Присъда по дело №459/2022 на Районен съд - Шумен

Мотиви към присъда по НОХД №459 по описа за 2022 год. на ШРС

От ШРП е внесен в РС - гр.*** обвинителен акт по БП №87/2022 год. по описа на РУ
- ***, по който е образувано производство пред първа инстанция срещу Д.А.Р., с
ЕГН**********, роден на *** год. в гр.***, живущ в гр.***, български гражданин, със
средно образование, неженен, безработен, неосъждан-реабилитиран за извършено от него
престъпление от общ характер по чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК. В
диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 23.01.2022 год. в гр.***, по
бул.“***“ №*** отнел чужди движими вещи – чифт спортни обувки марка „Найк“, модел
„Корт“ на стойност 94.50 лева, от владението на А.В.Т., собственост на П.Й.П. от гр.***, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е маловажен.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото
обвинение, но счита, че с оглед на обстоятелството, че нанесената с деянието щета е била
възстановена изцяло, са налице условията за приложение разпоредбата на чл.78а от НК. В
тази връзка предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание „глоба“ в размер на 1000
лева.
Подсъдимият се признава за виновен, като изказва съжаление за постъпката си.
Защитникът на подсъдимия, счита, че са налице условията за приложение разпоредбата на
чл.78а от НК и моли на подзащитния й да бъде наложено наказание глоба в минималния
предвиден в закона размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият П.Й.П. живеел на семейни начала със свидетелката М. Р. С. и двете й
деца – А.В.Т. и Е. на адрес: гр.***, бул.“***“ №***. В края на месец септември 2021 год. П.
закупил чифт спортни обувки марка „Найк“, модел „Корт“, които подарил на сина на
свидтелеката С. – А.В.Т..
На 23.01.2022 год. около 12.00 часа подсъдимият Д.А.Р. се намирал в гр.***, в района
на бул.“***“ №8, като решил да влезе във входа на жилищния блок, в който живеел
свидетеля П., заедно със семейството си. С помощта на асансьора се качил до дванадесетия
етаж, на който почти непосредствено до вратата на асансьора се намирало и жилището на
П.. Слизайки от асансьора подсъдимият забелязал, че до входната врата на апартамента на
пострадалия има поставен рафт с обувки, на който се намирали и посочените по горе
маратонки марка „Найк“, модел „Корт“, бели на цвят. Р. първоначално не ги взел, а прекарал
около 30 минути във входа на блока. Около 12.30 часа се върнал до входната врата на П. и
взел маратонките, след което напуснал блока с маратонки в ръка.
На 29.01.2022 год. свидетелите П. П. и М. С. установили, че маратонките липсват на
местото, където са били оставени няколко дни по-рано. Тъй като имали монтирана камера за
видеонаблюдение прегледали записите и установили, че непознато за тях лице на 23.01.2022
год. е отнело маратонките.
На 31.01.2022 год. П. подал жалба в РУ – ***, като в резултат на извършената
проверка било констатирано, че извършител на кражбата е именно подсъдимият Р.. При
установяване на лицето последният признал за извършеното деяние и върнал маратонките.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на
обясненията на подсъдимия, дадени в съдебно заседание, показанията на разпитаните в
съдебно заседание свидетели П.Й.П. и М. Р. С., от прочетените в съдебно заседание след
съгласие на страните на основание чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.5 от НПК
показания на свидетеля Г.В.В., дадени пред орган на досъдебното производство, както и от
присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
1

