№ 234
гр. Русе, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500458 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
М. Н. К. е обжалвала Решение №260330/12.04.2021г. на Русенския
районен съд, постановено по гр.д.№ 1741/2020г., с което е отхвърлен
предявеният от нея против Д. Б. К. иск по 108 от ЗС. Излага доводи за
неправилност на решението, поради необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон. Иска отмяна на обжалвания съдебен акт и
постановяване на нов, с който предявеният иск бъде уважен.
Въззиваемият изразява становище, че жалбата е неоснователна, иска
първоинстанционният съдебен акт да бъде потвърден.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд приема
следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от М. Н. К. против
Д. Б. К. иск по чл. 108 от ЗС –да се признае за установено по отношение на
ответника, че тя е собственик на процесния недвижим имот и се осъди
1
ответникът да й предаде владението.
От фактическа страна по делото е установено следното :
С нотариален акт № 108, том II, рег.№ 2531, нот.дело № 189/25.06.2002г.
на нотариус № *** с район на действие РРС, майката на ищцата й дарила
собствения си недвижим имот / етаж от къща с прилежащи сервизни
помещения, в гр.Русе, ул.”***, а именно: 184,5/369 кв.м идеални части от
дворно място, цялото от 369 кв.м по нотариален акт, а по скица 371 кв.м,
представляващо имот № *** по плана на гр.Русе, при граници: улица, имот №
***, заедно с жилище, представляващо целия втори етаж на построената в
същото дворно място жилищна сграда, състояща се от стая, преходен хол,
кухня, баня-клозет, входно антре и балкон, с площ от 71.22 кв.м., заедно с
избено помещение № 1 с площ 16.5 кв.м и избено помещение № 2 с площ 11.9
кв.м, таванско помещение № 2, както и хол със стая в тавана / съгл. скица по
гр.дело № 49/1967г. по описа на РРС/, заедно с ½ идеална част от общия
вътрешен двор и стълбищата към мазата и тавана от общите части на сградата
по чл.38 от ЗС и подобренията в дворното място.
По силата на съдебна делба, извършена със съдебно решение №
176/24.06.1967г. по гр.дело № 49/1967г. по описа на Русенския народен съд,
имотът бил поделен между наследодателите на ищцата и КНП който получил
собствеността на първия жилищен етаж, заедно с избено помещение № 3 по
скицата и таванско помещение № 1 по скицата, кухненско помещение в
тавана, ведно с ½ и. част от двора – парцел II на квартал 305 по плана на
гр.Русе.
Съгласно констативен нотариален акт № 134, том V, нот.дело №
2243/1977г. на нотариус при РРС, КНП бил признат за собственик на едно
жилище на първия /партерния/ етаж от двуетажна къща, намираща се в
гр.Русе, по ул.“***, състояща се от стая, кухня, хол, антре, коридор и клозет
/вътрешен/, с подстълбищното помещение на партера, с избеното помещение
под кухнята /източната страна/, с два входа от към двора и ½ ид. част от
общия вътрешен вход и стълбищата към мазата и тавана и от общите части на
сградата, както и на таванска стая с обособено таванско помещение, преходна
към последното и на ½ идеална част от цялото място на имота /застроено и
незастроено/, възлизащо общо на 369 кв.м, който общ имот съставлява
планоснимачен ***
С нотариален акт № 158, том ХХХII, нот.дело № 9033/06.12.1993г. на
нотариус при РРС, този имот бил прехвърлен срещу задължение за издръжка
и гледане от КНП на сина му ВКП. Последният и съпругата му ЛИГ с
нотариален акт № 14, том I, рег.№ 65, нот.дело № 14/14.03.2000г. на нотариус
№ *** при РРС, прехвърлили на ответника притежавания от тях имот: ½
идеална част от дворно място от 369 кв.м, заедно с жилище, представляващо
първи /партерен/ етаж от двуетажна къща, състоящо се от стая, кухня, хол,
антре, коридор и клозет, с подстълбищно помещение на партера, заедно с
избено помещение под кухнята – източна страна, с два входа откъм двора,
2
заедно с ½ идеална част от общия вътрешен вход и стълбищата към мазата и
тавана и от общите части на сградата по чл.38 от ЗС, както и обособено
таванско помещение, преходно към последното.
Притежавания от ищцата имот тя декларирала в Община Русе, Дирекция
„Местни данъци и такси” и заплащала местен данък, считано от
придобиването на имота през 2002г. и до момента. Ищцата живеела в
чужбина и не обитавала имота.От своя близка узнала, че ответникът е завзел
нейното избено помещение № 2, което ползва.
