№ 1475
гр. Велико Търново, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело №
20254110100511 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Д. Н. Й., в която се излагат твъредния, че
на **.**.****г. около **:** часа докато е преминавала покрай имота на ответника, намиращ
се в с. ***, общ. ***, ул. „***” №30, е нападната от намиращо се в него голямо куче със
светлокафява козина, което я ухапало в областта на лявото бедро и я съборило на земята.
Изтъква се, че от нападението на животното, ищецът претърпял болки и страдания като
започнал да изпитва тревожност и уплаха, придружени с нарушение на съня, които трайно
са променили начина му на живот. Поради изложеното се отправя искане до съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетения за
причинените неимуществени вреди в размер на 2000 лв., както и направените по делото
разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва предявения иск.
Навеждат се доводи, че нито е собственик на животното, нито упражнява надзор над него.
Изтъква, че кучето е безстопанствено и за него грижи полагат жители на селото. Поради
изложеното отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 50 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На **.**.****г. около **:** часа ищецът преминавал по ул. „***” в с. ***, общ. ***, на която
се намирала и къщата на отвеника. На тревната площ на улицата свободно се разхождало
1
голямо куче със светлокафява козина и с поставен нашийник, за което от година трайни
грижи полагали Ч. А. и неговата съпруга, изразяващи се предоставяне на храна, подслон и
дресиране. Животното породило чувство на страх в Д. Й.. При приближаването си към него
тя започнал да пляска с ръце, за да го уплаши, но кучето се насочило към нея, ухапало я в
областта на лявото бедро и я съборило на земята, при което тя се ударила по лицето. След
инцидента ищецът е прегледан от съдебен лекар, който установил кръвонасядания по лицето
и разкъсно-контузни рани по лявото бедро, довели до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. От преживения стрес при нападението на животното, Д. Й. започнала да
изпитва тревожност и страх от кучета, поради което потърсила психологическа помощ.
Ищецът получил информация от жители на селото, че нападналото го животно се отглежда
от ответника и непосредствено след инцидента посетил дома му, за да постигане
споразумение за плащане на обезщетение за претърпените вреди. При посещението Д. Й.
констатирала, че процесното куче се разхожда свободно в двора на къщата на Ч. АА. и го
снимала с телефона си.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
На основание чл. 50 от ЗЗД, отговорност за причинените вреди следва да носят
собствениците на животните или лицата, под чиито надзор те се намират. При животните, за
които не съществува публичен регистър, установяващ правото на собственост и сделките с
тях, за правото на собственост следва да се съди по упражняваното владение. Въз основа на
същото, обаче може да бъде преценено и упражняването на надзор. Поради изложеното и
предвид обективния характер на отговорността, за да се уважи иск по чл. 50 от ЗЗД е
достатъчно да бъдат доказани фактът на увреждане от животното и че ответникът владее
последното. Ответникът може да се освободи от тази отговорност ако докаже, че са налице
факти, изключващи правото му на собственост. В случай, че ответникът докаже тези факти,
но осъществява владение върху животното, за да се освободи от отговорност, той трябва да
установи и това, че не упражнява надзор. Между страните не са спорни обстоятелствата, че
ищецът е нападнат от куче, в резултат на което е претърпял увреждания на физическото и
психическото си здраве. Спорният въпрос е относно статута на животното - дали към
момента на увреждането е било безстопанствено или собственост или под надзор на
ответника. По делото липсват доказателства, че животното, което е ухапало ищеца трайно и
безнадзорно е обитавало района на селото, където е станал инцидентът, а оттам и за
безстопанствения му статут по смисъла на § 1, т. 1 от Наредба №4 от 01.02.2021г. за
прилагане на Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените
кучета на територията на Република България и за процедурите по нейното изпълнение,
механизма на финансиране и отчетност. Липсват и данни за маркиране на животното по
смисъла на чл. 47, ал. 3 от от Закона за защита на животните. В случая не става въпрос за
куче, което е родено като безстопанствено или впоследствие е придобило такъв статут в
резултат от загубване или изоставяне от собствениците или не обитава дом, стопанство или
специално определено за него място, а за животно намиращо се под надзора на ответника и
на членове на семейството му, трайно пребиваващо в и около дома му, за което се полагат
2
грижи, извън обичайните – системно предоставяне на храна, подслон и дресиране.
Поведението на ответника спрямо животното манифестира специфично субективно
отношение към него, което може да се приравни на владение и от което може да се изведе
извод за това, че кучето или е негова собственост или се намира под негов надзор.
Ирелевантни са субективните възприятията на част от свидетелите, че животното е
безстопанствено, след като по делото са събрани доказателства, които безспорно
обосновават обратния извод. От изложеното се установяват елементите от фактическия
състав обосноваващи отговорност на ответника по чл. 50 от ЗЗД, поради което предявеният
иск е доказан по основание. От нападението на животното, ищецът е претърпял твърдените
неимуществени вреди, изразаващи се в леки телесни повреди както и психологическа
травма, които са нарушили обичайния му начин на живот за период от една година и са
предизвикали силни и продължителни болки. При това положение, съдът след като съобрази
характера и интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които са
извършени, продължителността на оздравителния период и отражението им върху начина на
живот на увреденото лице, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че претендираното
обезщетение в размер на 2000 лв. е справедливо и исковата претенция следва да бъде изцяло
уважена. Ответникът не е направил възражение за съпричиняване, поради което не следва да
се подлага на анализ обстоятелството дали с поведението си ищецът е провокирал
агресивното поведение на животното.
При този изход на делото претенцията на ответника за присъждане на разноски е
неоснователна като на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, той следва да заплати на ищеца
сумата от 720 лв., представляващи разноски за свидетел, за държавна такса и адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Ч. Д. А. с ЕГН: ********** от с. ***, общ. ***, ул. „***” №30, на основание чл. 50
от ЗЗД, да заплати на Д. Н. Й. с ЕГН: ********** от гр. ***, ул. „***” №***, по сметка с
IBAN: ********************** в „Общинска банка” АД, сумата от 2000 лв. /две хиляди
лева/ - обезщетение за причинени неимуществени вреди от ухапване от куче, настъпило на
**.**.****г. около **:** часа в района на ул. „***”, намираща се в с. ***, общ. ***, като и
сумата от 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/, представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3