За установяване стойността на откраднатите вещи в хода на досъдебното
производство е изготвена съдебно-икономическа експертиза, която дава заключение, че
стойността на маратонки марка „Найк“, модел „Корт“, бели на цвят е 94.50 лева. Експертът
поддържа заключението в съдебно заседание, вследствие на което същото е неоспорено от
страните и прието от съда.
Съдът намира, че показанията на свидетелите П.Й.П., М. Р. С. и Г.В.В. следва да
бъдат кредитирани изцяло. Същите са еднопосочни, последователни и кореспондират,
както помежду си така също и с останалите, събрани по делото доказателства, като
подкрепят установената по-горе фактическа обстановка.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.146 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема че с горното деяние подсъдимият Р. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер, наказуемо по
чл.194, ал.3 от НК, във вр. с чл.194, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за упражняване правото на собственост и правото на владение и държане върху
движими вещи.
Субект на престъплението е пълнолетно, вменяемо физическо лице, което не е
притежавало фактическа власт върху предмета на престъплението.
От обективна страна предмет на престъплението са чужди движими вещи, които не
са нито собствени, нито във владение на подсъдимия и за отнемането им е липсвало
съгласие от страна на владелеца. Изпълнителното деяние е отнемането на вещите чрез
действие, което се изразява в прекратяване на фактическата власт върху тях от страна на
собственика и установяване на фактическа власт от подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на пряк
умисъл, като деецът е съзнавал, че лишава от фактическа власт собственика на чуждите
движими вещи, предвиждал е преминаването им в своя фактическа власт и е целял да
установи тази власт върху предмета на престъплението, като е имал намерение
противозаконно да го присвои, т.е. съзнавал е обществено-опасния характер на деянието и е
целял настъпването на обществено-опасните последици.
Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи ниската
правна култура и несъобразяването и незачитането на защитеното от закона право на
собственост.
Съдът при преценка на квалификацията на деянието, извършено от подсъдимия, като
взе в предвид сравнително ниската стойност на отнетите вещи – 94.50 лева, обществената
опасност на деянието, която съдът преценява като невисока, имайки в предвид, че
последиците от него са напълно и доброволно възстановени на пострадалото лице,
съдействието, което подсъдимият оказва на органите на досъдебното производство, пълните
самопризнания, който дава, дават основания същото с оглед на по-ниската степен на
обществените последици, да бъде квалифицирано като маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, респективно по чл.194, ал.3 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимия за извършеното от него престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на конкретното деяние, което преценява
като невисока - касае се за отнемане на чужди движими вещи, но същите не са на висока
стойност. Степента на обществена опасност на подсъдимия, която съдът преценява като
2

невисока с оглед данните за личността на дееца, които сочат, че същия е с чисто съдебно
минало, сравнително ниска младежка възраст, липсата на други висящи и неприключили
наказателни производства срещу лицето. Като смекчаващи отговорността обстоятелства,
съдът отчете обремененото материално положение на подсъдимия, което се доказва от
дадените от него обяснения, от които става ясно, че Р. живее на улицата, не притежава
каквото и да е имущество и не реализира трудови доходи. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът възприема и дадените от страна на подсъдимия обяснения, указаното
от негова страна съдействие на органите на досъдебното производство, направените пълни
самопризнания, както и наличието на укоримост в поведението му и изказаното съжаление
за стореното.
Съдът намира, че в настоящия случай са налице изискуемите кумулативни абсолютни
предпоставки, регламентирани в разпоредбата на чл.78а от НК за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание “глоба”.
Предпоставките по чл.78а от НК са налице, тъй като за престъплението, в което е обвинен
подсъдимия се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до една година или “пробация”
или “глоба” от сто до триста лева, същият е осъждан за престъпление от общ характер, но е
реабилитиран и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, а
причинените с деянието имуществени вреди са възстановени изцяло.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимия Р., като
наказанието бъде определено при превес на констатираните по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства и при отчитане на отегчаващите. Съдът счита, че следва да се
наложи наказание “глоба” в размер на минимума, предвиден в разпоредбата на чл.78а от
НК, а именно 1000 лв.
Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства
предупредително върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху
другите членове на обществото. По този начин ще бъдат постигнати целите на генералната и
специална превенция.
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия направените
деловодни разноски в размер на 102.00 лв. и 5.00 лв. такса за издаване на изпълнителен
лист.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
3

Номер на акта:	11
Дата:	23 март 2022 г. (в сила от 8 април 2022 г.)
Съдия:	Ростислава Янкова Георгиева

Дело:	20223630200459
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 март 2022 г.

Присъда по дело №459/2022 на Районен съд - Шумен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите