, РУ – Карлово и РП – Пловдив, ТО – Карлово, които
своевременно са били представени и ангажирани. Забавянето на съдебното
производството във времето е поради обстоятелството, касаещо приключване
на висащо административно производство пред КЗЛД, доколкото
постановеното решение от административния орган е относимо и необходимо
по настоящия спор. Това е наложило нееднократно отлагане на делото, с цел –
предоставяне на постановено от КЗЛД решение, като административни орган
изрично с писмо е уведомил съда, че се извършват
административнопроизводствени действия по установяване на фактическата
обстановка, които продължават във времето.
Ето защо, доколкото е налице прекомерност в заплатеното
възнаграждение, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора,
на всеки от ответниците съдът следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от по 550 лв., изчислена съобразно нормата на чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от О. Х. Х. с ЕГН ********** и Р. Е. Л. с ЕГН
**********, двамата с настоящ адрес: с. К., община Карлово, ул. „Д.М.“ № **
против Т. Н. М. с ЕГН ********** и П. М. Н. с ЕГН **********, двамата от с.
К., община Карлово, ул. „Д.М.“ № ** искове, с правно основание чл. 45 от ЗЗД
и чл. 52 от ЗЗД, за осъждането на ответниците да заплатят на ищците
обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди - душевни болки и
страдания, вследствие на нанесен им психически и емоционален тормоз от
неоснователни действия, подробно описани в исковата молба, а именно:
необоснована конфронтация и пречки за включването на имота им в
канализационната мрежа на селото; множество неоснователни и
тенденциозни жалби до различни органи и инстанции - че на рожден ден на
едно от децата им музиката била силна, че до имота им имало складирани
някакви отпадъци, които останали от предишния собственик, че си паркират
14
неправилно автомобилите, че септичната яма в имота им не е на нужното
отстояние от границата с имота на ответниците и че същата е изградена
незаконно, срещу кучето им; чрез осъществяване на незаконно
видеонаблюдение с камера на имота им и семейството им, която с излъчваната
светлина нарушава и съня им; чрез закани, че ще направят така, че да бъде
съборен втория етаж от жилищната им сграда и др., което обезщетение
претендират в размер по 2500 лв. на всеки от тях или общо 5000 лв., ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, О. Х. Х. с ЕГН **********
и Р. Е. Л. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: с. К., община Карлово,
ул. „Д.М.“ № *** да заплатят на Т. Н. М. от с. К., община Карлово, ул. „Д.М.“
№ ** с ЕГН ********** сумата от 550.00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, О. Х. Х. с ЕГН **********
и Р. Е. Л. с ЕГН **********, двамата с настоящ адрес: с. К., община Карлово,
ул. „Д.М.“ № ** да заплатят на П. М. Н. от с. К., община Карлово, ул. „Д.М.“
№ *** с ЕГН ********** сумата от 550.00 лева, представляваща направени по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на
препис на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
Сн.Д.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
15