Решение по дело №101/2022 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 62
Дата: 11 август 2022 г.
Съдия: Светослав Иванов Иванов
Дело: 20224150200101
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 юни 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 62
гр. Свищов, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. И.
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. И. Административно
наказателно дело № 20224150200101 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. М. С., ЕГН: **********, с. *, срещу
Наказателно постановление (НП) № 22-0352-000289/13.05.2022 г. на
Началника на РУ на МВР – гр. Свищов, с което за това, че на 24.11.2021 г.
в сл. **“ в посока от с. В към с. А като водач на л. а. „Ауди 80“ с рег. № ***,
собственост на М.Г.Т. от гр. Велико Търново, при подаден сигнал за спиране
от униформен полицейски служител със „стоп палка“, образец „С.8“, на
осветено от улично осветление пътно платно не е спрял посочено място от
служителя, а е ускорил рязко скоростта си в посока към ул. „****“ –
нарушение по чл. 103 ЗДвП, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4
ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на
петдесет лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един
месец. – Срещу НП е постановление е подадена бланкетна въззивна жалба от
С.С.. Той моли Свищовския районен съд (СвРС) да постанови решение, с
което да отмени НП изцяло. – Наказващият орган (НО) не взема становище по
жалбата, не се явява в о. с. з., не изпраща представител.

СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за
това страна, и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана
по същество, жалбата е неоснователна.

По фактите:
На 24. срещу 25. м. ноември 2021 г. младшият инспектор ИВ. АНДР.
ИВ., служител на РУ – гр. Свищов, и младши инспектор К.А., по това време
полицай в ЗЖУ – гр. Русе, сектор Горна Оряховица, се намирали на центъра
на с. А, на главния път, който минава през селото – ул. „****“, като екип по
специализирана полицейска операция за осигуряване на охрана на
1
обществения ред в малките и слабо населени места в общ. Свищов. Мястото
било осветено от уличното пътно осветление.
На 24.11.2021 г. около 23:10 ч. в с. А на ул. „Двадесет и осма“
жалбоподателят С. М. С. е управлявал МПС „Ауди 80“, рег. № ***, в посоката
от с. В към центъра на с. А. Предвижвайки се, жалбоподателят С. се
приближавал към св. И. и св. А.. След това те го възприели на около 40-45 м.
пред тях, а св. И. подал сигнал със „стоп палка“, образец „С.8“, и фенер към
жалбоподателя, като му указал и къде да спре. В този момент С. се намирали
на около 20-25 м. от И. и А.. Макар и да възприел подадените му сигнали,
разминавайки се с органите на реда на разстояние от около 5 м., С. М. С. не
спрял л. а., но ускорил скоростта си, предвижвайки се наляво към ул. „****“ в
посока към с. А.
С.С. бил последван от служебен автомобил на МВР с рег. № *****,
марка „Great Wall“, в който били ИВ. АНДР. ИВ. и К.А.. След известно време
С. спрял пред жилище, в близост до кръстовище на ул. „****“ № 17.
Служителите на реда спрели пред него служебния им автомобил, слезли от
него и го наобиколил. В този момент С. М. С., който все още бил в
управлявания от него л. а., се преместил от седалката на шофьора на предната
дясна седалка и излязъл от нея, тъй като лявата предна врата на л. а. била
деформирана и не можела да се отваря.

За всичко това бил съставен АУАН Серия GA Акт № 302843 от
25.11.2021 г. от М. АНГ. Б., който бил подписан от свидетелите ИВ. АНДР.
ИВ. и КР. ХР. АНГ.. Понеже С.С. е отказал да подпише констативният
административен акт, отказът му е засвидетелстван от Д.К. Д.. На 25.11.2021
г. било образувано ДП № 421/2021 г. по описа на РУ – гр. Свищов за това, че
на 24.11.2021 г. в 23:20 ч. в с. А неизвестен извършител за престъпление по
чл. 270, ал. 1 НК. ДП обаче било прекратено с постановление за това от
10.05.2022 г. на ТО – гр. Свищов към ВТРП на основание чл. 199 и чл. 243, ал.
1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. След това с НП № 22-0352-
000289/13.05.2022 г. на Началник РУ – гр. Свищов на С.С. било наложено
наказание глоба в размер на 50 лв. и лишаване от право да управлява МПС в
срок от 1 м. на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП за нарушение по чл. 103
ЗДвП. Недоволен от НП, С. е подал въззивна жалба срещу него, по повод на
която е образувано настоящето производство пред СвРС.

Така възприетата фактическа обстановка се установява от
съвкупния анализ на всички доказателства и доказателствени средства
по делото: НП № 22-0352-000289/13.05.2022 г. на Началник РУ – гр. Свищов
към ОД на МВР – гр. Велико Търново; Постановление за прекратяване на
досъдебно производство от 10.05.2022 г. на ТО – гр. Свищов към ВТРП;
АУАН Серия GA Акт № 302843 от 25.11.2021 г.; Справка за нарушител/водач
на С. М. С.; Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР; копие на ДП №
421/2021г. по описа на РУ МВР – гр. Свищов. Доказателствената съвкупност е
еднопосочна и непротиворечива, поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК,
във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо съдът да излага подробен анализ на
отделните доказателства и доказателствени средства.