На 18.06.2003г. чрез пълномощник ищцата подала тъжба в Русенската
районно прокуратура, че ответникът извършва самоуправни действия в
имота, вкл. и разбил избеното й помещение, откъдето изнесъл вещите й, и
ползвал помещението. С Постановление от 01.09.2003г. на прокурор при РРП
било отказано образуване на досъдебно производство по преписката – вх.№
1856/2003г., тъй като ответникът възстановил първоначалното фактическо
положение - след като бил предупреден, че извършва самоуправни действия,
той преустановил ползването на избено помещение № 2.
По тъжба на ищцата за извършени от К. през есента на 2012г.
самоуправни действия в имота й била извършена проверка по преписка вх.№
4032/2012г. по описа на РРП и с Постановление от 16.12.2012г. бил
постановен отказ да се образува досъдебно производство поради това, че К.
възстановил първоначалното фактическо положение.
С нотариална покана, получена на 16.09.2019г., ищцата поканила
ответника в двуседмичен срок да й предаде доброволно ключа от избено
помещение № 2, което той неправомерно бил завзел.
С нотариално предизвестие ответникът уведомил ищцата, че счита ,че с
придобиване на имота е бил въведен във владение от праводателите си в
избено помещение № 2, което владее от 2000г. и до момента, и в което бил
извършил подобрения.
При тази правилно установена фактическа обстановка направените от
районния съд изводи за неоснователност на претенцията са необосновани.
Правилно районният съд е заключил, че по силата на съдебна делба,
извършена със съдебно решение № 176/24.06.1967г. по гр.дело № 49/1967г. по
описа на Русенски народен съд, имотът по ул.”*** в гр.Русе и
съществуващите в него 3 избени помещения са били поделени между
наследодателите на ищцата и КП, който получил собствеността на първия
жилищен етаж, заедно с избено помещение № 3 по скицата, неразделна част
от решението, и таванско помещение № 1 по скицата, кухненско помещение в
тавана, ведно с ½ идеална част от двора – парцел II на квартал 305 по плана на
гр.Русе, а наследодателите на ищцата придобили в дял избени помещения №
1 и № 2. Към решението по делбата е изготвена скица /л.14 от делото/, от
която са видни съществуващите 3 избени помещения в поделения недвижим
имот, тяхното разположение и квадратура.
3
Т.е. със сила на присъдено нещо било признато, че наследодателите на
ищцата са собственици на избено помещение № 2, чиято собственост
придобила впоследствие и тя – с извършеното с нотариален акт № 108, том II,
рег.№ 2531, нот.дело № 189/25.06.2002г. на нотариус № *** при РРС дарение.
Ето защо не е възможно твърдяното от ответника прехвърляне от
неговите наследодатели на собствеността на това избено помещение - №2,
тъй като никой не може да прехвърли повече права отколкото притежава.
Изложеното сочи, както е приел и първоинстанционният съд, че ищцата
е доказала, че е собственик на процесното избено помещение Видно от
писмените доказателства по делото – нейни тъжби до Прокуратурата и
извършвани проверки по тях, през 2003г. и 2012г., и нотариалната й покана
до ответника през 2019г., последният владее процесното помещение и
препятства достъпа й до него. Въззивната инстанция намира за доказано и
наличието на третата предпоставка за ревандикация по чл.108 от ЗС - че
ответникът владее процесното помещение без основание.
Възражението на ответника, че придобил собствеността върху спорното
избено помещение № 2 по давност, е неоснователно. От една страна, защото,
съгласно съдебната практика, избено помещение /мазето/ няма самостоятелен
статут, тъй като то по общото правило е прилежаща част от жилищен,
търговски или друг обект и поради това е изключено от гражданския оборот в
общата хипотеза, както и другите несамостоятелни части на недвижимите
имоти и съгласно чл.98 от ЗС принадлежността следва главната вещ.
Сочените от първата инстанция съдебни решения, допускащи изключение в
съдебната практика /Решение № 81/04.04.2014г. по дело № 5556/2013г. на
ВКС, I г.о.; Решение № 87/26.05.2017г. по гр.д.№ 3595/2016г. на ВКС, I г.о.;
Решение № 1266/07.07.1995г. по гр.дело № 1439/1994г. на ВС, IV г.о.;
решение № 1368/03.12.2008г. по г.д.№ 4834/2007г. на ВКС, IV г.о./ са
неотносими към настоящия казус, тъй като в случая не се касае за притежаван
от ответника самостоятелен обект – жилище, без избено помещение.