По правото:
2
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по
същество (чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността
на обжалвания акт: дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закон от наказващия орган (НО), и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84
ЗАНН). В изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107,
ал. 2 и чл. 313-314 НПК, във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН). Налице е и редовна
процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 2
ЗАНН; НП също му е връчено надлежно: чл. 58, ал. 1 ЗАНН. И в АУАН, и в
НП се съдържат описания на всички обстоятелства относно съставомерните
признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее СвРС намира,
че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП е законосъобразно и от материално-правна гл. т.

Съдът намира за установено, че на а 24.11.2021 г. около 23:10 ч. в с. А,
като управлявал МПС „Ауди 80“, рег. № ***, в посоката от с. В към центъра
на с. А, жалбоподателят С. М. С. възприел подадения му от мл. инспектор
ИВ. АНДР. ИВ., служител на РУ – гр. Свищов, сигнал със „стоп палка“,
образец „С.8“, и фенер на жалбоподателя, указвайки му къде да спре, но
въпреки това не спрял, а ускорил скоростта си на движение, като продължил
наляво към ул. „****“ в посока към с. А. По този начин С. М. С. е осъществил
от обективна страна съставът на чл. 103 ЗДвП: „При подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да
изпълнява неговите указания.“
От субективна страна С. М. С. е действал виновно при форма вината
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 in fine НК: Деецът е знаел, че
подаденият сигнал за спиране от контролните органи са задължителни за него
като водач на МПС и го обвързват да спре плавно на посоченото от
представителя на службата за контрол място (чл. 103 ЗДвП). Въпреки това,
макар и да е могъл да спре, С. е решил да продължил движението си, като
дори ускорил скоростта на движение. Ето защо съдът приема, че деецът е
знаел, че действа противоправно, и независимо от това е искал да не изпълни
сигнала за спиране на представителя на МВР – мл. инспектор И.И..
Изводите на съда относно обективна и субективна страна на деянието се
налагат преди всичко от разпита на свидетелите очевидци – И.И. и К.А., но и
въобще от останалия доказателствен материал по делото, който бе обсъден
по-горе при мотивирането на фактическите констатации на съда.

По наказанието:
За нарушение по чл. 103 ЗДвП законодателят е предвидил кумулативни
наказания в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП: лишаване от право да управлява МПС за
срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. НО е определил двете
наказания към техния минимум. СвРС приема, че така определените
наказанията са несправедливи. Това е така, защото, от една страна, отсъстват
смекчаващи отговорността обстоятелства; от друга страна, е налице едно
3
отегчаващо отговорността обстоятелство: Жалбоподателят, видно от
справката му за нарушения, е лице, което е било санкционирано за множество
нарушения по ЗДвП. Това показва, че у него е налице трайно изградено
чувство за незачитане на правилата за движение по пътищата. Затова би
трябвало да му се определят по-тежки наказания с цел да се превъзпита по
смисъла на чл. 36, ал. 1 НК. Така или иначе, понеже по арг. от противното чл.
63, ал. 2, т. 4, във вр. с ал. 7, т. 2 ЗАНН въззивният съд не разполага с
правомощие да влоши положението на жалбоподателя, то НП следва да бъде
потвърдено в тази му част.

Въззивният съд намира, че не са налице факти за квалифицирането на
административното нарушение нито като маловажен на случая (чл. 28 ЗАНН).
По делото не се установяват особени обстоятелства, които да отличава
конкретното деяние от общите случаи на нарушение по чл. 140, ал. 1, изр. 1
ЗДвП, нито такива, които да не са били съобразени от законодателя при
определянето на съответното административно нарушение (чл. 56 НК). Макар
и обществената опасност на деянието да не е висока, обществената опасност
на нарушителя, който е било няколкократно наказван за нарушения по ЗДвП,
се явява дори пречка за приложението на института по чл. 28 ЗАНН. Съдът
счита, че целите на административното наказание по смисъла на чл. 12 ЗАНН
не биха могли да се постигнат в необходимата степен само с предупреждение,
каквато е визираната възможност по чл. 28 ЗАНН.

С оглед на съвпадащите крайни извод на СвРС и НО издаденото
НП се явява законосъобразно и обосновано, което следва да бъде
потвърдено, а подадената жалба – оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН,
Свищовският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното Наказателно постановление № 22-
0352-000289/13.05.2022 г. на Началника на РУ на МВР – гр. Свищов , с
което за това, че на 24.11.2021 г. в с. **“ в посока от с. В към с. А като водач
на л. а. „Ауди 80“ с рег. № ***, собственост на М.Г.Т. от гр. Велико Търново,
при подаден сигнал за спиране от униформен полицейски служител със „стоп
палка“, образец „С.8“, на осветено от улично осветление пътно платно, С. М.
С., ЕГН: **********, с. *, не е спрял посочено място от служителя, а е
ускорил рязко скоростта си в посока към ул. „****“ – нарушение по чл. 103
ЗДвП, поради което на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП са му наложени
административни наказания „глоба“ в размер на петдесет лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от един месец, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на
страните, че е изготвено, за което да им се връчи препис от него.
4
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5