От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа
експертиза, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2007г. на изпълнителния
директор на АК в сграда с идентификатор *** построена в Дворно място по
ул.“***, цялото от 369 кв.м, има два самостоятелни обекта - първият
собственост на ищцата заедно с избени помещения № 1 и № 2, а вторият - на
ответника, заедно с избено помещение № 3. Възражението на ищцата, че
двете избени помещения, които притежава, обслужват две самостоятелни
жилища – на втори жилищен етаж и на обособен мансарден апартамент,
нямат отношение към казуса, доколкото е безспорно, че с придобиването на
собствеността на жилище на етаж втори тя е придобила и собствеността на
две избени помещения, вкл. №2.
Изводът, че след като ищцата има само едно обособено самостоятелно
жилище, с две избени помещения, едното от тях може да бъде придобито чрез
4
давностно владение от другия съсобственик в сградата – ответника, не почива
на закона и правната логика, тъй като, както бе посочено по-горе, ответникът
има свое избено помещение - №3 / видно от съдебното решение за делба и
скицата към него /.
Обстоятелството, че е извършвал ремонти и подобрения, и го ползва, не
сочи, че ищцата се е съгласила с неговото завладяване на избеното
помещение. Приетото от районния съд явно, необезпокоявано и непрекъснато
повече от 10 години ползване на процесното избено помещение нито може в
случая да е основание то да се придобие от ответника, нито се установява
доказано от ангажираните по делото доказателства.
След като ищцата живее в чужбина, и никой не обитава имота й,
очевидно тя не може да оспорва и да се противопоставя на всяко конкретно
предприето от ответника самоуправно действие.
Видно от приложеното удостоверение от Русенската районна
прокуратура и от Постановленията, с които са приключили извършени по
тъжби на ищцата проверки / през 2003г. и 2012г./, касаещи именно
процесното мазе, са констатирани осъществени от ответника самоуправни
действия и след като бил предупреден, че носи наказателна отговорност за
тях, той възстановил първоначалното фактическо положение, като
възстановил достъпа на ищцата до собственото й мазе №2.
С отправената през 2019г. нотариална покана с искане за освобождаване
на собственото й мазе ищцата отново е демонстрирала несъгласие с
действията на ответника и предприела съответни законни мерки той да ги
преустанови. Такава се явява и предявяването на иска по чл. 108 от ЗС в
настоящото производство.
С оглед изложеното, обжалваното първоинстанционно съдебно решение
следва да бъде отменено от въззивната инстанция и предявеният от ищцата
равандикационен иск се уважи като основателен и доказан, като се признае за
установено по отношение на ответника, че тя е собственик на избено
помещение № 2 с площ от 11.9 кв.м, представляващо складово помещение,
принадлежност към притежаваното от нея жилище по ул.“***, с
идентификатор № *** съгласно Схема № 15-213771/02.03.2020г. по КККР на
гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2020г. на изпълнителния
директор на АК, и се осъди ответникът да й предаде владението на същото
избено помещение № 2.
Предвид изхода на спора, разноските на жалбоподателката пред двете
съдебни инстанции – 675 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от
ГПК, са в тежест на ответната по жалбата страна.
Мотивиран така, Окръжният съд
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260330/12.04.2021г. на Русенския районен съд,
постановено по гр.д.№ 1741/2020г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. К., ЕГН **********,
от гр.Русе, на основание чл.108 от ЗС, че М. Н. К., ЕГН **********, е
собственик на избено помещение № 2 с площ от 11.9 кв.м, представляващо
складово помещение, принадлежност към притежаваното от нея жилище по
ул.“*** с идентификатор № *** съгласно Схема № 15-213771/02.03.2020г. по
КККР на гр.Русе, одобрени със Заповед № РД-18-18/16.05.2020г. на
изпълнителния директор на АК, и ОСЪЖДА Д. Б. К. ДА ПРЕДАДЕ на М. Н.
К. владението на същото избено помещение № 2.
ОСЪЖДА Д. Б. К., ЕГН **********, от гр.Русе, ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на
М. Н. К., ЕГН **********, от гр.София, *** / съд.адрес : гр.Русе ул.“*** –
адв.Е.Н. от АК-Русе, сумата от 675 лева - направени по делото разноски за
двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6